След края на семестъра, Четвърти младежки АФОН ‘2013 и Празника на славянската писменост и култура БЛАГОДАРЯ на всичките си колеги, с които заедно успяваме да ПРОМЕНИМ настоящето и да го направим такова, каквото да ни ХАРЕСВА – провокиращо, вдъхновяващо, с идея за бъдещето.

Семестърът свърши. Беше стремглав, тежък, упорит и благодатен. Срещна ме не просто с нови първокурсници. Заниманията ни не бяха само четене на лекции и водене на семинари. От моя страна, от подиума, и лекциите по „Медийна регулация“ и семинарите по „Икономическа социология“ и „Основи на комуникациите“ бяха споделено научно и творческо преживяване.  И резултатите не заскъсняха – някои от тях може да видите тук, други във Фейсбук дневника ми, за трети ще ви разкажа сега, а четвъртите – очаквайте, най-хубавите неща винаги стават бавно и напред във времето.

В последния ден на семестъра, 18 май, заедно с най-изявените студенти проведохме Четвърти младежки АФОН ‘2013. Тази година мислите ни събраха „Властта, и медиите, и гражданските протести„. Дискутирахме смяната, подмяната или размяната на модели, идеи, мисли, хора, институции, системи.

Една от УНИКАЛНИТЕ черти на АФОН е работата с НАУЧНИ КОНСУЛТАНТИ. Студентите, които желаят да участват, да презентират, да бъдата модератори на АФОН дискусиите, подготвят участието си заедно с избран от самите тях научен косултант. Не сме го измислили случайно това условие, не е то претенциозна приумица и за радост все повече афонци започват да търсят научна косултация, да разбират, че развитието в науката е резултат от диалог межу поколенията, на съвместна работа и обмен на енергия, знания, умения, отношения.  Четвърти младежки АФОН ‘2013 стана много по-добър от проведените три преди него, защото все повече от участниците търсят и намират авторитетна научна консултация. Най-добрите тази година, лауреатите на АФОН призовете, всички са работили с научни консултанти: Ростислав Давидов, докторант от СУ, получи награда за Академична подготовка и както той сам каза: „това е награда и за научния ми консултант д-р Кремена Георгиева (СУ)“; Любослава Банева, студент от ВТУ работи с проф. д-р Кирил Шопов (ВТУ) и получи приза за Академичен дебют; първокурсниците Мария Найдекова, Юлияна Гальова и Даниел Ценов (УНСС) консултираха работата си с доц. д-р Найден Николов  се издигнаха до награда за Академичен екип; Гергана Костадинова (УНСС) и Мая Иванова (УНСС) избраха да работят с мен – Гергана получи приз за Академична провокация, а Мая – най-високото отличие на АФОН – наградата за Академично представяне. Винаги ми е професионално приятно и научно предизвикателно да консултирам подготовката на афонци. Голямото удовлетворение е тяхното завидно добро представяне. Благодаря на всики колеги, които се довериха на мен в подготовката си за АФОН ‘2013.

На още нещо АФОН изключително държи. И това са МОДЕРАТОРИТЕ на АФОН панелите. Не ги избираме случайно и по симпатия. Е, те всички са обятелни, но сериозното, вдъхновеното интелектуално занимание придава естествено обяние на личността. Нашите модератори са най-добрите афонци с опит, съчетани с най-младите, дебютиращите на АФОН платформата. Така предаваме опита от едните на другите, интереса, тръпката, усещането за науката като споделено пространство.  Първият панел  „ЧОВЕКЪТ пред маската…“  модерирахме заедно с Албърт Пашов – първи курс „Икономика с чуждоезиково обучение“, УНСС. Вторият – „…Във ВЛАСТТА и ЕЗИКЪТ на властта“  бе в ръцете на Денис Симеонов (ВТУ) и Мария Найдекова (УНСС). Следващият – „МЕДИИТЕ като МАСКА…“ – Стоян Йотов (УНСС) и Гергана Костадинова (УНСС) и последният – „… на ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА“. Мая Иванова  и Димитър Сивков и двамата опитни афонци, студенти от УНСС.  Благодарение на модераторския гъвкъв ум и ловка мисловна рефлексия, на тяхното обаятелно и ненатрапиво присъствие, умението им да бъдат домакини, успяхме да наредим пъзела на „Властта, и медиите, и гражданските протести“ в АФОН ‘2013.

