Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес?Who are opinion leaders today?

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес? Прочетете в интервюто на Стоян Нешев с Иво Никодимов. Можете ли да добавите други имена? http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_24.html

Стоян Нешев: От моето лично проучване сред десетина души се персонифицираха следните лидери на мнение: ЗАХАРИ СТОЯНОВ (революционер), ЯРОСЛАВ ХАШЕК (писател), СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (журналист), ИВО СИРОМАХОВ (писател), МЕГЛЕНА КУНЕВА (политик), АННА ЗАРКОВА (журналист), БАЩА МИ. Явно потребността лидер на мнение сред моите анкетирани да бъде политик е НИЩОЖНА, щом само едно име такова ми посочиха…

Лидия БогдановаДоган?! Той също дълго влияеше и все още оказва влияние върху огромен процент от електората на ДПС. За М.Кунева не бих се съгласила, защото се оказа, че е „скромен“ лидер на мнение – не й достигнаха гласове, но Иво Сиромахов е интересен. Ако погледнем по-мащабно това би трябвало да е и Слави Трифонов. Това е интересно! Има предимно журналисти и политици. Значи лидерите на мнение се характеризират с популярност сред обществото.

Теодора Пискова: След моето проучване имената са Кристалина Георгиева, Ангела Меркел, Барак Обама, Нелсън Мандела, Марк Зукърбърг, а имаше и отговор: „Сам съм си лидер на мнение„.

Мария- Магдалена Александрова Петрова: Според десетте човека, които аз запитах, лидери на мнение в България са : Слави Трифонов, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Кеворк Кеворкян и Кристина Патрашкова. Имаме доста сходни отговори.

Анна Тодорова: Според моето проучване лидерите на мнение в България са: Бойко Борисов, Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Николай Бареков, Волен Сидеров.

Деяна Борисова: Именно Слави Трифонов се открои като личността с 4 гласа в моето проучване. Останалите са Бойко Борисов, Ю. Вучков, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Иван Костов и Георги Ифандиев.

Лидия Богданова: А хората, които сте анкетирали имат ли общи характеристики?

Анна ТодороваДа, моите са на относително еднаква възраст, студенти, образовани, мъже и жени.

Теодора Пискова: Интересно е наистина, моите анкетирани се насочиха основно към световните лидери.

Деяна Борисова: Моите са на възраст между 20 и 60 г., но интересното е, че както за тези на 20, така и за 60- годишните, Слави е лидер на мнение. Според мен това показва, че може да бъде разглеждан като такъв, тъй като е повлиял на различни възрастови групи.

 Катя Михайлова: Баща ми е лидер на моето мнение. Това как ви звучи? И от баща ми стигаме до Барак Обама?

Лидия Богданова: От бащата до Обама има огромна разлика, но това означава, че има един вид лично мой лидери на мнение и обществени лидери на мнение. Той – баща ми –  може да е лидер на мнение и до определено време, докато например младият човек не възприеме различна гледна точка. Моят баща не ми е лидер на мнение, въпреки че изпълнявам неговите нареждания – властта му е авторитарна.

Велина Гешанова: Моите проучвания показаха, че за повечето мой връстници, лидери на мнения са хора, които познават лично и от които черпят информация всеки ден. Например: баща ми, майка ми или някой колега.

Стоян Нешев: Ако БАЩА МИ е лидер на мнение, то веднага го описвам с характеристиките за ДИСЦИПЛИНА, ХРАБРОСТ, ИНИЦИАТИВА, ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ. Т.е. всеки баща е ИНСТИТУЦИЯ, затова мисля, че лидерите на мнение от семейното дърво са легитимно-наследствени.

Владислава Николова: Според мен родителите не се включват в графата лидери на мнение, тъй като това е нещо много по-различно от един истински Лидер на мнение, който трябва да се ползва с доверие от широк кръг от хора. Според моята анкета като Лидери на мнение се открояват следните личности: Саша Безуханова (обявява през юли създаването на интернет платформата „България може“ (Move BG), Сотир Цацаров, Меглена Кунева, Любослав Пенев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мира Радева, Волен Сидеров, Валентин Златев.

Катя Михайлова: Владислава, лидерът на мнение не е ли човек, чието мнение формира мнението на неговата референтна група? Защо бащата или майката да не може да бъде лидер на мнение? Нима семейството не е група? Или е група без значение?

Велина ГешановаАз мисля като Стоян, родителите сформират характера на децата си, за тях те са лидери на мнение.

Звезделина Георгиева: Това е относително. Бащата може освен върху своето семейство да оказва влияние и върху всички свои познати, роднини, приятели и т.н., които съвсем съзнателно са го приели като свой лидер на мнение.

Стоян Нешев: Има и друга гледна точка: ако БАЩАТА е лидер на мнение на СИНА си. Кога пораства синът тогава? За не се получи ефектът от тази реклама: „Жорко, спиш ли, маме!“ http://www.youtube.com/watch?v=292bkMiIrQY

Лидия БогдановаКогато в обкръжението му се намеси друг лидер на мнение и тази реклама не показва, че майката е лидер на мнение, тя е просто лидер, защото притежава къщата. Подобна е и рекламата на vivacom, но и там човекът не е съгласен с лидерството на майката, а нали идеята е, че лидерите на мнение са следвани от хората не по силата на закон, власт или друго , а заради личните убеждения на последователите.

Катя Михайлова: Да не би да намеквате, че „лидер“ и „собственост“ имат връзка?

Лидия Богданова: Аз не мисля така, но в конкретния случай майката е просто лидер, но не и лидер на мнение.

