Рецензия на дисертационен труд „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“

Автор на дисертационния труд: Мариана Атанасова Атанасова

Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 51/ 26.02.2018 на Ректора на УниБИТ.


„Прави впечатление решението на автора да търси отговори на своите изследователски въпроси в три езикови и културни полета – мислещото на английски западно поле, неговият географски „опонент“ – руски говорящото източно поле, и разбира се, полето на българската научно-методическа мисъл и достижения в медийните и комуникационни изследвания.“


1. Информация за дисертанта

Мариана Атанасова е редовен докторант към катедра „Комуникации и информиране“, УниБИТ. Обучавала се е по докторска програма „Книгознание, библиотекознание и библиогафия“ в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. В периода на своето обучение Мариана Атанасова води лекционен курс по „Комуникационно насилие“ и семинарни занятия по „Основи на обществената комуникация“. Тя е пряко ангажирана с вътрешно катедрената координация, участва активно в организацията на научни форуми и други учебно образователни дейности на катедрата.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Мариана Атанасова представя дисертационен труд на тема „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев.

Комуникационните техники и технологии при печатните и електронни медии са една от „евъргрийн“ темите в науките, изучаващи обществената и по-точно медийната комуникация. Историята показва, че изследователският интерес към тях се възобновява след навлизането на всяко ново технологично комуникационно средство. Днес живеем във време на нови информационни и комуникационни технологии и средства за свързване на хората, традиционното комуникационно пространство се дигитализира, става дигитално комуникационно пространство. Тази трансформация естествено буди въпроси и събира изследователски вълнения. В този ред представеният дисертационен труд представлява едно завършено научно търсене на отговори на въпросите:

(още…)

СМИ в предвыборной кампании: ожидания и реальности

2016-06-12 22.45.01Докладът е представен на международна конференция „Выборы в новом политическом измерении“. Форумът е организиран от Катедра по политология и политическо управление, РАНХиГС (Российской академии народного хозяйства и государственной службы при Президенте РФ). Проведе се на 8-9 юни 2016. Катедрата – домакин поддържа активен контакт с нашата катедра „Политолигия“. Проф. Олег Шабров и доц. Наталия Сащенко участваха в юбилейната конференция на катедра „Политология“ през ноември 2015.

Основен доклад пред конференцията изнесе проф. д.с.н. Михаил Мирчев „Выборы как надстройка новой гражданской структуры: динамика и вызовы“.

Вижте програмата на конференцията тук. РАНХиГС, 8-9 июля 2016. Программа (още…)

Меди@ Общество – Въведение

Към читателя…

%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%beСъгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.

Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)

Четвъртата и петата власт в предизборна кампания: законосъобразност и професионални стандарти

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

Мълчанието на…

Домашна работа за студентите „Журналисти“ от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“

Отново време за домашна работа. И ето новата задача: 

Напишете есе на тема „Мълчанието на хората“. Стъпките в подготовката на есето са следните:

1. Прочетете два нови текста:

  • откъс от „Спирала на мълчанието„. Ще го намерите на  http://www.assa-m.com/marketing11.php (Можете да пропуснете само частта: „Проверка с инструментариума на демоскопията“).
  • откъс от  „Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество“ на Херберт Маркузе. Ще го намерите в „Текстове 2″

2. Вече можете да правите мисловни карти. Ако този метод на работа, улеснява работата ви, използвайте го. направете мисловни карти на новите текстове и сравнете картите – новите и тази върху текст от Ерих Фром. Вероятно е да намерите пресечни точки и точки на конфликт между тях. Формулирайте собствената си теза и се захванете с есето си.

3. Ако методът „Мисловни карти“ не е вашият, работете с текстовете, „с многото информация“, както на вас ви е удобно. Всеки от нас рано или късно намира собствения начин за живеене и справяне в информационно общество.

Наблюдаваме, обаче, две противоположни комуникационни явления в информационното общество. От една страна хората все повече мълчат, предпочитат да не изказват своето мнение, затъват в спиралата на мълчанието. От друга, същите тези хора, все повече говорят – предпочитат и изказват своето мнение, позиции чрез социалните медии и благодарение на информационните и комуникационни технологии. Помислете за това. Защо хората имат толкова голяма потребност от комуникационните технологии и средства? Дали не попадаме в ситуацията „свързани, но самотни„?

