Категория: Харесвам студентите си
Оптимистична теория за нашия народ
Курсът по „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.
Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това „моите“, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.
За мен лекциите по „Икономическа социология“ бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да „пиша имейли“, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…
Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.
Първите (само)учебници по „Социология на комуникациите“
Първите учебници или (само)учебници, както Павлина Цанева нарича своята работа вече са готови. Не било, значи, толкова трудно и непосилно да се свърши и тази задача. Разбирам, че дори е било приятно. Събудило е дълбоко заспалото умение за творческо претворяване на реалността. Амбицирало Ви е. Научило Ви е да обичате своята работа. И ето вижте, Симона Ангелова, например, е построила къща „Социология на комуникациите“ – една чудесна панорамна книга или 3D, както сега се нарича. Ако Ви покани на гости, и се престрашите да погледнете през прозорците на къщата, лесно ще можете да се ориентирате сред полето на нашата научна дисциплина.
Ето какво споделят колегите за началото на учебникописането:
Петър Младенов
„Първото ни семинарно занятие, дойде като гръм от ясно небе. „Възлагам Ви задача до края на семестъра да напишете учебник по дисциплината, която преподавам“. Всички в залата бяха в шок. Коментарите валяха, като лайв събитие в социална мрежа на популярна личност. След като емоциите намаляха, една част го приеха като ново изпитание пред живота им, но трудно преодолимо и ще заобиколят, защото така е по-лесно. Други нямаха представа и за това се отдадоха на учебния процес, които ще ги насочи „аджеба“, как се пише учебник ? Аз бях ентусиазиран в началото, но си нямах концепция за него.“ (още…)
Блаженство в „мъжки времена”
Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.
.
Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР
Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?
Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…
АМ. Какво ще се случи тогава?
КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)
От Мари Елмокян
Ученето не е само в университета. Университетът сам по себе си е отправна точка на ученето. Има студенти, които бързо и добре разбират това. Те са търсещите студенти. Търсят си познанието. Къде ли? Къде ли не.
Ето какво откри и изпрати Мари Елмокян във връзка със самоподготовката й по „Социология на комуникациите“. Благодаря, Мари! Надявам се и колегите да ти благодарят. Успех!
„Меди@ Общество“ – постоянна комуникация между преподавател и студенти
Ревю на „Меди@ Общество“ – най-новият учебник по социология на медиите и обществената комуникация.
Николай Балтов, кандидат докторант по социология
.
.
„Казвали са ви, но аз ви казвам“ Пиер Бурдийо
.
Казвали са ви, че учебниците са скучни, аз ви казвам – „Меди@ Общество“ е вълнуващ! Казвали са ви, че учебниците са пълни със суха теория и не са практични – казвам ви, че този е пълен с отговори на много практически проблеми и ще помогне, както за професионалното, така и за личностното ви развитие, и то по време на целия ви академичен живот.
.
„Меди@ Oбщество“ е най-новият учебник в областта на социологията на медиите и обществената комуникация. Негов автор е гл. ас. д-р Катя Михайлова. Книгата е издадена от Издателски комплекс на УНСС, където авторът преподава. Извън чисто научните достойнства на учебника той се отличава и с оригинален и модерен графичен дизайн..
Още със заглавиетo си „Меди@ Общество“ загатва за иновативния характер, който притежава. Четейки началото разбираш, че това четиво неизменно те въвлича в актуалните проблеми на медийния свят, в случващото се „тук“ и „сега“ . Със своя стил на писане, авторът верен на себе си демонстрира висок научен и педагогически потенциал във всички 426 страници, провокира интереса у читателя с достъпност, но без да жертва богатството на социологическия концептуален апарат.
Меди@ Общество – Въведение
Към читателя…
Съгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.
Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)
Как да ПОЗНАЕМ лидера на мнение?How to guess who is oppinion leader?
Как да познаем ЛИДЕРА на МНЕНИЕ? Съвкупен отговор на студентите, избрали да изучават „Социология на медиите“ в трети курс. Графиката е на Теодора Пискова.
Лидия Богданова: Да мотивира.
Деяна Борисова: Аз бих добавила, да има дар слово, с което да печели доверието на хората и те да се оставят да бъдат мотивирани от лидера. Дали чрез неговите действия или чрез съвет.
Мария-Магдалена Александрова Петрова: Лидери на мнение са харизматични и социално активни , с голям набор от лични качества. Те се приемат с доверие от голяма група хора и оказват влияние върху потока от информация, достигащ до тази група.