Мария Стаменова: Аз не мисля, че това да си родител автоматично те прави лидер на мнение на собственото ти дете, и може би семействата с лоши отношения са пример за това. До някаква възраст всички слушаме мама и татко, но с времето и порастването влиянието им отслабва и е възможно човек да открие друг лидер на мнение, който да му въздейства по по-силен/различен начин.

Деяна Борисова: Ако приемем, че Слави Трифонов е лидер на мнение може да открием такава връзка. Тъй като той има свое предаване, чрез което да изрази мнение и така да въздейства на хората.

Мария-Магдалена Александрова ПетроваСъгласна съм с Лидия и не е ли по-интересно да търсим лидерите на общественото мнение.

Лидия Богданова: Това е по-скоро заради възможността му да е популярен, а не заради собствеността над предаване.

Катя Михайлова: Хайде помислете още малко дали има връзка между „лидер“, „лидер на мнение“ и „собственост“. Със сигурност ще ви приготвя нещо за четене.

Лидия Богданова: Под „собственост“ трябва да разбираме материална такава. Ако да, то има определена връзка, но тя не би трябвало да е решаваща. Но нали ние характеризирахме, че лидерът на мнение има определен статус спрямо своята група, то това може да означава, че в тази група той има по-голяма собственост от останалите.

Катя Михайлова: Собствеността далеч не е само материална. Има и нематериална, напр. интелектуална собственост.

Лидия Богданова: Значи има огромна връзка, защото лидерите на мнение трябва да притежават по-голяма интелектуална собственост от останалите в групата.

Катя Михайлова: И на мен ми се струва, че връзка има.

Звезделина Георгиева: Аз имам въпрос- кога един лидер на мнение разбира, че е станал такъв, че е натоварен с подобна отговорност? Може би когато види, че има група от симпатизанти и последователи или сам се определя за такъв?

Владислава Николова: И аз мисля, че от тази реклама не можем да съдим дали майката е лидер на мнение на Жорко, а просто има различно влияние върху него.

Стоян Нешев: Лидерството на мнение от родителското тяло е приемливо дотам, докъдето детето е проявило своите критерии за личностно израстване. А след това процесът, ако продължи, описва детето като ЕМОЦИОНАЛНО НЕЗРЯЛО.

Владислава Николова: Звезди, лидер е, когато успява да формира мнението на определена група, да въздейства върху нея чрез своите послания. Той трябва да има последователи на всяка цена, няма как сам да се провъзгласи.

Деяна Борисова: Значи можем да приемем, че на един ранен етап детето има за лидери семейните фигури и на база техния пример се изгражда като човек, а от там вече само избира своите лидери, т.е. мама и/ или татко са ни лидери, но за кратко. По- късно те могат да се превърнат в пример за подръжание.

Звезделина Георгиева: Влади, със сигурност е така. Може би аз не се изразих правилно. Имам предвид, че може би той събира мнения и възгледи и ги обобщава с цел да изпъкне и да се превърне в изкуствен лидер на мнение. Това, разбира се, не означава, че е съгласен с мнението на групата, но може в последствие да го приеме за свое.

Мария-Магдалена Александрова Петрова:  Аз получих и малко несериозен отговор, че Николета Лозанова е лидер на мнение на някаква си нейна група хора, които я харесват. Но не го включих.

Катя Михайлова: Няма „несериозни“ отговори, Мария-Магдалена. Важна ни е всяка информация.

Анна Тодорова: Това е доста интересно, Николета Лозанова-лидер на мнение или лидер за подражание?

Деяна Борисова: По-скоро лош пример за подрастващите, но можем да я наречем и техен лидер… на тази нейна група от хора

Лидия Богданова: Това означава ли, че трябва да характеризираме лидерите на мнение и по това са световни или по-локални говорим?

Катя Михайлова: Имаме вече доста информация. Има ли някой желание да я обобщи? Още в момента – необходим е списък с имената и кое име колко пъти се повтаря.

Анна Тодорова: Пратете ми проучванията,за да направя списък кое име колко пъти се повтаря.

Катя Михайлова Анна, няма нужда да ги пращат – направи обобщение на информацията, споделена тук. Но бързо.

Лидия БогдановаАз набързо обобщих. Как да представя обобщените лидери? На първо място е С. Трифонов, следван от Б.Борисов. Волен Сидеров, Иво Сиромахов, М. Кунева. Те имат повече от 1 глас.

Анна Тодорова: Повечето хора са посочили като лидер на мнение: Бойко Борисов, Слави Трифонов,  Волен Сидеров и Иво Сиромахов – с една дума, личности, които се появяват всеки ден по телевизията и са активни и провокативни в социалните мрежи. Нещо повече-имаше и по-интересни сочени личности като лидери на мнение и това са Николета Лозанова, Юлиян Вучков,  Барак Обама. Научихме от днес още и че лидер на мнение може да бъдат и хора от заобикалящия ни кръг като майка, баща или най-добър приятел.

Елена Донкова: Според мен трябва да се разграничават лидерите, които имат стремеж към власт, т.е. тези, които допринасят единствено за собствените си облаги, и лидерите, които са социално ангажирани и се стремят да развиват групата от хора, за които са лидери, т.е. някой като Махатма Ганди.

Гергана Ботева: В моята социална група (която изследвах), хора над 70г. от село, се откроиха имената Стефан Чолаков, Димитър Цонев, Петър Волгин, Бареков, Станишев, както и трети лица от обкръжението на първите. Имаше и отговор „нямам“.

