Честита нова градина – година!

.     Ако е благодатна почвата във вашата нова градина – година, не я заразявайте с ГМО семена. Знам – трудно се устоява пред изкушенията на по-лесното с по-бързите резултати. Знам, че то е много ревниво и се опитва да заклещи всеки, който не му се възхищава. Но знам и колко е хубаво да посрещнете пролетта  в омаята на зелените клони и цъфтящите дървета, лятото да обсипе градината ви с топлината на слънцето и през есента да усещате аромата на плодовете в ръцете си. Такава 2014 градина – година ви пожелавам. И като дойде Димитровден и завеят вълчите празници, да сте прибрали реколтата си и заедно със семейството, край огъня на обичта, на здравето, на живота, да очаквате следващата нова година – градина.

.     Ако ли пък почвата ви не е тъй благодатна – не се мръщете и пак към ГМО-то не посягайте. Другаря си намерете и с него двамата една чиста градина отгледайте. Знам, че е трудно в днешното вълче време другар да си намериш и той верен да бъде. Не го ли намериш, градината с естествен тор трябва да посипеш и сам да си останеш. Но идеш ли при него, застанеш ли до него, думата ти, храната ти, борбата ти, всичко ще е споделено и трижди по-олекотено. Вашият човек да си намерите и заедно през годините да останете, това от сърце ви пожелавам.

     Ваша,

.    Катя Михайлова

Честито СТУДЕНТСТВО, колеги!

       Тази седмица в аудиторията беше различно. Студентите ми бързат и напрегнато говорят по всички дисциплини, само не по тези, които ни срещат.  Скучни ли са били социологията, социологията на медиите, аудиовизията. Изчерпали ли са се темите, въпросите за края на семестъра и края на света,  изпита и изпитите, на които всички ние се явявяме, освобождаването и освобождаването на духа, оценките и даровете, които получаваме, другия семестър и пътя който продължаваме?

        Не, не! Темите едва сега започват. Свърши само задължителната част, посяхме си корените и започваме да отглеждаме дървото. Кристина-Йоана, първокурсничка нарисува през този семестър дърво – наполовина цъфтящо-зелено, наполовина повяхнало-въгленово. От повяхналото хората направили пясъчен часовник, за да им тече времето, но ритнали часовника и пясъка спрял – ни нагоре, ни надолу, кРИЗА, която сваля ризите на хората, както каза Атанас.

       Дали  ще се облече отново човекът? И с какво ще стопли тялото си в този декемврийски студ? С чаша вино и наздраве с колеги, с още няколко прочетени книги, с малко творчество и с малко красота. Вярвам, че това са топлите ни дрехи. Ние претворяваме света с красота.

         Желая на всичките си студенти – от първокурсниците до докторантите, да посегнат към познанието. Някои ще се опарят, но пък ще знаят, че гори. Други ще останат край него, и ще се радват или не на пламъците, а трети – вярвам, че има и трети – с тях ще сме в огъня заедно.

          Весел, весел студентски празник, колеги! И не забравяйте след него да се върнете в принципа на реалността.

       Ваша,

       Катя Михайлова

* Поздрав от Катя Михайлова, 2008 г. : http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2008/12/8.html