Скандал след скандал…

  „Учените са скандализирани от безпардонен конфликт на интереси при провеждане на конкурсите за финансиране на проекти“, пише в-к „Сега“.  Фондът за научни изследвания тази година бил раздаден на обръчи от фирми и т.н. Прочетете цялата публикация, има достатъчно факти…  http://www.segabg.com/article.php?id=625034

   СРАМ ме е! Да заставам пред студентите си от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, да преподавам социология, да говорим за позитивна наука, за разграничение на субекта от обекта на изследване, , за живителната сила на научното изследване за преподаването, развитието на мозъците, развитието на обществата.

   РАДВАМ се, че до сега резултатите от работата на студентите ми показват категорични признаци за овладяване на методологията на мислене и анализ и съм донякъде спокойна, че като прочетат гореспоменатия текст, ще усеят да намерят „ключа от бараката“ макар той да е на студено скрит.

     Къде всъщност е проблемът? Това с раздаването на Фонда по обръчите е само най-актуалното му проявление. Коренът е малко по-дълбоко. В текста се споменава, че директорът на Фонда е станал доктор на науките. Но на какви науки е станал доктор? Ако казваме, че така нар. „малък докторат“ маркира влизането в науката , то „големият докторат“ доказва, утвърждава позицията на учения в съответната наука. То затова едното се обозначава като д-р, а другото като д.ик.н. (доктор на икономическите науки), д.с.н. (доктор на социолигическите науки), д.пс.н. (доктор на психологическите науки), д.ф.н. (доктор на философските науки) и т.н. Поинтересувах се доктор на кои науки е директорът на Фонда. Страницата на НБУ, в която трудно можеш да откриеш лична и научно-изследователска биография на щатния състав е записано веднъж, че директора на Фонда е професор, д.н. http://www.nbu.bg/index.php?l=1105, и втори път, че е доктор, т.е „малък доктор“ http://www.nbu.bg/index.php?l=1287#earth. Е малък ли е или е голям? Ако сайта на университета не ти казва, то кой да ти каже? И, ако е голям, по какво? Защо не се идентифицира с науката, която познава, която преподава?

     Google Search завързва името на Директора с информация за „силен трус“ – ако напишете Рангел Гюров, първите връзки ще имат тези ключови думи. И наистина силен трус провокира в мен информацията, че директора, който е обявил като свои научни интереси геотектоника, гемология е станал голям доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ http://www.segabg.com/article.php?id=625034. И точно в този възел е проблема.

    Професионалното направление не е НАУКА!

     Ако можеш да станеш доцент и професор по дадено професионално направление, доколкото това са академични длъжности, то доктор и още повече голям доктор следва да ставаш в наука, която овладяваш, защото това не са просто длъжности, а научни звания.  Ето този опит, до днес успешно провеждан, за приравняване на НАУКАТА с професионално направление до степен, че двете се използват като синоними е основата, върху която Фонда за научни изследвания „закономерно“ се самораздава на фирми и организации с вярата, че те като добри професионалисти имат потенциал да разработват научни изследвания, да генерират научно обективни резултати, да моделират процеси и т.н.

    Всички страдаме и ще пострадаме от това приравняване – някой болезнено го осъзнаваме още днес. Виждаме го навсякъде – вземете например научния секретар (всяко научно звено има такъв), който вместо да организира и провежда научно-изследователския процес в звеното си,  е свел поглед върху ежедневния поток от документация и администрация, самопринизявайки се до обикновенна секретарка.

  Каква наука, като няма кой да я развива! Тази позиция е със сигурност политически много удобна – режем главата на науката като убиваме истинските стойности, принизяваме я до професионално направление, харчим бюджетите за практически дейности, а не за научни изследвания, произвеждаме фалшиви данни и криви модели и след няколко години едно перо от националния бюджет се самозадрасква. Какъв рай за бюджетотворителите! Но какъв ад за младите хора, на които въпреки всичко преподаваме наука!

      И да Ви кажа, в порядъка на нещо все пак позитивно, горда съм, че съм в щатния състав на университет, който не се срамува, страхува да покаже профилите на преподавателите си. Университетът даде възможност на всеки от нас да се самопредстави в блога си. Дали, обаче колегите имат смелостта да го направят е друг въпрос.

       Катя Михайлова

Колко е важно да бъдеш СВОБОДЕНThe importance of being FREE

      Уважаеми колеги първокурсници,

      Eто това е темата на вашето следващо домашно по социология: Колко е важно да бъдеш свободен.

  Няколко пъти прочетох темите, които Вие сами си зададохте в последното упражнение.  В тях открих две големи тематични плоскости: свободата на/и/или личността;  свободата на/и/или обществото и между тях, разбира се, се прокрадва нашата призма към обществото, човека и свободата – свободата на/и/или медиите.  Ако аз трябваше да пиша това домашно, то бих изградила анализа върху тези три основни системни нива: личността и свободата – микро; медиите и свободата – мезо; обществото и свободата – макро.  Бих си погледнала записките от последната лекция върху свободата като ценност, идеология, потребност, икономическа потребност, но и от предпоследната – дуализъм на човешката природа, колективно съзнание, механична и органична солидарност, аномия. Също бих прегледала отново многото вече прочетени текстове и авторските си реферативни есета и анализи.

      Много работа! А няма време, бихте казали Вие. А време има. Навярно сте забелязали, че всяко следващо домашно е малко по-трудно като задача и изисквания от предходното. И тъй като до тук се справяте добре, си позволявам да ви поставя задача да направите обстойно реферативно есе върху всичко прочетено до тук, по темата: Колко е важно да бъдеш свободен и да ми изпратите домашните си работи до следващата неделя, 11.11.2012 г., 24.00 часа в електронната поща. А тук, по стара традиция, публикувайте рекламните резюмета. Колеги, ако работата Ви не е завършена, изпратете това, което сте успяли да направите по задачата в посочения срок.

     Честно казано, затруднихте ме този път. Дълго търсих формулата, в която да отразя Вашите теми. Привидно са различни темите на трите групи, но има и буквално еднакви, напр. 1D човек и неговите потребности в един свободен свят;  Свободата да бъдеш или да имаш; Решение на дилемата на Хобс и др. Добре би било да намерите колегата със сходна на Вашата тема и да се опитате да работите заедно.

    При намирането на темата ми помогна британската литературна класика. Навярно ще разпознаете в заглавието Оскар Уайлд и пиесата му „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (The Importance of Being Earnest), поставена за първи път на сцената на St. James Theatre  в Лондон през 1895 г. До днес комедията не слиза от световните театрални и орерни подиуми. Отдавна е влязла и в радиоефира и в телевизионния екран. През 2002 г. Оливър Паркър прави едноименен филм с цяло съзвездие от британски актьори. Ако някой от Вас намери филма, ще го гледаме всички заедно в следващите семинарни занятия или в Час на класа. Защото имаме нужда и от лъжичка забавление, хумор и художествена класика, нали?

   Попаднах и на една интересна студентска вариация върху същото заглавие. Вместо „Колко е важно да бъдеш сериозен„, Конър Кени – студент в Тринити Колидж, Дъблин, казва „Колко е важно да бъдеш ЧЕСТЕН“ и публикува в университетския вестник есе за етиката на медиите. Прочетете го – нищо чудно, ако намерите нещо познато (http://www.universitytimes.ie/?p=7104).

         С извинение за закъснялата есенна задача,

          Катя Михайлова

.

Какво ГУБИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ, когато СТУДЕНТИТЕ са НЕПОДГОТВЕНИ за часа?

    Да си университетски преподавател никак не е лесно. Непрекъснато ТРЯБВА да извеждаш студентите си от принципа на УДОВОЛСТВИЕТО към принципа на РЕАЛНОСТТА (Херберт Маркузе); от първичното им състояние на СПОНТАННОСТ, индивидуализъм и егоизъм към вторичното, СОЦИАЛНОТО състояние на овладяна емоция и реактивност, колективност, алтруизъм (Томас Хобс); да ги предпазваш от изкушенията на ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, манталитета на ПЪРВЕНЮТО и МАНИАКА (Иван Хаджийски),  да стимулираш тяхната ЗДРАВОСЛОВНА АМБИЦИОЗНОСТ да се развиват тук, в България да постигнат своята професионална реализация.

       АЗ ИСКАМ срещу НИЕ ТРЯБВА

        Оказва се, че собствения свободен ИЗБОР на студентите да завършат университет не е достатъчно надеждна основа за тяхната МОТИВАЦИЯ и АКТИВНОСТ в обучението им. Трябва и още нещо – мотивация и активност на ПРЕПОДАВАТЕЛЯ да модерира процеса на излизане от принципа на удоволствието, надвиването на АЗ искам, и го ИСКАМ бързо и сега, и влизането в принципа на реалността, овладяването на НИЕ трябва и ТРЯБВА постоянно, организирано и отговорно.

       Защо пиша това? За да подскажа на студентите си, че УНИВЕРСИТЕТА не е „детска градина“, че придобиването на ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ, макар че сами си го избираме, не е дейност по желание, а по-скоро „насилие“, доколкото индивидът има задача да се самоОПИТОМИ – да се справи с първичното в себе си, да надвие желанията и нагоните си; да се самоДИСЦИПЛИНИРА като приеме установения ред и организация; доброволно да самоОГРАНИЧИ свободата си като се подчини на университетската йерархия. Дали и как се справя, се познава по външния вид – облеклото, а също и по вътрешния – маниерите, общуването и чак накрая, а може би това е началото – по текущата самоподготовка за всяко следващо занятие.

