Етикет: обучение

Меди@ Общество: от книгата до видеото

2023-02-07 - 22:28

Видеото представя съдържанието на книгата: „Меди@ Общество: от книгата до видеото“. Това е книга за КАК. Как да развиваме интелектуални и комуникативни умения за успех в университета и живота. Как чрез тях да създадем творчески научен продукт и да се оттласнем от злокобното преписване.

КАК = свободата ДА съз-даваш.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е книга за МИСЛЕНЕТО. Мисленето, с което влизаме в Ада, за да се въртим в 9-те му кръга по Данте. Или мисленето, което води към позитивната свобода ДА съз-даваш. Книгата е за въображението. За социологическото въображение като резултат от социологическото образование, мислене, култура. Книга е за вдъхновението. Вдъхновението като среща на човека с Бог, земята и паметта, след която човекът съз-дава творчески научни продукти.

Как се създава творчески научен продукт? Ето формулата: ТНП е резултат от вдъхновението по културния капитал на автора + прочетените книги + въображение върху позитивната свобода ДА + битийният модус „Аз съм“.

„Меди@Общество: от книгата до видеото“ съдържа 13 задачи за развитие на интелектуалните и комуникативни умения за академично четене и писане, социологическо въображение, научно изследване, създаване на аудио-визуални научни продукти – видеоучебник.

„Подготовката на студентите не само в областта на дадена специалност, но и в широкия смисъл на академичното мислене, култура и поведение, е част от концепцията на този текст„, пише в рецензията си за „Меди@ Общество: от книгата до видеото“ проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева.

„Професионално, достъпно и увлекателно разработени и представени са 13 задачи за изграждане на умения за академично четене, избор на тема за създаване на творчески научен продукт, академично писане, социологическо мислене и изследване, подготовка на научна статия, създаване на видеоучебник, и др. Задачите развиват писмената и езиковата, графическата и изобразителната, аудиовизуалната и мултимедийната изразни системи. В допълнение, опора и помощ са адекватно включените в пособието таблици и фигури„, пише доц. д-р Донка Никова в рецензията си за книгата.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е одобрена от катедра „Икономическа социология“, УНСС като учебно методическо пособие в курса по Социология на комуникациите.

Posted in Меди@ Общество, Социология, Социология на КОМУНИКАЦИИТЕ | Tagged , , ,

Личността в обществото

2019-02-07 - 17:42

Какви са най-важните уроци, които Ви дава социологията?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Студент VS Преподавател говорят за личността в обществото

Интервю на Толя Стоянова с доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в катедра „Икономическа социология“ и Стефани Панайотова, студент по социология в УНСС.  „Вестник на УНСС“, Октомври 2018


Защо решихте да се занимавате със социология?

Катя: Първата ми любов са медиите. Проумях, че те са лъскава опаковка, започнах да търся опакованото и се сприятелих със социологията. Тя ми показва системата на обществото, от която медиите са част, обществените отношения, принципи и модели, чрез които постигаме целите си.

Стефани: Социологията е интересна наука, която включва много различни дисциплини. Като започнем от икономиката и стигнем до психологията.

Социологията е дисциплина, която е тясно свързана с личността. Какви са най-важните уроци, които Ви дава тя в живота?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Живеем в динамична среда и непрекъснато се сблъскваме с промени. Как най-лесно и бързо личността може да се адаптира към тях?

Катя: Има промени, които носят тъга. Трябва да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си, да вярваме, че промяната е най-доброто решение за нас. Има и такива, които ни радват. Често в радостта си грешим. Добре е да внимаваме, да не изпадаме в опиянение, да благодарим и да продължим по радостния път.

Стефани: От личен опит бих казала, че човек може да се адаптира само с желание и хъс. Няма лесно или бързо. Аз работя по 8-10 часа и в същото време ходя и на университет. Ежедневието ми е много забързано. Сутрин започвам с работа. Следобед прекосявам цяла София, за да отида на лекции, а по-късно отново отивам на работа. В началото е много трудно, но човек свиква рано или късно. Всичко е въпрос на желание. (още…)

Posted in КНИГИТЕ, ОБРАЗование, ОБЩЕСТВОТО, Социология, УНИВЕРСИТЕТЪТ | Tagged , , ,

Оптимистична теория за нашия народ

2019-02-04 - 22:17

Курсът по „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.

Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това „моите“, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.

За мен лекциите по „Икономическа социология“ бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да „пиша имейли“, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…

Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.

Posted in ДЪРЖАВАТА, КНИГИТЕ, ОБРАЗование, ОБЩЕСТВОТО, Социология, УНИВЕРСИТЕТЪТ, Харесвам студентите си | Tagged , , ,

„Ще ни освобождавате ли?“

2016-09-29 - 12:32

„Ще ни освобождавате ли?“ – това най-често питат студентите в самото начало на всеки университетски курс.

„Мога да ви помогна сами да се освободите. Тук съм, за да ви дам възможност да усвоите знание, познание (теории, методи, практики), чрез които човек се самоосвобождава. Вие сте тук, защото търсите възможност да се докоснете до познание. Никой не ви е насилил да изберете университета, нали? Свободно направихте избор и ето дойде времето с радост да се извисите до нивото на отговорността за своя избор. Вие сте свободни да бъдете отговорни. Някои от вас поемат отговорността и стават два, три пъти по-свободни. Други се отказват още при първата трудност – да дойдат на лекция, вместо да отидат на… Изборът отново ваш.“– обикновено отговарям. (още…)

Posted in ОБРАЗование, Социология на комуникациите '2016 | Tagged , , , ,

Меди@ Общество – Въведение

2016-01-28 - 13:48

Към читателя…

%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%beСъгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.

Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)

Posted in Меди@ Общество, Социология на КОМУНИКАЦИИТЕ, Социология на комуникациите '2016, Социология на медиите, Харесвам студентите си | Tagged , , , , , , ,

Мързеливото „Л“

2014-10-17 - 11:43

Направихме първи опит за новинарска радио емисия в курса „Аудиовизуална комуникация„. Целта беше не да запишем и излъчим идеалната, професионална емисия, а докато се опитваме да достигнем недостижимото, да проверим как работи едно от основните изразни средства на аудиовизията – звукът, живата реч.

Огромно БЛАГОДАРЯ на Лидия Михова, по образование юрист, но по призвание – един от забележителните гласове на БНР, че ни даде от професионализма си, от енергията си, от емоцията си, за да стане всеки глас от гласовете в залата по-уверен, за да се чуват по-ясно звуковете и думите, които той изразява, за да пренасяме чрез гласовете и говора си идеи, смисли и ценности.

Какво научихме?

  • Че говорим граматически правилно, например – при изговор се чуват пълните членове.
  • Че владеем изкуството на логическите ударения в устно изразения текст.
  • Че изреченията за радио трябва да са кратки, за да стига въздуха при изговарянето, четенето им.
  • Че бързоречието създава проблеми и с произнасянето, и с разбирането на текста, а от тук и шумове, и бариери в аудио комуникация.
  • Че свръхцелта да изговориш всеки детайл правилно води до напрежение и речеви гафове в ефир.
  • Че почти всички в курса имаме „Мързеливо Л“, което  става работливо, ако се правят редовно определени речеви упражнения.

И се смяхме от сърце, когато Лидия пресъздаде за нас анонса на Божана Димитрова в поздравителен радио концерт: „И сега „Полегнала е Тодора“ за всички, които я пожелаха„.

Чуйте тази песен, преди часовникът да е ударил: „Петнадесет часа и тридесет стотинки“ 🙂

Очаквам ви отново в залата – четвъртък от 11.00.

Катя Михайлова

Posted in Uncategorized | Tagged , , ,

Избрахте ли МАГИСТРАТУРА?

2013-08-31 - 01:00

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

 

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

  • Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
  • Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
  • Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

        Какъв е желаният ПРОФИЛ НА СТУДЕНТИТЕ?  Тази магистратура е за студенти, които освен авторитетна диплома целят и усвояване на сериозно и задълбочено знание; за студенти, които ще работят активно със своите преподаватели и консултанти; за магистри, които отдалеч се подготвят за модерна докторантура; за млади колеги, които имат амбиция за кариера във високо статусни институции и фирми, вкл. в университети и колежи.

       Каква ПОДКРЕПА ОТ НАС можете да очаквате? Не само съвестна и ритмична работа на преподавателите със студентите, но и индивидуализиран подход и организация още от първия семестър. Не само модерно теоретично знание, но и умения за конкретно приложение и използване за практическа ефективност и добра кариера. Не само рационално организиране на целия обучителен и консултантски процес, но и стимулираща колегиална атмосфера.

Магистърската програма се предлага от катедра „Икономическа социология“, УНСС. Проектът е разработен в сътрудничество с още 7 катедри в университета:  „Икономикс”, „Публична администрация”, „Медии и обществени комуникации”, „Публично право”, „Интелектуална собственост”, „Информационни технологии”, „Политическа икономия”. Получава се диплома за „Магистър” (Master of Research), в област на ВО:Социални, стопански и правни науки.

Научен ръководител: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Вижте подробно Учебен план, Квалификационна характеристика и Анотация на въвеждащата дисциплина на http://www.academic-forum.eu/magistratura.php

Posted in Uncategorized, БИЗНЕСЪТ, ДЪРЖАВАТА, Наука, ОБРАЗование, ОБЩЕСТВОТО, Социология, Социология и икономика на публичната сфера, Социология на медиите, УНИВЕРСИТЕТЪТ | Tagged , , , , , , , , , , ,

ОБРАЗованието по МЕДИИMedia Education in Bulgaria

2013-05-31 - 09:32

.      Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?

 

.        Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.

.       Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?

       Ваша,

      Катя Михайлова

Posted in Uncategorized, БИЗНЕСЪТ, ДЪРЖАВАТА, Наблюдения, ОБРАЗование, ОБЩЕСТВОТО, УНИВЕРСИТЕТЪТ | Tagged , , , , , , , , ,

СМОК – Социология на медиите и обществените комуникацииSociology of Media and Public Communication

2013-04-29 - 09:58

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

  1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
  2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
  3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

  1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
  2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
  3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
  4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
  5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
  6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
  7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
  8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
  9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
  10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
  11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
  12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
  13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
  14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
  15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
  16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
  17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
  18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
  19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
  20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
  21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
  22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
  24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
  25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
  26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
  8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
  10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
  11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
  16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
  19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
  6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
  18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
  23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
  28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова

Posted in Uncategorized, Конспекти, Методология на научното изследване, Социология на медиите | Tagged , , , , , , , , , ,

Продължавам НАПРЕД – ВРЪЩАМ се в блога сиBack to my blog

2013-04-23 - 10:40

.      … И заварвам тук 422 уникални коментара и 683 спам коментара.

.      400-те коментара са от моите студенти. Препрочетох ги. Заслужава си да продължавам да работя със студентите си за развитието на нашите възможности да възприемаме, разбираме, осмисляме света, обществото, човешките поведения. Струва си, добра инвестиция е, всяко наше общо усилие за придобиване на СМЕЛОСТ да направиш ИЗБОР между две алтернативи и да вземеш РЕШЕНИЕ. „Добро“ или „лошо“, сигурно или рисково, но да решиш какво избираш, защо го избираш, как ще го направиш. Наскоро „Бизнесклуб УНСС“ покани на лекция в университета Максим Бехар и той каза следното: „Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение„. Дълго мислих и Фейсбук дискусия направих (12 март 2013). Разгледах редица научни изследвания от последните 50 години за професионалните качества, компетентности и умения на журналистите и обществените комуникатори. Изследователите са убедени – сърцевинното умение на професионалния журналист във всяко социално време е способността да прави избор и да взема решения.  Към развитие на тъкмо това умение следва да е ориентирано висшето образование в коя да е област, ако искаме свободни, умни, можещи млади хора, българи.

.      600-те коментара, натрупани в последните 60 дни, ми намигнаха заговорнически, показвайки ми, че университетския ми блог е вече популярен и би било безотговорно да го зарежа, дори и да имам основателни причини за това. Част от спама беше реклама на Виагра. Защо ли ми е Виагра? Ами, за да ме предупреди, че съм на път да загубя най-свежото у себе си – бодрия си, мислещ, свободен дух. Разбрах и няма да се дам. Други спамове ми предлагаха ипотечни кредити. И понеже нямам много материална собственост, може би трябваше да ипотекирам част от знанията, способностите, ценностите си, за да получа кредит, който да връщам всеки месец от заплатата си… Това не е моята игра – изтрих и тези предложения.

.      И продължавам напред – връщам се в блога си. Нямам друг паралелен блог, защото ясно съзнавам, че блогът на преподавателя е на университетската платформа.  И днес отново благодаря на МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, че първи и единствен в България създаде наша академична блогосфера. За да са свързани ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  и СТУДЕНТИТЕ, за да расте ДОВЕРИЕТО между тях, за да споделят УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЦЕННОСТИ. За да е свързан УНИВЕРСИТЕТА с БИЗНЕСА, да може бизнеса да намери преподавателите и заедно да развият програми за ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА за студентите, за да може бизнеса да намери изследователите и експертите и да получи ЕКСПЕРТНА КОНСУЛТАЦИЯ. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ОБЩЕСТВОТО и да могат заедно да създават и утвърждават ЦЕННОСТНАТА ОРБИТА на младите българи чрез публичен, демократичен и модерен университетски образователен процес. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ДЪРЖАВАТА не само, за да може държавата да получава управленски капитал от университетите, но и за да възприемат и осъзнаят МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ, че те служат на държавата, но и държавата на тях служи.

.     Очаквайте още от мен…

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

Posted in БИЗНЕСЪТ, ДЪРЖАВАТА, Наблюдения, ОБЩЕСТВОТО, УНИВЕРСИТЕТЪТ, Харесвам студентите си, Час на класа | Tagged , , , , , , , , , , ,