София. Позиция на България относно Украйна трябва да бъде търсене на решения в рамките на НАТО и ЕС. Това каза в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност.

„Нашата позиция трябва да бъде търсене на решения в рамките на НАТО и ЕС. Нашите военни и икономически са доста по-малки и самостоятелни няма как да направим нещо. Ние трябва да търсим решението на въпросите, свързани с националната сигурност, в рамките на ЕС и НАТО. Ако предприемем самостоятелни мерки, от какъвто и да е характер, няма да бъде разглеждано сериозно“, каза още той.

По думите на проф. Димитър Димитров ситуацията няма да бъде ограничена само в района на Домбас, а ще се търси политическо решение на цяла Украйна, съгласно руската страна.

„Аз бях един от тези експерти, които не предвиждаха по-нататъшно развитие на конфликта. Винаги има такива процеси – водят се преговори, поставят се искания, те се удовлетворяват или не се удовлетворяват. Явно в един момент руското ръководство е решило, че може да постигне политическите си цели чрез военни средства. Доколкото разбираме, отмъщава на военните действия, нещата няма да се ограничат само в района на Домбас, а ще се търси политическо решение на цяла Украйна, съгласно руската страна. Те говорят за демилитаризация на Украйна и за денацификация на Украйна, което означава смяна на правителството с промяна на политическия режим“, добави още той.

„Като че ли светът и всички държави смята, че това е нещо локално – просто конфликт между Русия и Украйна, който те си решават помежду си. ЕС, САЩ, Великобритания излизат в пакети от санкции, чиито ефекти обаче ще се проявяват дългосрочен план, не мигновено. Засега има някакво изкачване и наблюдаване на това, което се случва в Украйна“, каза проф. Димитров.

По думите му санкциите понякога играят положителна роля, но не са панацея за решаване на всички въпроси.

„Пряка военна заплаха няма, не е добре да се плашат хората и нашите съграждани. Икономическите последствия, които ще се проявят по-нататък трябва да бъдат сериозно разгледани. Ние зависим от внос на суровини, редица отрасли, износ, внос от Русия, туризма, въздушните съобщения, корабоплаванията. Не казвам, че всички тези неща ще изчезнат или спрат, но трябва да си направим преглед и да бъдем готови за промяна в тези отношения, Това неминуемо се случва след всеки военен конфликт“, поясни проф. Димитров.

Той обясни, че мерките, трябва да са навременни и да са взети преди избухване на конфликт.

„Ние имаме изградена система за мобилизационна подготовка – има държавен резерв, структури, които трябва да поддържат известен резерв и известен запас, ако нещо се случи в тази ситуация,. Адекватните мерки се вземат и изчислят няколко месеца или години по-рано, когато трябва да се вземат. Когато вече избухне конфликтът, ще бъде късно или няма да разполагаме с такива мерки“, коментира проф. Димитър Димитров.

Проф. д-р Димитър Димитров: УНСС е привилегия!

Нашите студенти знаят, че уменията и знанията им са гарантирани, казва ректорът

– Проф. Димитров, как ковид кризата промени обучението?

– Кризата ни стимулира да се адаптираме към промените. Пандемията ускори процеса на дигитализация и помогна дори в присъственото обучение да предлагаме повече дигитални ресурси. Това е важно и дава допълнителни предимства. И преди нашият университет е участвал в международни проекти, свързани с дигитализацията на обучението, но кризата ни накара да действаме много бързо. Платформите, с които разполагаме, дават възможност за нов тип учебни материали, използване на мултимедия, електронни ресурси, достъпни за голяма аудитория. Нашите студенти успешно боравят с дигиталните технологии и използват възможностите за споделяне и работа от разстояние. Разбира се, ние искаме да съчетаваме това и с живото присъствие. Нищо не може да замени опита, който се създава чрез доброто старо аналогово общуване.

– Какви са приоритетите и проектите, по които УНСС работи?

– Новите неща, които стартираха миналата година и ще бъдат продължени, са в две направления – виртуална и физическа мобилност за нашите студенти. УНСС е част от елитната университетска мрежа ENGAGE.EU в партньорство с още шест водещи бизнес университети в Европа. Имаме хармонизиране на учебни програми и дисциплини, физическа и виртуална мобилност на студенти и преподаватели. Създава се възможност студентите да учат физически и виртуално във водещи висши училища в икономиката и социалните науки в Европа във Виена, Тилбург, Манхайм, Рим, Тулуза и Берген. Оценките на студентите показват, че първите стъпки в това направление са много успешни.