Ще ви кажа също и, че да станеш презентатор в АФОН, да те приеме афонската общност, да получиш признанието й никак не е лесно.  Подготвяш реферативно есе по зададена тема, намираш сили да консултираш работата си, изпращаш заявление за участие. Ние, организаторите четем всяка получена кандидатура и при строги и предварително оповестени критерии избираме най-добрите. Следва подготовка за представянето на работата и говорене пред високоинтелигентна избрана аудитория в Голяма конферентна зала на УНСС. Опитайте и тогава ще говорим още. Днес изразявам ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ на всички афонци за смелостта, за подготовката, за мотивацията, за участието, за всичко което прибавят към общността АФОН! И вярвам, че ни е полезно, и приятно, и вдъхновяващо заедно.

АФОН означава Академичен Форум за Обществена Наука. Организираме го от 2010 г. неуморно до сега по инициатива на проф. д.с.н. Михаил Мирчев и д-р Катя Михайлова. Донесохме идеята от един огромен и впечатляващ Европейски форум за наука (ESOF), на който бяхме поканени през 2008 г. в Барселона – аз като младежки посланник на добра воля на европейската междуправителствена програма за научно сътрудничество COST, а проф. Мирчев като утвърден български професор. Идеята АФОН изглежда завладяваща – всяка година към нея се присъединяват нови и нови афонци, мотивирани да помогнат в организацията на форума. Тази година с нас работиха Теди Кинева, Гергана Костадинова, Даниела Врескова, Николай Балтов. До нас застанаха и колегите от „Новата журналистика“ – като медиен партньор на АФОН, „Клуб на социолога – УНСС“ и издателство „Ентусиаст„. Признателни сме на всички, за това че приемат и споделят АФОН идеята и най-вече на първите, които ни подкрепиха и пръдължават да работят заедно с нас Фондация „Фридрих Еберт – Бюро България“ и УНСС.

Науката не се самосъздава. Трябват личности, лица, мислители. Правим АФОН, за да ги открием. Мислителите, за да създадат науката трябва да общуват с другите, да са част от общност, която ще признае приносите и авторитетите им. Правим АФОН в името на общността, която вече осезаемо за всички оформихме. Мисълта, за да прореже ума на мислителите трябва провокация – друга мисъл, фундаментална концепция, методология, изкуство.  И за това на АФОН обикновено има от всичко. Тази година проф. д.с.н. Михаил Мирчев изнесе заключителна лекция по темата на АФОН и с акцент върху току-що създадената нова политическа констелация (очаквайте лекцията на страницата на АФОН). А Яница Маринова ни изнененада с изкуство – студентско, творящо се на живо за нас.

      С тези новини и с пожелание за здраве и майски усмивки ви оставям вдъхновени, творящи и истински.

       Ваша,

      Катя Михайлова

.       Да донесеш нещо, което липсва на този свят е цялата идея на човешкото съществуване и развитие, според Джоузеф Камбъл. Но светът може и да не знае, че има нужда от твоя дар – това е разковничето на конфликта на човека със света. Започваме да не харесваме света. Той също не одобрява мислите, идеите, дейността ни. Какви са решенията, защото въпреки взаимната антипатия, трябва да се намери баланс – и човекът с дара иска да продължи да живее и светът иска да продължи да се развива?

.      Преместване, миграция в друг град, държава, място, в различна професионална общност, социална страна, където очакваме харесването да е двупосочно, където вероятно ще ни е по-лесно да отдадем дара, който носим. Това решение твърде много прилича на номадското търсене на по-доброто място за живеене, където съществуването ще е по-лесно. Удовлетвореността не е особено голяма. Всяка миграция къса връзки, често къса свещени връзки между родителите и децата, братята и сестрите. Всяка миграция изолира, поне докато трае адаптацията на човека в избраното от самия него човешко общество. И няма никаква гаранция, че новия ми свят ще има нужда от моя дар. Струва си да се замислим за това преди да напускаме, недоволни и гневни светът, който познаваме.

.       Едно мое наблюдение показва, че професионалната реализация на повечето от българите или студентите, които избират да следват в чужбина се забавя, не се осъществява така, както е мечтано, а при връщане в родината – родният пазар се оказва негостоприемен и западно образованият вишист развива тезата за дълбоката изостаналост и народопсихологична комплексираност на българското общество, бизнес, наука, култура, което не е на ниво, за да може да оцени достойнствата на завърналия се.

.       Къде е проблемът? Кандидат-студентът, недоволен от родната си образователна система, решава да се премести и да отдаде своя дар на друго общество – да обогати с идеите си чужда общност, да финансира далечна образователна система, да инвестира човешкия си капитал в друга обществена структура. Другото общество приема неговия дар и на свой ред предлага блага за съответната цена, но без дълготрайни ангажименти, само в логиката на неангажиращ четиригодишен флирт. Чуждото общество за някои е родина и естествено – тях то подкрепя. Гостите остават недоволни там, преместват се обратно в родината си, за да й дадат дара, който са усвоили навън, но тя не ги очаква – подготвила е своите, които са останали и тук са се развивали.

