Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес? Прочетете в интервюто на Стоян Нешев с Иво Никодимов. Можете ли да добавите други имена? http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_24.html

Стоян Нешев: От моето лично проучване сред десетина души се персонифицираха следните лидери на мнение: ЗАХАРИ СТОЯНОВ (революционер), ЯРОСЛАВ ХАШЕК (писател), СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (журналист), ИВО СИРОМАХОВ (писател), МЕГЛЕНА КУНЕВА (политик), АННА ЗАРКОВА (журналист), БАЩА МИ. Явно потребността лидер на мнение сред моите анкетирани да бъде политик е НИЩОЖНА, щом само едно име такова ми посочиха…

Лидия Богданова: Доган?! Той също дълго влияеше и все още оказва влияние върху огромен процент от електората на ДПС. За М.Кунева не бих се съгласила, защото се оказа, че е „скромен“ лидер на мнение – не й достигнаха гласове, но Иво Сиромахов е интересен. Ако погледнем по-мащабно това би трябвало да е и Слави Трифонов. Това е интересно! Има предимно журналисти и политици. Значи лидерите на мнение се характеризират с популярност сред обществото.

Теодора Пискова: След моето проучване имената са Кристалина Георгиева, Ангела Меркел, Барак Обама, Нелсън Мандела, Марк Зукърбърг, а имаше и отговор: „Сам съм си лидер на мнение„.

Мария- Магдалена Александрова Петрова: Според десетте човека, които аз запитах, лидери на мнение в България са : Слави Трифонов, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Кеворк Кеворкян и Кристина Патрашкова. Имаме доста сходни отговори.

Анна Тодорова: Според моето проучване лидерите на мнение в България са: Бойко Борисов, Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Николай Бареков, Волен Сидеров.

Деяна Борисова: Именно Слави Трифонов се открои като личността с 4 гласа в моето проучване. Останалите са Бойко Борисов, Ю. Вучков, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Иван Костов и Георги Ифандиев.

Лидия Богданова: А хората, които сте анкетирали имат ли общи характеристики?

Анна Тодорова: Да, моите са на относително еднаква възраст, студенти, образовани, мъже и жени.

Теодора Пискова: Интересно е наистина, моите анкетирани се насочиха основно към световните лидери.

Деяна Борисова: Моите са на възраст между 20 и 60 г., но интересното е, че както за тези на 20, така и за 60- годишните, Слави е лидер на мнение. Според мен това показва, че може да бъде разглеждан като такъв, тъй като е повлиял на различни възрастови групи.

 Катя Михайлова: Баща ми е лидер на моето мнение. Това как ви звучи? И от баща ми стигаме до Барак Обама?

Лидия Богданова: От бащата до Обама има огромна разлика, но това означава, че има един вид лично мой лидери на мнение и обществени лидери на мнение. Той – баща ми –  може да е лидер на мнение и до определено време, докато например младият човек не възприеме различна гледна точка. Моят баща не ми е лидер на мнение, въпреки че изпълнявам неговите нареждания – властта му е авторитарна.

Велина Гешанова: Моите проучвания показаха, че за повечето мой връстници, лидери на мнения са хора, които познават лично и от които черпят информация всеки ден. Например: баща ми, майка ми или някой колега.

Стоян Нешев: Ако БАЩА МИ е лидер на мнение, то веднага го описвам с характеристиките за ДИСЦИПЛИНА, ХРАБРОСТ, ИНИЦИАТИВА, ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ. Т.е. всеки баща е ИНСТИТУЦИЯ, затова мисля, че лидерите на мнение от семейното дърво са легитимно-наследствени.

Владислава Николова: Според мен родителите не се включват в графата лидери на мнение, тъй като това е нещо много по-различно от един истински Лидер на мнение, който трябва да се ползва с доверие от широк кръг от хора. Според моята анкета като Лидери на мнение се открояват следните личности: Саша Безуханова (обявява през юли създаването на интернет платформата „България може“ (Move BG), Сотир Цацаров, Меглена Кунева, Любослав Пенев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мира Радева, Волен Сидеров, Валентин Златев.

