Започнете да четете

Социология на комуникациите в 7 ключови български книги

Да, така е. Можете да четете. Още в първи клас сте се научили. Някои от вас вероятно водят и читателски дневник…

14479700_10210506360326071_3895477741484034672_nВ университета, обаче, се иска по-различно четене. Литературата не е художествена, а научна. Авторите не са поети, прозаици, публицисти, а учени. Текстовете далеч не рисуват онези изваяни природни картини или желани любовни обяснения, не поднасят букет от красиви емоции, който да ти е приятно да споделиш със свой приятел.

Тъкмо обратното – в началото на университетското четене научните текстове събират много читателски студентски гняв. Гневът също е емоция, една от основните пет – радост, тъга, страх, отвращение, гняв. (още…)

Социология на комуникациите ‘2016 – учебна програма

Курсът „Социология на комуникациите” е фокусиран преди всичко върху областта на функционирането на медиите като обществени институции и посредници в процеса на масова комуникация в съвременното мрежово общество. Не са изключени и другите две форми на комуникация – междуличностна и групова, доколкото те допълват и спомагат масовокомуникационния процес. Лекционният курс цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на системата на медиите и масовата комуникация като основен елемент от сферата на комуникациите в обществото като система. (още…)

СМИ в предвыборной кампании: ожидания и реальности

2016-06-12 22.45.01Докладът е представен на международна конференция „Выборы в новом политическом измерении“. Форумът е организиран от Катедра по политология и политическо управление, РАНХиГС (Российской академии народного хозяйства и государственной службы при Президенте РФ). Проведе се на 8-9 юни 2016. Катедрата – домакин поддържа активен контакт с нашата катедра „Политолигия“. Проф. Олег Шабров и доц. Наталия Сащенко участваха в юбилейната конференция на катедра „Политология“ през ноември 2015.

Основен доклад пред конференцията изнесе проф. д.с.н. Михаил Мирчев „Выборы как надстройка новой гражданской структуры: динамика и вызовы“.

Вижте програмата на конференцията тук. РАНХиГС, 8-9 июля 2016. Программа (още…)

Меди@ Общество – Въведение

Към читателя…

%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%beСъгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.

Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)

Четвъртата и петата власт в предизборна кампания: законосъобразност и професионални стандарти

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

Социология на комуникациите – въпросник

По този въпросник ще бъдат изпитвани студентите от специалност „Социология“, 6 семестър, които не са участвали в груповия изследователски проект „Доверие в медиите“. Моля, всеки да избере по 1 въпрос, по който предварително (преди изпита) да се подготви. На изпита ще развиете устно избраният от вас въпрос.

Оценката се формира от: ниво на представяне по време на изпита и участие в проекта „Свобода на медиите“, който следва да бъде представен утре – 12 май 2015 г.

Въпроси

  1. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
  2. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
  3. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
  4. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт). Взаимодействия между медийното и политическото, властовото поле (Пиер Бурдийо). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
  5. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  6. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  7. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
  8. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  9. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Медийна грамотност. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
  3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
  6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
  8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
  9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
  13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
  15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс наhttp://www.assa-m.com/marketing11.php)
  21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
  22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
  23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
  27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
  28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
  29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
  5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
  16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
  21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  23. McCullagh, C.Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
  26. Reese, S.Jane R. BallingerPamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

Свободата на медиите. Свободата на словото

Два от най-често употребяваните изрази днес са свобода на словото и свобода на медиите. Това са, сякаш, кучетата-пазачи на демокрацията. Разработени са няколко индекса за измерване на свободата на словото и медиите – този на „Журналисти без граници“, този на „Freedom house“. Всяка година до нас достига информация колко е свободно свободното слово в медиите според някои от разпространените индекси. Запитахме се как се прави индекс за свобода на словото и свобода на медиите. Кой го прави и кой е отговорен за информацията, която се произвежда чрез разпространените индекси. Направихме проучвания и се опитахме чрез brainstorm да изведем индикатори за измерване на свободата на словото и медите в България. Ето част от резултатите от работата ни.  

  • Модел на медийна и обществена система – Алфандари, Чомски, Паоло Манчини
  • „Фабрикуване на съгласие“ – филтри
  • Влиянието на другите медии и държави върху българските медии (Виктор)
  • Методите на отразяване спрямо външното налагане – натиск и пропаганда, (Виктор), илюзии (Вероника)
  • Влиянието на институционалната информация върху обективността на медиите
  • Медиите в демократичните общества са зависими от държавата – Звезделина
  •  Собствеността на медиите – Гергана
  • Неграмотността на журналистите – Росен
  • Способността на журналистите да изопачават истината, да крият истината – Милена
  • Език на омразата – врагът, който трябва да бъде унищожен – Николай Недялков
  • Създадени аудитории- Николай Недялков 
  • Аудиторията е изкуствено създадена – на аудиторията се предлага това, което тя иска да види – зависимост на медията от нейната аудитория – Звезделина
  • Недоверие на българина към собствените медии – Теодора, Елена?
  • Собственост – Теодора
  • Натиск върху журналистите, насилие, тормоз – Теодора
  • Медии – олигархия – власт – медиен чадър – Елена
  • Кой как се позиционира в медиите – Теодора, Йоана
  • Плурализъм – Елена
  • Независимост – Елена
  • Работни условия – Елена
  • Автоцензура – Елена
  • Законова рамка- Елена
  • Прозрачност – Елена
  • Информационни инфраструктури – източници на информация – Елена
  • Независимост на СЕМ – Владислава
  • Ясна система за мониторинг – Владислава
  • Концентрация на медийна собственост – Владислава
  • Достъп до информация на журналистите – Митко
  • Режисирана публичност – Николай Недялков
  • Неефективна медийна саморегулация – Светлозария
  • Ясно формулирана мисия – Виктор
  • Професионализъм, образование  на журналистите – Митко, Гергана
„Медийна регулация“ – семинарно занятие

