Автор на дисертационния труд:  Стоян Петров Инджев

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 554 / 05.10.2018 на Ректора на УниБИТ.

Научният анализ се различава от други видове анализи именно по  разработената си методическа платформа и нейното последователно и логично изпълнение.

Същата бележка съм отправяла и към други дисертации, разработени в рамките на докторантура на самостоятелна подготовка. Адмирирам желанието на колегите докторанти на самостоятелна подготовка да свържат полето на своята практическа дейност с науката. От тази връзка печелят еднакво и науката, и бизнеса. И бих искала да обърна внимание, че влизането в науката става по определени правила, че правенето на наука изисква една по-строга методическа и методологична дисциплина. Ако ние, занимаващите се с наука се опитаме да влезнем в територията на бизнеса, дали бизнеса и особено финансово-банковия, няма да постави пред нас своите железни правила и претенции?

1. Информация за дисертанта

Стоян Петров Инджев е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професонилано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“.

Извън академичното поле Стоян Инджев е защитил професионалната си позиция и статус като банков мениджър от висок клас. Според представената автобиография, след 2008 г. до сега докторантът заема високи мениджърски позиции във водещи банки в България. Този професионален опит му позволява да наблюдава отвътре кризисните процеси, които изследва в дисертацията си. Дори повече – дава му възможност собствено да преживее и осмисли трите български банкови кризи, върху които е фокусиран дисертационния труд и на тази база да предложи модели за тяхното комуникационно овладяване.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Стоян Инджев представя дисертационен труд на тема „Управление на кризи и конфликти във финансовата сфера чрез комуникационно моделиране“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев и доц. д-р Христина Богова. То е в общ обем от 155 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература.

Дисертационното изследване е структурирано в стандартна за жанра композиционна и логическа структура. Разгърнати са три глави, увод и заключение.

Научните изследвания най-често чрез увода въвеждат читателя в методиката на изследването. Тук би следвало да бъде дефинирана методическата инфраструктура на изследването чрез определяне на обект, предмет, цел, задачи, методи и хипотези. Подходът, който използва Стоян Инджев при изграждане на увода е по-различен. Той предпочита да въведе читателя в двете сфери, в които разполага изследването си – банковата и комуникационната. Авторът e използвал правото си на свое творческо решение, въпреки че, по принцип научните жанрове имат строги изисквания. (още…)

Доклад, изнесен на ХІ научна конференция по лидерство „Лидерството през ХХІ в. – перспективи и тенденции“, 3- януари 2017. Под печат.

Лидерството и лидерите е голяма тема. Лидерството – политическо, икономическо, социално, очевидно преживява своята криза днес и тъкмо това е една от причините да привлича активен изследователски интерес. До тук в конференцията бяха разгледани многобройни измерения и проекции на лидерството и съвременните лидери. Настоящият доклад ще продължи в същата насока, но фокусът ще бъде поставен не върху политическото или бизнес, корпоративното лидерство и лидери, а върху лидерството и лидерите, чиято цел е формиране и поддържане на обществено мнение. По-конкретно, въпросите, които ме интересуват са:

• Осъществява ли се поколенческа смяна в публичните говорители, лидери на обществено мнение днес 27 години след 1989 г.?
• Можем ли вече да говорим за второ поколение публични говорители, лидери на мнение 2.0, които да заменят поколение 1.0, формирано веднага след установяването на демокрация в България и наложено в следващите две декади време?
• Ако да, какви са профилите на лидери на мнение 2.0, пред какви обществени предизвикателства са изправени, какви методи за формиране на обществено мнение използват?