Катя Михайлова: Владислава, лидерът на мнение не е ли човек, чието мнение формира мнението на неговата референтна група? Защо бащата или майката да не може да бъде лидер на мнение? Нима семейството не е група? Или е група без значение?

Велина Гешанова: Аз мисля като Стоян, родителите сформират характера на децата си, за тях те са лидери на мнение.

Звезделина Георгиева: Това е относително. Бащата може освен върху своето семейство да оказва влияние и върху всички свои познати, роднини, приятели и т.н., които съвсем съзнателно са го приели като свой лидер на мнение.

Стоян Нешев: Има и друга гледна точка: ако БАЩАТА е лидер на мнение на СИНА си. Кога пораства синът тогава? За не се получи ефектът от тази реклама: „Жорко, спиш ли, маме!“ http://www.youtube.com/watch?v=292bkMiIrQY

Лидия Богданова: Когато в обкръжението му се намеси друг лидер на мнение и тази реклама не показва, че майката е лидер на мнение, тя е просто лидер, защото притежава къщата. Подобна е и рекламата на vivacom, но и там човекът не е съгласен с лидерството на майката, а нали идеята е, че лидерите на мнение са следвани от хората не по силата на закон, власт или друго , а заради личните убеждения на последователите.

Катя Михайлова: Да не би да намеквате, че „лидер“ и „собственост“ имат връзка?

Лидия Богданова: Аз не мисля така, но в конкретния случай майката е просто лидер, но не и лидер на мнение.

Мария Стаменова: Аз не мисля, че това да си родител автоматично те прави лидер на мнение на собственото ти дете, и може би семействата с лоши отношения са пример за това. До някаква възраст всички слушаме мама и татко, но с времето и порастването влиянието им отслабва и е възможно човек да открие друг лидер на мнение, който да му въздейства по по-силен/различен начин.

Деяна Борисова: Ако приемем, че Слави Трифонов е лидер на мнение може да открием такава връзка. Тъй като той има свое предаване, чрез което да изрази мнение и така да въздейства на хората.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Съгласна съм с Лидия и не е ли по-интересно да търсим лидерите на общественото мнение.

Лидия Богданова: Това е по-скоро заради възможността му да е популярен, а не заради собствеността над предаване.

Катя Михайлова: Хайде помислете още малко дали има връзка между „лидер“, „лидер на мнение“ и „собственост“. Със сигурност ще ви приготвя нещо за четене.

Лидия Богданова: Под „собственост“ трябва да разбираме материална такава. Ако да, то има определена връзка, но тя не би трябвало да е решаваща. Но нали ние характеризирахме, че лидерът на мнение има определен статус спрямо своята група, то това може да означава, че в тази група той има по-голяма собственост от останалите.

Катя Михайлова: Собствеността далеч не е само материална. Има и нематериална, напр. интелектуална собственост.

Лидия Богданова: Значи има огромна връзка, защото лидерите на мнение трябва да притежават по-голяма интелектуална собственост от останалите в групата.

Катя Михайлова: И на мен ми се струва, че връзка има.

Звезделина Георгиева: Аз имам въпрос- кога един лидер на мнение разбира, че е станал такъв, че е натоварен с подобна отговорност? Може би когато види, че има група от симпатизанти и последователи или сам се определя за такъв?

Владислава Николова: И аз мисля, че от тази реклама не можем да съдим дали майката е лидер на мнение на Жорко, а просто има различно влияние върху него.

Стоян Нешев: Лидерството на мнение от родителското тяло е приемливо дотам, докъдето детето е проявило своите критерии за личностно израстване. А след това процесът, ако продължи, описва детето като ЕМОЦИОНАЛНО НЕЗРЯЛО.

Владислава Николова: Звезди, лидер е, когато успява да формира мнението на определена група, да въздейства върху нея чрез своите послания. Той трябва да има последователи на всяка цена, няма как сам да се провъзгласи.

Деяна Борисова: Значи можем да приемем, че на един ранен етап детето има за лидери семейните фигури и на база техния пример се изгражда като човек, а от там вече само избира своите лидери, т.е. мама и/ или татко са ни лидери, но за кратко. По- късно те могат да се превърнат в пример за подръжание.