Йоана РусеваИскам само да добавя, че сред моето проучване се обособиха три групи. В едната, като примери за лидер на мнение се посочиха – Путин, Меркел и най-интересното от всички – Барозу, който заема по-нисък пост в ЕС, за сметка на Катрин Аштън. Останалите две групи се насочиха към това, че всеки човек, преди всичко, си е сам лидер на мнение или, че всяка една сфера си има своят лидер на мнение. Сред коментарите, че всеки лидер на политическа партия би трябвало и да е лидер на мнение, при мен също се появи името Доган, както при Лидия. Интересен ми беше фактът, че никой не посочи Бойко Борисов. Като обобщение мога да кажа, че сред моите запитани, които също варираха в различни възрастови групи, имаше всеобщо мнение, че в България и във времето, в което живеем, няма чуваемост и лидери на мнение трудно могат да се откроят.

Още мнения:

Иво Илиев. Лидерите на мнение в социалните медии (четиво от блогосферата)

Московичи, С. Машина за богове. 2008

Петев, Т. Комуникационната спирала. 2009

Katz, E., P. Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People in the Flow of Mass Communications . 2006.

Nisbet. E. The Engagement Model of Opinion Leadership: Testing Validity Within a European Context. International Journal of Public Oppinion Research, 2004 – Достъпно в Библиотека УНСС

Weimann, G. (at all). Looking for oppinion leaaders. International Journal of Public Oppinion Research, 2007 – Достъпно в Библиотека УНСС

 

*** Следва продължение… Прочетете: …………..

Баба ми… ми е Фейсбук приятелка

…..Въздействието на медиите като средства за масова информация, върху структурата и динамиката на социалните и обществени взаимоотношения отдавна вече не е начална научна хипотеза. Резултатите от множество емпирични социологически изследвания върху ефектите на комуникацията показват, че медиите въздействат върху аудиториите си, дори и когато говорим за ограничени от обективната и субективна реалност ефекти. От изследванията на Джордж Гербнер и колектив знаем, че медиите култивират аудиторията си, възпитавайки определени потребности, цели и ценности. Ако прехвърлим социалнопсихологическата класика, неминуемо ще попаднем на Густав Льобон и тезите му за манипулацията на тълпите. Малко по-близо до нас във времето, Серж Московичи доказва, че медийните аудитории днес са „разпръснати тълпи”, които изпитват същия род въздействия на медиите, като съвременните комуникатори, както класическите Льобонови тълпи. И макар днес, на гребена на Третата вълна по Алвин Тофлър, в мрежите на мрежовото общество по Мануел Кастелс да сме свидетели на раждането и развитието на поколение нови, социални, разпространявани чрез интернет медии; да участваме в изграждането на съвременното дигитално комуникационно пространство (Михайлова, 2011, 299) и още повече – в решаването на основния поколенчески конфликт в него – между „старите” медии на индустриалното общество от Втората Тофлърова вълна (печат, радио и телевизия) и „новите” медии на информационното общество от Третата вълна (така нар. социални медии); да генерираме самочувствие на овластена аудитория, ние в индивидуален, общностен, обществен план, продължаваме да потвърждаваме съвременната адекватност и приложимост на класическите теории за медийните въздействия върху хората, общностите и обществата.

……Възниква все пак и нещо ново, нещо различно. Медиите и информационните и комуникационни технологии днес въздействат не само въз основа на съдържанието на комуникационните съобщения, образи, които разпространяват, но също и като формират различни поколения хора на базата на моделите им за медийно потребление. Можем ли да говорим за поколенческа диференциация в съвременното общество въз основа на разпространените модели на медийно потребление, има ли точки на конфликтност между различните медийно детерминирани поколения, има ли  начини на съвместяването им?

…….Издига се хипотезата, че в условията на информационно (Алвин Тофлър, 1980), мрежово (Мануел Кастелс, 2004) общество се поражда един нов критерии за социално неравенство, задълбочаващ цивилизационното разлоение в българското общество (Михаил Мирчев, 2009, 407-507) – самите нови технологии и медии, които водят до така нар. дигитално разслояване (Ди Маджио, Харигати, 2001, Ян ван Дийк, 2008). Този критерий, за разлика от класическите критерии за стратифициране на обществото се проявява в микро план – в семейството, означавайки различна степен на способност за адаптация и мотивация за интегриране на отделните поколения в семейството към новата дигитална публична и комуникационна сфера. При тази хипотеза, в съвременното семейство наблюдаваме съжителство на различни поколения, дефинирани съобразно доминантната употреба на даден вид медия (Пиермарко Аролди, Фаусто Коломбо, 2007, Михайлова, 2011, 159-185). Самото то, семейството, е изправено пред необходимостта да намери баланса на съвместяване на различните поколения, слоеве в себе си, за да постигне оптимално изпълнение на основната си функция по отношение на обществото като система – възпроизводство на качествено население. В полето на изследователския интерес попада проследяването на проекциите на съвременния макро проблем дигитално разслояване, стратификация (Жельо Владимиров, 2008) в микро социален мащаб, в семейството. Полезно би било на емпирично ниво да се изследват и съпоставят възможностите за достъп и нивото на медийна грамотност на три поколения в българското семейство: баби и дядовци като класическо телевизионно поколение или „дигитални имигранти” (Марк Пренски, 2001); родителите като интернет поколение; и децата като М² (media multitasking) или „дигитални граждани (Пренски, 2001), а на теоретико-методологично да се изведе модел на „дигиталното българското семейство” – достъп и употреба на нови технологии и медии, мотивация и участие в новото дигитално комуникационно пространство.

      Ако искате да разширите знанията си, прочетете:

  • Михайлова, Катя. Дигиталното разслояване в съвременното българско семейство: конфликтност или съвместяване между родители и деца. (2013). Намерете текста сами.