.      Аналогичен е и казусът „отдаване на обич”. Тя майката, недоволна че не може да работи в родината си, оставя децата си и отдава грижите и обичта си на чужди деца в друга страна срещу заплащане. Децата й порастват, връзката се разхлабва и когато майката има нужда от обич и грижа, няма от кой да я получи – собствените й деца гледат чужди деца, а отгледаните от нея вече са си платили за това.

.       Джоузеф Камбъл казва, че ако човека с дара реши да се премести, да се самоизолира, то той „оставя портата да обрасне с бурени” и рано или по-късно стресът от самоизолацията го депресира. Пораженческа позиция, изгубен дар и загубена човешка стойност.

.        По-добре е да остане и нещо, някак си да промени. Две решения са описани.

.        Първото – оставаш и даваш на обществото само това, което то е готово да приеме, поддържаш статуквото, без да се опитваш да го променяш. Няма развитие. Променяш себе си като се самопревръщаш от дароносител в търговец. Произвеждаш с лекота ежедневни блага, които продаваш с успех и се успокояваш, че когато натрупаш богатство в по-системен социлогически смисъл, ще намериш начин да отдадеш дара си на обществото. Но към този момент и дара е разпръснат в множество заблуждаващи, хаотично разхвърляни продуктчета – книжки, картинки, музички, политикантски слова, и енергията за отдаване на дара е изчерпана. Останало е материалното богатство и тревогата на кой да го дадеш.

.      Случаи – много. Професори, доценти и други продуценти, както казва приятел. Напоследък забелязвам нова търговия. Млади дами, дарени с очарование и усвоили психологическото познание, продават даровете си на дребно под формата на психологическо консултиране на добре замогнали се, самотни мъже на средна възраст. Част от консултациите са на питие в елитни заведения. Новите компаньонки са на ход. Но не в тях е проблемът – по-добре е да се замислим докъде сме го докарали днешния 40-годишен мъж!

.       Не ти харесва – променяш. Това е второто решение, най-трудното – вярно, но най-истинското. Всъщност, в развитието си всеки човек преминава през фазата на местенето, на бягството и това е нормално в ранните, младежки, предсемейни години. След това идва времето на уседналостта, на търсенето на начин да се справиш, да промениш себе си, другите, света, но да останеш. Моделът „не ти харесва – променяш” в логиката на Камбъл разкрива педагогическо отношение, мисия към света – „да помогнеш на света да осъзнае потребността, онова, от което ти самият си се нуждаел и което трябва да му дадеш”. Струва ми се, че това е решението на истинските учители, университетски преподаватели, които са призвани да усвоят най-висшия дар от вселената – познанието, и да го отдадат на обществата си в името на развитието. Не е лесно. Изисква дълбоко търпение и емпатия. Трябва да намериш изразни средства, начини, достъпни за твоето общество, за да му отдадеш онази част от жизнената благодат, в дози и на нива, които то е способно да приеме. Съгласна съм – звучи идеалистично и невъзможно за постигане. От къде човек ще вземе време днес, когато няма време; как ще намери търпение в този центробежен стрес; как ще е състрадателен в тази аномична разпокъсаност?. „Ала успееш ли да се закачиш поне мъничко за обществото, скоро ще откриеш възможност”, казва Камбъл. Историята примери дава. И то не онази история с героичните подвизи, а днешната, близката.

.      Както е известно новият глобален световен ред, информатизацията на обществата трансформират нашия свят – подсилват производствения капацитет, културната съзидателност и комуникационния потенциал, но лишават обществата от избирателни права, както пише Мануел Кастелс. „Хората по целия свят негодуват от загубата на контрол върху живота, средата, работата, икономиката, правителството, страната си и в крайна сметка съдбата на Земята”, т.е. не харесват новия свят, но няма на кой друг свят да се преместят и следвайки законите на социалната еволюция – се съпротивляват.  Подобни обществени реакции и мобилизации се проявяват в необичайни форми и напредват по неочакван начин. Известни са като социални движения, симптоматични са за язвите на обществата, които ги пораждат и въздействат върху обществените структури с различна интензивност и резултати. Кастелс извежда алгоритъм на обществена промяна, анализирайки някои от марковите социални движения на миналия век – мексиканските сапатисти и иновативната им комуникационна политика, еко и феминистките движения. И в България това се случва – вземете опита на „Адвокати за промяна”, вземете „Окупирай”, вземете набиращите сила граждански мобилизации срещу ЧЕЗ.

.      Така че, не ти харесва – променяш. Как? Като действаш. Защото така правят цивилизованите.