Участваме и в други два проекта заедно с партньорски университети – „Икономическото образование в България 2030“ и „Съвместен интегриран подход за модернизация и цифрова трансформация на обучението в приоритетни професионални направления от висшето образование чрез партньорство между Тракийския университет, УНСС, Русенски университет и БСК (СИПМО –ТрУ)“. Тези проекти са насочени към модернизацията на българското висше образование и създаване на мрежи от български университети. Те дават възможност за споделяне на ресурси и създаване на интердисциплинарни, хибридни програми между университети с различен профил, така че да се използват силните страни на всеки университет в това направление.

– Какво ново предлага програмата „ЕРАЗЪМ+“?

– В „ЕРАЗЪМ+“ се обединяват всички сега действащи програми на ЕС за образованието, младежта и спорта, а в това число и проектът за учене през целия живот. В програмата за първи път ще бъдат финансирани и нови партньорства за иновации чрез т.нар. „алианси на знанието” и „секторни алианси на уменията” . Те ще дадат възможност за взаимодействие между образованието и бизнеса.

Имаме потенциал и искаме да развиваме програми със студенти от Русия, Китай, бивши съветски републики.

– Много работодатели по време на кризата имаха желание да наемат нови хора, но беше трудно да ги обучат. Каква е успеваемостта на Междууниверситетския център за развитие на кариерата на УНСС?

– Нашите студенти си намират работа още по време на следването. След завършване реализацията им е много успешна, статистическите данни сочат, че тя се приближава до 100%. Това наистина е голямо постижение, в УНСС обучаваме над 14-15 хиляди студенти. Много важна е ролята на нашия Междууниверситетския център за развитие на кариерата, който за година съвместно със Студентския съвет организира четири кариерни форума. Тези инициативи предоставят възможност на студентите за професионално ориентиране, практическо обучение, кариерно развитие и реализация.

В УНСС подготвяме нашите студенти за реалната работна среда, развиваме дългосрочни партньорства с бизнеса за провеждане на стажантски и менторски програми. Създаваме офис за стартъп, офис за подпомагане на стартирането на бизнеса на нашите студенти, където те получават юридическа информация къде и как да кандидатстват и как да започнат бизнес. В изследователски проекти силно разчитаме на участието на нашите студенти, така че да придобият изследователски умения, а и да ги научим как се прави бизнес още като студенти.

Хората от бизнеса идват с предложения, искат да участват в обучението и практическата подготовка, защото има глад за кадри в икономиката и управлението.

– Какво е преимуществото да учиш в УНСС, да си част от тази общност?

– Младите хора, които имат привилегията да учат в УНСС, знаят, че уменията и знанията им са гарантирани. Нашата мисия е с всяка изминала година студентите да стават се по-добри, все по-знаещи и можещи. Нашите възпитаници са най-големият ни капитал и заемат достойно място сред духовния, управленския и икономическия елит на нацията.

Анализ от международния анализатор Боян Чуков и ректора на УНСС проф. Димитър Димитров

„В момента има едно надхитряване и масова дезинформация по конфликта между Русия и Украйна, като тя тече и в двете посоки“, това каза в „Твоят ден“ международният анализатор Боян Чуков.

Той отбеляза, че в никакъв случай не са затворени вратите за дипломацията, а Русия изрично е казала, че няма намерение да нахлува в Украйна, освен ако не се посегне на населението на Донбас. Украйна също твърди, че нахлуване от тяхна страна няма да има.

Според Чуков разузнавателните служби в последните години се използват като политически инструменти и затова не може мого да им се вярва, когато твърдят, че нахлуване предстои, както ги цитира президентът на САЩ Джо Байдън.

Анализаторът смята, че САЩ си гонят своята стратегическа цел с този конфликт – разкъсване на връзките между Западна и Източна Европа, икономически и енергийни.

„Случва се хибридна война. И двете страни опитват различни прийоми, без обаче да преминават през границата за по-мащабни военни действия“, заяви ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

Според него се използват всички инструменти, характерни за хибридната война.

„Украйна е част от общия пъзел за световната сигурност. А двете страни взаимно се тестват, за да видят кой как реагира при различни ситуации. Но не виждам кой би имал полза от пълномащабно нахлуване. За мен това е изключено“, убеден е проф. Димитров.

Той не вижда и пряка заплаха за България, докато продължава надлъгването, но и дипломатическите усилия. Такава би имало само при пълномащабни военни дествия, които засега не се очертават.

Вижте повече по темата във видеото.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Сливането – тежка и неясна реформа без критерии

Странна, за някои дори екзотична идея за обединяване на висши училища в мегаструктури изправи на нокти ръководители на държавни университети у нас. Дали във време не само на пандемия, но и когато бюджетът за годината виси, и когато вузовете и студентите не могат да си платят тройните сметки за ток, на дневен ред са тежките структурни реформи, обсъждаме с проф. Димитър Димитров, който е начело на УНСС. Той ни дава експертиза за това какво ще се случи, ако държавните икономически университети у нас станат едно цяло и кой каква отговорност ще носи за бъдещите нужди на пазара на труда.

Проф. Димитров, какво се случва с идеята за сливането на университети в мегаструктури, която шокира много ректори?
Утихват нещата, но все пак се предвиждат такива сливания или дейности, свързани със стратегията за висшето образование. Там обаче няма механично сливане на университети, за каквото се разбра по-рано, а има алианси, мрежи, които ние и сега правим. Общността ги подкрепя, но все пак твърде голям е въпросът и е много добре да се обясни крайната полза от това нещо. Каква е крайната цел и голямата полза, не само за бюджета – ще съкратим пет милиона, 1000 студенти или три катедри, а за обществото, за системата на висшето образование? Това трябва да бъде обяснено, трябва да има такъв анализ, който показва тези неща, с различни алтернативи в него. Това е начинът, по който се правят всякакви такива реформи. До момента аз не знам да има такова нещо.
МОН обявиха намеренията си да правят стъпки към обединение според стратегията, но не правят ли стъпка назад от заявеното по-рано пред ректори механично сливане?
По-скоро не. Стратегията е приета, има консенсус по нея. Промени, в която и да е сфера се правят изключително трудно и изискват време. Даже и утре да ни слеят с някой или друг университет да го слеят, първите резултати ще се видят след 5-6 години. Трябва да си даваме сметка и за това. Това означава, че ползата от подобни реформи трябва да бъде огромна и съизмерима с многото трудности, които ще съпътстват един такъв процес.
УНСС има ли полза да бъде обединяван с още вузове под шапката на мегаикономически университет?
Ако разглеждаме идеята за мегаикономически университет, за никого няма да има полза. Нито от мегамедицински, нито пък от мегатехнически. Най-малкото заради териториалното разделение. Няма как студентите от Варна да не учат във Варна икономика, а само тук, в София, ако целта е да свием така нещата. Ако има едни и същи катедри, това означава ли че едната ще остане, а другата не? Има хиляди въпроси, които трябва да зададем по този начин – преподавателите дали ще пътуват до Варна и Свищов. По-модерният, по-европейски начин са мрежите. Ние имаме опит във функционирането в европейска мрежа. ENGAGE.EU е проектът, който е 3-годишен, и ще продължи още 3 години. Там не се говори за механично сливане. Всеки университет си запазва самостоятелността, споделяме ресурси, преподаватели, мислим как да са общите програми, студентите могат да извършват мобилност. Не говорим за сливане и затваряне на някой от партньорите -от това никой няма да спечели. Защото се изправяме пред страшно много промени, Народното събрание трябва да ги гласува. Колкото и да са близки университетите, винаги има правилници, програми. Кога ще бъде синхронизирани тези неща? Това е тежка реформа.
Какви критерии ще искате от министър Денков за тази реформа по време на Съвета на ректорите на 22 февруари?