Едва ли бих могла  да дам отговор на всички тези въпроси, най-малкото защото отговорите изискват развиване на съответни научноизследователски проекти. Но това, което мога да направя в рамките на този доклад е да поставя темата и върху съответна теоретична основа да издигна някои хипотези за бъдещи научни изследвания. (още…)

Първо – трябва й самочувствие. Но това не е самочувствието, събирано от стотиците харесвания на Фейсбук страницата. Не е и самоувереността, идваща от това, че си популярен, че си желан сред младите кандидатстуденти – не всяко университетско професионално направление е наука. Тук става дума за едно специфично самочувствие, идващо от степента, в която „Неуката” успява да отговори на три основни въпроса. (още…)

ОТЗИВ за дисертационния труд на Тодорка Кинева,

представен за вътрешна защита пред катедра „Икономическа социология” на 22 януари 2014

Отзивът е провокиран от Фигура 4. Ролеви елементи и категории, поместена на стр. 35 в дисертационния труд. Фигурата представлява операционализация на основното понятие „роля” в разглежданото изследване. Но тя разкрива и още най-малко два, на пръв поглед скрити, смисъла.

Първо – забележителна академична коректност, колегиялност, уважение на българските традиции в областта на социологията. Авторката не само посочва източниците, от които е черпила познание, но не е забравила и тези, от които е взимствала идеи за своите графични изображения. В днешната война на идеи, тази етичност заслужава адмирации.

Второ – в дисертацията си, Тодорка Кинева прави опит за графично изобразяване на съответна теоретична концепция, идея, проблемен акцент. Това забелязваме на седем места в дисертацията. Не е тайна, че Тодорка Кинева и аз сме от една школа и носим нейните отличителни стилови знаци. И както казва нашият професор Михаил Мирчев, графичното изобразяване показва умение за висша абстракция.

Разгледах внимателно фигурите, които предлага докторанта, а те разкриха методологическият път, по които е минала, за да стигне до този първи вариант на дисертацията си. Следват няколко кратки бележки по всяка от седемте фигури в дисертационния труд.

Фигура 1. Влияние на ролеви конфликти върху типове поведение.

Показано е, че има връзка между ролеви конфликти и репродуктивно, родителско, социално и трудово поведение. Влиянието, т.е. как ролевите конфликти се отразяват, как променят тези типове поведения не е показано. Освен това, ако става дума само за жената, то да бъде отбелязано. Може би е необходимо да се прецизира заглавието на тази фигура. Фигурите често пъти се еманципират от дисертациите и живеят самостоятелен живот както във виртуалното, така и в реалното, затова е необходимо да бъдат прецизирани.

Фигура 2. Взаимодействие в колизия „семейство-кариера”.

Какво се има предвид тук: взаимодействие на фактори, на актьори, на институции?

Фигура 3. Структура на ролева система. По модел на Т. Парсънз и структурно функционалната парадигма.

Връзката на структурата на ролева система, предложена от авторката, и модела AIGL на Парсънз, като че ли не е достатъчно добре експлицирана. И още, когато се говори за структурен функционализъм, би било добре да се покаже и връзката роля – функция.

Фигура 5. Класификация на социални и организационни роли.

Чудесно графично представяне на теоретичната база, която авторката използва. Коректно посочени трудове на Дончо Градев и Марин Паунов.

Фигура 6. Обекти на ролевия комплекс на жената.

Изобразени са следните обекти: съпруг, дом, деца, семейно стопанство. Те провокират въпроса: за коя жена става дума тук – за традиционната или съвременната? При съвременната, сякаш има нови обекти, които провокират нови роли?

Фигура 7. Проблемни акценти в колизията семейство-кариера.

Очевидно любимата фигура на авторката. Постигнато е ясно и структурирано представяне на основните проблемно-тематични акценти на емпиричното изследване. Към това следва да добавя и удачно намерения основен символ на фигурата – пчелна пита, в центъра е поставена жената. Вероятно тук можем да разчетем част от личното, душевното преживяване на авторката, интимния център на представеното научно изследване.

В края, една обща препоръка. Нека текста и фигурите бъдат по-неразривно свързани – като в съответния параграф, част от текста, за които се отнасят фигурите, бъде посочена в скоби и съответната фигура.

Поздравявам Тодорка Кинева, нейният научен ръководител проф. д.с.н. Михаил Мирчев. Пожелавам успех на екипа и съм убедена, че той им принадлежи.

22.01.2014

гл. ас. д-р Катя Михайлова

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

• Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
• Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
• Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.