Елена Донкова: Със сигурност има разлика между лидери и лидери на мнение, защото повечето лидери не са лидери на мнение. Както се вижда от таблицата, това което липсва при лидерите според мен е медийната грамотност, критичната гледна точка, насочването на комуникационния процес, т.е. последните фрагменти липсват при него, но са проявени при лидера на мнение.
Анна Тодорова: Един лидер на мнение без своя екип не е лидер на мнение.
Лидия Богданова: Аз всех С. Трифонов и според мен той отговаря на изискванията, посочени в таблицата. Не съм сигурна обаче за това дали хората му имат чак такова доверие. Но той определено отговаря на почти всички изисквания.
Има и добър екип.Той е и доста активен. Има лична позиция, която често е опозиция на Б.Б. и е силно харизматичен. Един от основните фактори може би е това, че той произхожда от средната класа, но е успял да се „изкачи“ в обществената пирамида. Затова и хората от средната класа му симпатизират. Той има достъп до голям набор от информация, което увеличава и неговата интелектуална собственост. Екипът, с който работи, също е добре подбран и цялото му предаване следи потребностите на аудиторията и се старае да ги задоволи. Но все пак се питам, защо не е моят лидер на мнение тогава? Има нещо, което му липсва следователно. Или просто аз се различавам от неговите последователи, значи ни трябва и добър анализ на последователите на един лидер на мнение.
Йоана Русева: Сред моите изброени, реших да пробвам с Барозу. Да, той не е в България, отговаря, според мен, на качествата изброени по-горе (поне в по-голяма си част), но вижте какво открих „Като председател на Комисията моята партия ще бъде Европа. За мен това е силен сигнал, че Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години. Ще работя тясно с всички политически групи в парламента, които споделят моите виждания за развитието на Евросъюза“, посочва Барозо след гласуването. Това, което ме накара да се замисля и заради което реших да споделя с вас е, наблягайки на думите “ Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години“, мислите ли, че един лидер мнение може да бъде зависим от някого и кой е по-силният – лидерът или лидерът на мнение? За мен да си лидер на мнение е много по-сложна задача и за това трябва да се притежават много повече качества, за сметка на лидера. Това, което и по-горе Елена спомена.
Катя Михайлова: …“Затова и доста хора му симпатизират“. Значи ли това, че доста хора се идентифицират с него, вярват, че това което той е постигнал е постижимо и за тях?
Звезделина Георгиева: Аз реших да проследя по таблицата личността на Ахмед Доган и считам, че доста от качествата липсват. Според мен той не отговаря на изискването да има дар слово. Честно казано не разбирам добре какво говори, когато има публични изяви. Другото, което липсва- социално активен и редовното използване на медиите. Той не присъства на парламентарните заседания, а да не говорим цялостно в медийното пространство. Не смятам и че хората му гласуват доверие (имам предвид по-голямата част от обществото). Не свързвам персоната на Доган с някакви особени дейности, насочени към аудиторията и към обществото въобще. Затова мисля, че той НЕ може да се нарече лидер на мнение.
Теодора Пискова: А Facebook? Събирателният образ на лидерите на мнение…
Велина Гешанова: За един лидер на мнение е много важно хората да му се доверяват, а, за да стане това, той трябва да е харизматичен и да притежава много богата обща култура и знания! Лидерът на мнение е критичен и организиран!
Лидия Богданова: Според мен да. Хората, които му симпатизират тайно или явно смятат, че може да постигнат това, което той, стига да му подражават.
Мария-Магдалена Александрова Петрова: Ако разгледаме и Бойко Борисов и той отговаря на характеристиките. Харизматичен, със самочувствие и изключителен дар слово. Беше иноватор. Много добър комуникатор и има изброените личностни качества.
Анна Тодорова: Аз избрах Иво Сиромахов.Доста хора са го посочили като лидер на мнение.Той постоянно провокира аудиторията си в социалната мрежа,в телевизията и чрез сборниците,които пише.Явно хората му симпатизират,защото той умее да осмива и иронизира родните политици по начин,близък до всеки един от нас.Постовете му са четени от хиляди българи,също така и коментирани,пораждат и спорове.В Шоуто на Слави той дейно участва и дава своето мнение по политически въпроси и Слави силно го лансира.Смятам,че Иво Сиромахов може да се нарече лидер на мнение-има своята аудитория,своя екип зад гърба си,има харизма, мотивира и организира.