Звезделина Георгиева: Влади, със сигурност е така. Може би аз не се изразих правилно. Имам предвид, че може би той събира мнения и възгледи и ги обобщава с цел да изпъкне и да се превърне в изкуствен лидер на мнение. Това, разбира се, не означава, че е съгласен с мнението на групата, но може в последствие да го приеме за свое.

Мария-Магдалена Александрова Петрова:  Аз получих и малко несериозен отговор, че Николета Лозанова е лидер на мнение на някаква си нейна група хора, които я харесват. Но не го включих.

Катя Михайлова: Няма „несериозни“ отговори, Мария-Магдалена. Важна ни е всяка информация.

Анна Тодорова: Това е доста интересно, Николета Лозанова-лидер на мнение или лидер за подражание?

Деяна Борисова: По-скоро лош пример за подрастващите, но можем да я наречем и техен лидер… на тази нейна група от хора

Лидия Богданова: Това означава ли, че трябва да характеризираме лидерите на мнение и по това са световни или по-локални говорим?

Катя Михайлова: Имаме вече доста информация. Има ли някой желание да я обобщи? Още в момента – необходим е списък с имената и кое име колко пъти се повтаря.

Анна Тодорова: Пратете ми проучванията,за да направя списък кое име колко пъти се повтаря.

Катя Михайлова:  Анна, няма нужда да ги пращат – направи обобщение на информацията, споделена тук. Но бързо.

Лидия Богданова: Аз набързо обобщих. Как да представя обобщените лидери? На първо място е С. Трифонов, следван от Б.Борисов. Волен Сидеров, Иво Сиромахов, М. Кунева. Те имат повече от 1 глас.

Анна Тодорова: Повечето хора са посочили като лидер на мнение: Бойко Борисов, Слави Трифонов,  Волен Сидеров и Иво Сиромахов – с една дума, личности, които се появяват всеки ден по телевизията и са активни и провокативни в социалните мрежи. Нещо повече-имаше и по-интересни сочени личности като лидери на мнение и това са Николета Лозанова, Юлиян Вучков,  Барак Обама. Научихме от днес още и че лидер на мнение може да бъдат и хора от заобикалящия ни кръг като майка, баща или най-добър приятел.

Елена Донкова: Според мен трябва да се разграничават лидерите, които имат стремеж към власт, т.е. тези, които допринасят единствено за собствените си облаги, и лидерите, които са социално ангажирани и се стремят да развиват групата от хора, за които са лидери, т.е. някой като Махатма Ганди.

Гергана Ботева: В моята социална група (която изследвах), хора над 70г. от село, се откроиха имената Стефан Чолаков, Димитър Цонев, Петър Волгин, Бареков, Станишев, както и трети лица от обкръжението на първите. Имаше и отговор „нямам“.

Йоана Русева: Искам само да добавя, че сред моето проучване се обособиха три групи. В едната, като примери за лидер на мнение се посочиха – Путин, Меркел и най-интересното от всички – Барозу, който заема по-нисък пост в ЕС, за сметка на Катрин Аштън. Останалите две групи се насочиха към това, че всеки човек, преди всичко, си е сам лидер на мнение или, че всяка една сфера си има своят лидер на мнение. Сред коментарите, че всеки лидер на политическа партия би трябвало и да е лидер на мнение, при мен също се появи името Доган, както при Лидия. Интересен ми беше фактът, че никой не посочи Бойко Борисов. Като обобщение мога да кажа, че сред моите запитани, които също варираха в различни възрастови групи, имаше всеобщо мнение, че в България и във времето, в което живеем, няма чуваемост и лидери на мнение трудно могат да се откроят.

Още мнения:

Иво Илиев. Лидерите на мнение в социалните медии (четиво от блогосферата)

Московичи, С. Машина за богове. 2008

Петев, Т. Комуникационната спирала. 2009

Katz, E., P. Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People in the Flow of Mass Communications . 2006.