Първо много хора казват 50 университета са много за България – кой е критерият обаче да казваме дали са много или малко? България не е на първо място по брой студенти на брой от населението, назад на опашката сме по такъв показател. Тоест не работи това като критерий. Достъпът до висше образование в последно време в съвременните обществена много се разширява, защото как да говорим за иновации, за професии на бъдещето, като не образоваме хората. Ако идеята е да свием приема в университетите и да не обучаваме хора с висше образование, не е добра. Но критериите бяха и за други неща. На каква база става обединяването, ако изобщо има такова – дали на териториален, дали по професионални направления, защото може да има друг принцип, по който това да става. Нашата идея, на Управителния съвет на ректорите беше да свикаме Общо събрание не само заради това сливане, но и заради неща, които са свързани с настоящето – с приемането на бюджета на университетите, което предстои, и с няколко други проблема – тока, пандемията, които ни засягат в момента, но изведнъж се появява тази идея за сливането. На Общото събрание ще се обсъждат и такива въпроси – далеч по-важни за момента.
Кой е най-належащият?
Има задържане на нивото на финансиране на университетите на нивото на миналата година. Каквото и да правим в момента, сметката за ток го прибира всеки месец. Това обезсмисля много усилия, които ректорите полагат за свиване на персонал, за оптимизиране на някои дейности, за икономии. Това е единият голям въпрос, и ако сложите и общежитията, и студентите, които са в подобна ситуация, това изяжда всякакви резерви на университетите. Инфлацията се увеличава с 10% за тази година, така ^е поне това трябва да бъде компенсирано. Виждате в други сфери има социални помощи, тук-там се вдигат заплати, при нас бих казал, че не е точна така. Не е прието университетите да отправят много гръмки искания за това какво искат, но се надявам все пак да има конструктивен диалог с министерството на образованието и с министерството на финансите.
Колко плаща УНСС за ток?
Сега правихме нова обществена поръчка, беше за около 2 милиона лева, но се наложи да я променим на около 3 милиона. Ние от юли нямаме доставчик, който е по дългосрочен договор. Доставчиците казват, че не могат да си изпълнят задълженията към вас, и никой не кандидатства по обществената поръчка, която обявяваме вече втори или трети път. Около 3 пъти се промениха разходите за ток, което си е проблем и за университета, а за общежитията. Там, разбира се, студентите плащат, но това е социален проблем. Има механизъм за компенсации и този месец той ще се задейства. А на този фон, всъщност системата на висшето образование премина през реформа, която не се видя много в обществото. Бяха съкратени за период от 2-3 години преди това държавните поръчки за доста университети. Миналата година нашата беше съкратена с около 40%. Това е сериозен момент, това не е корекция с няколко процента. Беше прието, че един преподавател участва в акредитацията само в един университет, което намалява летящите чети от преподаватели, и се отразява на акредитация и на много други неща. Университетите започнаха собствени реформи в публикационната дейност, насочени към публикации в Scopus и Web of Science, по което нас ни оценяват. Голяма част от бюджета вече идва за качество на публикациите в тези престижни издания и индексирани бази данни, а не просто на брой студенти. Ние това сме го направили и очакваме адекватен отговор, за да продължат тези неща. Защото една публикация в престижно издание изисква повече усилия и струва повече пари. Ако на вас ви свиват бюджет, вие трябва да имате повече часове, и не остава време за публикации. Трябва да се намери точният баланс.
Чуват ли ви за исканията, които отправихте относно сумите в бюджета?
Първото ни искане е издръжката за обучение. Управителният съвет на ректорите излезе с искане към министрите на образованието, финансите и финансовата комисия за допълнителни средства от около 40 милиона лева за повишаване на разходите за издръжка на обучението. Тази промяна трябва да бъде отразена заради инфлацията, там влизат и заплатите. Минималната работна заплата винаги се увеличава централно, без да ни питат, но се очаква нашият бюджет да я приеме. Така че пак и да имате резерви, по някакъв начин те се изземват. Затваря се ножицата между персонала, който работи на минимална заплата и на експерти, които работят в непреподавателския състав – техните заплати са малко по-високи от минималната. Затваря се ножицата между асистенти, главни асистенти, доценти и професори, което убива всякакъв стимул за академично развитие, за престиж и издръжка в обществото. Тези въпроси трябва да бъдат адресирани в дебат с МОН и финансите, а не сливането и подобни неща, от които не се вижда ползва за обществото. Освен това университетите не са като бизнес предприятия -колко сме спестили от бюджет, колкото студенти повече или по-малко. Има и други ползи за обществото, за икономиката на страната. 40 милиона лева е искането за наука, което е законово уредено и се отпуска като процент от държавната субсидия. Този процент в момента не е спазен. Сега в общия бюджет за висше образование мисля, че сумата е около 12 милиона лева, а по закона трябва да е 40 милиона. Тоест винаги това присъства в бюджет като сума за научно-изследователска или творческа дейност, или спортна. Останалите средства са за повишаване на стипендиите на студентите и докторантите. Няколко пъти беше лансирано публично, че докторантските ще станат 1000 лв. сега те са 500 лева, но в проекта за бюджет тези стипендии са предвидени по 550 лв. Така че надявам се има чуваемост, възможно е да имало лоша комуникации в началото.
В момента се работи по промени в закона за висшето образование. Колко голям е проблемът с плагиатството, какво мислите за съвместните програми между университети?
Предложените промени в закона за висшето образование за съвместните програми, което досега не можеше да стане, са един нормален начин на сливане. Ние имаме идея да направим спортен мениджмънт заедно с Националната спортна академия, например. Това е само един малък пример. Докторантури по проекти и съвместни докторантури също добро нещо. Но относно плагиатството продължават усилията. Нашият опит като университет е, че от 2-3 години ние се въвели наша система за проверка за плагиатство ,базирана на признат софтуер за това нещо. Докторанти и участници в конкурси минават през нея, както и всичките ни публикации. Сега чувам такива неща, че всички трябва да бъдат проверявани за плагиатство. Не знам обаче какво значи всички – от днес нататък, или за период от 20 години назад, това е интересен въпрос, но нека да видим как ще се приеме законът. Трудно се заобикалят тези система за плагиатството. Но е добре да се регламентира как стават наказанията за това. В момента имаме 3 болезнени случая в университет, където по решение на Комисията по академична етика в МОН, че има плагиатство, ректорът е длъжен да уволни тези хора. Това е наказанието и няма степени в това нещо. Понякога за плагиатство може да е една книга, друг път статия от 10 страници и това е добре да се изчисти или да се даде някаква свобода за действие на ректорите. Сега, ако не ги уволни ректорът, до два месеца министърът може да уволни ректора. Съдебната практика също не е добре установена. Колегите, които аз уволних по писмата и решенията на МОН, още водят дела.
Как протича кандидат-студентката кампания тази година?
Ние променихме много в нашата система за прием. Кандидат-студентите може да подават документи дигитално, без да се редят по опашки. Променихме начина на класиране и разпределение на държавната поръчка, отчитайки желанията на студентите, които ние разчитаме като пазарни сигнали. Кандидатства се по всякакъв начин – и с матури, но и с кандидат-студентски изпит, ако искат да си увеличат оценката. Това става на място, и с хартия, и онлайн с лицево разпознаваме. Миналата година, при свита държавна поръчка, имахме 1/3 над това платен прием. И тази очакваме същото. Държавата поръчка се запазва горе-долу. Смята се, че има икономисти в България, но имаме и много икономически проблеми и трябва да имаме квалифицирани хора. Това ни до го подсказва бизнесът, който непрекъснато идва и при нас и търси стажанти, и хора за работа. Над 2500 студенти държавна поръчка приемаме и тази година, но нашият капацитет е по-голям и позволява да приемем и платено обучение. Миналата кампания много ясно се видя интересът към някои специалности, които получаваха по принцип наполовина места държавна поръчка и платено обучение. При маркетинга е най-голям интересът. Имаме етика през годините и нподдържаме над 40 бакалавърски програми, защото ние поддържаме цялото стопанство. Когато има някакъв проблем, се обръщат към нас.
Има изискване за 100% зелен сертификат за студентите и преподавателите сега, но все повече се говори за отпадането му, какви са сигналите в тази посока?
Очакваме разхлабване на мерките, съгласувано с държавните власти към края на месеца.
Ръководите катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС. Каква е вашата прогноза за развитието на кризата в отношенията между Русия и НАТО заради Украйна?
За мен това е хибридна война, която се води между Русия, НАТО и САЩ. И двете страни с невоенни средства се опиват да постигнат преимущества. Вярвам, че ще остане криза, а няма да се стигне до военен конфликт. За да има такъв, каквито сценарии се описват, например, че щели да влязат руски части в Украйна и ще ги превземат за два дни, бих казал, че авторите им са гледали много филми. За такова нещо се искат милиони войници, друга мобилизация, която не се наблюдава в момента.