Катя Михайлова: В казуса „Ахмед Доган“ всъщност за първи път ясно разграничихме лидер от лидер на мнение. Да се поздравим за това! И да благодарим на Звезделина.
Стоян Нешев: Дефиниция: ЛИДЕРЪТ НА МНЕНИЕ е комуникатор, който умее да говори правилно в ПСИХОЛОГИЧЕСКИ и СОЦИАЛЕН ДИСКУРС. Има съзнание, в което влага осъзнато субективно значение. Има и референтна група, на която позволява да изучава обкръжаващия свят, мотивира да създава и да съгласува помежду си общественото мнение. Лидерът на мнение може да трансферира ЕФЕКТИ върху отделните индивиди в групата си, върху общността си, върху културното различие на индивидите в групата си. Затова в пространството и във времето ЛИДЕРЪТ на мнение е субект към дългосрочен ефект.
Лидия Богданова: Само това „позволява“ някак не ми се връзва. Нали не е свързано с позволение (от властова позиция), а по-скоро прави възможно, достъпно и т.н.?
Василена Василева: Според тази дефиниция личностите, годни за лидери на мнение в България се свеждат до минимум. Поне според мен няма нито един, който да отговаря на всички изисквания…
Катя Михайлова: Помислете върху казуса „Иво Сиромахов“. Какво е отношението между лидера и лидера на мнение? Не е ли лидера на мнение по-скоро неформален, по-невидим?
Теодора Пискова: Лидерът на мнение – насочва и води останалите в комуникационния процес. Лазерсфелд и концепцията за двустъпалния поток на комуникация: водачите на мнение и техните последователи.
Николай Балтов: Лидерът на мнение може да бъде и невидим, защото сме инкорпорирали състоянието на научното поле в нашият хабитус, който задава усетът за собственото ни място и усетът за мястото на другите. По цитатите ще о познаете …
Катя Михайлова: Всяко време и пространство ражда своите лидери и лидери на мнение. Търсим днешните. И ако днес, освен във всички други кризи, сме и в криза на легитимността, на лидерството, то нормално е много малко хора да са лидери на мнение. Но, нека проверим.
Владислава Николова: И аз бих анализирала Бойко Борисов, тъй като присъства в отговорите на почти на всяка анкета. Има харизма безспорно, но дали има дар слово -едва ли, по-скоро говори интересно на хората, разбираемо и доста елементарно, което е важно,за да бъде чут и разбран от масата. Дали ползва медиите редовно не знам, но те определено го харесват, тъй като присъства почти навсякъде в медийното пространство и всяка неговата дейност е отразена подобаващо. При него има едно качество, което е важно за лидерите – организираност. Той може да няма необходимото образование, но определено организира добре хората около себе си в добър екип и успява да намери подходящите хора. И въпреки че нарича страницата си във Фейсбук „Моето сайтче“, той успява да привлече доста последователи там.
Стоян Нешев: Иво Сиромахов се вписва в критериите, зададени от нас. По-невидим от гледна точка може да е само на визуалното, т.е. няма излъчване.
Звезделина Георгиева: Иво Сиромахов е медийна личност, търсеща вниманието на аудиторията. Той по-скоро се стреми да привлече поддръжници, но не смятам ,че това е достатъчно, за да бъде лидер на мнение. Според мен той е инструмент, чрез който цяла една група изподява своите убеждения пред гражданското общество, в случая става въпрос за групата на редколегията.
Катя Михайлова: Лидерът на мнение може ли да бъде „инструмент“ за…?
Лидия Богданова: То излъчването не е визуално! Така или иначе, никой няма визуално излъчване.Ако говорим за излъчване като качество, а не излъчване по телевизията.
Велина Гешанова: Според мене, Иво Сиромахов е типичен пример за лидер на мнение, въпреки че не се появява много често на телевизионния екран. Но той пък е много активен в социалните мрежи и много хора му симпатизират, значи притежава всички качества да бъде лидер на мнение!
Василена Василева: Определено в съвремието е доста по-трудно да се определят с точност лидерите на мнение, защото всеки се смята за компетентен по всякакви въпроси и се опитва да наложи своята гледна точка вместо да гледа адекватно.
Лидия Богданова: От репортажа на Еленка стана ясно, че лидерът на мнение може да бъде инструмент и се използва като такъв от политиците по време на предизборните им състезания.