4. Внимавайте – има нещо ново в условията за изпълнение на тази домашна задача. Донесете есето си на следващото упражнение. Бъдете подготвени да представите работата си, да дискутирате. За да се получи дискусия, всеки от нас трябва да знае основни неща за останалите автори, които ще представят работите си. Затова, след като напишете есето си, резюмирайте основната идея и публикувайте тук, като коментар на тази публикация, резюметата на вашата работа. Резюметата, трябва да са публикувани 24 часа преди упражнението да започне – за да можем всички да ги прочетем. 

     Успех,

     Катя Михайлова

 

Е-учебник по Медийна регулация – идеи за подобрение

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Социология на медиите – КОНСПЕКТSociology of media – exam questionnaire

.     Започнахме с няколко бели листа, химикалка и идея. Завършихме с 56 „учебника“ – учебни свитъка по дисциплината „Социология на медиите„. Завъртяхме се във Виенското колело на Теа, успяхме да намерим път в Страната на чудесата и пак стигнахме до Чесърския котарак с въпроса на Алиса: „Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
.      Има най-различни пътища пред нас, колеги. Хайде, излезте от стъблото на 13-тото каменно цвете и вървете по пътеката към вашата цел. Ако ви харесва да сте отличници, прочетете следващите 19 въпроса, прегледайте учебниците си и допълнителната литература и заповядайте на изпит на Богоявление.  Желая ви успех!

Социология на медиите – изпитен конспект

Професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки„, 3 семестър, титуляр: проф. д.с.н. Михаил Мирчев, асистент: д-р Катя Михайлова
дата на изпит: 6 януари 2014
Специалност „Медии и журналистика„, 6 семестър,
титуляр: д-р Катя Михайлова
дата на изпит: 13 януари 2013
По този конспект ще бъдат изпитвани колегите, които не са участвали в колективните изследователски проекти през семестъра.
  1. Социология на медиите и обществената комуникация – закономерности и принципи в отношенията между медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
  2. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев)
  3. Дигитална медийна и комуникационна система на съвременното общество. Елементи, структура, взаимодействия, трансформации. Модел на традиционна медийна система (Тодор Петев, Христо Бонев). Дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс).
  4. Обществен комуникационен модел (Николай Палашев). Медиите и обществената комуникация в създаването на контролирана представа за реалността – оперативна (насочена към общността) и спекулативна (насочена към властта) функция.
  5. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
  6. Системата на медиите и обществените комуникации и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
  7. Медиите между изкуствените и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно). Масови медии, масова култура, масово общество.
  8. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт, Бертранд Ръсел). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
  9. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система по време на Третата вълна в общественото развитие – организационен и технологичен, институционален и ценностен ракурс. (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на индустриалната (традиционната) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс)
  10. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
  11. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие.
  12. Въздействия, ефекти, функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Три случая: „Война на световете” 1938, САЩ, „Ку-ку” 19.., България, „Орешарски подаде оставка”, 2013, ФБ, България. Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац).
  13. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
  14. Аудиторията като медиен продукт. Стратификационнен профил на аудиторна група. Формиране и развитие на аудитории. Психологически и социалнопсихологически теории за формиране, утвърждаване, промяна на нагласи.
  15. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.
  16. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  17. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  18. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
  19. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
  3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
  6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
  8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
  9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
  13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
  15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
  21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
  22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
  23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
  27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
  28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
  29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна 

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
  5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
  16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
  21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  23. McCullagh, C.Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
  26. Reese, S.Jane R. BallingerPamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

.

