Нека това да бъде темата на второто „домашно“ по „Социология на комуникациите„.

Продуктът от вашата самоподготовка – реферативно есе, на тема „Властта на комуникациите в информационното общество“ очаквам да изпратите на и-мейл [email protected] не по-късно от понеделник, 29 септември 2014.

Задачата или как да създадете продукта, е следната:

Първо: прочетете два текста:

• реферативно представяне на книгата „Третата вълна“ на Алвин Тофлър от Михаил Мирчев. Рефератът е достъпен в страницата: http://www.assa-m.com/sociologia21.php;

 

• откъс от „Откровено казано“ на Ли Якока. Ще го намерите в „Текстове 2“, стр. 461-485 (последно издание от 2011).

 

 

Ако решите да се гмурнете в или под „Третата вълна“ се екипирайте добре. Морето не е до колене. Вземете си достатъчно време, активирайте и концентрирайте мозъка си, не забравяйте аналитичните инструменти, които вече имате. В „Третата вълна“ търсете основата, същността на информационното общество.

 

 

Ако вълната не ви удави, когато излезете отново на брега, със сигурност ще ви се иска да кажете: „Откровено казано, ….“ Ами кажете го, това се иска от вас. Но, за да ви е по-лесно, а може би за някои по-трудно, прочетете „Откровено казано“ преди да започнете да пишете. Ще намерите анализ на едно от многото проявления в информационното общество.

Второ: започнете да пишете своето реферативно есе и го напишете. Не забравяйте темата: „Властта на комуникациите„.

За любознателните, за тези, които си пеят една детска песничка: „Аз обичам да чета, аз обичам да мечтая. Имам хубава мечта – всичко искам аз да зная, всичко за света да зная“ ще посоча линк към електронната версия на една великолепна книга – „Communication Power„, написана през 2009 от един от най-изтъкнатите съвременни учени, занимаващ се с проблематика в полето на социология на комуникациите Мануел Кастелс. Книгата е на свободен достъп, но на английки език. (http://socium.ge/downloads/komunikaciisteoria/eng/comunication%20power%20castells.pdf)

 

         Приятна работа,

      Катя Михайлова

 

Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

.      Твърде често днес социолозите, занимаващи се изследвания на медиите и обществените комуникации прескачат в ново – старо изследователско, методологическо и аналитично поле. Кое е новото поле? Какво дава повече? Защо се случва прехода от социология към политическа икономия на медиите? Как изглежда системата на медиите през призмата на политическата икономия? Кои са авторите в България, в чужбина? Има ли почва изучаването на политическа икономия на медиите днес? Задавах си тези въпроси тихо през изминалите две години.  През 2012 предложих на катедра „Медии и обществени комуникации“ включване на дисциплината „Политическа икономия на медиите“ в учебния план на специалност „Медия икономика“. Предложението бе прието и отнето.

.      За щастие на 21 и 22 ноември тази година, катедра „Политическа икономия“ в УНСС организира и проведе първа национална научна конференция по политическа икономия на тема: „Политическа икономия и икономическа теория“.  Множество доклади бяха представени и още толкова тези бяха повдигнати в дискусиите. Отдавна не бях виждала такъв жив научен форум.

        Представих доклад „Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на Преход и Криза„.  Основната цел на доклада е да представи варианти за приложимост на теоретико-методологическия инструментариум на политическата икономия на медиите при конструирането на медийната и комуникационна обществена система днес от една страна, и от друга – в решенията на злободневните предизвикателства, пред които са изправени съвременните медии. Представени са  основни концепции в политическата икономия на медиите от Карл Маркс до Ноам Чомски и Едуърт Херман, Робърт Мансел и Робърт Маккензи, Димитър Филипов и Проковски. От страна на практиката са разгледани казуси като „Богати медии, бедни демокрации”, обществена регулация и свобода на медиите, аудиторията като продукт на медиите и др.,  които отразяват парещи проблеми в отношението: политика – икономика – медии и се явяват основни в съвременната политическа икономия на медиите.

          Заедно с възраждането на политическата икономия като фундаментална научна дисциплина, днес се възражда и отрасловата политическа икономия на медиите. Дисциплината се изучава в престижни европейски, американски и руски университети. В УНСС „Политическа икономия на медиите” е включена в учебния план на специалност „Медия икономика” ОКС „Бакалавър” по предложение на автора на настоящия доклад през 2012 г., както и в учебния план на специалност „Бизнесжурналистика” ОКС „Магистър”.

