Мълчанието на…

Домашна работа за студентите „Журналисти“ от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“

Отново време за домашна работа. И ето новата задача: 

Напишете есе на тема „Мълчанието на хората“. Стъпките в подготовката на есето са следните:

1. Прочетете два нови текста:

  • откъс от „Спирала на мълчанието„. Ще го намерите на  http://www.assa-m.com/marketing11.php (Можете да пропуснете само частта: „Проверка с инструментариума на демоскопията“).
  • откъс от  „Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество“ на Херберт Маркузе. Ще го намерите в „Текстове 2″

2. Вече можете да правите мисловни карти. Ако този метод на работа, улеснява работата ви, използвайте го. направете мисловни карти на новите текстове и сравнете картите – новите и тази върху текст от Ерих Фром. Вероятно е да намерите пресечни точки и точки на конфликт между тях. Формулирайте собствената си теза и се захванете с есето си.

3. Ако методът „Мисловни карти“ не е вашият, работете с текстовете, „с многото информация“, както на вас ви е удобно. Всеки от нас рано или късно намира собствения начин за живеене и справяне в информационно общество.

Наблюдаваме, обаче, две противоположни комуникационни явления в информационното общество. От една страна хората все повече мълчат, предпочитат да не изказват своето мнение, затъват в спиралата на мълчанието. От друга, същите тези хора, все повече говорят – предпочитат и изказват своето мнение, позиции чрез социалните медии и благодарение на информационните и комуникационни технологии. Помислете за това. Защо хората имат толкова голяма потребност от комуникационните технологии и средства? Дали не попадаме в ситуацията „свързани, но самотни„?

4. Внимавайте – има нещо ново в условията за изпълнение на тази домашна задача. Донесете есето си на следващото упражнение. Бъдете подготвени да представите работата си, да дискутирате. За да се получи дискусия, всеки от нас трябва да знае основни неща за останалите автори, които ще представят работите си. Затова, след като напишете есето си, резюмирайте основната идея и публикувайте тук, като коментар на тази публикация, резюметата на вашата работа. Резюметата, трябва да са публикувани 24 часа преди упражнението да започне – за да можем всички да ги прочетем. 

     Успех,

     Катя Михайлова

 

Е-учебник по Медийна регулация – идеи за подобрение

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Баба ми… ми е Фейсбук приятелка

…..Въздействието на медиите като средства за масова информация, върху структурата и динамиката на социалните и обществени взаимоотношения отдавна вече не е начална научна хипотеза. Резултатите от множество емпирични социологически изследвания върху ефектите на комуникацията показват, че медиите въздействат върху аудиториите си, дори и когато говорим за ограничени от обективната и субективна реалност ефекти. От изследванията на Джордж Гербнер и колектив знаем, че медиите култивират аудиторията си, възпитавайки определени потребности, цели и ценности. Ако прехвърлим социалнопсихологическата класика, неминуемо ще попаднем на Густав Льобон и тезите му за манипулацията на тълпите. Малко по-близо до нас във времето, Серж Московичи доказва, че медийните аудитории днес са „разпръснати тълпи”, които изпитват същия род въздействия на медиите, като съвременните комуникатори, както класическите Льобонови тълпи. И макар днес, на гребена на Третата вълна по Алвин Тофлър, в мрежите на мрежовото общество по Мануел Кастелс да сме свидетели на раждането и развитието на поколение нови, социални, разпространявани чрез интернет медии; да участваме в изграждането на съвременното дигитално комуникационно пространство (Михайлова, 2011, 299) и още повече – в решаването на основния поколенчески конфликт в него – между „старите” медии на индустриалното общество от Втората Тофлърова вълна (печат, радио и телевизия) и „новите” медии на информационното общество от Третата вълна (така нар. социални медии); да генерираме самочувствие на овластена аудитория, ние в индивидуален, общностен, обществен план, продължаваме да потвърждаваме съвременната адекватност и приложимост на класическите теории за медийните въздействия върху хората, общностите и обществата.

