Дисциплината “Медийна регулация” се чете от 1996 г. пред студентите от специалност “Икономика на масмедиите” в ОКС “Бакалавър”, а от 2004/2005 учебна година – пред студентите от специалност “Журналистика и масмедии” в ОКС “Бакалавър”.

Лекционният курс по учебната дисциплина  “Медийна регулация” цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество.

Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.

Описание на съдържанието на дисциплината

Учебната програма включва три логически последователни части. Първата цели запознаване на студентите с теоретичната концепция за регулация на медиите. Медийната регулация и необходимостта от нея се разглеждат както в контекста на модела за мрежовото общество (М. Кастелс), така и като аспект от институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години. Подобна постановка позволява осъществяване на междупредметни връзки с фундаментални дисциплини по обществени науки – Социология, Основи на правото, Основи на икономическата теория , Икономически и социален анализ.

Втората част има две цели: (1) да представи на обучаващите се сравнителен анализ на практиките на медийна регулация на различните типове медии и същевременно (2) да им предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийната регулация. Втора част въвежда типология на медиите, съгласно вълните на обществено развитие по А. Тофлър. Индустриални медии са печатните и електронни медии, които достигат върха в развитието си във Втората вълна, индустриалното общество. Социални медии са медиите, възникващи в следствие от Третата медиаморфоза (Р. Фидлър), характерни с конвергентна високотехнологична платформа, широка достъпност и участие, на чиято база възникват многообразни съдържания. Този тип медии се развиват в Третата вълна, информационното или мрежово общество. Разликите между индустриалните и социални медии налагат необходимостта от специфични регулаторни системи и практики за всеки тип. Именно практиките за регулация на индустриалните и съответно на социалните медии са фокуса на съдържанието на втората част от лекционния курс. Връзките със специализирани дисциплини като “Въведение в теорията на масмедиите”, Он-лайн журналистика, Прес журналистика , Радио комуникация, Радио процес и продукт, Телевизионна комуникация, Телевизионен процес и продукт, в тази част от курса са неизбежни.

Третата част цели да стимулира умения за анализ и критика у студентите като им предложи възможност за дискусия по актуални казуси в сферата на теорията и практиката на медийната регулация. Предвидени са теми като комуникационни права – границата между свободата и отговорността, медийно насилие – телевизионно и кибернасилие, медийна грамотност като сбор от функционална, аудио-визуална, дигитална, информационна грамотност. Студентите ще се запознаят със съвременния парадокс “богати медии – бедна демокрация”, както и с взаимоотношенията между медийната регулация и медийния пазар. Междупредметните връзки тук са многопосочни – Социология, Политология, Основи на икономическата теория, Основи на правото, Медийна публичност, и всички споменати вече специализирани дисциплини от учебния план на специалността. Третата част от лекционния курс има функция на заключение, в което обучаемите ще могат да направят собствени изводи относно характера и функциите на медийната регулация както в медиасферата, така и в модела на съвременното общество.

В учебната програма е предвидено провеждането на три публични лекции изнесени от гост-лектори,  експерти в съответните области. Темите са:

1. “Аудиовизуална политика и законодателство”;
2. “Специфика на регулацията на електронните медии”,
3. “Институционална система за регулация на социалните медии”.

Лекциите са отворени за всички студенти от специалност “Медии и журналистика”.

Семинарните занятия имат цел осмисляне и затвърдяване на учебното съдържание, предвидено в лекционния курс. За целта, по време на семинарите, студентите ще работят върху теоретични текстове и практически казуси в областта на медийната регулация. Подобна методика изисква извън аудиторна самоподготовка на студентите по предварително зададени критерии.

.      Регулацията на медиите е вид управленска дейност за нормиране, координиране, контрол, стимулиране и санкциониране на отношенията и процесите в системата на медиите като основна обществена система.

.      Цел на регулацията на медиите е да насочва дейността на субектите в сферата на медиите, така че да се стимулира производството на блага и да се оптимизира тяхното разпространение и потребление (Михайлова, К., 2011, с. 304-305). Доколкото системата на медиите и комуникациите е основна обществена система в мрежовото, информационното, общество на Третата вълна, регулацията на медиите се явява дейност с особена важност както за изграждането на самата медийна система в организационен, структурен и ценностен смисъл, така и за вграждането й в обществото като система, но също и за адаптирането на двете към общото европейско медийно и обществено пространство. Регулацията на медиите се извършва в съответствие с ценностната рамка, целеполагането, обществените потребности от комуникация и информация, и политиката за развитие на медиите в контекста на дадено общество. Прилага се на базата на общи принципи, законови разпоредби и морално-етични норми от съответните легитимни регулативни институции и личности в тях.