Владислава Николова: Спомняте ли си ,когато Иво Сиромахов беше гост в УНСС колко много студентите се събраха? Аз останах с впечатление, че много от тях му се доверят и една от причините за това е не само „Шоуто на Слави“, а профилът му във Фейсбук, чрез който успява да достигне до достигне до доста широк кръг от хора.
П.С Днес е представянето на новата му книга „Уважаеми зрители.“ Интересно е да видим какво споделя.
Катя Михайлова Василена, в съвремието наистина е доста трудно да се определя едно или друго. Всъщност определянето на нещата, май че се оказва най-трудната задача. Защо е така? Може би защото сме изгубили критериите, принципите, ценностите, от позицията на които да определяме. Това се опитваме да направим в нашия курс „Социология на медиите“ – да се върнем към критериите, принципите, ценностите, за да се научим да определяме, да правим самостоятелен, информиран избор, да бъдем лидери и да мотивираме последователи.
VladiSlava Nikolova Във връзка с окупацията ,която наравиха вчера студенти от СУ в най-голямата аудитория по време на лекция и групата им „Ранобудните студенти“ , то тогава може ли сред тях някой да наречем лидер на мнение?
Лидия Богданова Те обезателно трябва да имат лидер на мнение, който да ги е мотивирал и подтикнал да го направят.
VladiSlava Nikolova Точно това мисля,че един студент също може да се превърне в лидер на мнение.
Велина Гешанова Може, разбира се, стига да има качествата, показани на схемата.
Василена Василева Много от студентите твърдят пред репортерите, че сами са решили да протестират и не са подтикнати от никого… Все пак, за да се стигне до тук трябва да има инициатор, който да поведе тълпата. Защо не го разкриват и защо не допускат медиите в аудиторията?
VladiSlava Nikolova Инициатори според мен са момчетата, които опънаха транспарант в парламента с надпис „Не ви ли е срам?“ – Ивайло Динев, Желязко, Борис Рангелов,но не може да сме сигурни. Имаше и интервю с тях в дневник.
Василена Василева Интересно е защо имат списък на определени медии, които да допускат при положение, че публичността ще е в тяхна полза…
Търси се… ЛИДЕР на МНЕНИЕ?Who is an opinion leader?
Кой е ЛИДЕР на МНЕНИЕ? Как да познаем лидерите на мнение днес? Как се става лидер на мнение, кой създава лидерите на мнение и с каква цел? … Част от въпросите, с които открихме избираемия лекционен курс по „Социология на медиите“ с третокурсниците – журналисти.
Вижте видеото, за да видите как учим: http://www.youtube.com/watch?v=Kdz9DMU0pYE&feature=youtu.be. И прочетете дискусията във Фейсбук, в тази и следващите публикации, за да разберете какво си говорим, как тренираме мислене.
И още нещо БЛАГОДАРЯ ви, Стоян Нешев, Елена Донкова, Теодора Пискова, колеги, за мотивацията, с която учите, за резултатите, до които достигате, за начините, по които ги използвате и популяризирате. Благодаря на Ирен Филева, БНР, за професионалните възможности, които дава на студентите ми.
Звезделина Георгиева: Абсолютно заставам зад твърдението, че колкото по-образована е една аудитория, толкова по-малка е вероятността да бъде залъгвана и манипулирана. И се замислям за друго- дали хората не създават лидери на мнение, т.е. ако аз харесвам дадена личност, как говори, какво говори, защо го говори, ще кажа или ще се опитам да убедя моите приятели, близките и семейството ми колко е обаятелен този човек, и е възможно да се превърне в лидер на мнение? Не знам защо се сдържах да го кажа, но от няколко дни размишлявам върху това и стигнах до извода, че хората са способни сами да създават лидери на мнение. Когато някой открито споделя общите възгледи на дадена група и това е съчетано с харизма, хората започват да го харесват и го превръщат в свой лидер. Стигнах до това заключение, когато подготвях анкетата.
Анна Тодорова: Според мен лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията.
Катя Михайлова: Звезделина, поставяте добър въпрос: „дали хората не създават лидери на мнение„? За мен няма съмнение, че създават. Тъкмо тогава лидерството е органично.
Василена Василева: И аз съм на мнение, че аудиторията сама определя лидерите на мнение според собствените си интереси. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко влияние може да му бъде оказано. В България обаче политиците все по – стремглаво се опитват да наложат на образователната система да произвежда нискообразовани кадри, които лесно да бъдат манипулирани. Трябва да внимаваме на КАКВИ личности предоставяме възможността да заемат позицията „лидер на мнение“.