Политическа икономия на медиитеPolitical Economy of Media

.      Твърде често днес социолозите, занимаващи се изследвания на медиите и обществените комуникации прескачат в ново – старо изследователско, методологическо и аналитично поле. Кое е новото поле? Какво дава повече? Защо се случва прехода от социология към политическа икономия на медиите? Как изглежда системата на медиите през призмата на политическата икономия? Кои са авторите в България, в чужбина? Има ли почва изучаването на политическа икономия на медиите днес? Задавах си тези въпроси тихо през изминалите две години.  През 2012 предложих на катедра „Медии и обществени комуникации“ включване на дисциплината „Политическа икономия на медиите“ в учебния план на специалност „Медия икономика“. Предложението бе прието и отнето.

.      За щастие на 21 и 22 ноември тази година, катедра „Политическа икономия“ в УНСС организира и проведе първа национална научна конференция по политическа икономия на тема: „Политическа икономия и икономическа теория“.  Множество доклади бяха представени и още толкова тези бяха повдигнати в дискусиите. Отдавна не бях виждала такъв жив научен форум.

        Представих доклад „Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на Преход и Криза„.  Основната цел на доклада е да представи варианти за приложимост на теоретико-методологическия инструментариум на политическата икономия на медиите при конструирането на медийната и комуникационна обществена система днес от една страна, и от друга – в решенията на злободневните предизвикателства, пред които са изправени съвременните медии. Представени са  основни концепции в политическата икономия на медиите от Карл Маркс до Ноам Чомски и Едуърт Херман, Робърт Мансел и Робърт Маккензи, Димитър Филипов и Проковски. От страна на практиката са разгледани казуси като „Богати медии, бедни демокрации”, обществена регулация и свобода на медиите, аудиторията като продукт на медиите и др.,  които отразяват парещи проблеми в отношението: политика – икономика – медии и се явяват основни в съвременната политическа икономия на медиите.

          Заедно с възраждането на политическата икономия като фундаментална научна дисциплина, днес се възражда и отрасловата политическа икономия на медиите. Дисциплината се изучава в престижни европейски, американски и руски университети. В УНСС „Политическа икономия на медиите” е включена в учебния план на специалност „Медия икономика” ОКС „Бакалавър” по предложение на автора на настоящия доклад през 2012 г., както и в учебния план на специалност „Бизнесжурналистика” ОКС „Магистър”.

.      Един от парещите днес въпроси в изучаването и съвременното изследване на системата на медиите и обществените комуникации е: аудиторията цел ли е или е продукт от дейността на медиите. Социологията казва: цел, утвърждавайки хуманистичния подход в едно трудно и прагматично време. Политическата икономия защитава другата теза: аудиторията като продукт. И ето аргументите: всеки производител продава произведените от него продукти – медиите продават аудиториите си, опаковани като „рекламно време“, на рекламодателите, били те представители на бизнеса, гражданското общество или политиката.

         Обърнете внимание на новите понятия, с които Европейската директива за аудиовизуални медийни услуги (2007) назовава известни явления: в предходната Директива „Телевизия без граници“  се говореше за телевизионни и радио предавания като продукти на медиите, а в настоящата те са назовани услуги. Услуги, предназначени да удовлетворят информационните, образователни и развлекателни потребности на аудиториите, но и услуги, предназначени да отговорят на потребностите на бизнеса, държавата и може би обществото. Следва въпрос: от какво имат нужда корпорациите, политиците, монополите? Дали не от хора, които да превръщат в хиперконсуматори и хипнотизирани гласоподаватели? И кой свързва едните с другите потребности? Медиите, привличайки вниманието на аудиториите, за да го продават на рекламодателите, спонсорите, собствениците си.

         Преди време, когато писах „Телевизията за деца„, никак не можех да допусна гледна точка към аудиториите като продукт на медиите. Особено, що се отнася до детската аудитория. Днес вече е видно, че дори и децата са продукти, които медиите продават. Комерсиализацията на детството започва тъкмо от медиите, както предупреждава Дейвид Бъкингам в едноименна студия. Децата порастват, заедно с тях медиите забогатяват, а демокрациите – обедняват. Това е един от основните възли в политикономеческото осмисляне на функционирането на дигиталните медийни и комуникационни системи днес.

.      Тук публикувам няколко снимки от 12-минутната презентация, която направих на Първата национална конференция по политическа икономия.