.      Катя Михайлова

* Оригиналната публикация на статията е във „ФАКТИ“, 12 февруари 2013, 08.00 ч.. Достъпна е на: http://fakti.bg/mnenia/59042-ne-ti-haresva-promenash?utm_source=fakti.bg&utm_medium=banner&utm_content=ne-ti-haresva-promenash&utm_campaign=oftheday

  „Учените са скандализирани от безпардонен конфликт на интереси при провеждане на конкурсите за финансиране на проекти“, пише в-к „Сега“.  Фондът за научни изследвания тази година бил раздаден на обръчи от фирми и т.н. Прочетете цялата публикация, има достатъчно факти…  http://www.segabg.com/article.php?id=625034

   СРАМ ме е! Да заставам пред студентите си от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, да преподавам социология, да говорим за позитивна наука, за разграничение на субекта от обекта на изследване, , за живителната сила на научното изследване за преподаването, развитието на мозъците, развитието на обществата.

   РАДВАМ се, че до сега резултатите от работата на студентите ми показват категорични признаци за овладяване на методологията на мислене и анализ и съм донякъде спокойна, че като прочетат гореспоменатия текст, ще усеят да намерят „ключа от бараката“ макар той да е на студено скрит.

     Къде всъщност е проблемът? Това с раздаването на Фонда по обръчите е само най-актуалното му проявление. Коренът е малко по-дълбоко. В текста се споменава, че директорът на Фонда е станал доктор на науките. Но на какви науки е станал доктор? Ако казваме, че така нар. „малък докторат“ маркира влизането в науката , то „големият докторат“ доказва, утвърждава позицията на учения в съответната наука. То затова едното се обозначава като д-р, а другото като д.ик.н. (доктор на икономическите науки), д.с.н. (доктор на социолигическите науки), д.пс.н. (доктор на психологическите науки), д.ф.н. (доктор на философските науки) и т.н. Поинтересувах се доктор на кои науки е директорът на Фонда. Страницата на НБУ, в която трудно можеш да откриеш лична и научно-изследователска биография на щатния състав е записано веднъж, че директора на Фонда е професор, д.н. http://www.nbu.bg/index.php?l=1105, и втори път, че е доктор, т.е „малък доктор“ http://www.nbu.bg/index.php?l=1287#earth. Е малък ли е или е голям? Ако сайта на университета не ти казва, то кой да ти каже? И, ако е голям, по какво? Защо не се идентифицира с науката, която познава, която преподава?

     Google Search завързва името на Директора с информация за „силен трус“ – ако напишете Рангел Гюров, първите връзки ще имат тези ключови думи. И наистина силен трус провокира в мен информацията, че директора, който е обявил като свои научни интереси геотектоника, гемология е станал голям доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ http://www.segabg.com/article.php?id=625034. И точно в този възел е проблема.

    Професионалното направление не е НАУКА!

     Ако можеш да станеш доцент и професор по дадено професионално направление, доколкото това са академични длъжности, то доктор и още повече голям доктор следва да ставаш в наука, която овладяваш, защото това не са просто длъжности, а научни звания.  Ето този опит, до днес успешно провеждан, за приравняване на НАУКАТА с професионално направление до степен, че двете се използват като синоними е основата, върху която Фонда за научни изследвания „закономерно“ се самораздава на фирми и организации с вярата, че те като добри професионалисти имат потенциал да разработват научни изследвания, да генерират научно обективни резултати, да моделират процеси и т.н.

    Всички страдаме и ще пострадаме от това приравняване – някой болезнено го осъзнаваме още днес. Виждаме го навсякъде – вземете например научния секретар (всяко научно звено има такъв), който вместо да организира и провежда научно-изследователския процес в звеното си,  е свел поглед върху ежедневния поток от документация и администрация, самопринизявайки се до обикновенна секретарка.

  Каква наука, като няма кой да я развива! Тази позиция е със сигурност политически много удобна – режем главата на науката като убиваме истинските стойности, принизяваме я до професионално направление, харчим бюджетите за практически дейности, а не за научни изследвания, произвеждаме фалшиви данни и криви модели и след няколко години едно перо от националния бюджет се самозадрасква. Какъв рай за бюджетотворителите! Но какъв ад за младите хора, на които въпреки всичко преподаваме наука!

      И да Ви кажа, в порядъка на нещо все пак позитивно, горда съм, че съм в щатния състав на университет, който не се срамува, страхува да покаже профилите на преподавателите си. Университетът даде възможност на всеки от нас да се самопредстави в блога си. Дали, обаче колегите имат смелостта да го направят е друг въпрос.

       Катя Михайлова