.      В социологически контекст, регулацията на медиите като обществена дейност е функционална спрямо обществото като цяло, ако съдейства за установяването на здравословна медийна среда. Здравословна както за медиите като бизнес организации, които в конкурентна надпревара достигат до самозабрава, така и за медиите като социален актьор, обществена институция в процеса на формиране и регулиране на общественото мнение. Здравословна и за ауди­то­риите като гражданска, електорална или потребителска маса, която често се оказва оплетена в мрежите за политическо или търговско въздействие чрез медиите, а също и за аудиториите като уязвими групи, които лесно стават жертва на въздействието на разпространяваните медийни съдържания. Здравословна също и за самия медиен регулатор, за да не изпада в безпомощност пред аудиториите и обществеността, пред бизнес интересите на медийните предприятия, пред политическия натиск чрез медийните организации, пред икономическата преса на големите корпорации в установяването на професионални стандарти за взаимоизгодни и благотворни взаимоотношения между субектите в медийната сфера, поле, система. Здравословна медийна среда и за обществото, което има нужда от баланс при задоволяването на материалните и духовните си потребности, потребностите от обществено управление, комуникации, възпроизводството на населението, за да се развива устойчиво и благоденстващо (Михайлов, С., 2010.).

.     Регулацията на медиите, медийната и комуникационна система, осъществява двупосочната връзка между държавата и медиите, властта и медиите, като държавата е представена от институциите за регулация на медиите. В правно-административен смисъл, в основата на регулацията на медиите е категорията правоотношения: медийна система (медии и аудитории) – държава (Николова, Р., 2004, с. 82-88). Според правната теория, държавата защитава три типа интереси: индивидуални, национални (обществените интереси), общочовешки (световно признати хуманистични права и ценности). Регулацията на медиите със субект медийните регулаторни органи, трябва да защитава същите групи интереси в сферата на медиите и да установява баланс между индивидуалния, обществения и световния интерес; бизнеса, обществото, държавата. В рамката на провоотношенията медии – държава се формулират основните принципи на медийна дейност, отговорности и права, потребности и интереси на участниците в медийно комуникационния процес. Тези принципи са заложени в основата на институционалната система на медиите – законовата и нормативна база за дейността им. Правоотношението медии – държава поражда още и взаимоотношения между държавата и аудиторията. В резултат от тях се формират така нар. комуникационни права, залегнали в Конституцията на Р България и основните принципи на радио и телевизионна дейност, посочени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Също и взаимоотношения между медиите и аудиториите – в резултат от тях възникват медийните услуги (радио- и телевизионни програми, пресинформация и др.) като юридически факт.

.     В рамката на медийната политика и институционализация се пораждат и други типове връзки, както вътре в самата медийна и комуникационна система, така и между самата нея и други външни субекти. Правоотношението медийна система – общество (вкл. бизнес, граждански организаци) дава основата на медийната саморегулация като алтернативна и същевременно допълваща традиционната регулация на медиите управленска дейност. Мостът между регулация и саморегулация в полето на медиите е корегулацията. Тя се формира на базата на взаимоотношенията между държавата – медиите – обществото. Тези типове взаимоотношения са разгледани в страниците Саморегулация на медиите и Корегулация на медиите.

.      В обобщение – регулацията на медиите днес, доколкото медиите са основни институции на демократичната публичност, изисква мултимодален подход, който позволява достъп до и участие в процеса на регулиране на всички заинтересовани субекти: държавата, обществото, самите медии. Такъв подход се основава на балансирано съчетаване и едновременни, синхронизирани и целево обединени дейности на следните три нива на медийната институционализация:

• на ниво регулация на медиите – като публично-правна рамка за дейността на медийната и комуникационна система в обществото като цяло;
• на ниво саморегулация на медиите – като професионални и етични стандарти;
• на ниво корегулация на медиите – като обединителна връзка на първите две.

Социология на медиите – изпитен конспект

1. Социология на медиите и обществената комуникация – закономерности и принципи в отношенията между медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
2. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев)
3. Дигитална медийна и комуникационна система на съвременното общество. Елементи, структура, взаимодействия, трансформации. Модел на традиционна медийна система (Тодор Петев, Христо Бонев). Дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс).
4. Обществен комуникационен модел (Николай Палашев). Медиите и обществената комуникация в създаването на контролирана представа за реалността – оперативна (насочена към общността) и спекулативна (насочена към властта) функция.
5. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
6. Системата на медиите и обществените комуникации и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
7. Медиите между изкуствените и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно). Масови медии, масова култура, масово общество.
8. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт, Бертранд Ръсел). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
9. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система по време на Третата вълна в общественото развитие – организационен и технологичен, институционален и ценностен ракурс. (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на индустриалната (традиционната) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс)
10. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
11. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие.
12. Въздействия, ефекти, функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Три случая: „Война на световете” 1938, САЩ, „Ку-ку” 19.., България, „Орешарски подаде оставка”, 2013, ФБ, България. Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац).
13. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
14. Аудиторията като медиен продукт. Стратификационнен профил на аудиторна група. Формиране и развитие на аудитории. Психологически и социалнопсихологически теории за формиране, утвърждаване, промяна на нагласи.
15. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.
16. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
17. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
18. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
19. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).

Как да познаем ЛИДЕРА на МНЕНИЕ? Съвкупен отговор на студентите, избрали да изучават „Социология на медиите“ в трети курс. Графиката е на Теодора Пискова.

Лидия Богданова: Да мотивира.

Деяна Борисова: Аз бих добавила, да има дар слово, с което да печели доверието на хората и те да се оставят да бъдат мотивирани от лидера. Дали чрез неговите действия или чрез съвет.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Лидери на мнение са харизматични и социално активни , с голям набор от лични качества. Те се приемат с доверие от голяма група хора и оказват влияние върху потока от информация, достигащ до тази група.

Елена Донкова: Със сигурност има разлика между лидери и лидери на мнение, защото повечето лидери не са лидери на мнение. Както се вижда от таблицата, това което липсва при лидерите според мен е медийната грамотност, критичната гледна точка, насочването на комуникационния процес, т.е. последните фрагменти липсват при него, но са проявени при лидера на мнение.

Анна Тодорова: Един лидер на мнение без своя екип не е лидер на мнение.

Лидия Богданова: Аз всех С. Трифонов и според мен той отговаря на изискванията, посочени в таблицата. Не съм сигурна обаче за това дали хората му имат чак такова доверие. Но той определено отговаря на почти всички изисквания.
Има и добър екип.Той е и доста активен. Има лична позиция, която често е опозиция на Б.Б. и е силно харизматичен. Един от основните фактори може би е това, че той произхожда от средната класа, но е успял да се „изкачи“ в обществената пирамида. Затова и хората от средната класа му симпатизират. Той има достъп до голям набор от информация, което увеличава и неговата интелектуална собственост. Екипът, с който работи, също е добре подбран и цялото му предаване следи потребностите на аудиторията и се старае да ги задоволи. Но все пак се питам, защо не е моят лидер на мнение тогава? Има нещо, което му липсва следователно. Или просто аз се различавам от неговите последователи, значи ни трябва и добър анализ на последователите на един лидер на мнение.

Йоана Русева: Сред моите изброени, реших да пробвам с Барозу. Да, той не е в България, отговаря, според мен, на качествата изброени по-горе (поне в по-голяма си част), но вижте какво открих „Като председател на Комисията моята партия ще бъде Европа. За мен това е силен сигнал, че Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години. Ще работя тясно с всички политически групи в парламента, които споделят моите виждания за развитието на Евросъюза“, посочва Барозо след гласуването. Това, което ме накара да се замисля и заради което реших да споделя с вас е, наблягайки на думите “ Европейският парламент одобрява програмата ми за Комисията през следващите 5 години“, мислите ли, че един лидер мнение може да бъде зависим от някого и кой е по-силният – лидерът или лидерът на мнение? За мен да си лидер на мнение е много по-сложна задача и за това трябва да се притежават много повече качества, за сметка на лидера. Това, което и по-горе Елена спомена.

Катя Михайлова: …“Затова и доста хора му симпатизират“. Значи ли това, че доста хора се идентифицират с него, вярват, че това което той е постигнал е постижимо и за тях?

Звезделина Георгиева: Аз реших да проследя по таблицата личността на Ахмед Доган и считам, че доста от качествата липсват. Според мен той не отговаря на изискването да има дар слово. Честно казано не разбирам добре какво говори, когато има публични изяви. Другото, което липсва- социално активен и редовното използване на медиите. Той не присъства на парламентарните заседания, а да не говорим цялостно в медийното пространство. Не смятам и че хората му гласуват доверие (имам предвид по-голямата част от обществото). Не свързвам персоната на Доган с някакви особени дейности, насочени към аудиторията и към обществото въобще. Затова мисля, че той НЕ може да се нарече лидер на мнение.

Теодора Пискова: А Facebook? Събирателният образ на лидерите на мнение…

Велина Гешанова: За един лидер на мнение е много важно хората да му се доверяват, а, за да стане това, той трябва да е харизматичен и да притежава много богата обща култура и знания! Лидерът на мнение е критичен и организиран!

Лидия Богданова: Според мен да. Хората, които му симпатизират тайно или явно смятат, че може да постигнат това, което той, стига да му подражават.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Ако разгледаме и Бойко Борисов и той отговаря на характеристиките. Харизматичен, със самочувствие и изключителен дар слово. Беше иноватор. Много добър комуникатор и има изброените личностни качества.

Анна Тодорова: Аз избрах Иво Сиромахов.Доста хора са го посочили като лидер на мнение.Той постоянно провокира аудиторията си в социалната мрежа,в телевизията и чрез сборниците,които пише.Явно хората му симпатизират,защото той умее да осмива и иронизира родните политици по начин,близък до всеки един от нас.Постовете му са четени от хиляди българи,също така и коментирани,пораждат и спорове.В Шоуто на Слави той дейно участва и дава своето мнение по политически въпроси и Слави силно го лансира.Смятам,че Иво Сиромахов може да се нарече лидер на мнение-има своята аудитория,своя екип зад гърба си,има харизма, мотивира и организира.

Катя Михайлова: В казуса „Ахмед Доган“ всъщност за първи път ясно разграничихме лидер от лидер на мнение. Да се поздравим за това! И да благодарим на Звезделина.

Стоян Нешев: Дефиниция: ЛИДЕРЪТ НА МНЕНИЕ е комуникатор, който умее да говори правилно в ПСИХОЛОГИЧЕСКИ и СОЦИАЛЕН ДИСКУРС. Има съзнание, в което влага осъзнато субективно значение. Има и референтна група, на която позволява да изучава обкръжаващия свят, мотивира да създава и да съгласува помежду си общественото мнение. Лидерът на мнение може да трансферира ЕФЕКТИ върху отделните индивиди в групата си, върху общността си, върху културното различие на индивидите в групата си. Затова в пространството и във времето ЛИДЕРЪТ на мнение е субект към дългосрочен ефект.

Лидия Богданова: Само това „позволява“ някак не ми се връзва. Нали не е свързано с позволение (от властова позиция), а по-скоро прави възможно, достъпно и т.н.?

Василена Василева: Според тази дефиниция личностите, годни за лидери на мнение в България се свеждат до минимум. Поне според мен няма нито един, който да отговаря на всички изисквания…

Катя Михайлова: Помислете върху казуса „Иво Сиромахов“. Какво е отношението между лидера и лидера на мнение? Не е ли лидера на мнение по-скоро неформален, по-невидим?

Теодора Пискова: Лидерът на мнение – насочва и води останалите в комуникационния процес. Лазерсфелд и концепцията за двустъпалния поток на комуникация: водачите на мнение и техните последователи.

Николай Балтов: Лидерът на мнение може да бъде и невидим, защото сме инкорпорирали състоянието на научното поле в нашият хабитус, който задава усетът за собственото ни място и усетът за мястото на другите. По цитатите ще о познаете …

Катя Михайлова: Всяко време и пространство ражда своите лидери и лидери на мнение. Търсим днешните. И ако днес, освен във всички други кризи, сме и в криза на легитимността, на лидерството, то нормално е много малко хора да са лидери на мнение. Но, нека проверим.

Владислава Николова:  И аз бих анализирала Бойко Борисов, тъй като присъства в отговорите на почти на всяка анкета. Има харизма безспорно, но дали има дар слово -едва ли, по-скоро говори интересно на хората, разбираемо и доста елементарно, което е важно,за да бъде чут и разбран от масата. Дали ползва медиите редовно не знам, но те определено го харесват, тъй като присъства почти навсякъде в медийното пространство и всяка неговата дейност е отразена подобаващо. При него има едно качество, което е важно за лидерите – организираност. Той може да няма необходимото образование, но определено организира добре хората около себе си в добър екип и успява да намери подходящите хора. И въпреки че нарича страницата си във Фейсбук „Моето сайтче“, той успява да привлече доста последователи там.

Стоян Нешев: Иво Сиромахов се вписва в критериите, зададени от нас. По-невидим от гледна точка може да е само на визуалното, т.е. няма излъчване.

Звезделина Георгиева:  Иво Сиромахов е медийна личност, търсеща вниманието на аудиторията. Той по-скоро се стреми да привлече поддръжници, но не смятам ,че това е достатъчно, за да бъде лидер на мнение. Според мен той е инструмент, чрез който цяла една група изподява своите убеждения пред гражданското общество, в случая става въпрос за групата на редколегията.

Катя Михайлова: Лидерът на мнение може ли да бъде „инструмент“ за…?

Лидия Богданова: То излъчването не е визуално! Така или иначе, никой няма визуално излъчване.Ако говорим за излъчване като качество, а не излъчване по телевизията.

Велина Гешанова: Според мене, Иво Сиромахов е типичен пример за лидер на мнение, въпреки че не се появява много често на телевизионния екран. Но той пък е много активен в социалните мрежи и много хора му симпатизират, значи притежава всички качества да бъде лидер на мнение!

Василена Василева: Определено в съвремието е доста по-трудно да се определят с точност лидерите на мнение, защото всеки се смята за компетентен по всякакви въпроси и се опитва да наложи своята гледна точка вместо да гледа адекватно.

Лидия Богданова: От репортажа на Еленка стана ясно, че лидерът на мнение може да бъде инструмент и се използва като такъв от политиците по време на предизборните им състезания.

Владислава Николова:  Спомняте ли си ,когато Иво Сиромахов беше гост в УНСС колко много студентите се събраха? Аз останах с впечатление, че много от тях му се доверят и една от причините за това е не само „Шоуто на Слави“, а профилът му във Фейсбук, чрез който успява да достигне до достигне до доста широк кръг от хора.
П.С Днес е представянето на новата му книга „Уважаеми зрители.“ Интересно е да видим какво споделя.

Катя Михайлова Василена, в съвремието наистина е доста трудно да се определя едно или друго. Всъщност определянето на нещата, май че се оказва най-трудната задача. Защо е така? Може би защото сме изгубили критериите, принципите, ценностите, от позицията на които да определяме. Това се опитваме да направим в нашия курс „Социология на медиите“ – да се върнем към критериите, принципите, ценностите, за да се научим да определяме, да правим самостоятелен, информиран избор, да бъдем лидери и да мотивираме последователи.

VladiSlava Nikolova Във връзка с окупацията ,която наравиха вчера студенти от СУ в най-голямата аудитория по време на лекция и групата им „Ранобудните студенти“ , то тогава може ли сред тях някой да наречем лидер на мнение?

Лидия Богданова Те обезателно трябва да имат лидер на мнение, който да ги е мотивирал и подтикнал да го направят.

VladiSlava Nikolova Точно това мисля,че един студент също може да се превърне в лидер на мнение.

Велина Гешанова Може, разбира се, стига да има качествата, показани на схемата.

Василена Василева Много от студентите твърдят пред репортерите, че сами са решили да протестират и не са подтикнати от никого… Все пак, за да се стигне до тук трябва да има инициатор, който да поведе тълпата. Защо не го разкриват и защо не допускат медиите в аудиторията?

VladiSlava Nikolova Инициатори според мен са момчетата, които опънаха транспарант в парламента с надпис „Не ви ли е срам?“ – Ивайло Динев, Желязко, Борис Рангелов,но не може да сме сигурни. Имаше и интервю с тях в дневник.

Василена Василева Интересно е защо имат списък на определени медии, които да допускат при положение, че публичността ще е в тяхна полза…