      На любознателните препоръчвам още:

  • Владимиров, Ж. „Дигитално разделение” или информационно измерение на социалното неравенство. В: Социологически проблеми, 2008, 3-4, с. 214-231
  • Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С.: ИК „ЛиК”, 2004.
  • Льобон, Г. Психология на тълпите. С.: Изд. „Жарава”, 2002.
  • Мирчев. М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. С.: „М-8-М”, 2009.
  • Михайлова, К. Телевизията за деца. С.: „М-8-М”, 2009.
  • Московичи, С. Ерата на тълпите. С.: Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  • Тофлър, А. Третата вълна. С.: ИК „ПК Яворов”, 1991.
  • Jan van Dijk. The Digital Divide in Europe. In: The Handbook of Internet Politics, Routledge, London and New York, 2008.
  • Lazarsfeld, Р. Elihu Katz. Personal Influence: The Part Played bу People in the Flow of Mass Communications. Transaction Publishers, 2006.
  • Prensky, M. Digital Natives. Digital Immigrants. In: On the Horizon, Vol. 9, MCB University Press, 2001.
  • Tapscott, D. Growing Up Digital: How the Net Generation is Canging Your World. McGraw-Hill Professionals, 2008.
  • Aroldi, P., Fausto Colombo. Generational belonging and mediascape in Europe.http://www.jsse.org/2007/2007-1/pdf/aroldi-colombo-mediascape-1-2007.pdf
  • Paul DiMaggio, Eszter Hargittai, Coral Celeste, and Steven Shafer. From Unequal Access to Differentiated Use: A Literature Review and Agenda for Research on Digital Inequality.http://www.eszter.com/research/pubs/dimaggio-etal-digitalinequality.pdf
  • Vittadini, N., A. Siibak, I. Carpentier Reifová and H. Bilandzic. Generations and media: The social construction of generational identity and difference. In: Carpentier, N., (at all eds.) Audience Transformations. Routlege, 2013.
……Не забравяйте, че и книгата е медия и решете още веднъж втора задача от входящия тест.
        До скоро и не се преуморявайте!
       Ваша,
       Катя Михайлова

 

Избрахте ли МАГИСТРАТУРА?

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

 

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

  • Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
  • Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
  • Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

        Какъв е желаният ПРОФИЛ НА СТУДЕНТИТЕ?  Тази магистратура е за студенти, които освен авторитетна диплома целят и усвояване на сериозно и задълбочено знание; за студенти, които ще работят активно със своите преподаватели и консултанти; за магистри, които отдалеч се подготвят за модерна докторантура; за млади колеги, които имат амбиция за кариера във високо статусни институции и фирми, вкл. в университети и колежи.

       Каква ПОДКРЕПА ОТ НАС можете да очаквате? Не само съвестна и ритмична работа на преподавателите със студентите, но и индивидуализиран подход и организация още от първия семестър. Не само модерно теоретично знание, но и умения за конкретно приложение и използване за практическа ефективност и добра кариера. Не само рационално организиране на целия обучителен и консултантски процес, но и стимулираща колегиална атмосфера.

Магистърската програма се предлага от катедра „Икономическа социология“, УНСС. Проектът е разработен в сътрудничество с още 7 катедри в университета:  „Икономикс”, „Публична администрация”, „Медии и обществени комуникации”, „Публично право”, „Интелектуална собственост”, „Информационни технологии”, „Политическа икономия”. Получава се диплома за „Магистър” (Master of Research), в област на ВО:Социални, стопански и правни науки.

Научен ръководител: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Вижте подробно Учебен план, Квалификационна характеристика и Анотация на въвеждащата дисциплина на http://www.academic-forum.eu/magistratura.php

Любимата ми ЛЯТНА МЕТАФОРАMy favourite summer metaphor

Историята на човешката цивилизация в ТРИ ЯБЪЛКИ

Ева и споделената с Адам ябълка. Нютон и ябълката на изследователската тревога, на научното търсене. Стив Джобс и хапка от ябълката на технологиите. Всичко това в Бургас на фестивала на пясъчните скулптори това лято.

 

Бъдете и като Ева, и като Нютон и като Джобс и не забравяйте, че лятото свършва.

Ваша,

Катя Михайлова 

КОЙ какво е СВЪРШИЛ?Who has done what?

В края на учебната година всеки преподавател отчита дейността си. Благодарение на  блогплатформата на УНСС, нашите отчети за научно-изследователска дейност са достъпни за всички вас.  Просто влезте в блога на преподавател, от който се интересувате, изберете бутона „Научно-изследователска дейност“ от хоризонталната навигация и четете.

На 18 април представих на колегите си от катедрата атестационен отчет за последните 3 години. Първата ми атестация 2007-2010 получи най-висока оценка и препоръка да подготвя доцентурата си. Вторият атестационен доклад за 2010-2013 публикувам тук в основни акценти.

Защо? Не защото работата ми има нужда от публичност – университетското преподаване и научното изследване са сами по себе си публични дейности. Те следва да са в обществена услуга, защото самото общество – гражданите, родителите, студентите; бизнеса, работодателите и данакоплатците, самата държава дават ресурс за развитие на образованието. Като майка и гражданин имам право да знам кой и как обучава децата ми в общинското училище. Като университетски преподавател имам отговорността да направя работата си прозрачна, да публикувам резултатите. Оставям оценките на вас и не, няма да се засегна, ако те не са високи.

Проявявам интерес към работата и постигнатите резултати и на колегите си. Ще се радвам да прочета как работят – това би обогатило и моята работа.

      Препоръки от предходна атестация

Всеки следващ отчет започва с изпълнението на препоръките от предходния. Ето какви бяха препоръките на атестационнната комисия с председател проф. Петко Тодоров през 2010 г.  към по-нататъшната ми работа.

Активизиране на подготовката на научна продукция с оглед изискванията за хабилитиране и да подготви учебни помагала по водените от нея лекционни дисциплини.”