Как да ПОЗНАЕМ лидера на мнение?How to guess who is oppinion leader?

Как да познаем ЛИДЕРА на МНЕНИЕ? Съвкупен отговор на студентите, избрали да изучават „Социология на медиите“ в трети курс. Графиката е на Теодора Пискова.

 

Лидия Богданова: Да мотивира.

Деяна Борисова: Аз бих добавила, да има дар слово, с което да печели доверието на хората и те да се оставят да бъдат мотивирани от лидера. Дали чрез неговите действия или чрез съвет.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Лидери на мнение са харизматични и социално активни , с голям набор от лични качества. Те се приемат с доверие от голяма група хора и оказват влияние върху потока от информация, достигащ до тази група.

Елена Донкова: Със сигурност има разлика между лидери и лидери на мнение, защото повечето лидери не са лидери на мнение. Както се вижда от таблицата, това което липсва при лидерите според мен е медийната грамотност, критичната гледна точка, насочването на комуникационния процес, т.е. последните фрагменти липсват при него, но са проявени при лидера на мнение.

Анна Тодорова: Един лидер на мнение без своя екип не е лидер на мнение.

Лидия Богданова: Аз всех С. Трифонов и според мен той отговаря на изискванията, посочени в таблицата. Не съм сигурна обаче за това дали хората му имат чак такова доверие. Но той определено отговаря на почти всички изисквания.
Има и добър екип.Той е и доста активен. Има лична позиция, която често е опозиция на Б.Б. и е силно харизматичен. Един от основните фактори може би е това, че той произхожда от средната класа, но е успял да се „изкачи“ в обществената пирамида. Затова и хората от средната класа му симпатизират. Той има достъп до голям набор от информация, което увеличава и неговата интелектуална собственост. Екипът, с който работи, също е добре подбран и цялото му предаване следи потребностите на аудиторията и се старае да ги задоволи. Но все пак се питам, защо не е моят лидер на мнение тогава? Има нещо, което му липсва следователно. Или просто аз се различавам от неговите последователи, значи ни трябва и добър анализ на последователите на един лидер на мнение.

Йоана Русева: Сред моите изброени, реших да пробвам с Барозу. Да, той не е в България, отговаря, според мен, на качествата изброени по-горе (поне в по-голяма си част), но вижте какво открих „Като председател на Комисията моята партия ще бъде Европа. За мен това е силен сигнал, че Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години. Ще работя тясно с всички политически групи в парламента, които споделят моите виждания за развитието на Евросъюза“, посочва Барозо след гласуването. Това, което ме накара да се замисля и заради което реших да споделя с вас е, наблягайки на думите “ Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години“, мислите ли, че един лидер мнение може да бъде зависим от някого и кой е по-силният – лидерът или лидерът на мнение? За мен да си лидер на мнение е много по-сложна задача и за това трябва да се притежават много повече качества, за сметка на лидера. Това, което и по-горе Елена спомена.

Катя Михайлова: …“Затова и доста хора му симпатизират“. Значи ли това, че доста хора се идентифицират с него, вярват, че това което той е постигнал е постижимо и за тях?

Звезделина Георгиева: Аз реших да проследя по таблицата личността на Ахмед Доган и считам, че доста от качествата липсват. Според мен той не отговаря на изискването да има дар слово. Честно казано не разбирам добре какво говори, когато има публични изяви. Другото, което липсва- социално активен и редовното използване на медиите. Той не присъства на парламентарните заседания, а да не говорим цялостно в медийното пространство. Не смятам и че хората му гласуват доверие (имам предвид по-голямата част от обществото). Не свързвам персоната на Доган с някакви особени дейности, насочени към аудиторията и към обществото въобще. Затова мисля, че той НЕ може да се нарече лидер на мнение.

Теодора Пискова: А Facebook? Събирателният образ на лидерите на мнение…

Велина Гешанова: За един лидер на мнение е много важно хората да му се доверяват, а, за да стане това, той трябва да е харизматичен и да притежава много богата обща култура и знания! Лидерът на мнение е критичен и организиран!

