МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ върху СОЦИОЛОГИЧЕСКА ПЛАТФОРМАMEDIA REGULATION on SOCIOLOGICAL PLATFORM

.      Медийната регулация като теоретичен предмет и управленска практика често се интерпретира през призмата на теорията на медийното право, свежда се до пределите на аудиовизуално законодателство и политика за развитие на сферата. Този подход има своите категорични позитиви, но и закономерни ограничености, които произхождат предимно от същността на регулацията като вид управленска дейност както и от необходимостта от прилагане на системен подход в планирането и осъществяването на този вид дейност. Опитът да се регулира дадена сфера без да са взети предвид от една страна, характерологията и взаимодействията на изграждащите я субекти и от друга, отношението и позиционирането на сферата в системата, която самата тя изгражда е по-често неуспешен.

.      В конкретен смисъл регулацията е контролиране на индивидуалното и обществено поведение чрез правила и ограничения, т.е. в процеса на регулирането е необходимо познаването на правните и морални норми, на механизмите на тяхното генериране и прилагане. Тук регулацията до голяма степен се изравнява с правото. Но, регулацията е вид управленска дейност, чиято ефективност в по-широк контекст зависи от институционалната организация на вътрешната микро структура и обществената макро структура, от социално-психологическите особености на социалната и обществена среда, от груповата динамика и развитието на обществените системи. Разглеждана в този ракурс, регулацията се намира на предела на правото, институционалната икономика, публичната администрация, социологията, политологията, психологията и черпи ресурс от богат теоретичен набор в посочените и други сродни дисциплини. Всяко затваряне на регулацията в предела на една или друга област води до едностранчивост в разбирането й, ограничаване на ресурсите и възможностите й и в резултат – ниска степен на ефективност. Обратното – необходим е системен подход към регулацията и интегрирана платформа за нейното осмисляне, прилагане и преподаване.

.       Подобна методическа основа е жизнено необходима за медийната регулация доколкото тя е специфична регулативна дейност, но още повече поради природата на обекта на регулиране. Верността към европейските принципи за минимализъм на регулацията и поощраване на корегулативните практики е невъзможна без интегриран подход към медийната регулация. На нивото на практическото осъществяване на медийната регулация, все по-често се срещат казуси чието решение в полза на обществения интерес е силно затруднено, ако към медийната регулация се подхожда едностранчиво. Всичко това се дължи на двойно преплетената комплексност на медийната регулация: от една срана по линия на регулацията като управленска дейност и от друга, по линия на конвергиращата се медийна среда като обект на регулация. Медийната среда, а още-по актуално, дигиталната медийна среда е изградена от медии – традиционни и нови, медийни продукти, аудитория. Интегрираният подход в изучаването на медийната среда е отдавна наложил се методически похват, както поради спецификата на медиите като обществени институции, субект в социалното развитие на аудиторията, културни индустрии, икономически предприятия, информационни и комуникационни технологии, и т.н., също и поради особеностите на продуктите, които разпространяват, така и поради взаимоотношенията, които изграждат с аудиториите си.

.       Във време на връщане към макро-системното моделиране и подходи, динамични трансформации на медийната система, във време на журналистически медийни, регулаторни  проби и грешки, лекционният курс по медийна регулация поставя медийната регулация върху социологическа платформа, доколкото тя предлага възможност за системно интегриран подход към разглеждането, осмислянето, прилагането, университетското преподаване на медийната регулация като теория и практика. Социологическата платформа за медийната регулация предполага излизане и същевременно оставане в рамките на аудиовизуалното законодателство и политика, в рамките на медийното управление и икономика, в рамките на медийното въздействие и психология. Социологическата платформа за медийната регулация се налага се поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 23 години, а също и поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество [Мануел Кастелс: 2004, 2006].

.       Учебната програма по дициплината “Медийна регулация”, разработена изцяло в съответствие с предлаганата тук социологическа платформа. Лекционния курс се чете пред студенти от специалност „Журналистика и медии” (УНСС), степен „Бакалавър”, 6 семестър. В настоящия учебен план има статут на задължителна учебна дисциплина. В бъдещия учебен план, за 2013-2014 е класиран като „избираема учебна дисциплина“.