      Вчера се оказа, че едва 3-5 от моите първокурсници от поток 504 и група 5011 са подготвени за семинарното занятие – изпълнили са поставената задача да прочетат откъс от „Гражданска смърт или безсмъртие“ на Иван Хаджийски и „Едноизмерният човек“ от Херберт Маркузе. Как да проведеш семинара ефективно за всички – и за челите и за нечелите, и за отговорните и за безотговорните, и за тези, които видимо проявяват уважение към дисциплината и преподавателите и за другите?

        Защо студентите са (не)подготвени?

        Попитах ги ЗАЩО не са подготвени? Отговориха така: „топло, хубаво време„; „не ми беше интересно„; „неинформираност„; „отлагах„; „нямам учебник„; „убягнало ми е„. Какво означават тези отговори? Липса на воля да се  приеме принципа на реалността, култ към собствения „аз“,  към искам и го искам сега, първичност, спонтаност по Томас Хобс.

       В по-високото блюдо на везната, в отговор на въпроса: защо сте подготвени се чу следното: „защото беше дадено за домашно„, „четох насила„, „по задължение„, защото „трябва„, „чух от колега, че текста е интересен„. Какво означава това по Хобс? Означава социалност, осъзнаване на ДРУГИЯ и на взаимоотношението ми с другия. Защото този който дава домашната задача е различен от собственият ми аз, също както и този, които ми казва, че Хаджийски е интересен. Изпълнявайки домашната си задача, моят вече пълнолетен „аз“ всъщност установява взаимоотношение с другите, овладявайки принципите на реалността.

        Хаджийски – Маркузе: 5-0

        Любопитен факт: Хаджийски печели с 5:0 пред Маркузе. Студентите го намират като пет пъти по-интересен, забавен, разбираем.

        ПОДАРЪЦИТЕ

         Трите семинарни занятия по социология вчера много си приличаха, въпреки че на пръв поглед бяха различни. С първата по график група 5013 говорихме за кризата на демокрацията по един нетрадиционен, художествен, творчески начин. Съвсем скоро ще ви покажа някои интересни резултати от семинара, който направихме с тях. Чрез метода на асоциативното мислене на база на символи, те ме провокираха да им подаря един миг от личния ми опит.  С втората група 5012 анализирахме „Троянската проститутка като троянски кон в патриархалното семейство“ – системен анализ на обществен проблем. Ще видите резултатите скоро.  С тях споделих онези 14 реда текст, които сълно ме привързаха към социологията и към истинското преподаване на социология.  С третата група говорихме за проблемите, разказани тук. И за да не останат без подарък, защото макар и неподготвени, и тях ги харесвам колкото и другите, реших да споделя с тях и всички вас тази моя преподавателска ценостна мотивация.  Представяте ли си, целият този спектър от мисли е провокиран от Хаджийски и Маркузе! Вече съм убедена: НЯМА ПО-ВЕЛИКА СИЛА ОТ МИСЪЛТА!

       За да има справедливост, но и също, за да дам шанс на неподготвените студенти да изравнят нивото си с останалите, моля всички, които не бяха изпълнили четвъртата си домашна задача (да прочетат откъс от Иван Хаджийски и Хербърт Маркузе) първо да го направят и второ да отговорят писмено на въпроса: КАКВО ГУБИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ КОГАТО СТУДЕНТИТЕ СА НЕПОДГОТВЕНИ ЗА ЧАСА? Отговорите да бъдат резюмирани до 500 думи и публикувани като коментар на този пост  до вторник, 23 октомври, 12.00 часа.

      ПЕТА ДОМАШНА ЗАДАЧА за всички

       Във връзка с тематиката на лекцията по социология от 16 октомври  – Дилема на Томас Хобс; първично и социално състояние; всеки срещу всички;  индивидуализъм – колективизъм; егоизъм – алтруизъм, спонтанност – възпитание, социализация; обществен договор, едноизмерен човек, измамни свободи, и въз основа на семинарните занятия от седмицата МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ следните текстове от „Текстове 2″:

  1. Херберт Маркузе. Ерос и цивилизация… , с. 387-397;
  2. Ерих Фром. Да имаш или да бъдеш…, с. 421-461;
  3. Стоян Михайлов. Личността като специфична социологическа система, с. 485-491.
       Времето отново е октомврийски слънчево и се очаква да остане такова до следващото семинарно занятие. Чувам гласовете на учениците от съседното училище – изглежда са изпълнили домашните си и вече играят в двора. Прочетете текстовете този път. Никога няма да бъдете истински СВОБОДНИ, ако не се научите да МИСЛИТЕ. А в това университетът ще ви помогне, но само ако Вие изберете да приемете тази помощ.
.
       Ваша,
       Катя Михайлова
.