Лидия Богданова: Според мен да. Хората, които му симпатизират тайно или явно смятат, че може да постигнат това, което той, стига да му подражават.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Ако разгледаме и Бойко Борисов и той отговаря на характеристиките. Харизматичен, със самочувствие и изключителен дар слово. Беше иноватор. Много добър комуникатор и има изброените личностни качества.

Анна Тодорова: Аз избрах Иво Сиромахов.Доста хора са го посочили като лидер на мнение.Той постоянно провокира аудиторията си в социалната мрежа,в телевизията и чрез сборниците,които пише.Явно хората му симпатизират,защото той умее да осмива и иронизира родните политици по начин,близък до всеки един от нас.Постовете му са четени от хиляди българи,също така и коментирани,пораждат и спорове.В Шоуто на Слави той дейно участва и дава своето мнение по политически въпроси и Слави силно го лансира.Смятам,че Иво Сиромахов може да се нарече лидер на мнение-има своята аудитория,своя екип зад гърба си,има харизма, мотивира и организира.

Катя Михайлова: В казуса „Ахмед Доган“ всъщност за първи път ясно разграничихме лидер от лидер на мнение. Да се поздравим за това! И да благодарим на Звезделина.

Стоян Нешев: Дефиниция: ЛИДЕРЪТ НА МНЕНИЕ е комуникатор, който умее да говори правилно в ПСИХОЛОГИЧЕСКИ и СОЦИАЛЕН ДИСКУРС. Има съзнание, в което влага осъзнато субективно значение. Има и референтна група, на която позволява да изучава обкръжаващия свят, мотивира да създава и да съгласува помежду си общественото мнение. Лидерът на мнение може да трансферира ЕФЕКТИ върху отделните индивиди в групата си, върху общността си, върху културното различие на индивидите в групата си. Затова в пространството и във времето ЛИДЕРЪТ на мнение е субект към дългосрочен ефект.

Лидия Богданова: Само това „позволява“ някак не ми се връзва. Нали не е свързано с позволение (от властова позиция), а по-скоро прави възможно, достъпно и т.н.?

Василена Василева: Според тази дефиниция личностите, годни за лидери на мнение в България се свеждат до минимум. Поне според мен няма нито един, който да отговаря на всички изисквания…

Катя Михайлова: Помислете върху казуса „Иво Сиромахов“. Какво е отношението между лидера и лидера на мнение? Не е ли лидера на мнение по-скоро неформален, по-невидим?

Теодора Пискова: Лидерът на мнение – насочва и води останалите в комуникационния процес. Лазерсфелд и концепцията за двустъпалния поток на комуникация: водачите на мнение и техните последователи.

Николай Балтов: Лидерът на мнение може да бъде и невидим, защото сме инкорпорирали състоянието на научното поле в нашият хабитус, който задава усетът за собственото ни място и усетът за мястото на другите. По цитатите ще о познаете …

Катя Михайлова: Всяко време и пространство ражда своите лидери и лидери на мнение. Търсим днешните. И ако днес, освен във всички други кризи, сме и в криза на легитимността, на лидерството, то нормално е много малко хора да са лидери на мнение. Но, нека проверим.

Владислава Николова:  И аз бих анализирала Бойко Борисов, тъй като присъства в отговорите на почти на всяка анкета. Има харизма безспорно, но дали има дар слово -едва ли, по-скоро говори интересно на хората, разбираемо и доста елементарно, което е важно,за да бъде чут и разбран от масата. Дали ползва медиите редовно не знам, но те определено го харесват, тъй като присъства почти навсякъде в медийното пространство и всяка неговата дейност е отразена подобаващо. При него има едно качество, което е важно за лидерите – организираност. Той може да няма необходимото образование, но определено организира добре хората около себе си в добър екип и успява да намери подходящите хора. И въпреки че нарича страницата си във Фейсбук „Моето сайтче“, той успява да привлече доста последователи там.

Стоян Нешев: Иво Сиромахов се вписва в критериите, зададени от нас. По-невидим от гледна точка може да е само на визуалното, т.е. няма излъчване.