 .     Социологическа платформа за медийната регулация: някои методически основания

.        Първото методическо основание на предлаганата тук социологическа платформа за медийната регулация е съответствието между предмета и обекта на социологията и медийната регулация. Социологията изучава обществото като система. Организацията и функционирането на медийната сфера е вплетено в структурата на съвременното мрежово общество. Медиите, доколкото задоволяват една от петте основни обществени потребности – потребността от информация и комуникация, са включени в структурния модел на обществото като социологическа система [Михайлов, С.: 1982]. В този смисъл обектът на медийната регулация – системата на електронните медии, изградена от медийните организации, тяхната дейност, аудитории и пораждащите се между тях взаимоотношения, е и социологически обект. Нещо повече – самата медийна регулация също е в пределите на социологическото познание, доколкото тя задоволява друга основна обществена потребност – потребността от обществено управление. Дефинитивно, медийната регулация е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в сферата на медиите, с цел насочване на дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разделение и потребление.

.       Още, медийната регулация се осъществява на базата на установените в сферата на медиите нормативни системи (правни, политически, нравствени) и чрез съответните регулиращи институции. Институциите на медийна регулация са субектите, които организират и структурират взаимоотношенията в медийния сектор и позиционират медийната сфера в системата на обществото като цяло, така че да гарантират създаването на духовни и материални блага в сферата, предназначени за задоволяването на обществени потребности. Институциите на медийна регулация са вид социални институции. Терминът „институция” се използва от XII в. В социологията – Емил Дюркем, Пол Факоне, Марсел Мос, Томас Лукман. В икономиката – Торнстен Веблен, Дъглас Норт, Уорън Самюелс. Институциите на медийната регулация и тяхното функциониране са поотделно обект на различни дисциплини – право, икономика, политология, етика и т.н. В пределите на социологическото познание е прилагането на интегриран подход към институциите и социалните организации. В този смисъл, социологическата платформа за медийната регулация може да даде база за комплексен анализ на институциите на медийната регулация като посредници в дейността на медийните организации, като организатори на сферата като цяло и като фактори, осигуряващи външната сигурност на медийната система.

.       И накрая – в емпирична перспектива – медийната регулация включва събиране и обработка на информация за дейността на субектите в медийната сфера – медиен мониторинг; вземане на решения и организация на изпълнението им, създаване и налагане на професионални стандарти, а социологическата наука предлага разработен методически инструментариум за осъществяването на количествени и качествени емпирични изследвания, анализ и интерпретация на данните, прогностика.

.      Следващото основание е в съответствието между необходимостта от структурно-функционален анализ при осъществявянето, планирането и развитието на медийната регулация и възможността на социологията като самостоятелна научна дисциплина да даде системна, структурна теоретизация на обекта и предмета на медийната регулация, както и да предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийното регулиране. При анализа на дейността на медиите, независимо от основната гледна точка на анализатора – филологическа, педагогическа, политологична, икономическа, юридическа и др., трябва да се вземе предвид не само произведения медиен продукт, но и въздействията които той осъществява върху аудиториите – на индивидуално ниво, на микро социално, на мезо общностно, както и на макро обществено ниво, защото медиите не са самоцелно създадени и самообслужващи се организации, а социални институции с влияние върху общественото развитие. От друга страна, медиите далеч не са свързани само с аудиторията, но те са в пряко и интензивно взаимодействие с държавата и властта – икономическа, политическа и т.н. При това свързаността не е вертикално, а по-скоро хоризонтално изразена – медиите са четвъртата власт, но медиите са под контрол. Има и трето основно взаимоотношение: медии и общество, което се характеризира отново с гъвкавост, променливост и дори конфликтност при казуси, ситуирани между обществения интерес и бизнес културата на медийните организации.

.        Следователно, планирането на посоката и осъществяването на регулацията на медиите трябва да се основава на подобен медийно-аудиторен, медийно-властови, медийно-обществен анализ. Още повече, защото медийната регулация се ражда въз основа на взаимоотношенията медии-аудитории-държава [Николова, Р., 2004]. Между държавата и аудиторията се формират т.нар. „комуникационни права”, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В рамката на правоотношението: медии – аудитории се създава медийния продукт като юридически факт. Правоотношенията медии и държава се осъществят чрез медийната регулация, като държавата е представена от медийните регулационни органи. Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Медийната регулация със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установи баланса между индивидуалния, обществения и световният интерес.

.       Необходимостта от балансиране на многостранни интереси – индивидуални, социални, обществени, икономически, политически и т.н., като задача на медийната регулация е следващото основание да се мисли за социологическа платформа за медийната регулация. Съвременната социология като методологически развита наука за човека и обществото, която характеризира тяхната организираност и системност може да даде отговор на въпроса как да се установи баланса между разнопосочни интереси, как се примирява егоизмът и спонтанността, индивидуализмът и свободолюбието, как се регулират взаимоотношенията и различните интереси, как въпреки огромния заряд в обществото за конфликтност, се удържа равновесие и се постигат устойчивост и стабилност [Мирчев, М., 2007].

.       Поредното основание за поставянето на медийната регулация на социологическа платформа е на нивото на практическата регулация на медиите, където все по-често се срещат казуси, чието решение е невъзможно само в парадигмата на медийното право, а изисква всеобхватен, системен подход. Това е проблемът за установяване на граница между свободата, отговорността и цензурата. Също, разпространението на медийно насилие и кибертормоз [Михайлова, К.: 2010, 2011, 2012] и пораженията му върху уязвимите аудитории. Един от най-модерните практически и теоретични казуси в медийната регулация е медийната грамотност на аудиториите и трансформацията на аудиторията получател в аудитория създател. Тази аудиторна трансформация е следствие от развитието на медиите като технологии, като съдържания, като организационни структури, но води към трансформации на общуването, на взаимоотношенията между индивидите, групите, до същностни промени във функционирането на обществените структури, до нови постановки за обществен ред и развитие На макро социологическо равнище се появява нова информационна, дигитална стратификация на обществото, базирана върху достъпа (времето и възможността за достъп) на индивидите, социалните групи и общности до медиите и информационните и комуникационни средства и технологии. Изниква и парадоксът „богати медии – бедна демокрация” [МакКенси, Р. 2000], за чието осмисляне и разрешаване е необходима ефективна медийно регулаторна дейност, основана на мултидисциплинарен анализ и системно-структурен подход.

.        В епохата на достъпа [Рифкин, Дж.: 2001] вземането на ефективно регулаторно решение в областта на медиите, все повече е зависимо от степента на преплитане на експертно  правно-юридическо, икономическо, политологично, психологическо, социологическо знание. Заедно с това, трябва да се вземе предвид и конкретиката на организацията и управлението на различните типове медии както и технологиите за създаване и разпространение на медиен продукт. Съвместяването на тази мултидисциплинарност е възможно в рамките на социологическа платформа за медийна регулация.

       Първото домашно

.        Дефинирайте обекта на медийна регулация днес. Има ли основание да се говори, че печатните медии – пресата – също са обект на регулиране, доколкото те са неизменна част от системата на медиите и обществените комуникации във всяко общество? Аргументирайте тезата си, моля.

.       Изпратете ми домашните си работи на адреса на електронната ми поща [email protected] и моля публикувайте тук основните си тези.

.       Ваша,

.       Катя Михайлова

Регулация, само- и корегулация на медиитеRegulation, self- and co-regulation of media

        Медийна регулация (Media Regulation)

 

.        Медийната регулация е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в сферата на медиите. Цел на МР е да насочва дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разделение и потребление. МР се осъществява на базата на установените  в сферата на медиите нормативни системи (правни, политически, нравствени) и чрез съответните регулиращи институции. МР включва събиране и обработка на информация за дейността на субектите в медийната сфера – медиен мониторинг; вземане на решения и организация на изпълнението им, създаване и налагане на професионални стандарти.

.        В основата на медийната регулация са категорията правоотношения: медии-аудитории-държава. Между държавата и аудиторията се формират т.нар. „комуникационни права”, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В рамката на правоотношението: медии – аудитории се създава медийния продукт като юридически факт. Правоотношенията медии и държава се осъществят чрез медийната регулация, като държавата е представена от медийните регулационни органи. Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Медийната регулация със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установи баланса между индивидуалния, обществения и световният интерес.

.        Обекти на МР са медийните организации, тяхната дейност и пораждащите се между тях взаимоотношения. В България е възприет диференциран подход за регулация на печатните и електронни медии.