.      Един от парещите днес въпроси в изучаването и съвременното изследване на системата на медиите и обществените комуникации е: аудиторията цел ли е или е продукт от дейността на медиите. Социологията казва: цел, утвърждавайки хуманистичния подход в едно трудно и прагматично време. Политическата икономия защитава другата теза: аудиторията като продукт. И ето аргументите: всеки производител продава произведените от него продукти – медиите продават аудиториите си, опаковани като „рекламно време“, на рекламодателите, били те представители на бизнеса, гражданското общество или политиката.

         Обърнете внимание на новите понятия, с които Европейската директива за аудиовизуални медийни услуги (2007) назовава известни явления: в предходната Директива „Телевизия без граници“  се говореше за телевизионни и радио предавания като продукти на медиите, а в настоящата те са назовани услуги. Услуги, предназначени да удовлетворят информационните, образователни и развлекателни потребности на аудиториите, но и услуги, предназначени да отговорят на потребностите на бизнеса, държавата и може би обществото. Следва въпрос: от какво имат нужда корпорациите, политиците, монополите? Дали не от хора, които да превръщат в хиперконсуматори и хипнотизирани гласоподаватели? И кой свързва едните с другите потребности? Медиите, привличайки вниманието на аудиториите, за да го продават на рекламодателите, спонсорите, собствениците си.

         Преди време, когато писах „Телевизията за деца„, никак не можех да допусна гледна точка към аудиториите като продукт на медиите. Особено, що се отнася до детската аудитория. Днес вече е видно, че дори и децата са продукти, които медиите продават. Комерсиализацията на детството започва тъкмо от медиите, както предупреждава Дейвид Бъкингам в едноименна студия. Децата порастват, заедно с тях медиите забогатяват, а демокрациите – обедняват. Това е един от основните възли в политикономеческото осмисляне на функционирането на дигиталните медийни и комуникационни системи днес.

.      Тук публикувам няколко снимки от 12-минутната презентация, която направих на Първата национална конференция по политическа икономия.

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

 

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

• Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
• Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
• Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

След края на семестъра, Четвърти младежки АФОН ‘2013 и Празника на славянската писменост и култура БЛАГОДАРЯ на всичките си колеги, с които заедно успяваме да ПРОМЕНИМ настоящето и да го направим такова, каквото да ни ХАРЕСВА – провокиращо, вдъхновяващо, с идея за бъдещето.

Семестърът свърши. Беше стремглав, тежък, упорит и благодатен. Срещна ме не просто с нови първокурсници. Заниманията ни не бяха само четене на лекции и водене на семинари. От моя страна, от подиума, и лекциите по „Медийна регулация“ и семинарите по „Икономическа социология“ и „Основи на комуникациите“ бяха споделено научно и творческо преживяване.  И резултатите не заскъсняха – някои от тях може да видите тук, други във Фейсбук дневника ми, за трети ще ви разкажа сега, а четвъртите – очаквайте, най-хубавите неща винаги стават бавно и напред във времето.

В последния ден на семестъра, 18 май, заедно с най-изявените студенти проведохме Четвърти младежки АФОН ‘2013. Тази година мислите ни събраха „Властта, и медиите, и гражданските протести„. Дискутирахме смяната, подмяната или размяната на модели, идеи, мисли, хора, институции, системи.

Една от УНИКАЛНИТЕ черти на АФОН е работата с НАУЧНИ КОНСУЛТАНТИ. Студентите, които желаят да участват, да презентират, да бъдата модератори на АФОН дискусиите, подготвят участието си заедно с избран от самите тях научен косултант. Не сме го измислили случайно това условие, не е то претенциозна приумица и за радост все повече афонци започват да търсят научна косултация, да разбират, че развитието в науката е резултат от диалог межу поколенията, на съвместна работа и обмен на енергия, знания, умения, отношения.  Четвърти младежки АФОН ‘2013 стана много по-добър от проведените три преди него, защото все повече от участниците търсят и намират авторитетна научна консултация. Най-добрите тази година, лауреатите на АФОН призовете, всички са работили с научни консултанти: Ростислав Давидов, докторант от СУ, получи награда за Академична подготовка и както той сам каза: „това е награда и за научния ми консултант д-р Кремена Георгиева (СУ)“; Любослава Банева, студент от ВТУ работи с проф. д-р Кирил Шопов (ВТУ) и получи приза за Академичен дебют; първокурсниците Мария Найдекова, Юлияна Гальова и Даниел Ценов (УНСС) консултираха работата си с доц. д-р Найден Николов  се издигнаха до награда за Академичен екип; Гергана Костадинова (УНСС) и Мая Иванова (УНСС) избраха да работят с мен – Гергана получи приз за Академична провокация, а Мая – най-високото отличие на АФОН – наградата за Академично представяне. Винаги ми е професионално приятно и научно предизвикателно да консултирам подготовката на афонци. Голямото удовлетворение е тяхното завидно добро представяне. Благодаря на всики колеги, които се довериха на мен в подготовката си за АФОН ‘2013.