Година след атестирането, на 14 април 2011, подадох писмено предложение до Катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” за обявяване на конкурс за доцент  като приложих и справка за изпълнението на критериите за хабилитация, описани в законодателната и вътрешноуниверситетска нормативна база. Тогава научната ми продукция се равняваше на общо 395 точки при минимален праг 345 точки, съгласно изискванията. Конкурс за хабилитация не бе обявен поради следните причини: университетът е в криза; няма възможност за нов щат за доцент; катедрата няма нужда от конкурс в момента; катедрата няма подготвен кандидат за участие в конкурс.

Днес научната ми продукция се равнява на минимум 600 точки при изискван минимален праг от 300 точки. Изпълнението на качествените критерии за хабилитация е видимо в следващия отчет. Подготвената научна продукция заедно с разработените от мен електронни учебни помагала използвам във възложените ми лекционни курсове и семинарни занятия.

       Изпълнение на норматива за учебна заетост

Учебната  ми заетост през последните три учебни години (2010-2011; 2011-2012; 2012-2013) е изпълнена съгласно норматива за учебна заетост за съответната година. Изпълнението на учебната ми заетост включва така нар. вътрешноинституционална мобилност, доколкото освен осигурените по норматив от катедрата учебни занятия, водя и семинарни занятия в катедра „Икономическа социология”, Общоикономически факултет.

       Разработени нови семинарни или лабораторни упражнения

Асистент съм в общоуниверситетския курс по  „Икономическа социология“ с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и общофакултетния курс по „Основи на комуникацията“ с титуляр доц. д-р Цветан Кулевски. Лектор съм в курсовете по „Медийна регулация“ и „Аудиовизуална комуникация“. Всяко следващо упражнение е ново – като тема следва ставащото в момента – ако улицата протестира, в аудиторията се учим да гледаме протестите през призмата на научна методолигия, ако навън има избори – учим се да анализираме вербалното и невербално поведение на главните действащи лица. Всяка следваща лекция не е като миналогодишната – динамиката на времето  е различна, технологиите напредват, моделите се променят. Най-новото винаги е добре забравеното старо – моето най-ново преподаветелско и изследователско откритие е „Социология на медиите“ – един напълно авторски, иновативен лекционен курс за медиите в обществото и държавата.

      Ръковдство на дипломанти, докторанти и специализанти

На моето ниво – главен асистент, до скоро не беше позволено ръководство на докторанти и специализанти. Но дипломни работи на студенти, завършващи бакалавър съм ръководила с вдъхновение и грижа за всеки детайл. Това, разбира се отразява и при оценяването на дипломантите. Дори в момента съм ръководител на 8 дипломни работи за бакалавър и магистър.

      Издадени учебници, учебно-помощна литература и научни трудове (мо­но­графии, студии) и др.

През 2010-1013 г. наред с останалата отчетена дейност, съм завършила и публикувала общо:  1 монография – използвам я като учебно помагало в лекционния курс „Медийна регулация”, „Социология на медиите” и воденията от проф. д.с.н. Михаил Мирчев курс „Социология на комуникациите”; 2 научни сборника – използвам ги като учебни помагала в курса по „Методология на научното изследване” за докторанти в НАТФИЗ, както и при научното ръководство и подготовка на дипломни работи; 2 студии и 6 научни статии, подходящи са и се използват във водените от мен курсове. 

      Научна продукция, участия в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество, участия в международни проекти

Отчетния период (2010-2013) е изключително благодатен, що се отнася за развитието на научноизследователската ми дейност както в национален, така и в общоевропейски обхват. Завърших колективен университетски тригодишен проект – в качеството си на главен асистент бях негов инициатор и ръководител. Завърших два национални проекта – отново като ръководител. Завърши участието ми в два европейски проекта, а по останалия трети продължавам да работя.

      Участие с доклади в национални и международни научни прояви

Списъкът с участия е много дълъг. Презентирала съм резултати от научноизследователската си работа както на национални, така и на международни подиуми. Организирала съм две истински международни научни конференции в УНСС – с 90 % участие на колеги от евпропейски и други университети. Инициатор и организатор съм на Академичен форум за обществена наука.

       Проучване на студентското мнение и работа със студентите    

Работата със студентите за мен е изключително важна. Не само в рамките на задължителната аудиторна и извънаудиторна програма, но също и подкрепата, консултирането на изявени студенти с желание и мотивация, с характер и способности за научноизследователска дейност и кариера. Обичам да работя с амбициозни студенти. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на нашата  професия. Моите студенти успяват да се представят не само възможно най-добре, но по-добре от всички останали – обикновено  получават високи отличия и награди.

       Професионални умения, новаторство и инициативност

Развитието ми до тук  бе мотивирано от потребността да овладея професията в нейната преподавателско-изследователска двуликост и да усъвършенствам професионалните си умения. Близката работа с титулярите ми изключително помогна за постигането на целите, така че днес мога да самоопределя преподавателският си стил като пластично съчетание от консервативност и модерност; новаторство, но тясно свързано с принципите на класическата университетска педагогика; гъвкав контакт със студентите и същевременно уважение към академичните рангове и йерархия.

Новото време, информационното общество налага на нас преподавателите бързо да адаптираме уменията и стила си към възможностите на информационните и комуникационни технологии. В работата ми – научно-изследователска или преподавателска, този процес на адаптация, на използване на нови и нови комуникационни платформи е факт. Още през 2009 г. започнах да експериментирам възможностите на Фейсбук като учебна провокация. С времето и към днешна дата способите на работа – аудиторна и извънаудиторна, чрез Фейсбук доказаха своята ефективност, особено по отношение на подготовката на бъдещи журналисти и други публични професии. Разработила съм и апробирала модели за онлайн тестове чрез Фейсбук, провеждане на извънаудиторни тематични дискусии като тренинг за комуникативни и модераторски способности у студентите, като възможност за публично споделяне и защитаване на теза. Всички те са достъпни в личния ми Фейсбук профил.