Николай Балтов: Здравейте, колеги! Отговорът на този въпрос се крие в критическата социология на Пиер Бурдийо. Той разглежда социалния свят като свят на нестихващи борби, структуриран на полета, които са структури на разпределение на капитала. Има 4 основни вида капитал – икономически, културен, социален и символен, който всъщност е добре разпознат икономически, културен или друг вид капитал. Капиталите имат свойството да се трансформират от един в друг. Лидерите на мнение винаги са тези хора с високи нива на символен капитал. В различните полета обаче има различни водещи капитали и в този ред на мисли трябва да кажа, че хората с висок културен капитал – гл. ас. д-р Катя Михайлова, Патриархът, Зукърбърг, Ганди, Милтън Фридман/Маркс също формират обществено мнение когато става въпрос за полетата, в които те участват. Това е възможно, защото ние ги признаваме за ЛЕГИТИМНИ говорители на истината за социалният свят. Давайки им сила под формата на капитал им даваме власт, символна власт – власт за която се вярва, че съществува. В тази линия се сещам за великолепните работи на Бурдийо и Фуко относно властта. Някой беше споменал баща си – само мога да се съглася с това. Семейството също функционира като поле, като един от залозите там е именно начинът на възпитание, т.е. формирането на мнение. Макс Вебер използва понятието „харизма“ – сила основана на нечовешки (богободни) качества на един човек. Харизматичните лидери имат високи нива на символен капитал (престиж) – Исус Христос, Хитлер. В България със съжаление ще съобщя, че наблюдавам едно явление – хора с престиж извън политическото поле (хора на изкуството, политически невежи) биват канени да коментират, т.е. да насочват общественото мнение в една или друга посока. Със сигурност не написах всичко което исках …
Стефан Александров: Батманът е страхотен пример за лидер на мнение. Изграден като страхотен медиен образ, лесно разпознаваем, разбиран и емоционално провокиращ. Естествено това не става без наличието на икономически капитал зад гърба, който е не дотам светъл, според мен. Въпросът е кой създава тези лидери? Какви са изгодите от създаването им? Доколко законно е това, когато говорим за политическото поле? Такива ми ти работи ми се въртят на мен. Сега изслушах интервюто, защото вчера седнах за съвсем малко, колкото да метна няколко думи. Виждам, че не съм се излъгал във въпросите, които съм поставил. Нека да пренесем обаче лидерите на мнение в новите медии. Тук полето е страшно интересно, защото както знаем интернет дава възможност за изява на всекиго. Цели революции бяха организирани чрез интернет, а ако това не е формиране на мнение, не знам. Как новите медии формират „образи“, които играят ролята на лидери на мнение? Защото, мисля си, ще се съгласите с мен, именно това е целта. Доколко тези „образи“ са легитимни? Какво стои зад тях? Нека не говорим само за политика. Какво стои зад образи като Поп звездите на музикалната сцена? Те лидери на мнение ли са? Според мен, да, защото формират нагласи към стил на живот. Може да поговорим за анонимността на някои такива „образи“, коиото формират мнение, защото знаем, че интернет дава и тази благинка.
Хасан Бербер: Струва ми се, ако ще се захващате с изследване, че трябва да търсите лидерите на мнение на много по-ниско, защо не битово междуличностно ниво. Тогава ще можете да дедете добър, а ако се постараете и количествен отговор на въпроса си. Тръгнете от „добре информирания гражданин“ на Шутц – чудесен автор, чудесна концепция, изключително практична. Не търси разгадаване на дълбоките смисли, а предлага добър инстументариум за анализ на външните проявления. Ако добавите и малко въпроси за видовете и интензитета на използваните комуникационни канали, то имате едно прекрасно ЕИ. Малко по-социално-психологически подход и няма да сбъркате. Иначе, Ганди, Маркс, Патриарха, те може да са лидери на мнение, но почти безсмислено да ги разглеждат като такива. Масовите проявления с идеологически и политически привкус са за други цели, няма да ви позволят да отговорите на въпроса си. Поне според мен. Бурдийо, хмм, трудно…
*** Следва продължение… Четете: Кои са лидерите на обществено мнение днес?
Цитирана литература:
Бурдийо, Пиер. Полета на духа. Изд. „Изток-Запад“, 2012.
Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията. Универ. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. Откъс от книгата прочетете тук: http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31432/mod_resource/content/0/Weber-vlast-i-gospodstvo.pdf
КОЙ какво е СВЪРШИЛ?Who has done what?