Nisbet. E. The Engagement Model of Opinion Leadership: Testing Validity Within a European Context. International Journal of Public Oppinion Research, 2004 – Достъпно в Библиотека УНСС

Weimann, G. (at all). Looking for oppinion leaaders. International Journal of Public Oppinion Research, 2007 – Достъпно в Библиотека УНСС

*** Следва продължение… Прочетете: …………..

Кой е ЛИДЕР на МНЕНИЕ? Как да познаем лидерите на мнение днес? Как се става лидер на мнение, кой създава лидерите на мнение и с каква цел? … Част от въпросите, с които открихме избираемия лекционен курс по „Социология на медиите“ с третокурсниците – журналисти.

Вижте видеото, за да видите как учим: http://www.youtube.com/watch?v=Kdz9DMU0pYE&feature=youtu.be. И прочетете дискусията във Фейсбук, в тази и  следващите публикации, за да разберете какво си говорим, как тренираме мислене.

И още нещо БЛАГОДАРЯ ви, Стоян Нешев, Елена Донкова, Теодора Пискова, колеги, за мотивацията, с която учите, за резултатите, до които достигате, за начините, по които ги използвате и популяризирате. Благодаря на Ирен Филева, БНР, за професионалните възможности, които дава на студентите ми.

Звезделина Георгиева: Абсолютно заставам зад твърдението, че колкото по-образована е една аудитория, толкова по-малка е вероятността да бъде залъгвана и манипулирана. И се замислям за друго- дали хората не създават лидери на мнение, т.е. ако аз харесвам дадена личност, как говори, какво говори, защо го говори, ще кажа или ще се опитам да убедя моите приятели, близките и семейството ми колко е обаятелен този човек, и е възможно да се превърне в лидер на мнение? Не знам защо се сдържах да го кажа, но от няколко дни размишлявам върху това и стигнах до извода, че хората са способни сами да създават лидери на мнение. Когато някой открито споделя общите възгледи на дадена група и това е съчетано с харизма, хората започват да го харесват и го превръщат в свой лидер. Стигнах до това заключение, когато подготвях анкетата.

Анна Тодорова: Според мен лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията.

Катя Михайлова: Звезделина, поставяте добър въпрос: „дали хората не създават лидери на мнение„? За мен няма съмнение, че създават. Тъкмо тогава лидерството е органично.

Василена Василева: И аз съм на мнение, че аудиторията сама определя лидерите на мнение според собствените си интереси. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко влияние може да му бъде оказано. В България обаче политиците все по – стремглаво се опитват да наложат на образователната система да произвежда нискообразовани кадри, които лесно да бъдат манипулирани. Трябва да внимаваме на КАКВИ личности предоставяме възможността да заемат позицията „лидер на мнение“.

Николай Балтов: Здравейте, колеги! Отговорът на този въпрос се крие в критическата социология на Пиер Бурдийо. Той разглежда социалния свят като свят на нестихващи борби, структуриран на полета, които са структури на разпределение на капитала. Има 4 основни вида капитал – икономически, културен, социален и символен, който всъщност е добре разпознат икономически, културен или друг вид капитал. Капиталите имат свойството да се трансформират от един в друг. Лидерите на мнение винаги са тези хора с високи нива на символен капитал. В различните полета обаче има различни водещи капитали и в този ред на мисли трябва да кажа, че хората с висок културен капитал – гл. ас. д-р Катя Михайлова, Патриархът, Зукърбърг, Ганди, Милтън Фридман/Маркс също формират обществено мнение когато става въпрос за полетата, в които те участват. Това е възможно, защото ние ги признаваме за ЛЕГИТИМНИ говорители на истината за социалният свят. Давайки им сила под формата на капитал им даваме власт, символна власт – власт за която се вярва, че съществува. В тази линия се сещам за великолепните работи на Бурдийо и Фуко относно властта. Някой беше споменал баща си – само мога да се съглася с това. Семейството също функционира като поле, като един от залозите там е именно начинът на възпитание, т.е. формирането на мнение. Макс Вебер използва понятието „харизма“ – сила основана на нечовешки (богободни) качества на един човек. Харизматичните лидери имат високи нива на символен капитал (престиж) – Исус Христос, Хитлер. В България със съжаление ще съобщя, че наблюдавам едно явление – хора с престиж извън политическото поле (хора на изкуството, политически невежи) биват канени да коментират, т.е. да насочват общественото мнение в една или друга посока. Със сигурност не написах всичко което исках …

Стефан Александров: Батманът е страхотен пример за лидер на мнение. Изграден като страхотен медиен образ, лесно разпознаваем, разбиран и емоционално провокиращ. Естествено това не става без наличието на икономически капитал зад гърба, който е не дотам светъл, според мен. Въпросът е кой създава тези лидери? Какви са изгодите от създаването им? Доколко законно е това, когато говорим за политическото поле? Такива ми ти работи ми се въртят на мен. Сега изслушах интервюто, защото вчера седнах за съвсем малко, колкото да метна няколко думи. Виждам, че не съм се излъгал във въпросите, които съм поставил. Нека да пренесем обаче лидерите на мнение в новите медии. Тук полето е страшно интересно, защото както знаем интернет дава възможност за изява на всекиго. Цели революции бяха организирани чрез интернет, а ако това не е формиране на мнение, не знам. Как новите медии формират „образи“, които играят ролята на лидери на мнение? Защото, мисля си, ще се съгласите с мен, именно това е целта. Доколко тези „образи“ са легитимни? Какво стои зад тях? Нека не говорим само за политика. Какво стои зад образи като Поп звездите на музикалната сцена? Те лидери на мнение ли са? Според мен, да, защото формират нагласи към стил на живот. Може да поговорим за анонимността на някои такива „образи“, коиото формират мнение, защото знаем, че интернет дава и тази благинка.

Хасан Бербер: Струва ми се, ако ще се захващате с изследване, че трябва да търсите лидерите на мнение на много по-ниско, защо не битово междуличностно ниво. Тогава ще можете да дедете добър, а ако се постараете и количествен отговор на въпроса си. Тръгнете от „добре информирания гражданин“ на Шутц – чудесен автор, чудесна концепция, изключително практична. Не търси разгадаване на дълбоките смисли, а предлага добър инстументариум за анализ на външните проявления. Ако добавите и малко въпроси за видовете и интензитета на използваните комуникационни канали, то имате едно прекрасно ЕИ. Малко по-социално-психологически подход и няма да сбъркате. Иначе, Ганди, Маркс, Патриарха, те може да са лидери на мнение, но почти безсмислено да ги разглеждат като такива. Масовите проявления с идеологически и политически привкус са за други цели, няма да ви позволят да отговорите на въпроса си. Поне според мен. Бурдийо, хмм, трудно…

*** Следва продължение… Четете: Кои са лидерите на обществено мнение днес?

Цитирана литература:

Бурдийо, Пиер. Полета на духа. Изд. „Изток-Запад“, 2012.

Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията. Универ. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. Откъс от книгата прочетете тук: http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31432/mod_resource/content/0/Weber-vlast-i-gospodstvo.pdf

 Шютц, Алфред. Чужденецът. Изд. „ЛиК“, 1999.  

…..Какво е отношението между медиите и обществото? Какви обществени потребности задоволява медийната и комуникационна система? Как е конструирана дигиталната комуникационна система на съвременното общество? Какви фактори обуславят въздействието, бездействието на медиите? Какво се случва с обществата по време на медийна, комуникационна, технологична трансформация? Има ли нови „бедни“ и нови „богати“, има ли дигитално неравенство?  Интернет дойде и ни освободи, но свободно ли е словото, свободни ли са медиите и обществените комуникации? …

…..С такива въпроси започва курсът по „Социология на медиите“ (задължителен в учебната програма на направление „Обществени комуникации и информационни науки“, 3 семестър). Моля, колеги, обърнете внимание на първата  задача за самостоятелна подготовка!

     Задачата

1.  Прочетете откъс от книгата на Христо Бонев „Социология на журналистиката“, 1982. Това е един от първите български учебници по дисциплината, „пръв опит за системно изучаване на социологията на журналистиката“ , както казва авторът. Учебникът е предназначен за студентите, които изучават факултативно икономическа журналистика при факултет „Обществени професии“ на ВИИ „Карл Маркс“ (това е нашият университет, но преди 31 години). Откъсът е изпратен по е-поща.

Бонев, Христо. Социология на журналистиката. София, Висш икономически институт „Карл Маркс“, 1982. Стр. 296.

2.   Направете входен тест по „Социология на медиите“.

Социология на медиите – входно ниво

1. Какво означава “МЕДИЯ”? Опитайте се да дадете дефиниция, използвайки някое от изображенията във  Фейсбук албума „Медия / а / @” https://www.facebook.com/katiamihail/media_set?set=a.1327351194652.2047703.1557090045&type=3 (направете “коментар” по избраното от вас изображение)

2. Влезте в облака от характеристики на медиите. Какви видове медии разпознавате? Подредете характеристиките на всеки вид в две колони: характеристики на медията (съдържание, технология, употреба) и характеристики на институцията (организация и управление, производство и разпространение, редакционна политика и цели).

преносима технология; градска, светска аудитория; определен обем; страниране; множество копия; лична употреба; индивидуално авторство; продукт за широко потребление; универсална достъпност; пазарно разпространение; разнообразие по форма и съдържание; свобода на публикуването; известни законодателни ограничения; регулярно и често появяване; печата технология; хибриден, гъвкав  характер; актуалност на съдържанието и източниците; предимно художествен продукт; относителна свобода; редакционна политика; обществена функция; пазарно разпространение; индивидуално или колективно потребление; търговска основа; аудиовизуален  продукт; лично възприемане и преживяване; търговски и обществени функции; универсално съдържание; интернационална разпознаваемост на жанра и формата; предмет на обществен контрол; свързаност; системна организация и дистрибуция; ниска степен на регулация; трансформация на аудиторията в комуникатор; висока стойност на продукцията; национален и интернационален характер; множество платформи за разпространение; относителна свобода; разнообразно съдържание; аудиовизуална медия; близко, лично, „домашно”, лесно възприемане;  комплексна технология и организация; предмет на законодателен и обществен контрол; висока обществена разпознаваемост; преносимост и гъвкавост; разнообразно съдържание с повече музика; възможност за двустранна комуникация; индивидуална употреба; локалност и децентрализация; икономична продукция; компютърно базирана технология; интерактивност; медия за масова и междуличностна комуникация

* Въпросът е формулиран по учебника на Денис Макуейл „Теория на масовата комуникация”, 6-то издание. Sage, 2010. (McQuail, Denis. McQuail’s Mass Communication Theory. Sage, 2010, pp. 622.). Това е един от най-продаваните и най-широко използвани в света учебници по теория на масовата комуникация. Първото издание е през 1983 г. Проверете профила на автора в интернет.

3. Според вас, какво означават понятията: масова комуникация; масова аудитория; масова култура? Какви тенденции в развитието на масовата комуникация; масовата аудитория и масовата култура наблюдавате днес?

4. Какви асоциации пораждат у вас понятията: двустепенен поток на комуникация; култивационен анализ; ограничени ефекти на медиите; спирала на мълчанието;  функционален анализ; глобална асиметрия; мрежово общество? Моля, запишете асоциациите, които правите за всяко от понятията в продължение на три минути. Можете да работите с партньор по следния начин: партньорът ви съобщава понятието, вие правите асоциациите, той / тя записва произведените от вас асоциации за три минути.

5. Съгласни ли сте или не с тезата, че между вас и света, стои вашата представа за него?  Помислете и прочетете следния цитат: „Най-често първо определяме нещата и после ги виждаме, а не обратното.  От голямото, процъфтяващо и шумно безредие на външния свят подбираме онова, което културата ни вече е определила за нас, като сме склонни да възприемем избраното във форма, превърната от нея в наш стереотип.” Можете ли да посочите източника и автора, без Google?

6. Опитайте се да конструирате медийната и комуникационна система на нашето общество – опишете, нарисувайте, очертайте схема. Какви обществени потребности обуславят възникването и развитието на медийната и комуникационната система? Живеем в информационно общество – медиите и обществените комуникации все повече се превръщат в негова основна артерия. Защо?