2012 г. ни изненада с първата университетска блог платформа в България, разработена от УНСС. Към 1 август 2012 г. стартирах университетския си блог. Към настоящия момент той се развива като ефективен преподавателски инструмент, електронно учебно помагало. Разбира се, доколкото университетският преподавател е интелектуалец със собствена позиция, в блогът ми е отразена и моята индивидуалност. Преподавателският ми блог е отворен за коментари и дискусии, каквито вече неколкократно сме провеждали. Свързан е и със множество социални медии. Освен всички психологически и социалнопсихологически ефекти, който един преподавателски блог може да оказва върху студентите и университетската общност, отвореността към свободно коментиране и връзка с други интернет платформи повишава разпознаваемостта на блога, а от тук и позицията на УНСС в Business Schools Web metrics.

Една от честите забележки от страна на ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” към мен в периода на атестация е слаба заинтересованост и инициативност към делата на катедрата, за сметка на инициативност и активност по отношение на други въртешноуниверситетски и извънуниверситетски организации. През атестационния период съм изпълнила коректно и в срок всички възложени ми лично от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” задачи:

  1. 2010 г. Да изготвя справка за международната активност на колегите от катедрата във връзка с подготовката на годишно Общо събрание на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Изпълнено в срок.
  2. 2011 г. Да напиша поздравителни адреси от името на проф. д-р Петко Тодоров и катедра „Медии и обществени комуникации” до колегите от катедри: „Интелектуална собственост” и „Статистика”. Изпълнено в срок.
  3. 2012 г. Да организирам група студенти да участват в конкурс за подбор на персонал в ТВ 7. Бяха организирани 7 студента, който изпратиха своите документи в срок и бяха поканени на интервю.
  4. 2013 г. Да изготвя проект за правила за провеждане на държавен изпит на ОКС „Бакалавър” и дипломна защита на ОКС „Магистър”. Проектите са предадени в срок.

Участвала съм активно и с позиция във всички инициирани от катедрата обсъждания на научна продукция на докторанти или колеги. Не съм отказвала сътрудничество на никой от колегите си, когато съм била помолена за това.

Участвала съм активно и с позиция, дори писмено внесена, в обсъжданията на учебните планове и програми, на бъдещето на катедра „Медии и обществени комуникации”. Факт е превръщането на моите идеи в практика. Така например на 12 юни 2012 внесох предложение за въвеждане на учебна дисциплина „Политикономия на медиите” в учебен план на специалност „Медия икономика”. Предложението се превърна в лекционен курс в магистърска програма „Бизнесжурналистика” с ръководител проф. Петко Тодоров. Курсът влезе и в плана на Медия икономика.

Извън катедрата, в рамките на университета съм участвала активно в разработването на магистърска програма по „Социология” със спецализация „Социология и икономика на публичната сфера”. Освен в изработването на научната и дисциплинарна основа на програмата, инициирах и проведох активна комуникационна кампания с цел популяризиране на програмата и университета като цяло. Отзвукът беше изцяло положителен.

Друга университетска инициатива, в която участвам от самата идея до реализацията е Академичен форум за обществена наука, превърнал се в престижна платформа за бъдещи млади учени и лидери. АФОН са провежда в УНСС, всяка година и е финансиран от фондация „Фридрих Еберт” и „АССА-М”.

Подготвям формиране на български изследователски комитет „Социология на комуникациите, културата и изкуствата” към Българска социологическа асоциация. Инициативата е в напреднала фаза на реализация. Уверена съм, че в неговата дейност като партньор ще бъде привлечен и Съюза на българските журналисти.

      Морални качества, научна и професионална етика

В професионалната си дейност до сега съм се ръководила от принципите наморала и трудовата дисциплина, на научната и академична етика във взаимоотношенията с колегите и институциите в и извън УНСС.

В цялостната си работа със студентите се ръководя от убеждението, че ние преподавателите трябва да им даваме не само съвременно знание, но и да изграждаме у тях социални умения за активна комуникация, професионална отговорност и амбиция за пълноценна реализация.

При всички обсъждания – официално в катедрата както и неофициално между колегите – се стремя да заемам принципна позицияс грижа за развитието на нашата катедра съобразно високи академични и колегиални стандарти. Свидетелства за добросъвестното ми, партньорско отношение към колегите са няколко факта през атестационния период:

  1. Номиниране и включване на гл. ас. д-р Стела Константинова като мой заместник в международния проект “COST IS0906 Transforming Audiences, Transforming Societies” през 2011 г. до сега. Осъществяване на една съвместна командировка с цел участие в среща на управителния съвет по проекта в Лисабон и съвместна подготовка на участието в следващата среща в Лондон, 31 август 2011, където гл. ас. д-р Стела Константинова направи общо представяне.
  2. Включване на колеги от катедрата като рецензенти в проектите „Млада наука за изкуствата”. На поканата професионално се отзоваха проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Биляна Томова, д-р Мартин Осиковски. Благодаря още и на професионалното рецензентско съдействие на доц. д-р Александър Вълков в тези проекти.
  3. Покана към колегите от катедрата да се включат с лекционни курсове в разработването на магистърска програма по „Социология” със специализация „Социология и икономика на публичната сфера” – проф. д-р Любомир Стойков отказа, доц. д-р Биляна Томова прие.

* * *

          Пълният текст на атестационния отчет заема 18 страници. Към него има и няколко приложения. Ако искате да видите повече от публикуваното тук, моля отворете приложените тук файлове.

Оставям оценките на вас, със съзнанието, че каквото съм могла съм го свършила на нивото на достигнатата компетентност.

        С уважение,

        Катя Михайлова

АТЕСТАЦИОНЕН_ОТЧЕТ_2013               АТЕСТАЦИЯ 2013 ПРИЛОЖЕНИЯ

Не ти харесва – променяш

.       Да донесеш нещо, което липсва на този свят е цялата идея на човешкото съществуване и развитие, според Джоузеф Камбъл. Но светът може и да не знае, че има нужда от твоя дар – това е разковничето на конфликта на човека със света. Започваме да не харесваме света. Той също не одобрява мислите, идеите, дейността ни. Какви са решенията, защото въпреки взаимната антипатия, трябва да се намери баланс – и човекът с дара иска да продължи да живее и светът иска да продължи да се развива?

.      Преместване, миграция в друг град, държава, място, в различна професионална общност, социална страна, където очакваме харесването да е двупосочно, където вероятно ще ни е по-лесно да отдадем дара, който носим. Това решение твърде много прилича на номадското търсене на по-доброто място за живеене, където съществуването ще е по-лесно. Удовлетвореността не е особено голяма. Всяка миграция къса връзки, често къса свещени връзки между родителите и децата, братята и сестрите. Всяка миграция изолира, поне докато трае адаптацията на човека в избраното от самия него човешко общество. И няма никаква гаранция, че новия ми свят ще има нужда от моя дар. Струва си да се замислим за това преди да напускаме, недоволни и гневни светът, който познаваме.

.       Едно мое наблюдение показва, че професионалната реализация на повечето от българите или студентите, които избират да следват в чужбина се забавя, не се осъществява така, както е мечтано, а при връщане в родината – родният пазар се оказва негостоприемен и западно образованият вишист развива тезата за дълбоката изостаналост и народопсихологична комплексираност на българското общество, бизнес, наука, култура, което не е на ниво, за да може да оцени достойнствата на завърналия се.

.       Къде е проблемът? Кандидат-студентът, недоволен от родната си образователна система, решава да се премести и да отдаде своя дар на друго общество – да обогати с идеите си чужда общност, да финансира далечна образователна система, да инвестира човешкия си капитал в друга обществена структура. Другото общество приема неговия дар и на свой ред предлага блага за съответната цена, но без дълготрайни ангажименти, само в логиката на неангажиращ четиригодишен флирт. Чуждото общество за някои е родина и естествено – тях то подкрепя. Гостите остават недоволни там, преместват се обратно в родината си, за да й дадат дара, който са усвоили навън, но тя не ги очаква – подготвила е своите, които са останали и тук са се развивали.

.      Аналогичен е и казусът „отдаване на обич”. Тя майката, недоволна че не може да работи в родината си, оставя децата си и отдава грижите и обичта си на чужди деца в друга страна срещу заплащане. Децата й порастват, връзката се разхлабва и когато майката има нужда от обич и грижа, няма от кой да я получи – собствените й деца гледат чужди деца, а отгледаните от нея вече са си платили за това.

.       Джоузеф Камбъл казва, че ако човека с дара реши да се премести, да се самоизолира, то той „оставя портата да обрасне с бурени” и рано или по-късно стресът от самоизолацията го депресира. Пораженческа позиция, изгубен дар и загубена човешка стойност.

.        По-добре е да остане и нещо, някак си да промени. Две решения са описани.

.        Първото – оставаш и даваш на обществото само това, което то е готово да приеме, поддържаш статуквото, без да се опитваш да го променяш. Няма развитие. Променяш себе си като се самопревръщаш от дароносител в търговец. Произвеждаш с лекота ежедневни блага, които продаваш с успех и се успокояваш, че когато натрупаш богатство в по-системен социлогически смисъл, ще намериш начин да отдадеш дара си на обществото. Но към този момент и дара е разпръснат в множество заблуждаващи, хаотично разхвърляни продуктчета – книжки, картинки, музички, политикантски слова, и енергията за отдаване на дара е изчерпана. Останало е материалното богатство и тревогата на кой да го дадеш.

.      Случаи – много. Професори, доценти и други продуценти, както казва приятел. Напоследък забелязвам нова търговия. Млади дами, дарени с очарование и усвоили психологическото познание, продават даровете си на дребно под формата на психологическо консултиране на добре замогнали се, самотни мъже на средна възраст. Част от консултациите са на питие в елитни заведения. Новите компаньонки са на ход. Но не в тях е проблемът – по-добре е да се замислим докъде сме го докарали днешния 40-годишен мъж!

.       Не ти харесва – променяш. Това е второто решение, най-трудното – вярно, но най-истинското. Всъщност, в развитието си всеки човек преминава през фазата на местенето, на бягството и това е нормално в ранните, младежки, предсемейни години. След това идва времето на уседналостта, на търсенето на начин да се справиш, да промениш себе си, другите, света, но да останеш. Моделът „не ти харесва – променяш” в логиката на Камбъл разкрива педагогическо отношение, мисия към света – „да помогнеш на света да осъзнае потребността, онова, от което ти самият си се нуждаел и което трябва да му дадеш”. Струва ми се, че това е решението на истинските учители, университетски преподаватели, които са призвани да усвоят най-висшия дар от вселената – познанието, и да го отдадат на обществата си в името на развитието. Не е лесно. Изисква дълбоко търпение и емпатия. Трябва да намериш изразни средства, начини, достъпни за твоето общество, за да му отдадеш онази част от жизнената благодат, в дози и на нива, които то е способно да приеме. Съгласна съм – звучи идеалистично и невъзможно за постигане. От къде човек ще вземе време днес, когато няма време; как ще намери търпение в този центробежен стрес; как ще е състрадателен в тази аномична разпокъсаност?. „Ала успееш ли да се закачиш поне мъничко за обществото, скоро ще откриеш възможност”, казва Камбъл. Историята примери дава. И то не онази история с героичните подвизи, а днешната, близката.

.      Както е известно новият глобален световен ред, информатизацията на обществата трансформират нашия свят – подсилват производствения капацитет, културната съзидателност и комуникационния потенциал, но лишават обществата от избирателни права, както пише Мануел Кастелс. „Хората по целия свят негодуват от загубата на контрол върху живота, средата, работата, икономиката, правителството, страната си и в крайна сметка съдбата на Земята”, т.е. не харесват новия свят, но няма на кой друг свят да се преместят и следвайки законите на социалната еволюция – се съпротивляват.  Подобни обществени реакции и мобилизации се проявяват в необичайни форми и напредват по неочакван начин. Известни са като социални движения, симптоматични са за язвите на обществата, които ги пораждат и въздействат върху обществените структури с различна интензивност и резултати. Кастелс извежда алгоритъм на обществена промяна, анализирайки някои от марковите социални движения на миналия век – мексиканските сапатисти и иновативната им комуникационна политика, еко и феминистките движения. И в България това се случва – вземете опита на „Адвокати за промяна”, вземете „Окупирай”, вземете набиращите сила граждански мобилизации срещу ЧЕЗ.

.      Така че, не ти харесва – променяш. Как? Като действаш. Защото така правят цивилизованите.

.      Катя Михайлова

* Оригиналната публикация на статията е във „ФАКТИ“, 12 февруари 2013, 08.00 ч.. Достъпна е на: http://fakti.bg/mnenia/59042-ne-ti-haresva-promenash?utm_source=fakti.bg&utm_medium=banner&utm_content=ne-ti-haresva-promenash&utm_campaign=oftheday

Продължавам НАПРЕД – ВРЪЩАМ се в блога сиBack to my blog

.      … И заварвам тук 422 уникални коментара и 683 спам коментара.

.      400-те коментара са от моите студенти. Препрочетох ги. Заслужава си да продължавам да работя със студентите си за развитието на нашите възможности да възприемаме, разбираме, осмисляме света, обществото, човешките поведения. Струва си, добра инвестиция е, всяко наше общо усилие за придобиване на СМЕЛОСТ да направиш ИЗБОР между две алтернативи и да вземеш РЕШЕНИЕ. „Добро“ или „лошо“, сигурно или рисково, но да решиш какво избираш, защо го избираш, как ще го направиш. Наскоро „Бизнесклуб УНСС“ покани на лекция в университета Максим Бехар и той каза следното: „Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение„. Дълго мислих и Фейсбук дискусия направих (12 март 2013). Разгледах редица научни изследвания от последните 50 години за професионалните качества, компетентности и умения на журналистите и обществените комуникатори. Изследователите са убедени – сърцевинното умение на професионалния журналист във всяко социално време е способността да прави избор и да взема решения.  Към развитие на тъкмо това умение следва да е ориентирано висшето образование в коя да е област, ако искаме свободни, умни, можещи млади хора, българи.

.      600-те коментара, натрупани в последните 60 дни, ми намигнаха заговорнически, показвайки ми, че университетския ми блог е вече популярен и би било безотговорно да го зарежа, дори и да имам основателни причини за това. Част от спама беше реклама на Виагра. Защо ли ми е Виагра? Ами, за да ме предупреди, че съм на път да загубя най-свежото у себе си – бодрия си, мислещ, свободен дух. Разбрах и няма да се дам. Други спамове ми предлагаха ипотечни кредити. И понеже нямам много материална собственост, може би трябваше да ипотекирам част от знанията, способностите, ценностите си, за да получа кредит, който да връщам всеки месец от заплатата си… Това не е моята игра – изтрих и тези предложения.

.      И продължавам напред – връщам се в блога си. Нямам друг паралелен блог, защото ясно съзнавам, че блогът на преподавателя е на университетската платформа.  И днес отново благодаря на МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, че първи и единствен в България създаде наша академична блогосфера. За да са свързани ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  и СТУДЕНТИТЕ, за да расте ДОВЕРИЕТО между тях, за да споделят УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЦЕННОСТИ. За да е свързан УНИВЕРСИТЕТА с БИЗНЕСА, да може бизнеса да намери преподавателите и заедно да развият програми за ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА за студентите, за да може бизнеса да намери изследователите и експертите и да получи ЕКСПЕРТНА КОНСУЛТАЦИЯ. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ОБЩЕСТВОТО и да могат заедно да създават и утвърждават ЦЕННОСТНАТА ОРБИТА на младите българи чрез публичен, демократичен и модерен университетски образователен процес. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ДЪРЖАВАТА не само, за да може държавата да получава управленски капитал от университетите, но и за да възприемат и осъзнаят МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ, че те служат на държавата, но и държавата на тях служи.

.     Очаквайте още от мен…

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

Телевизията за деца: с поглед към бъдещето

Въведение

  • Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
  • 13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
  • Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

579767_3959566318385_1749197872_nТази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)

С гражданско пристрастие и майчинска болка

1828_6329_101598219853912_1842042_nРЕЦЕНЗИЯ за „Телевизията за деца” с автор Катя Михайлова

Рецензент: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

24 март 2011

Катя Михайлова си позволява смелостта да премести акцента.

Монографията „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия” е безспорно АВТОРСКА, добросъвестно авторска, изработена е в добри професионални стандарти за научно творчество. Работата е развита в една стройна логическа и предметна структура в три части. Първата част е общотеоретична, концептуална, озаглавена „Анализ на въздействията”. Втората – „Телевизионна продукция за деца” навлиза в проблемите на практическото изработване на телевизията за деца. Третата – „Институционален анализ” извежда отношенията между телевизията и децата на институционално и обществено ниво. (още…)