Звезделина Георгиева:  Иво Сиромахов е медийна личност, търсеща вниманието на аудиторията. Той по-скоро се стреми да привлече поддръжници, но не смятам ,че това е достатъчно, за да бъде лидер на мнение. Според мен той е инструмент, чрез който цяла една група изподява своите убеждения пред гражданското общество, в случая става въпрос за групата на редколегията.

Катя Михайлова: Лидерът на мнение може ли да бъде „инструмент“ за…?

Лидия Богданова: То излъчването не е визуално! Така или иначе, никой няма визуално излъчване.Ако говорим за излъчване като качество, а не излъчване по телевизията.

Велина Гешанова: Според мене, Иво Сиромахов е типичен пример за лидер на мнение, въпреки че не се появява много често на телевизионния екран. Но той пък е много активен в социалните мрежи и много хора му симпатизират, значи притежава всички качества да бъде лидер на мнение!

Василена Василева: Определено в съвремието е доста по-трудно да се определят с точност лидерите на мнение, защото всеки се смята за компетентен по всякакви въпроси и се опитва да наложи своята гледна точка вместо да гледа адекватно.

Лидия Богданова: От репортажа на Еленка стана ясно, че лидерът на мнение може да бъде инструмент и се използва като такъв от политиците по време на предизборните им състезания.

Владислава Николова:  Спомняте ли си ,когато Иво Сиромахов беше гост в УНСС колко много студентите се събраха? Аз останах с впечатление, че много от тях му се доверят и една от причините за това е не само „Шоуто на Слави“, а профилът му във Фейсбук, чрез който успява да достигне до достигне до доста широк кръг от хора.
П.С Днес е представянето на новата му книга „Уважаеми зрители.“ Интересно е да видим какво споделя.

Катя Михайлова Василена, в съвремието наистина е доста трудно да се определя едно или друго. Всъщност определянето на нещата, май че се оказва най-трудната задача. Защо е така? Може би защото сме изгубили критериите, принципите, ценностите, от позицията на които да определяме. Това се опитваме да направим в нашия курс „Социология на медиите“ – да се върнем към критериите, принципите, ценностите, за да се научим да определяме, да правим самостоятелен, информиран избор, да бъдем лидери и да мотивираме последователи.

VladiSlava Nikolova Във връзка с окупацията ,която наравиха вчера студенти от СУ в най-голямата аудитория по време на лекция и групата им „Ранобудните студенти“ , то тогава може ли сред тях някой да наречем лидер на мнение?

Лидия Богданова Те обезателно трябва да имат лидер на мнение, който да ги е мотивирал и подтикнал да го направят.

VladiSlava Nikolova Точно това мисля,че един студент също може да се превърне в лидер на мнение.

Велина Гешанова Може, разбира се, стига да има качествата, показани на схемата.

Василена Василева Много от студентите твърдят пред репортерите, че сами са решили да протестират и не са подтикнати от никого… Все пак, за да се стигне до тук трябва да има инициатор, който да поведе тълпата. Защо не го разкриват и защо не допускат медиите в аудиторията?

VladiSlava Nikolova Инициатори според мен са момчетата, които опънаха транспарант в парламента с надпис „Не ви ли е срам?“ – Ивайло Динев, Желязко, Борис Рангелов,но не може да сме сигурни. Имаше и интервю с тях в дневник.

Василена Василева Интересно е защо имат списък на определени медии, които да допускат при положение, че публичността ще е в тяхна полза…

ВИЕ ЛИДЕР ли сте?Are you LEADER?

ВИЕ ЛИДЕР ли сте? Благодаря на Теодора за това видео http://www.youtube.com/watch?v=Z7O8s6NgAck.  Моля, вижте го и обърнете внимание на ключовите думи и изрази. Очаквам да споделите тук какви ключови изрази открихте.

Теодора Пискова: Лидерите се раждат, лидерите се създават. Първите са истинските. Те са различни, по-силни са, побеждават и влияят. Линкълн, Мандела, Едисън, Зукърбърг, за лидера не е от значение възрастта, расата, а умението да бъдеш лидер, да създаваш и оставяш след себе си последователи, които да развиват идеите им, а от тях да произлизат и нови.

Лидия Богданова: Мотиватор, вдъхновител. Трябва да имат опит.

Йоана Русева: Възможност, неограниченост, вдъхновение, „A lieder is one who knows the way, goes the way and shows the way“, изследовател.

Стоян Нешев: КЛЮЧОВОТО е: Иновациите правят разликата между ЛИДЕР И ПОСЛЕДОВАТЕЛ. Оттук можем да обозначим ДИГИТАЛНИТЕ, ТРАДИЦИОННИТЕ и ВИРТУАЛНИТЕ лидери на мнение. Като подчертавам, че дигитален и виртуален са различни понятия.

Катя Михайлова: „Sometimes leader might FALL“. Какво мислите за това? Чуйте това, приемете го като поздрав от мен и междучасие.http://www.youtube.com/watch…

Велина Гешанова: Лидерите на мнение са силни хора, който показват пътя на останалите! Те са хора, вдъхновители и създатели!

Елена Донкова: Те могат да паднат от лидерската позиция за известно време, но именно това ги прави по-силни, по-концентрирани, откриватели към различното – това, което ще им помогне да си възвърнат лидерството, защото един лидер от миналото, винаги ще си остане лидер.

Лидия Богданова: Възможно е, ето Б. Борисов – той съвсем не успя на последните избори, загуби много от електората си, но въпреки всичко пак е лидер на мнение и може да се възроди. Интересна мисъл – лидер от миналото винаги ще си остане лидер. Тогава защо Царят сега не е лидер на мнение? Имаш предвид, че винаги ще го считат за лидер или и той като президента си печели тази титла до живот?

Стоян Нешев: Ако падне, ще се изправи веднага. Защото не живеем в индустриализма. Защото не е ЧУЖД сред СВОИТЕ и господството е против изолацията.

Катя Михайлова: „Learning from falling down“; „I lost, but I did“t lose the lesson“ (любимите ми фрази от „междучасието“). Има ли общо това с модерното лидерство, лидерство на мнение?

Лидия Богданова: „Уча се от падението..“ нещо сходно се пее в песента. Аз също смятам, че лидерът на мнение се учи от своите падения, всеки човек се учи. Но това не означава, че може да се изправи веднага. Понякога отнема време да възвърне позициите си. Ето С. Станишев – известно време не успяваше да си възвърне позициите, но на последните избори успя и то благодарение на гафовете на другият лидер. Това означава ли, че падението на един лидер е повлияно от изгряването на нов?

Звезделина Георгиева: Лидерът безспорно трябва да бъде мотиватор, иноватор, мечтател, възпитател, комуникатор, съветник и т.н.

Лидия Богданова: Модерното лидерство дори би трябвало да е силно повлияно от паденията, защото комуникацията е значително по-бърза и новината за неговото падение се разпространява много по-бързо и той по-мащабно се сгромолясва.

Катя Михайлова: Знаете ли, струва ми се, че все още не успяваме ясно да разграничим лидер от лидер на мнение. А разлика има, нали? Погледнете, моля, графиката, която Теодора направи, за да изрази резултата от нашата мисловна атака (brainstorm) в една от предишните ни дискусии. Имате ли какво да добавите към нея? Каква е вашата дефиниция за лидер на мнение? Лидерите на мнение, които бяха посочени в предишната публикация, носят ли характеристиките, които предварително определихме? Необходимо ли е да добавим още характеристики? Всичко това в следващата публикация.

Владислава Николова: За лидерите важи „Не е важно да спечелиш битката, важно е да спечелиш войната“.

Звезделина Георгиева: Според мен може да си направим експеримент- да вземем една обществена личност и да проследим въз основа таблицата, която Теди ни изготви, дали притежава тези качества на лидер на мнение.

Катя Михайлова:  Има достатъчно имена, посочени в предходната публикация. Хората, които сте питали, са ви ги посочили. Сега вие проверете дали отговарят на характеристиките, които ние приемаме. И споделете под снимката.

***Следва продължение … Прочетете ….