В края на учебната година всеки преподавател отчита дейността си. Благодарение на блогплатформата на УНСС, нашите отчети за научно-изследователска дейност са достъпни за всички вас. Просто влезте в блога на преподавател, от който се интересувате, изберете бутона „Научно-изследователска дейност“ от хоризонталната навигация и четете.
На 18 април представих на колегите си от катедрата атестационен отчет за последните 3 години. Първата ми атестация 2007-2010 получи най-висока оценка и препоръка да подготвя доцентурата си. Вторият атестационен доклад за 2010-2013 публикувам тук в основни акценти.
Защо? Не защото работата ми има нужда от публичност – университетското преподаване и научното изследване са сами по себе си публични дейности. Те следва да са в обществена услуга, защото самото общество – гражданите, родителите, студентите; бизнеса, работодателите и данакоплатците, самата държава дават ресурс за развитие на образованието. Като майка и гражданин имам право да знам кой и как обучава децата ми в общинското училище. Като университетски преподавател имам отговорността да направя работата си прозрачна, да публикувам резултатите. Оставям оценките на вас и не, няма да се засегна, ако те не са високи.
Проявявам интерес към работата и постигнатите резултати и на колегите си. Ще се радвам да прочета как работят – това би обогатило и моята работа.
Препоръки от предходна атестация
Всеки следващ отчет започва с изпълнението на препоръките от предходния. Ето какви бяха препоръките на атестационнната комисия с председател проф. Петко Тодоров през 2010 г. към по-нататъшната ми работа.
„Активизиране на подготовката на научна продукция с оглед изискванията за хабилитиране и да подготви учебни помагала по водените от нея лекционни дисциплини.”
Година след атестирането, на 14 април 2011, подадох писмено предложение до Катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” за обявяване на конкурс за доцент като приложих и справка за изпълнението на критериите за хабилитация, описани в законодателната и вътрешноуниверситетска нормативна база. Тогава научната ми продукция се равняваше на общо 395 точки при минимален праг 345 точки, съгласно изискванията. Конкурс за хабилитация не бе обявен поради следните причини: университетът е в криза; няма възможност за нов щат за доцент; катедрата няма нужда от конкурс в момента; катедрата няма подготвен кандидат за участие в конкурс.
Днес научната ми продукция се равнява на минимум 600 точки при изискван минимален праг от 300 точки. Изпълнението на качествените критерии за хабилитация е видимо в следващия отчет. Подготвената научна продукция заедно с разработените от мен електронни учебни помагала използвам във възложените ми лекционни курсове и семинарни занятия.
Изпълнение на норматива за учебна заетост
Учебната ми заетост през последните три учебни години (2010-2011; 2011-2012; 2012-2013) е изпълнена съгласно норматива за учебна заетост за съответната година. Изпълнението на учебната ми заетост включва така нар. вътрешноинституционална мобилност, доколкото освен осигурените по норматив от катедрата учебни занятия, водя и семинарни занятия в катедра „Икономическа социология”, Общоикономически факултет.
Разработени нови семинарни или лабораторни упражнения
Асистент съм в общоуниверситетския курс по „Икономическа социология“ с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и общофакултетния курс по „Основи на комуникацията“ с титуляр доц. д-р Цветан Кулевски. Лектор съм в курсовете по „Медийна регулация“ и „Аудиовизуална комуникация“. Всяко следващо упражнение е ново – като тема следва ставащото в момента – ако улицата протестира, в аудиторията се учим да гледаме протестите през призмата на научна методолигия, ако навън има избори – учим се да анализираме вербалното и невербално поведение на главните действащи лица. Всяка следваща лекция не е като миналогодишната – динамиката на времето е различна, технологиите напредват, моделите се променят. Най-новото винаги е добре забравеното старо – моето най-ново преподаветелско и изследователско откритие е „Социология на медиите“ – един напълно авторски, иновативен лекционен курс за медиите в обществото и държавата.
Ръковдство на дипломанти, докторанти и специализанти
На моето ниво – главен асистент, до скоро не беше позволено ръководство на докторанти и специализанти. Но дипломни работи на студенти, завършващи бакалавър съм ръководила с вдъхновение и грижа за всеки детайл. Това, разбира се отразява и при оценяването на дипломантите. Дори в момента съм ръководител на 8 дипломни работи за бакалавър и магистър.
Издадени учебници, учебно-помощна литература и научни трудове (монографии, студии) и др.
През 2010-1013 г. наред с останалата отчетена дейност, съм завършила и публикувала общо: 1 монография – използвам я като учебно помагало в лекционния курс „Медийна регулация”, „Социология на медиите” и воденията от проф. д.с.н. Михаил Мирчев курс „Социология на комуникациите”; 2 научни сборника – използвам ги като учебни помагала в курса по „Методология на научното изследване” за докторанти в НАТФИЗ, както и при научното ръководство и подготовка на дипломни работи; 2 студии и 6 научни статии, подходящи са и се използват във водените от мен курсове.
Научна продукция, участия в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество, участия в международни проекти
Отчетния период (2010-2013) е изключително благодатен, що се отнася за развитието на научноизследователската ми дейност както в национален, така и в общоевропейски обхват. Завърших колективен университетски тригодишен проект – в качеството си на главен асистент бях негов инициатор и ръководител. Завърших два национални проекта – отново като ръководител. Завърши участието ми в два европейски проекта, а по останалия трети продължавам да работя.
Участие с доклади в национални и международни научни прояви
Списъкът с участия е много дълъг. Презентирала съм резултати от научноизследователската си работа както на национални, така и на международни подиуми. Организирала съм две истински международни научни конференции в УНСС – с 90 % участие на колеги от евпропейски и други университети. Инициатор и организатор съм на Академичен форум за обществена наука.
Проучване на студентското мнение и работа със студентите
Работата със студентите за мен е изключително важна. Не само в рамките на задължителната аудиторна и извънаудиторна програма, но също и подкрепата, консултирането на изявени студенти с желание и мотивация, с характер и способности за научноизследователска дейност и кариера. Обичам да работя с амбициозни студенти. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита, презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на нашата професия. Моите студенти успяват да се представят не само възможно най-добре, но по-добре от всички останали – обикновено получават високи отличия и награди.
Професионални умения, новаторство и инициативност
Развитието ми до тук бе мотивирано от потребността да овладея професията в нейната преподавателско-изследователска двуликост и да усъвършенствам професионалните си умения. Близката работа с титулярите ми изключително помогна за постигането на целите, така че днес мога да самоопределя преподавателският си стил като пластично съчетание от консервативност и модерност; новаторство, но тясно свързано с принципите на класическата университетска педагогика; гъвкав контакт със студентите и същевременно уважение към академичните рангове и йерархия.
Новото време, информационното общество налага на нас преподавателите бързо да адаптираме уменията и стила си към възможностите на информационните и комуникационни технологии. В работата ми – научно-изследователска или преподавателска, този процес на адаптация, на използване на нови и нови комуникационни платформи е факт. Още през 2009 г. започнах да експериментирам възможностите на Фейсбук като учебна провокация. С времето и към днешна дата способите на работа – аудиторна и извънаудиторна, чрез Фейсбук доказаха своята ефективност, особено по отношение на подготовката на бъдещи журналисти и други публични професии. Разработила съм и апробирала модели за онлайн тестове чрез Фейсбук, провеждане на извънаудиторни тематични дискусии като тренинг за комуникативни и модераторски способности у студентите, като възможност за публично споделяне и защитаване на теза. Всички те са достъпни в личния ми Фейсбук профил.
2012 г. ни изненада с първата университетска блог платформа в България, разработена от УНСС. Към 1 август 2012 г. стартирах университетския си блог. Към настоящия момент той се развива като ефективен преподавателски инструмент, електронно учебно помагало. Разбира се, доколкото университетският преподавател е интелектуалец със собствена позиция, в блогът ми е отразена и моята индивидуалност. Преподавателският ми блог е отворен за коментари и дискусии, каквито вече неколкократно сме провеждали. Свързан е и със множество социални медии. Освен всички психологически и социалнопсихологически ефекти, който един преподавателски блог може да оказва върху студентите и университетската общност, отвореността към свободно коментиране и връзка с други интернет платформи повишава разпознаваемостта на блога, а от тук и позицията на УНСС в Business Schools Web metrics.
Една от честите забележки от страна на ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” към мен в периода на атестация е слаба заинтересованост и инициативност към делата на катедрата, за сметка на инициативност и активност по отношение на други въртешноуниверситетски и извънуниверситетски организации. През атестационния период съм изпълнила коректно и в срок всички възложени ми лично от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” задачи:
- 2010 г. Да изготвя справка за международната активност на колегите от катедрата във връзка с подготовката на годишно Общо събрание на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Изпълнено в срок.
- 2011 г. Да напиша поздравителни адреси от името на проф. д-р Петко Тодоров и катедра „Медии и обществени комуникации” до колегите от катедри: „Интелектуална собственост” и „Статистика”. Изпълнено в срок.
- 2012 г. Да организирам група студенти да участват в конкурс за подбор на персонал в ТВ 7. Бяха организирани 7 студента, който изпратиха своите документи в срок и бяха поканени на интервю.
- 2013 г. Да изготвя проект за правила за провеждане на държавен изпит на ОКС „Бакалавър” и дипломна защита на ОКС „Магистър”. Проектите са предадени в срок.
Участвала съм активно и с позиция във всички инициирани от катедрата обсъждания на научна продукция на докторанти или колеги. Не съм отказвала сътрудничество на никой от колегите си, когато съм била помолена за това.
Участвала съм активно и с позиция, дори писмено внесена, в обсъжданията на учебните планове и програми, на бъдещето на катедра „Медии и обществени комуникации”. Факт е превръщането на моите идеи в практика. Така например на 12 юни 2012 внесох предложение за въвеждане на учебна дисциплина „Политикономия на медиите” в учебен план на специалност „Медия икономика”. Предложението се превърна в лекционен курс в магистърска програма „Бизнесжурналистика” с ръководител проф. Петко Тодоров. Курсът влезе и в плана на Медия икономика.
Извън катедрата, в рамките на университета съм участвала активно в разработването на магистърска програма по „Социология” със спецализация „Социология и икономика на публичната сфера”. Освен в изработването на научната и дисциплинарна основа на програмата, инициирах и проведох активна комуникационна кампания с цел популяризиране на програмата и университета като цяло. Отзвукът беше изцяло положителен.
Друга университетска инициатива, в която участвам от самата идея до реализацията е Академичен форум за обществена наука, превърнал се в престижна платформа за бъдещи млади учени и лидери. АФОН са провежда в УНСС, всяка година и е финансиран от фондация „Фридрих Еберт” и „АССА-М”.
Подготвям формиране на български изследователски комитет „Социология на комуникациите, културата и изкуствата” към Българска социологическа асоциация. Инициативата е в напреднала фаза на реализация. Уверена съм, че в неговата дейност като партньор ще бъде привлечен и Съюза на българските журналисти.
Морални качества, научна и професионална етика
В професионалната си дейност до сега съм се ръководила от принципите наморала и трудовата дисциплина, на научната и академична етика във взаимоотношенията с колегите и институциите в и извън УНСС.
В цялостната си работа със студентите се ръководя от убеждението, че ние преподавателите трябва да им даваме не само съвременно знание, но и да изграждаме у тях социални умения за активна комуникация, професионална отговорност и амбиция за пълноценна реализация.
При всички обсъждания – официално в катедрата както и неофициално между колегите – се стремя да заемам принципна позиция, с грижа за развитието на нашата катедра съобразно високи академични и колегиални стандарти. Свидетелства за добросъвестното ми, партньорско отношение към колегите са няколко факта през атестационния период:
- Номиниране и включване на гл. ас. д-р Стела Константинова като мой заместник в международния проект “COST IS0906 Transforming Audiences, Transforming Societies” през 2011 г. до сега. Осъществяване на една съвместна командировка с цел участие в среща на управителния съвет по проекта в Лисабон и съвместна подготовка на участието в следващата среща в Лондон, 31 август 2011, където гл. ас. д-р Стела Константинова направи общо представяне.
- Включване на колеги от катедрата като рецензенти в проектите „Млада наука за изкуствата”. На поканата професионално се отзоваха проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Биляна Томова, д-р Мартин Осиковски. Благодаря още и на професионалното рецензентско съдействие на доц. д-р Александър Вълков в тези проекти.
- Покана към колегите от катедрата да се включат с лекционни курсове в разработването на магистърска програма по „Социология” със специализация „Социология и икономика на публичната сфера” – проф. д-р Любомир Стойков отказа, доц. д-р Биляна Томова прие.
* * *
Пълният текст на атестационния отчет заема 18 страници. Към него има и няколко приложения. Ако искате да видите повече от публикуваното тук, моля отворете приложените тук файлове.
Оставям оценките на вас, със съзнанието, че каквото съм могла съм го свършила на нивото на достигнатата компетентност.
С уважение,
Катя Михайлова