Какви са най-важните уроци, които Ви дава социологията?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Студент VS Преподавател говорят за личността в обществото

Интервю на Толя Стоянова с доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в катедра „Икономическа социология“ и Стефани Панайотова, студент по социология в УНСС.  „Вестник на УНСС“, Октомври 2018

Защо решихте да се занимавате със социология?

Катя: Първата ми любов са медиите. Проумях, че те са лъскава опаковка, започнах да търся опакованото и се сприятелих със социологията. Тя ми показва системата на обществото, от която медиите са част, обществените отношения, принципи и модели, чрез които постигаме целите си.

Стефани: Социологията е интересна наука, която включва много различни дисциплини. Като започнем от икономиката и стигнем до психологията.

Социологията е дисциплина, която е тясно свързана с личността. Какви са най-важните уроци, които Ви дава тя в живота?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Живеем в динамична среда и непрекъснато се сблъскваме с промени. Как най-лесно и бързо личността може да се адаптира към тях?

Катя: Има промени, които носят тъга. Трябва да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си, да вярваме, че промяната е най-доброто решение за нас. Има и такива, които ни радват. Често в радостта си грешим. Добре е да внимаваме, да не изпадаме в опиянение, да благодарим и да продължим по радостния път.

Стефани: От личен опит бих казала, че човек може да се адаптира само с желание и хъс. Няма лесно или бързо. Аз работя по 8-10 часа и в същото време ходя и на университет. Ежедневието ми е много забързано. Сутрин започвам с работа. Следобед прекосявам цяла София, за да отида на лекции, а по-късно отново отивам на работа. В началото е много трудно, но човек свиква рано или късно. Всичко е въпрос на желание. (още…)

Откъс от глава „Консюмеризъм“ в учебник по „Потребителско поведение“ – съставител и редактор проф. Симеон Желев 

Михайлова, Катя. Консюмеризъм. В: Желев, С. (съст. и ред.) Потребителско поведение. С., Издателски комплекс УНСС, 2018, с. 437-460.

Дали консюмеризъм има общо с аристократизъм и снобизъм; феминизъм и сексизъм; капитализъм и социализъм; либерализъм и протекционизъм, хедонизъм и егоизъм, алтруизъм. А може би с тероризъм или пък с туризъм? В българския и другите европейски езици съществува сегмент от думи, наречен „изми” и съставен от думи с наставка –изъм. Характерно за този езиков сегмент е, че думите в него имат силата да определят ценностите и мисленето, решенията и поведението на хората в даден период от време – година, век, епоха, и по същество да моделират човека и обществения ред, в който той живее. Няма да е пресилено и ако определим „измите” като своеобразен цивилизационен ключ, доколкото всяка цивилизация се самоопределя чрез „измите”, които самата тя създава, развива, разпространява.

Предвид тази си способност не просто да въздействат върху ежедневните граждански и потребителски избори на хората, но и да предопределят въздействието на други фактори върху тях, ако „измите” бяха пазарен сегмент, несъмнено всеки професионален маркетолог би насочил усилията си именно към него. За социолозите, философите, културолозите, икономистите, за пиарите и журналистите „измите” са не просто важни, а основополагащи. През 2015 г. седем от най-търсените думи в онлайн речника Merriam Webster са от същия езиков сегмент – социализъм, фашизъм, расизъм, феминизъм, комунизъм, капитализъм и тероризъм[1]. Регистрирани са милиони търсения на тези думи. Възможно е част от търсенията да са случайни попадения. Това, обаче, не намалява рейтинга им, а тъкмо напротив – увеличава обхвата на разпространението им, т.е. възможността за по-висок рейтинг в бъдещ момент.

Очевидно „измите” са обект не само на професионален, а и на масов интерес. Обяснение за този интерес е фактът, че с тях се обозначават идеологиите, т.е. системите от ценности, идеи и възгледи, които формират индивидуалното и колективно съзнание в определен период от време и в определено географско пространство. Хората, живеещи в съответното време и пространство възприемат властващите в същото време-пространство „изми” до степен, че „измите” създават макрорамката на индивидуалния им алгоритъм за осмисляне на света в неговата статика и динамика. Превръщат се в нещо като мисловна карта за извършване на избор – граждански, политически, потребителски и всякакъв друг. Маркират  дори и вземането на ежедневни решения за управление на себе си, семейството, общността. Отразяват се дори в отговора на въпросите: кой съм аз, кои сме ние, кои са другите, чуждите, т.е. повлияват дори върху социалната идентификация на личността.

В началото на 60-те г. на ХХ в. се повдига тезата за край на идеологиите[2], а след 90-те за край на историята и последния човек[3]. Историята, обаче, до днес не е свършила. По-скоро човекът е отхвърлил едни и родил нови доктрини и идеологии, нови „изми”.  Човешкото общество във всяка фаза от развитието си и във всяка своя географска локация ражда съоветни на себе си идеологии и идеологически конструкти, които отразяват потребностите му, начините и средствата за тяхното задоволяване, целите и политиките, ценостите му. И, ако приемем, че консюмеризмът е водеща идеология на съвременното консуматорско западно- или източноевропейско, американско или друго географски определено общество, то тук ще бъдат потърсени отговори на следните въпроси:

• Що е то консюмеризъм? Какви са водещите му ценности, принципи, цели?
• Каква е почвата за неговото зараждане и развитие?
• Как се отразява върху хората,общностите, обществата?

(още…)

Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.

През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.

През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.

В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице. (още…)

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

ВИЕ ЛИДЕР ли сте? Благодаря на Теодора за това видео http://www.youtube.com/watch?v=Z7O8s6NgAck.  Моля, вижте го и обърнете внимание на ключовите думи и изрази. Очаквам да споделите тук какви ключови изрази открихте.

Теодора Пискова: Лидерите се раждат, лидерите се създават. Първите са истинските. Те са различни, по-силни са, побеждават и влияят. Линкълн, Мандела, Едисън, Зукърбърг, за лидера не е от значение възрастта, расата, а умението да бъдеш лидер, да създаваш и оставяш след себе си последователи, които да развиват идеите им, а от тях да произлизат и нови.

Лидия Богданова: Мотиватор, вдъхновител. Трябва да имат опит.

Йоана Русева: Възможност, неограниченост, вдъхновение, „A lieder is one who knows the way, goes the way and shows the way“, изследовател.

Стоян Нешев: КЛЮЧОВОТО е: Иновациите правят разликата между ЛИДЕР И ПОСЛЕДОВАТЕЛ. Оттук можем да обозначим ДИГИТАЛНИТЕ, ТРАДИЦИОННИТЕ и ВИРТУАЛНИТЕ лидери на мнение. Като подчертавам, че дигитален и виртуален са различни понятия.

Катя Михайлова: „Sometimes leader might FALL“. Какво мислите за това? Чуйте това, приемете го като поздрав от мен и междучасие.http://www.youtube.com/watch…–

Велина Гешанова: Лидерите на мнение са силни хора, който показват пътя на останалите! Те са хора, вдъхновители и създатели!

Елена Донкова: Те могат да паднат от лидерската позиция за известно време, но именно това ги прави по-силни, по-концентрирани, откриватели към различното – това, което ще им помогне да си възвърнат лидерството, защото един лидер от миналото, винаги ще си остане лидер.

Лидия Богданова: Възможно е, ето Б. Борисов – той съвсем не успя на последните избори, загуби много от електората си, но въпреки всичко пак е лидер на мнение и може да се възроди. Интересна мисъл – лидер от миналото винаги ще си остане лидер. Тогава защо Царят сега не е лидер на мнение? Имаш предвид, че винаги ще го считат за лидер или и той като президента си печели тази титла до живот?

Стоян Нешев: Ако падне, ще се изправи веднага. Защото не живеем в индустриализма. Защото не е ЧУЖД сред СВОИТЕ и господството е против изолацията.

Катя Михайлова: „Learning from falling down“; „I lost, but I did“t lose the lesson“ (любимите ми фрази от „междучасието“). Има ли общо това с модерното лидерство, лидерство на мнение?

Лидия Богданова: „Уча се от падението..“ нещо сходно се пее в песента. Аз също смятам, че лидерът на мнение се учи от своите падения, всеки човек се учи. Но това не означава, че може да се изправи веднага. Понякога отнема време да възвърне позициите си. Ето С. Станишев – известно време не успяваше да си възвърне позициите, но на последните избори успя и то благодарение на гафовете на другият лидер. Това означава ли, че падението на един лидер е повлияно от изгряването на нов?

Звезделина Георгиева: Лидерът безспорно трябва да бъде мотиватор, иноватор, мечтател, възпитател, комуникатор, съветник и т.н.

Лидия Богданова: Модерното лидерство дори би трябвало да е силно повлияно от паденията, защото комуникацията е значително по-бърза и новината за неговото падение се разпространява много по-бързо и той по-мащабно се сгромолясва.

Катя Михайлова: Знаете ли, струва ми се, че все още не успяваме ясно да разграничим лидер от лидер на мнение. А разлика има, нали? Погледнете, моля, графиката, която Теодора направи, за да изрази резултата от нашата мисловна атака (brainstorm) в една от предишните ни дискусии. Имате ли какво да добавите към нея? Каква е вашата дефиниция за лидер на мнение? Лидерите на мнение, които бяха посочени в предишната публикация, носят ли характеристиките, които предварително определихме? Необходимо ли е да добавим още характеристики? Всичко това в следващата публикация.

Владислава Николова: За лидерите важи „Не е важно да спечелиш битката, важно е да спечелиш войната“.

Звезделина Георгиева: Според мен може да си направим експеримент- да вземем една обществена личност и да проследим въз основа таблицата, която Теди ни изготви, дали притежава тези качества на лидер на мнение.

Катя Михайлова:  Има достатъчно имена, посочени в предходната публикация. Хората, които сте питали, са ви ги посочили. Сега вие проверете дали отговарят на характеристиките, които ние приемаме. И споделете под снимката.

***Следва продължение … Прочетете ….