На още нещо АФОН изключително държи. И това са МОДЕРАТОРИТЕ на АФОН панелите. Не ги избираме случайно и по симпатия. Е, те всички са обятелни, но сериозното, вдъхновеното интелектуално занимание придава естествено обяние на личността. Нашите модератори са най-добрите афонци с опит, съчетани с най-младите, дебютиращите на АФОН платформата. Така предаваме опита от едните на другите, интереса, тръпката, усещането за науката като споделено пространство.  Първият панел  „ЧОВЕКЪТ пред маската…“  модерирахме заедно с Албърт Пашов – първи курс „Икономика с чуждоезиково обучение“, УНСС. Вторият – „…Във ВЛАСТТА и ЕЗИКЪТ на властта“  бе в ръцете на Денис Симеонов (ВТУ) и Мария Найдекова (УНСС). Следващият – „МЕДИИТЕ като МАСКА…“ – Стоян Йотов (УНСС) и Гергана Костадинова (УНСС) и последният – „… на ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА“. Мая Иванова  и Димитър Сивков и двамата опитни афонци, студенти от УНСС.  Благодарение на модераторския гъвкъв ум и ловка мисловна рефлексия, на тяхното обаятелно и ненатрапиво присъствие, умението им да бъдат домакини, успяхме да наредим пъзела на „Властта, и медиите, и гражданските протести“ в АФОН ‘2013.

Ще ви кажа също и, че да станеш презентатор в АФОН, да те приеме афонската общност, да получиш признанието й никак не е лесно.  Подготвяш реферативно есе по зададена тема, намираш сили да консултираш работата си, изпращаш заявление за участие. Ние, организаторите четем всяка получена кандидатура и при строги и предварително оповестени критерии избираме най-добрите. Следва подготовка за представянето на работата и говорене пред високоинтелигентна избрана аудитория в Голяма конферентна зала на УНСС. Опитайте и тогава ще говорим още. Днес изразявам ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ на всички афонци за смелостта, за подготовката, за мотивацията, за участието, за всичко което прибавят към общността АФОН! И вярвам, че ни е полезно, и приятно, и вдъхновяващо заедно.

АФОН означава Академичен Форум за Обществена Наука. Организираме го от 2010 г. неуморно до сега по инициатива на проф. д.с.н. Михаил Мирчев и д-р Катя Михайлова. Донесохме идеята от един огромен и впечатляващ Европейски форум за наука (ESOF), на който бяхме поканени през 2008 г. в Барселона – аз като младежки посланник на добра воля на европейската междуправителствена програма за научно сътрудничество COST, а проф. Мирчев като утвърден български професор. Идеята АФОН изглежда завладяваща – всяка година към нея се присъединяват нови и нови афонци, мотивирани да помогнат в организацията на форума. Тази година с нас работиха Теди Кинева, Гергана Костадинова, Даниела Врескова, Николай Балтов. До нас застанаха и колегите от „Новата журналистика“ – като медиен партньор на АФОН, „Клуб на социолога – УНСС“ и издателство „Ентусиаст„. Признателни сме на всички, за това че приемат и споделят АФОН идеята и най-вече на първите, които ни подкрепиха и пръдължават да работят заедно с нас Фондация „Фридрих Еберт – Бюро България“ и УНСС.

Науката не се самосъздава. Трябват личности, лица, мислители. Правим АФОН, за да ги открием. Мислителите, за да създадат науката трябва да общуват с другите, да са част от общност, която ще признае приносите и авторитетите им. Правим АФОН в името на общността, която вече осезаемо за всички оформихме. Мисълта, за да прореже ума на мислителите трябва провокация – друга мисъл, фундаментална концепция, методология, изкуство.  И за това на АФОН обикновено има от всичко. Тази година проф. д.с.н. Михаил Мирчев изнесе заключителна лекция по темата на АФОН и с акцент върху току-що създадената нова политическа констелация (очаквайте лекцията на страницата на АФОН). А Яница Маринова ни изнененада с изкуство – студентско, творящо се на живо за нас.

      С тези новини и с пожелание за здраве и майски усмивки ви оставям вдъхновени, творящи и истински.

       Ваша,

      Катя Михайлова

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова