Дисциплината „Аудиовизуална комуникация” се чете пред студентите от специалност “Медии и журналистика” в ОКС “Бакалавър”.

Лекционният курс по учебната цели на теоретично ниво да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на аудиовизуалната комуникация и на практико-прагматично – знания и умения за провеждане на комуникационен процес чрез средствата на аудиовизията.

Описание на съдържанието на дисциплината

Учебната програма е изградена въз основата на класическия модел за социална комуникация (У. Шрам, 1948) и включва четири логически последователни части.

Първата запознава студентите със същността, развитието и функционалността на различните типове аудиовизуални медии – радио, телевизия, нови, социални медии. Втората се фокусира върху изграждането на аудиовизуално съобщение, като единство на звук (слово, музика и шум) и картина (образ) от една страна и от друга – като съчетаване на пространство и време, изграждане на хронотоп. Специално внимание се отделя на факторите време и технологии в аудиовизуалната комуникация. Третата част акцентира върху аудиторията на аудиовизуалната комуникация и нейните траннсформации в дигиталното комуникационно пространство. Последния акцент е върху институционалната среда на аудиовизията в България и Европа. Всичко е неразривно свързано с ефектите, нивата на въздействие на аудиовизуалната комуникация в съвременното мрежово, информационно общество.

Лекционният курс “Аудиовизуална комуникация” има интердисциплинарен характер, базиран е върху литература с широк обхват в полето на медийните и комуникационни изследвания и анализи, социологията на медиите, кинознанието, политикономията и икономиката на комуникациите. Посочените основни литературни източници са класически и нови монографични изследвания и христоматии на български и английски език в посочените направления. Повече от половината от тях са издадени, преиздадени в периода 2000-2012 г.  Предложената литература – основна и допълнителна, е достъпна за студентите в библиотеката на УНСС на книжен или електронен носител. Англоезичните заглавия могат да бъдат предоставени за ползване чрез междубиблиотечните електронни абонаменти и услуги.

№	Тема	часа
1.	Аудиовизуалната комуникация – теоретична концепция, системен подход при анализ на аудиовизуален комуникационен процес. Развитие на аудиовизуалната комуникация.	3
2.	Медията като основен елемент от аудиовизуалния комуникационен процес. Трансформации на медийната среда. Традиционни и нови аудиовизуални медии.	3
3.	Радиото – развитие и социални функции. Радиото като масова аудио медия. Специфика на радиокомуникацията. Трансформации на радиоформатите в дигиталното комуникационно пространство.	3
4.	Телевизията като масова медия на индустриалното общество (ХХ в.). Развитие и функции на медията. Специфика на телевизионната комуникация. Трансформации на телевизията в дигиталното комуникационно пространство.	3
5.	Изследване и анализ на медията в аудиовизуалната комуникация. Медия анализ.	3
6.	Новите социални медии като електронни, аудиовизуални медии. Трансформации на масовата аудиовизуална комуникация в интернет средата.	3
7.	Аудиовизуалното съобщение. Граматика на аудиовизуалния образ. Нива на въздеиствие на аудиовизуалното комуникационно съобщение.	3
8.	Съобщението в радиокомуникацията – аудио съобщение. Конструиране на звукови образи, специфика на радиопредаването и програмирането за радио. Доминанта на звука. Функции на словото и музиката.	3
9.	Телевизионното образ като еманация на аудиовизуалната комуникация. Единство на звук и образ. Изграждане на хронотоп. Симултантност на реалното действие и екранния му образ.	3
10.	Конструиране на съобщение за аудиовизуалната комуникация чрез нови, социални медии. Доминанта на времето и технологията.	3
11.	Радио и телевизионното предаване като основна единица в радио и телевизионната комуникация. Жанрова многообразност и  полифункционалност.	3
12.	Конструиране на радио и телевизионна програма. Вертикален и хоризонтален принцип. Специфика на програмирането за масова аудитория.	3
13.	Монтажът – същност и функции в изграждането на съобщение за аудиовизуална комуникация. Микро и макро монтаж. Линеен и художествен монтаж.	3
14.	Изследване и анализ на аудиовизуалното съобщение. Съдържателен анализ и култивационни ефекти.	3
15.	Аудиторията в аудиовизуалната комуникация. Аудиторията като теоретичен концепт. Масова аудитория.	3
16.	Радиоауиторията – социално демографски профил.  Типологигия. Формиране и развитие. „Водене” на радиоаудиторията.	3
17.	Телевизионната аудитория – социално демографски профил. Формиране и развитие. „Водене” на телевизионната аудитория.	3
18.	Трансформации на радио и телевизионната аудитория в дигиталното комуникационно пространство – от масова към сегментирана аудитория.	3
19.	Изследване на аудиторията в аудиовизуалната комуникация.	3
20.	Институционална среда на аудиовизуалната комуникация. Публично-правни аспекти на развитието на радиото, телевизията и новите медии в България и Европа.	3

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

1. Ангов, К. Телевизионната среда. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2000. – 275 с.

2. Иванова, П. Христоматия по история на телевизията в България 1959-1990. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, – 339 с.
3. Катранджиев, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
4. Михайлов, В. Открита ли е телевизията. – София: “Рой Комюникейшън” ЕООД, 2003. – 220 с.

1. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011.

6. Николова, Р. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти. – София: Сиела, 2006. – 477 с.

1. Пешева, М. Петров. (ред.). Телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
2. Пешева, М. Радио и телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
3. Попова, С. Социолано време и медиен разказ. – Фрагменти, 2001. – 206 с.
4. Попова, С. Радио, публики, стилове. – София, Лик – 2004. – 142 с.

11. Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991. – 126 с.

1. Bernadette Casey, Ben Calvert. Television Studies. Routledge, 2008. – 345 p.
2. Newcomb, H. Television. The Critical View. Routledge, 2008. – 721 p.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

14. Ангов, К. Телевизията – нови термини и съчетания. – София, 2000. – 143 с.
15. Андреева, Л. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 176 с.

1. Димитров, В. История на радиото в България. – Витраж, 1994. – 232 с.

17. Мелтев, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
18. Мечков, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
19. Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. – София: Сиби, 2004. – 263 с.

1. Фидлър, Р. Медиаморфоза. – София: Кралица Маб, 2005.
2. Boyd-barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader. – London, 2008.,
3. Петев, Т. Комуникационната спирала. – София. 2010.

 

Дисциплината “Формиране и развитие на аудиторията” е задължителна в учебния план на магистърска програма „Медии и журналистика” със специализация „Продуцентство”.

Цел на дисциплината е овладяването на концепта медийна аудитория на теоретично и приложно ниво. Основна задача на “Формиране и развитие на аудиторията” е да представи пред студентите основни практики, процедури и начини за формиране и развитие, за управление на аудиторията на медийни продуцентски проекти.

Формирането и развитието на аудиторията е една от най-важните управленски дейности, включени в продуцентското портфолио. От стопанско-икономическа гледна точка, аудиторията в количествен и качествен аспект е в основата на пазара на медийни продукти. От обществено, социологическа гледна точка, формирането и развитието на медийни аудитории е възлов процес във формирането на обществено, мнение, нагласи, очаквания, типове социални поведения.

Изучаването на аудиторията към настоящия момент е предимно маркетингова дейност. С оглед социалните, икономически, политически и културни функции на медиите, погледът към аудиториите както на практическо, така и на научно-теоретично равнище е необходимо да се разшири. Необходим е интегриран подход към аудиторията, а той е в пределите на социологическата методология. Трансформациите на аудиториите в съвременната медийна среда предизвиква и трансформации в обществената среда. От гледна точка на интеграционните процеси в Европа, формирането и развитието на аудиториите е също с възлово значение.

№	ТЕМА	Часа
1	Аудиторията като теоретичен концепт. Дефинитивни особености на медийната аудитория.	3
2	Социологически подход при изследването на медийната аудитория. Иновации в изследването на медийната аудитория.	3
3	Маркетингов подход за изследване на медийната аудитория.	3
4	Типология на медийната аудитория. Основни класификатори за типологизиране на аудиторията.	3
5	Типове аудитории съобразно аудиторно поведение. Активна и пасивна медийна аудитория.	3
6	Сегментиране на медийната аудитория. Социално-демографски класификатори.
7	Овластяване на аудиторията. Обратната връзка или гласът на аудиторията.	2
8	Медийната аудитория и моделите на потребление.	2
9	Медийната аудитория и пазара на медийни продукти.	2
10	Медийната аудитория като разпръсната тълпа.	2
11	Трансформации на аудиторията в съвременното дигитално пространство. Новите аудитории.	2
11	Глобални и национални медийни аудитории. Уязвими аудитории.	2
12	Трансформации на аудиторията и европейска интеграция.	2
13	Продуцентски проекти за различни типове аудитории	2
14	Емпирични изследвания на медийната аудитория.	2
15	Видове аудиторни изследвания според обхвата и типа медийна аудитория.	2
16	Измерване на аудиторията или количествено изследване. Най-често прилагани количествени методи за измерване на аудиторията. Анализ и интерпретация на количествена информация. Представителност и достоверност.	2
17	Качествени изследвания на аудиторията. Методика на извадката, набиране на качествена  информация, обработка. Анализ и интерпретация на качествена информация. Достоверност и валидност.	2
18	Изработване на изследователски въпросник	2
19	Разработване на програма за емпирично изследване на медийна аудитория.	2
20	Функции на изследователските данни в продуцентските проекти	2

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

1. ЕКО, У. Дали публиката вреди на телевизията?. // Съвременна журналистика, 1988/1. – стр. 164 -183
2. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Медияпланиране на рекламната кампания.- София: Университескто издателство “Стопанство”, 2006. – 363 с.
3. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
4. МАЛЕЦКЕ, Г. Психология на масовата комуникация. – София: Хъски, 1994. – 302 с.
5. МЕЛТЕВ, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
6. МЕЧКОВ, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
7. МИХАЙЛОВА, К. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011. – 330 с.
8. МОСКОВИЧИ, С. (ред.). Социална психология. – София: Дамян Яков, 2006. – 741 с.
9. МОСКОВИЧИ, С. Ерата на тълпите. София: Дамян Яков, 2007. – 470 с.
10. ОГНЯНОВА, Н. Аудиовизуална политика на Европейския съюз. – София: Унивескитескто издателство “Св. Климент Охридски”, 2005. – 468 с.
11. ПОПЙОРДАНОВ, И., Г. Чолаков. Професия Продуцент. – София: Болид, 1993. – 230 с.
12. СЪЙКОВА, Ив., С. ТОДОРОВА. Статистическото изследване. – София: ИК Люрен, 1994. – 319 с.
13. ТОМОВА, Б. Изкуство и пазар. – София: Образование, 2003. – с. 160
14. ФИЛЕВА, П. Икономика на средстванта за масови комуникации. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 188 с.
15. ФИЛИПОВ, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София: УИ “Стопанство”. 2002. – 156 с.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

1. БУРКАРТ, Р. Наука за комуникацията. – Велико Търново: Пик, 2000. – 495 с.
2. ГИДЪНС, А. Социология. – София: Прозорец, 2003. – 653 стр.
3. ДЖОНЕВ, С. Социална психология. Том 2 Общуване и личност. – София: Софи Р, 1996. – 348 с.
4. КАСТЕЛС, М., Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2004. – 495 с.
5. КАСТЕЛС, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2006. – 390 с.
6. МАКЛУЪН, М., Е. МАКЛУЪН. Закони на медиите. – София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995. – 256 стр.
7. ФИЛИПОВ, Д. Културата и развитието. София: УИ “Стопанство”. 2005. – 285 с.