.         Според Решение 7 на КС от 04.06.1996 по к.д. №1/96 печатът трябва да се разграничи от другите средства за масова информация. В следствие, няма специализирана система за медийна регулация на печатните медии. Дейността им се регулира от Конституцията на Р България (чл. 39,40,41), отделни правни норми в общи и специални закони, имащи отношение към производството и разпространението на продуктите им. Като цяло печатните медии попадат в системите за пазарна регулация и саморегулация.

.         Следваща причина за диференциацията регулативните подходи е носителят, чрез който медийните продукти достигат до аудиторията си. При печатните медии, основен носител е хартията, при електронните с ефирно разпространение – радиочестотния спектър. Радиочестотният спектър за разлика от хартията е обществено благо, спрямо което държавата упражнява суверенни права. Ограничеността на честотния ресурс засилва нуждата от регулация на дейността на електронните медии с ефирно разпространение. Радио и телевизионните оператори, които разпространяват програмите си ефирно са обект на лицензиране. Програмите, разпространявани чрез кабел и сателит подлежат на друго административно производство – регистрационното.

.        Диференциацията на регулативните подходи е породена и от разликите в бързината на разпространение и силата на въздействие върху аудиторията от страна на печатните и електронни медии. Радиото и телевизията имат особено значение при формиране на общественото мнение. Всичко това налага, дейността на електронните медии да се регулира от специално изградена система за медийна регулация, която съчетава регулация на разпространението, регулация на съдържанието и регулация на собствеността.

.        Институционалната система за регулация на електронните медии е залегнала както в националната правна уредба, така и в европейското общностно право в сферата на аудиовизията. Основните принципи на МР според Европейската комисия са (1) технологична неутралност; (2) минимализъм на регулацията; (3) ясно дефинирани цели на аудио-визуалната политика; (4) яснота и предсказуемост на регулацията за пазарните субекти; (5) вземане на решения на най-ниското възможно равнище и развитие на саморегулирането.

          Институции на медийната регулация в България (Institutions of Media Regulation in Bulgaria)

Институциите на медийна регулация са субектите, които организират и структурират взаимоотношенията в медийния сектор и позиционират медийната сфера в системата на обществото като цяло, така че да гарантират създаването на духовни и материални блага в сферата, предназначени за задоволяването на обществени потребности.

Институциите на медийна регулация са вид социални институции. Терминът „институция” се използва от XII в. В социологията – Емил Дюркем, Пол Факоне, Марсел Мос, Томас Лукман. В икономиката – Торнстен Веблен, Дъглас Норт, Уорън Самюелс.

Институциите са: (1) правилата за поведение и (2) организациите, имащи регулативна функция в системата. Дъглас Норт определя инст. като правила за дейността и ги разграничава от организациите, но подчертава иманентната връзка между тях. Инст. са формални и неформални. Първите са закони, регулации и договори, организациите, които са оторизирани да контролират изпълнението им. Вторите са естествено възникналите в хода на човешката дейност норми, вътрешно наложените и социално установени правила за поведение.

Институциите на медийната регулация в България са:

(1)   Формални:

Конституция на Р. България (чл. 39, 40,41), Решения на Конституционния съд и Върховния административен съд, Закон за радиото и телевизията (138/24.11.1998), Закон за публичното радиоразпръскване (ДВ 37/19.05.2009), Закон за електронните съобщения (ДВ 41/22.05.2009), Закон за авторските и сродните права (ДВ 56/29.06.1993); международни медийно правни актове като Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ДВ 117/10.12.1997), Директивата за аудиовизуални медийни услуги (приета от ЕС 12.2007); национални закони и подзаконови актове, регулиращи взаимоотношенията между субектите от медийната сфера и субекти от други основни сфери; препоръки за развитието на медийния сектор на ЕК; актове на Съвета за електронни медии (СЕМ); лицензии и регистрации за извършване на радио и телевизионна дейност; вътрешно нормативни документи и правилници на отделните медийни организации.

(2)   Неформални:

Етичен кодекс на българските медии (2004) – институция за саморегулация в медиите; договори между медийните организации като „Споразумение за сигнализация на телевизионните програми” (2004); професионални стандарти;  морално-етични норми за поведение.

(3)   Организации с регулативна функция в медийната сфера:

Съвет за електронни медии (СЕМ) – специализиран колегиален орган, които регулира радио и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио и телевизионнна дейност и надзор върху дейността на радио и телевизионните оператори. Основан по силата ЗРТ, през 2001 г. като правоприемник на Националния съвет за радио и телевизия. Състой се от 9 члена, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от Президента на Р България. Член на Европейската платформа на регулаторните органи (European Platform of Regulatory Authorities). Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) специализиран независим държавен орган, натоварен с функцията да регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения. КРС работи в тясно сътрудничество със СЕМ, доколкото КРС управлява радио-честотния спектър на Р Бълария и съответно регулира разпространението на радио и телевизионните програми. Фондация Национален съвет за журналистическа етика – учредена през 2005 г. с цел да създаде система за саморегулиране на печатните и електронни медии в България, чрез тълкуването и прилагането на Етичния кодекс на българските медии. В рамките на фондацията са създадени Комисия за етика в печатните медии и Комисия за етика в електронните медии. Фондация НСЖЕ и Комисиите за етика са част от мрежата на Независимите Прессъвети в Европа (Alliance of Independent Press Сouncils of Europe).

      Медийна корегулация (Media Coregulation)

.       Медийната ко-регулацията е сравнително нова алтернатива за регулиране на аудиовизуалната среда. Тя се формира на база на взаимоотношения между държавата – медиите – обществото. МК е конвергентна форма на следните три системи: (1) традиционната медийна регулация; (2) механизмите за саморегулиране на средствата за масова иформация и (3) реактивността на потребителите на медийните продукти в качествата им на аудитория и на гражданско общество.

.       МК може да бъде разбирана като (1) вариант за компенсиране на слабостите на регулативните и саморегулативни форми и (2) вариант за връзка между двете. МК практически позволява достъпа на заинтересованите институции и групи до медийната среда и стимулира отговорното им участие в моделирането на медийния комуникационен процес, защото насърчава активността на медийните организации и гражданското общество доброволно да създадат рамка на взаимоотношенията си и обвързва общо възприетите саморегулативни инструменти със законодателната база като по-този начин повишава степента на тяхната ефективност и отговорността на субектите. Условие за успеха на МК в дигиталното комуникационно пространство сходството: конвергиращите се медии са конвергирано регулирани.

.       Субектите на медийна ко-регулация са: (1) националният регулационен орган; (2) институтите на медийна саморегулация и (3) аудиторията в качеството й на трети не държавен и не институционален сектор. Първите два субекта имат своята структура и функции, доколкото те са субекти на познатите до сега форми на медийно регулиране. Структурата, функциите и формите на включване на третият трябва да бъдат изучавани, тъй като това е нов компонент за системата на институционализиране и регулиране на средствата за масова информация.

       Медийна саморегулация (Media Selfregulation)

.       Медийната саморегулация се основава на взаимоотношенията в разреза медии–аудитории-общество. Формират се четири групи връзки: (1) между обществото и медиите – основополагаща връзка, доколкото обществото определя моделът за развитие на медиите, пред вид степента си на развитост, ценностите, които изповядва, средства, с които смята да постига целите си; (2) медиите и аудиториите – връзка, която в медийната теория, традиционно се разглежда като еднопосочна като въздействията са от медиите към аудиториите; (3) медиите и медиите – основна връзка за изграждането на саморегулативната рамка, доколкото медиите договарят етичната основа, в рамката на която развиват дейността си; (4) аудиториите и аудиториите – това са връзките и взаимоотношенията между различните аудиторни групи, в рамките на които, по линия на междуличностна, неформална комуникация се формират и утвърждават представи, нагласи, поведения.

.       Саморегулирането на медийната сфера е необходимо условие за спазване на принципите на демократичност в обществото, доколкото саморегулацията предполага субектите сами и по своя воля да приемат и да се ръководят от определени стандарти във взаимоотношенията. Теоретично, саморегулацията е най-ефективно действащия инструмент по отношение защита на уязвими аудитории, доколкото предполага самоотказване от страна на медиите от разпространение на съобщения, които могат да окажат вредни въздействия.

.      Предложените дефиниции са авторски, публикувани в Енциклопедия на УНСС и „Теливизията за деца“.

       Катя Михайлова