……Възниква все пак и нещо ново, нещо различно. Медиите и информационните и комуникационни технологии днес въздействат не само въз основа на съдържанието на комуникационните съобщения, образи, които разпространяват, но също и като формират различни поколения хора на базата на моделите им за медийно потребление. Можем ли да говорим за поколенческа диференциация в съвременното общество въз основа на разпространените модели на медийно потребление, има ли точки на конфликтност между различните медийно детерминирани поколения, има ли  начини на съвместяването им?

…….Издига се хипотезата, че в условията на информационно (Алвин Тофлър, 1980), мрежово (Мануел Кастелс, 2004) общество се поражда един нов критерии за социално неравенство, задълбочаващ цивилизационното разлоение в българското общество (Михаил Мирчев, 2009, 407-507) – самите нови технологии и медии, които водят до така нар. дигитално разслояване (Ди Маджио, Харигати, 2001, Ян ван Дийк, 2008). Този критерий, за разлика от класическите критерии за стратифициране на обществото се проявява в микро план – в семейството, означавайки различна степен на способност за адаптация и мотивация за интегриране на отделните поколения в семейството към новата дигитална публична и комуникационна сфера. При тази хипотеза, в съвременното семейство наблюдаваме съжителство на различни поколения, дефинирани съобразно доминантната употреба на даден вид медия (Пиермарко Аролди, Фаусто Коломбо, 2007, Михайлова, 2011, 159-185). Самото то, семейството, е изправено пред необходимостта да намери баланса на съвместяване на различните поколения, слоеве в себе си, за да постигне оптимално изпълнение на основната си функция по отношение на обществото като система – възпроизводство на качествено население. В полето на изследователския интерес попада проследяването на проекциите на съвременния макро проблем дигитално разслояване, стратификация (Жельо Владимиров, 2008) в микро социален мащаб, в семейството. Полезно би било на емпирично ниво да се изследват и съпоставят възможностите за достъп и нивото на медийна грамотност на три поколения в българското семейство: баби и дядовци като класическо телевизионно поколение или „дигитални имигранти” (Марк Пренски, 2001); родителите като интернет поколение; и децата като М² (media multitasking) или „дигитални граждани (Пренски, 2001), а на теоретико-методологично да се изведе модел на „дигиталното българското семейство” – достъп и употреба на нови технологии и медии, мотивация и участие в новото дигитално комуникационно пространство.

      Ако искате да разширите знанията си, прочетете:

  • Михайлова, Катя. Дигиталното разслояване в съвременното българско семейство: конфликтност или съвместяване между родители и деца. (2013). Намерете текста сами.

      На любознателните препоръчвам още:

  • Владимиров, Ж. „Дигитално разделение” или информационно измерение на социалното неравенство. В: Социологически проблеми, 2008, 3-4, с. 214-231
  • Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С.: ИК „ЛиК”, 2004.
  • Льобон, Г. Психология на тълпите. С.: Изд. „Жарава”, 2002.
  • Мирчев. М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. С.: „М-8-М”, 2009.
  • Михайлова, К. Телевизията за деца. С.: „М-8-М”, 2009.
  • Московичи, С. Ерата на тълпите. С.: Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  • Тофлър, А. Третата вълна. С.: ИК „ПК Яворов”, 1991.
  • Jan van Dijk. The Digital Divide in Europe. In: The Handbook of Internet Politics, Routledge, London and New York, 2008.
  • Lazarsfeld, Р. Elihu Katz. Personal Influence: The Part Played bу People in the Flow of Mass Communications. Transaction Publishers, 2006.
  • Prensky, M. Digital Natives. Digital Immigrants. In: On the Horizon, Vol. 9, MCB University Press, 2001.
  • Tapscott, D. Growing Up Digital: How the Net Generation is Canging Your World. McGraw-Hill Professionals, 2008.
  • Aroldi, P., Fausto Colombo. Generational belonging and mediascape in Europe.http://www.jsse.org/2007/2007-1/pdf/aroldi-colombo-mediascape-1-2007.pdf
  • Paul DiMaggio, Eszter Hargittai, Coral Celeste, and Steven Shafer. From Unequal Access to Differentiated Use: A Literature Review and Agenda for Research on Digital Inequality.http://www.eszter.com/research/pubs/dimaggio-etal-digitalinequality.pdf
  • Vittadini, N., A. Siibak, I. Carpentier Reifová and H. Bilandzic. Generations and media: The social construction of generational identity and difference. In: Carpentier, N., (at all eds.) Audience Transformations. Routlege, 2013.
……Не забравяйте, че и книгата е медия и решете още веднъж втора задача от входящия тест.
        До скоро и не се преуморявайте!
       Ваша,
       Катя Михайлова

 

ПОЖЕЛАЙТЕ ми успех!

Преди години, през 2008 г. получих одобрение да разработя първия си, колективен научно-изследователски проект. Благодаря на Програмния съвет по Научно-изследователска дейност в УНСС за доверието и оказаната ми чест!

        Проектът е част от международната изследователска мрежа COST IS0801 „Cyberbullying: coping with negative and enhancing positive uses of new technologies in relationships in educational settings“, в чийто Управителен съвет бях национален делегат и представител на УНСС.  Работата на мрежата приключи преди няколко месеца, а работата по проекта „Апрбиране и допълване на методика за изследване на същността и разпространението на кибертормоз сред деца“ приключи тчно преди година.  Днес ще представя проекта на Годишната научна сесия на УНСС. Пожелайте ми успех!

* * *

Апробация и допълнение на методика за изследване на кибернасилието сред деца

№. НИД 21.03 ДФП-1/2009 г.

 Резюме на основни резултати

 гл. ас. д-р Катя Михайлова, ръководител

         Екип: моите студенти. Консултанти: изследователи и хабилитирани преподаватели. Рецензенти: проф. д.пс.н. Толя Стоицова, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Таня Парушева, доц. д-р Веселина Вълканова.

         Цел е да се апробира и допълни методика за изследване на същността и разпро-странението на кибертормоза сред деца. Обект: деца 12 г. и 15 г., обучавани в частно и общинско училище. Предмет: детското възприятие за същността и разпространението на кибертормоза. Основни методи: изследването е качествено, първичната информа-ция се набира чрез фокус група и тест. Методиката е разработена от международен изследователски колектив под ръководството на проф. Ерсилия Минесини и допълнена с оглед на апробацията й в българска среда.

       Етапи: подготвителен (до ХІІ 2009) – изготвяне на теоретичната база на изследването – литературен анализ и провеждане на международна научна конферен-ция; същински (до ХІІ 2010) – апробиране и допълнение на методика за изследване на кибертормоза сред деца – емпирично изследване, част от европейско сравнително изследване; заключителен (до ХІ 2011) – анализ и представяне на резултатите.

       Основни резултати:

  1. Припокриване на дефиницията (Питър Смит, 2006) с проявленията на изследваното явление.
  2. Пренос от познатото явление – традиционен тормоз към новото – кибертормоз. Разграничение между тях чрез физическото съпри-косновение между извършителя и жертвата.
  3. Степента на сериозност за жертвата зависи от: реакцията на жертвата и честотата на извършване на действието.
  4. На всеки 10 души се регистрират 1-2 случая на кибертормоз – 10 до 20% от изследваната съвкупност. По-често момичетата – жертви, момчетата – извършители.
  5. Най-широко разпространено средство за кибертормоз е интернет (Скайп, Фейсбук и сайтовете за видеосподеляне). Мобилният телефон е припознат по-скоро от децата в частно учи-лище. Според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната.
  6. Рзпространението на кибертормоз се дължи и на ниската степен на медийна грамотност на детето, на семейството му и в двата типа групи.
  7. Несподеляне на кибертормоза. С нарастването на възрастта, нараства и несподелянето.
  8. Естественият пренос, който децата правят от традициония към кибертормоза показва адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото явление.
  9. Използваната методика дава възможност за изследване на представата на децата за кибертормоз както по всеки отделен дефинитивен критерий – неговата позиция и тежест, така и на всички тях във възможните им комбинации.
  10. Методиката е приложима и при изследване на представата за същността и разпространанието на кибернасилието сред деца в България. Тя е предназначена за провеждане на изследване в училище или център за работа с деца.
  11. Изследователите и обекта на изследване не използват една и съща терминология, с която да обозначават поведенията, включени в понятието кибертормоз. Това понятийно разминаване е методически проблем.

        Разпространение на резултатите от проекта

Използвани са четири форми за разпространение в научната общност:

  • Периодично публикуване на резултати в научната периодика;
  • Представяне на резултати на научни форуми;
  • Организиране и провеждане на международна научна конференция “Социални медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност” в УНСС, 22 октомври 2009, в която 90% от делегатите са чужденци;
  • Включване на тематиката и резултатите от проекта в учебни програми по специализирани дисциплини.
        Благодаря Ви!
        Катя Михайлова
.

Потоков отговорник

   Уважаеми колеги, днес, сряда 21 ноември 2012 година в 12:30 часа приключи гласуването за покотов отговорник. В 13:10 часа, Комисията по избора установи крайния резултат от вота. Право на глас имаха всички 75 колеги от 504 поток, но участие в гласуването взеха 52%.

    След оспорвана надпревара, избрахме за свой потоков отговорник Стоя-Александрина Витанова с 24 гласа “ЗА”. Неин достоен опонент в съревнованието беше нашата колежка Ина Кръстовчева, която получи 15 гласа “ЗА”. Мандатът на потоковия отговорник е една акедемична година. Догодина по това време ще направим нов избор.

    Общ брой на бюлетините (коментари)  е 43 бр. От тях 4 бр. са невалидни – програмните коментари на Стоя-Александрина и Ина; Мила е дала 2 пъти своя глас, но само единият е  зачетен и Стефан, който самоопределя бюлетината си като  “недействителна”.

      В първия етап от избора – номиниране на кандидати, се включиха едва 25 колеги, които не издигнаха кандидатури, различни от предложените в Час на класа. Може би информацията не беше достигнала до всички. Разпространихме я чрез Фейсбук и се опитахме да информираме лично колегите си.

   Вярваме, че ние, студентите от  поток 504 сме взели правилното решение и новият потоков отговорник ще поеме отговорно поверените му задължения. Надяваме се, че Стоя ще отстоява интересите на всички ни равномерно. Желаем й успешен мандат и ползотворна работа в името на общото благо на потока.

       Комисия по избора

       Десислава Гергова, Лилия Христова, Стефан Петров

Студентско самоуправление: гласуване

      Уважаеми колеги, първият етап от избора на курсов отговорник към Студентски съвет приключи. Издигнати са кандидатурите на (по азбучен ред):

  • Ина Кръстовчева

  • Стоя Витанова

      Откриваме втората процедура – гласуване. Вашият глас за една от двете или и за двете кандидатури ще бъде валиден, ако публикувате коментар по тази публикация, от който да става ясно коя кандитатура подкрепяте. Моля, регистрирайте се с името си и в коментара посочете името на избрания от Вас кандидат или кандидати. Процедурата по гласуване ще бъде открита до сряда 21 ноември 2012, 12.30 часа. Гласовете ще бъдат преброени от комисия по избора в състав: Десислава Гергова, Стефан Петров и Лилия Христова.

    Моля, прявете интерес, размислете коя от кандидатурите е по подходяща и поемете отговорността да направите избор и да публикувате тук решението си. В първия етап от избора се включиха 25 колеги – това е едва една трета от целия поток. Доколкото вече Ви познавам, не вярвам, че това не Ви интересува. По-скоро си мисля, че може би информацията не е достигнала до Вас – затова отговорност имат кандидатите. Също тяхна е отговорността да Ви разяснят какви са функциите на курсовия отговорник. Ако имате въпроси, моля обръщайте се към тях.

     Лично на мен и двете кандидатури са ми безкрайно симпатични. И двете имат еднакво добро представяне по социология до сега. И двете имаха възможност да покажат високо ниво на отговорност към себе си и към другите. Щастлива съм, че нямам право на глас, защото щеше да ми бъде трудно да реша.

         Успех колкото на Ина, толкова и на Стоя!

         Инициативна група от курса

Медиите и поколениятаGenerations and Media

      Медиите трансформират обществата –  формират обществено мнение; нагласи и модели за социално поведение; модерират социалните дистанции и социалната интегрираност… и още нататък по известната, в социологията на медиите, редица на въздействието на медиите върху индивидите, семействата, общностите, обществата.

      Как въздействат медиите?

    Чрез СЪДЪРЖАНИЯТА – вестникарските статии, телевизионните и радио програмите, емисиите на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Но и чрез ТЕХНОЛОГИИТЕ, с които разпространяват съдържанията си, технологиите, които предполагат различни модели на ДОСТЪП на аудиториите до медийните съдържания и след това – различни модели на УПОТРЕБА на медиите от аудиториите. Защото медията не е само съдържание, разбирана в тесен журналистически смисъл, тя е и технология, тя е и ИНСТИТУЦИЯ. И ако обърнем последното изречение, то може да прочетем, че съдържанието зависи от технологията, а и двете се определят от институцията. Но по дефиницията на МЕДИЯ – друг път.

      От къде започва въздействието на медиите?

    Ако приложим Толкът Парсънз, то ще видим, че обществото чрез своята ценностна основа и съответно целеполагане, определя рамката на развитие на всяка една система, включително и на медийната. Т.е., сигурно е, че обществото въздейства върху медиите, преди те да са започнали да му въздействат.  Те, медиите, от своя страна, оказват влияние най-напред на индивидуално ниво – върху всеки отделен член на обществото и паралелно с това върху СЕМЕЙСТВОТО като най-интимната социална общност. И, извинете за повторението – въздействат и като съдържания, и като технологии и като институции.

       Българското семейство под въздействие на медиите днес

    Вторичен анализ на набор от социологически и статистически данни показва, че различните модели на ДОСТЪП до съвременното медийно или още ДИГИТАЛНО КОМУНИКАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, а също и разликите в моделите на УПОТРЕБА на медиите и новите информационни и комуникационни технологии, определят съжителство на няколко различни ПОКОЛЕНИЯ, определени спрямо доминантната употреба на даден вид медия, в съвременното българско СЕМЕЙСТВО. Вижте ги на графиката по-долу. Въпросът е: какви типове взаимоотношения имат днес различните медийно детерминирани поколения в българското семейство; съвместяват ли се или конфликтуват „дигиталните граждани“ и „дигиталните имигранти“ (по Марк Пренски) под един покрив.  Същите въпроси, както и тезата за дигиталното разслояване в българското семейство поставих за първи път миналата година пред международна научна аудитория, а пред БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА СОЦИОЛОГИЧЕСКО-ДЕМОГРАФСКА ОБЩНОСТ – в средата на изминалата седмица, на конференцията „Семейство и солидарност между поколенията„, 17-18 октомври 2012.

      За медиите като фактор за определяне на поколенията пишат още Пиер-Марко Аролди и Фаусто Коломбо.  Те правят подобна поколенческа скица на италианското семейство. Открихме се на конференцията в Загреб – април 2011.  Много е вълнуваща неочакваната жива, оф-лайн, среща с колега, който мисли в твоята логика, но използва различен подход, за да обясни явлението, което изследваш и ти.  Моите изводи за медиите и въздействието им върху българското семейство клонят към хипотезата за ДИГИТАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ в съвременното българско семейство.

       Дали е така? Как мислите? …

       Катя Михайлова

.

Телевизията за деца: с поглед към бъдещето

Въведение

  • Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
  • 13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
  • Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

579767_3959566318385_1749197872_nТази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)