 

Е-учебник по Медийна регулация – идеи за подобрение

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Политическа икономия на медиитеPolitical Economy of Media

.      Твърде често днес социолозите, занимаващи се изследвания на медиите и обществените комуникации прескачат в ново – старо изследователско, методологическо и аналитично поле. Кое е новото поле? Какво дава повече? Защо се случва прехода от социология към политическа икономия на медиите? Как изглежда системата на медиите през призмата на политическата икономия? Кои са авторите в България, в чужбина? Има ли почва изучаването на политическа икономия на медиите днес? Задавах си тези въпроси тихо през изминалите две години.  През 2012 предложих на катедра „Медии и обществени комуникации“ включване на дисциплината „Политическа икономия на медиите“ в учебния план на специалност „Медия икономика“. Предложението бе прието и отнето.

.      За щастие на 21 и 22 ноември тази година, катедра „Политическа икономия“ в УНСС организира и проведе първа национална научна конференция по политическа икономия на тема: „Политическа икономия и икономическа теория“.  Множество доклади бяха представени и още толкова тези бяха повдигнати в дискусиите. Отдавна не бях виждала такъв жив научен форум.

        Представих доклад „Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на Преход и Криза„.  Основната цел на доклада е да представи варианти за приложимост на теоретико-методологическия инструментариум на политическата икономия на медиите при конструирането на медийната и комуникационна обществена система днес от една страна, и от друга – в решенията на злободневните предизвикателства, пред които са изправени съвременните медии. Представени са  основни концепции в политическата икономия на медиите от Карл Маркс до Ноам Чомски и Едуърт Херман, Робърт Мансел и Робърт Маккензи, Димитър Филипов и Проковски. От страна на практиката са разгледани казуси като „Богати медии, бедни демокрации”, обществена регулация и свобода на медиите, аудиторията като продукт на медиите и др.,  които отразяват парещи проблеми в отношението: политика – икономика – медии и се явяват основни в съвременната политическа икономия на медиите.

          Заедно с възраждането на политическата икономия като фундаментална научна дисциплина, днес се възражда и отрасловата политическа икономия на медиите. Дисциплината се изучава в престижни европейски, американски и руски университети. В УНСС „Политическа икономия на медиите” е включена в учебния план на специалност „Медия икономика” ОКС „Бакалавър” по предложение на автора на настоящия доклад през 2012 г., както и в учебния план на специалност „Бизнесжурналистика” ОКС „Магистър”.

.      Един от парещите днес въпроси в изучаването и съвременното изследване на системата на медиите и обществените комуникации е: аудиторията цел ли е или е продукт от дейността на медиите. Социологията казва: цел, утвърждавайки хуманистичния подход в едно трудно и прагматично време. Политическата икономия защитава другата теза: аудиторията като продукт. И ето аргументите: всеки производител продава произведените от него продукти – медиите продават аудиториите си, опаковани като „рекламно време“, на рекламодателите, били те представители на бизнеса, гражданското общество или политиката.

         Обърнете внимание на новите понятия, с които Европейската директива за аудиовизуални медийни услуги (2007) назовава известни явления: в предходната Директива „Телевизия без граници“  се говореше за телевизионни и радио предавания като продукти на медиите, а в настоящата те са назовани услуги. Услуги, предназначени да удовлетворят информационните, образователни и развлекателни потребности на аудиториите, но и услуги, предназначени да отговорят на потребностите на бизнеса, държавата и може би обществото. Следва въпрос: от какво имат нужда корпорациите, политиците, монополите? Дали не от хора, които да превръщат в хиперконсуматори и хипнотизирани гласоподаватели? И кой свързва едните с другите потребности? Медиите, привличайки вниманието на аудиториите, за да го продават на рекламодателите, спонсорите, собствениците си.

         Преди време, когато писах „Телевизията за деца„, никак не можех да допусна гледна точка към аудиториите като продукт на медиите. Особено, що се отнася до детската аудитория. Днес вече е видно, че дори и децата са продукти, които медиите продават. Комерсиализацията на детството започва тъкмо от медиите, както предупреждава Дейвид Бъкингам в едноименна студия. Децата порастват, заедно с тях медиите забогатяват, а демокрациите – обедняват. Това е един от основните възли в политикономеческото осмисляне на функционирането на дигиталните медийни и комуникационни системи днес.

.      Тук публикувам няколко снимки от 12-минутната презентация, която направих на Първата национална конференция по политическа икономия.

ВИЕ ЛИДЕР ли сте?Are you LEADER?

ВИЕ ЛИДЕР ли сте? Благодаря на Теодора за това видео http://www.youtube.com/watch?v=Z7O8s6NgAck.  Моля, вижте го и обърнете внимание на ключовите думи и изрази. Очаквам да споделите тук какви ключови изрази открихте.

Теодора Пискова: Лидерите се раждат, лидерите се създават. Първите са истинските. Те са различни, по-силни са, побеждават и влияят. Линкълн, Мандела, Едисън, Зукърбърг, за лидера не е от значение възрастта, расата, а умението да бъдеш лидер, да създаваш и оставяш след себе си последователи, които да развиват идеите им, а от тях да произлизат и нови.

Лидия Богданова: Мотиватор, вдъхновител. Трябва да имат опит.

Йоана Русева: Възможност, неограниченост, вдъхновение, „A lieder is one who knows the way, goes the way and shows the way“, изследовател.

Стоян Нешев: КЛЮЧОВОТО е: Иновациите правят разликата между ЛИДЕР И ПОСЛЕДОВАТЕЛ. Оттук можем да обозначим ДИГИТАЛНИТЕ, ТРАДИЦИОННИТЕ и ВИРТУАЛНИТЕ лидери на мнение. Като подчертавам, че дигитален и виртуален са различни понятия.

Катя Михайлова: „Sometimes leader might FALL“. Какво мислите за това? Чуйте това, приемете го като поздрав от мен и междучасие.http://www.youtube.com/watch…

Велина Гешанова: Лидерите на мнение са силни хора, който показват пътя на останалите! Те са хора, вдъхновители и създатели!

Елена Донкова: Те могат да паднат от лидерската позиция за известно време, но именно това ги прави по-силни, по-концентрирани, откриватели към различното – това, което ще им помогне да си възвърнат лидерството, защото един лидер от миналото, винаги ще си остане лидер.

Лидия Богданова: Възможно е, ето Б. Борисов – той съвсем не успя на последните избори, загуби много от електората си, но въпреки всичко пак е лидер на мнение и може да се възроди. Интересна мисъл – лидер от миналото винаги ще си остане лидер. Тогава защо Царят сега не е лидер на мнение? Имаш предвид, че винаги ще го считат за лидер или и той като президента си печели тази титла до живот?

Стоян Нешев: Ако падне, ще се изправи веднага. Защото не живеем в индустриализма. Защото не е ЧУЖД сред СВОИТЕ и господството е против изолацията.

Катя Михайлова: „Learning from falling down“; „I lost, but I did“t lose the lesson“ (любимите ми фрази от „междучасието“). Има ли общо това с модерното лидерство, лидерство на мнение?

Лидия Богданова: „Уча се от падението..“ нещо сходно се пее в песента. Аз също смятам, че лидерът на мнение се учи от своите падения, всеки човек се учи. Но това не означава, че може да се изправи веднага. Понякога отнема време да възвърне позициите си. Ето С. Станишев – известно време не успяваше да си възвърне позициите, но на последните избори успя и то благодарение на гафовете на другият лидер. Това означава ли, че падението на един лидер е повлияно от изгряването на нов?

Звезделина Георгиева: Лидерът безспорно трябва да бъде мотиватор, иноватор, мечтател, възпитател, комуникатор, съветник и т.н.

Лидия Богданова: Модерното лидерство дори би трябвало да е силно повлияно от паденията, защото комуникацията е значително по-бърза и новината за неговото падение се разпространява много по-бързо и той по-мащабно се сгромолясва.

Катя Михайлова: Знаете ли, струва ми се, че все още не успяваме ясно да разграничим лидер от лидер на мнение. А разлика има, нали? Погледнете, моля, графиката, която Теодора направи, за да изрази резултата от нашата мисловна атака (brainstorm) в една от предишните ни дискусии. Имате ли какво да добавите към нея? Каква е вашата дефиниция за лидер на мнение? Лидерите на мнение, които бяха посочени в предишната публикация, носят ли характеристиките, които предварително определихме? Необходимо ли е да добавим още характеристики? Всичко това в следващата публикация.

Владислава Николова: За лидерите важи „Не е важно да спечелиш битката, важно е да спечелиш войната“.

Звезделина Георгиева: Според мен може да си направим експеримент- да вземем една обществена личност и да проследим въз основа таблицата, която Теди ни изготви, дали притежава тези качества на лидер на мнение.

Катя Михайлова:  Има достатъчно имена, посочени в предходната публикация. Хората, които сте питали, са ви ги посочили. Сега вие проверете дали отговарят на характеристиките, които ние приемаме. И споделете под снимката.

***Следва продължение … Прочетете ….