7. Социология на медиите и обществената комуникация като научна дисциплина се развива от края на 40-те години на миналия век. В България научна школа по социология на медиите, журналистиката се формира и развива през 80-те години на ХХ в. С какво би могла да бъде полезна социологията на медиите и обществената комуникация днес в българското общество – след Прехода, по време на цифровия преход, в овладяването на „кРИЗАТА”, пред предизвикателствата на Глобализацията?

……Моля, изпратете ми отговорите на въпросите от теста като приложен файл на електронната ми поща [email protected] до сряда, 2 октомври 2013, преди семинарното занятие. Можете да публикувате отговорите си тук като коментрар на тази публикация. Не забравяйте да запазите копие за „учебника” и да донесете тестовете си на следващото семинарно занятие (2 октомври 2013). Отговорът на първи въпрос, очаквам във Фейсбук албума „Медия / а / @”.

…..Здрава да е учебната ни година и с любов, колкото ни е необходима!

…..Ваша,

….Катя Михайлова

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

• Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
• Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
• Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

.      Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?

.        Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.

.       Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?

       Ваша,

      Катя Михайлова

След края на семестъра, Четвърти младежки АФОН ‘2013 и Празника на славянската писменост и култура БЛАГОДАРЯ на всичките си колеги, с които заедно успяваме да ПРОМЕНИМ настоящето и да го направим такова, каквото да ни ХАРЕСВА – провокиращо, вдъхновяващо, с идея за бъдещето.

Семестърът свърши. Беше стремглав, тежък, упорит и благодатен. Срещна ме не просто с нови първокурсници. Заниманията ни не бяха само четене на лекции и водене на семинари. От моя страна, от подиума, и лекциите по „Медийна регулация“ и семинарите по „Икономическа социология“ и „Основи на комуникациите“ бяха споделено научно и творческо преживяване.  И резултатите не заскъсняха – някои от тях може да видите тук, други във Фейсбук дневника ми, за трети ще ви разкажа сега, а четвъртите – очаквайте, най-хубавите неща винаги стават бавно и напред във времето.

В последния ден на семестъра, 18 май, заедно с най-изявените студенти проведохме Четвърти младежки АФОН ‘2013. Тази година мислите ни събраха „Властта, и медиите, и гражданските протести„. Дискутирахме смяната, подмяната или размяната на модели, идеи, мисли, хора, институции, системи.

Една от УНИКАЛНИТЕ черти на АФОН е работата с НАУЧНИ КОНСУЛТАНТИ. Студентите, които желаят да участват, да презентират, да бъдата модератори на АФОН дискусиите, подготвят участието си заедно с избран от самите тях научен косултант. Не сме го измислили случайно това условие, не е то претенциозна приумица и за радост все повече афонци започват да търсят научна косултация, да разбират, че развитието в науката е резултат от диалог межу поколенията, на съвместна работа и обмен на енергия, знания, умения, отношения.  Четвърти младежки АФОН ‘2013 стана много по-добър от проведените три преди него, защото все повече от участниците търсят и намират авторитетна научна консултация. Най-добрите тази година, лауреатите на АФОН призовете, всички са работили с научни консултанти: Ростислав Давидов, докторант от СУ, получи награда за Академична подготовка и както той сам каза: „това е награда и за научния ми консултант д-р Кремена Георгиева (СУ)“; Любослава Банева, студент от ВТУ работи с проф. д-р Кирил Шопов (ВТУ) и получи приза за Академичен дебют; първокурсниците Мария Найдекова, Юлияна Гальова и Даниел Ценов (УНСС) консултираха работата си с доц. д-р Найден Николов  се издигнаха до награда за Академичен екип; Гергана Костадинова (УНСС) и Мая Иванова (УНСС) избраха да работят с мен – Гергана получи приз за Академична провокация, а Мая – най-високото отличие на АФОН – наградата за Академично представяне. Винаги ми е професионално приятно и научно предизвикателно да консултирам подготовката на афонци. Голямото удовлетворение е тяхното завидно добро представяне. Благодаря на всики колеги, които се довериха на мен в подготовката си за АФОН ‘2013.

На още нещо АФОН изключително държи. И това са МОДЕРАТОРИТЕ на АФОН панелите. Не ги избираме случайно и по симпатия. Е, те всички са обятелни, но сериозното, вдъхновеното интелектуално занимание придава естествено обяние на личността. Нашите модератори са най-добрите афонци с опит, съчетани с най-младите, дебютиращите на АФОН платформата. Така предаваме опита от едните на другите, интереса, тръпката, усещането за науката като споделено пространство.  Първият панел  „ЧОВЕКЪТ пред маската…“  модерирахме заедно с Албърт Пашов – първи курс „Икономика с чуждоезиково обучение“, УНСС. Вторият – „…Във ВЛАСТТА и ЕЗИКЪТ на властта“  бе в ръцете на Денис Симеонов (ВТУ) и Мария Найдекова (УНСС). Следващият – „МЕДИИТЕ като МАСКА…“ – Стоян Йотов (УНСС) и Гергана Костадинова (УНСС) и последният – „… на ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА“. Мая Иванова  и Димитър Сивков и двамата опитни афонци, студенти от УНСС.  Благодарение на модераторския гъвкъв ум и ловка мисловна рефлексия, на тяхното обаятелно и ненатрапиво присъствие, умението им да бъдат домакини, успяхме да наредим пъзела на „Властта, и медиите, и гражданските протести“ в АФОН ‘2013.

Ще ви кажа също и, че да станеш презентатор в АФОН, да те приеме афонската общност, да получиш признанието й никак не е лесно.  Подготвяш реферативно есе по зададена тема, намираш сили да консултираш работата си, изпращаш заявление за участие. Ние, организаторите четем всяка получена кандидатура и при строги и предварително оповестени критерии избираме най-добрите. Следва подготовка за представянето на работата и говорене пред високоинтелигентна избрана аудитория в Голяма конферентна зала на УНСС. Опитайте и тогава ще говорим още. Днес изразявам ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ на всички афонци за смелостта, за подготовката, за мотивацията, за участието, за всичко което прибавят към общността АФОН! И вярвам, че ни е полезно, и приятно, и вдъхновяващо заедно.

АФОН означава Академичен Форум за Обществена Наука. Организираме го от 2010 г. неуморно до сега по инициатива на проф. д.с.н. Михаил Мирчев и д-р Катя Михайлова. Донесохме идеята от един огромен и впечатляващ Европейски форум за наука (ESOF), на който бяхме поканени през 2008 г. в Барселона – аз като младежки посланник на добра воля на европейската междуправителствена програма за научно сътрудничество COST, а проф. Мирчев като утвърден български професор. Идеята АФОН изглежда завладяваща – всяка година към нея се присъединяват нови и нови афонци, мотивирани да помогнат в организацията на форума. Тази година с нас работиха Теди Кинева, Гергана Костадинова, Даниела Врескова, Николай Балтов. До нас застанаха и колегите от „Новата журналистика“ – като медиен партньор на АФОН, „Клуб на социолога – УНСС“ и издателство „Ентусиаст„. Признателни сме на всички, за това че приемат и споделят АФОН идеята и най-вече на първите, които ни подкрепиха и пръдължават да работят заедно с нас Фондация „Фридрих Еберт – Бюро България“ и УНСС.

Науката не се самосъздава. Трябват личности, лица, мислители. Правим АФОН, за да ги открием. Мислителите, за да създадат науката трябва да общуват с другите, да са част от общност, която ще признае приносите и авторитетите им. Правим АФОН в името на общността, която вече осезаемо за всички оформихме. Мисълта, за да прореже ума на мислителите трябва провокация – друга мисъл, фундаментална концепция, методология, изкуство.  И за това на АФОН обикновено има от всичко. Тази година проф. д.с.н. Михаил Мирчев изнесе заключителна лекция по темата на АФОН и с акцент върху току-що създадената нова политическа констелация (очаквайте лекцията на страницата на АФОН). А Яница Маринова ни изнененада с изкуство – студентско, творящо се на живо за нас.

      С тези новини и с пожелание за здраве и майски усмивки ви оставям вдъхновени, творящи и истински.

       Ваша,

      Катя Михайлова

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова