Въведение

• „Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
• „13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
• „Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

Тази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)

РЕЦЕНЗИЯ за „Телевизията за деца” с автор Катя Михайлова

Рецензент: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

24 март 2011

Катя Михайлова си позволява смелостта да премести акцента.

Монографията „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия” е безспорно АВТОРСКА, добросъвестно авторска, изработена е в добри професионални стандарти за научно творчество. Работата е развита в една стройна логическа и предметна структура в три части. Първата част е общотеоретична, концептуална, озаглавена „Анализ на въздействията”. Втората – „Телевизионна продукция за деца” навлиза в проблемите на практическото изработване на телевизията за деца. Третата – „Институционален анализ” извежда отношенията между телевизията и децата на институционално и обществено ниво. (още…)

Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и социалната мисия. София, изд. „М-8-М“, 2011. 336 с. ISBN 978-954-8177-52-8.

Съдържание

Основни фигури

Въведение

Приложение

Предметен показалец

РЕЦЕНЗИЯ на монографичен труд „Телевизията за деца”, представен от гл.ас. д-р Катя Михайлова

Рецензент: доц. д-р Биляна Томова

24 март 2011

Средата на анализа е обществото в призмата на социологическа система.

През последните две десетилетия медийното пространство отправя объркващи послания относно формирането на аудиторията. Липсата на цялостна философия за изграждане на детската аудитория се забелязва особено ярко. В този контекст представеният от д-р Катя Михайлова монографичен труд е посветен на тема с нарастваща актуалност и сериозен теоретичен и практико-приложен потенциал.

Разработката е в обем 320 страници, а без приложенията 277. Приложенията съдържат списък на фигурите (12 бр.), списък с използвана литература, която се състои от 71 източника, архив на важни регулаторни решения (почти 20 годишен), предметен показалец.

Предложената структура е рационално последователна – включва девет глави балансирани в три части, като всяка глава завършва с основни акценти. (още…)

Заключение

 „И изведнъж се вцепених от ужас, виждайки, че дъщеря ми не ми обръща внимание. Погледът й беше вперен в анимационното филмче. Заместваше хипнотичната сила на огъня с тази на телевизията, а племенната памет – с тази на рекламите.

Силната уплаха ме остави без думи! А хилядите въпроси – без сън. Какво се беше случило? Къде беше грешката? Какво общество бяхме изградили? Какво бяхме постигнали, ние, жените, с нашето напускане на дома?”

Лаура Ескивел[1]

Тази книга завършва с въпроси. В майчинско-човешки план те са породени от тревога за децата ни – не само защото са бъдещето на обществото, но и защото са неговото и нашето настояще. В научноизследователска перспектива, новите въпроси показват посоката на следващите изследвания, защото създаването на работещо знание е процес, а не гръмка моментна случка.

Какво се беше случило?

Детските площадки започнаха да изчезват в годините на прехода. Голяма част от тях бяха превърнати в жилищни кооперации, супермаркети, бензиностанции, „офиси” за продажба на марихуана и хероин. Тези площадки, които останаха – обезлюдяха. Децата вече не играят там. Като дигитални жители те си имат нови пространства и нови любими, „естествени” за виртуалното детство занимания. Седят пред телевизора и „играят” Бакуган[2]. Преживяват поредното сексуално удоволствие на еманципираната самотница Кари Братшоу[3], драмата на Инджи и Мехмед[4], забранената страст на Бихтер и Бехлюл[5], трагедията на децата след земетресението в Хаити, земетръсно-цунамната трагедия в Япония, убийството на някого. Без да искат, без да разбират дори, се превръщат в затлъстяващи, нервни консуматори, които, ако доживеят пълнолетие, биха били удобна за управление маса.

Родителите вече не водят децата си по площадките. Забързани в кариерата си, в личните си отношения, нехаещи за децата си или загрижени, но неподготвени и безпомощни, доверяват потомството си на най-достъпната бавачка – телевизията. Момчетата и момичетата остават сами във физически защитеното пространство между дивана и телевизора, далеч от рисковете на улицата, но пряко изложени на въздействията на телевизията. (още…)

    Мотивацията на 9 кандидатмагистри да продължат обучението си в магистърска програма „Социология и икономика на публичната сфера“ се оказа недостътъчна, за да се сформира първия випуск. Проф. Мирчев попита: 9 малко ли са или са много.  Прочетете отговора в блога му. И каза, че магистратурата тръгнала с първа стъпка накриво.

   Не, не ми се струва, че първата стъпка е накриво. Направихме само миша стъпка напред, като в онази забравена детска игра, където децата питат Господаря: „Господарю, господарю как да стигна до теб?“, а той отговаря: „С една миша крачка“, например. Толкова за стъпките.

    С магистратурата е различно – тя е образователен продукт, при това във второто ниво на висше образование, не просто фундамент, а фундамент за съзнателния път на младия човек напред. Тя не е като паста за зъби, и като другото, което рекламират и позиционират в българските телевизионни сериали, което лесно използваш или да заменяш. От магистратури не се отслабва, бръчките и целулита остават видими. Магистратурите променят концепцията за света, модуса на мислене и осмисляне на случващото се в света  и затова решението да учиш или не, какво и как си иска времето за съзряване.

      На нашата магистратура, защото е съвършенно нова и различна идея й трябва още повече време. Потребно е време на младите, на студентите най-малкото да прочетат документацията, за да се ориентират, да решат дали приемат тази нова философия и ценности. Време трябва и на колегите – преподаватели да приемат идеята за диференциране на магистратурите, насочени към реализация в бизнеса и другите, академичните, които целят подготовка за реализация в науката. Трябва време и на всички други в системата, за да успеем да развием университетите си на едно поколенческо ново и качествено различно ниво.

   Не, стъпката не е накриво, миша е. Благодаря не всички колеги – студенти, преподаватели и приятели – реални и виртуални, които споделят ценностите, върху които изградихме магистърската програма. Вградихме в основата й науката като споделено пространство, като диалог и взаимност и затова се радвам, че пътя започна и съм сигурна, че пътя продължава.

       Ваша,

       Катя Михайлова

..

      Социологическото предизвикателство през втората учебна седмица за студентите първокурсници от направление „Обществени комуникации и информационни науки“ е да се опитат да позиционират отделни институции в макро модела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, 1965).

      Провокиран от представените на лекцията домашни работи: „Вестик на УНСС“; „Библиотеката или  просто Гугъл“; „Катедра МОК във Факултет „Икономика на инфраструктурата“, проф. Мирчев демонстрира позициониране на УНСС като социологиечска структура и обществена институция в макро модела на обществото като социологическа система.

      ДОМАШНАТА ЗАДАЧА (втора) е да се позиционират медиите (медийната система) в обществото като социологическа структура като се използва примера даден на лекцията и разясненията по теоретичния модел, направени в дискусионното семинарно занятие.

        УСЛОВИЯ и АЛГОРИТЪМ за изпълнение на задачата

1. Прочетете текста на Стоян Михайлов „Обществото като социологическа система“ в „Текстове 2. Покана за социология“ , с. 305-322. Откъсът е от монографията на Стоян Михайлов „Социологическата система“, издадена през 2010 г.
2. Прочетете „Телевизията за деца: с поглед към бъдещето“ (въведение) в „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия„, с. 13-29.
3. Реферирайте текстовете и се опитайте да отговорите на въпроса: къде е мястото на медиите в обществото като социологическа система. Аргументирайте отговора си с тези от прочетените и реферирани текстове.
4. Ако всички стъпки бъдат изпълнени съзнателно и отговорно, то остава да структурирате мислите си и да напишете първото си РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ.
5. Очаквам РЕФЕРАТИВНИТЕ ЕСЕТА в обем до 4 стандартни страници, изпратени по електронната поща на адрес [email protected] не по-късно от 1 октомври 2012 – понеделник, 24.00 часа.
6. Настоятелно моля, пишете с уважение към правописните и граматически норми на българския език.
7. В заключение, опитайте се да резюмирате Вашето реферативно есе в кратък текст – резюме, до 200 думи. Мислете за резюмето като за „реклама“ на реферативното есе. Когато сте готови, публикувайте резюмето като коментар на този пост. Моля, направете това до 2 октомври, 12.00 часа.

     РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ

   Реферативното есе е научно-публицистичен жанр, които съчетава рационалността на науката с въздействието на публицистиката. Разработва се по предварително зададена тема в характерна за научно съчинение структура (увод, изложение, заключение). Водещи са: авторовата теза и рационалната аргументация, основана на реферираните от автора научни текстове.

      КРИТЕРИИ ЗА НАЙ-ВИСОКА ОЦЕНКА

1. Тезата: ясно формулирана, авторска, оригинална.
2. Аргументацията: основана на две реферирани научни произведения.
3. Структурата: съответна на жанра.
4. Стил: научно-публицистичен.
5. Език: правилен български език.

      Индивидуална или групова работа

     Задачата е индивидуална от гледна точка на резултата – очаквам по едно реферативно есе от всеки колега. В подготвителния етап, преди писането, ви препоръчвам да работите в сътрудничество с колегите си от групите по първата домашна задача или с други колеги по ваш избор. Можете да четете заедно, да дискутирате заедно, да определяте гледните точки, да формулирате идеите си, тезите си заедно. След това всеки самостоятелно трябва да напише реферативното си есе. Съвместната работа обогатява, провокира, изгражда. Както вече сме говорили науката е колективно дело с индивидуално присъствие, изява и принос. Вие изберете начина, по който ще работите – университета е място за учене и научаване, а за да се научи човек трябва да опознава различни модели.

       За Ваше улеснение

• Можете да прочетете и „Концепция за социологическата система в българската социологическа школа„, Стоян Михайлов в „Текстове 2“, с. 322-331.
• Ще Ви бъдат полезни също и речниковите статии от раздел „Обществена дейност: потребности, интереси, цели“ в „Текстове 2“, с. 201-221.
• Разгледайте фейсбук албумите в дневника на Катя Михайлова: „Медия/а/@“ http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1327351194652.2047703.1557090045&type=3 ; „Социология“  http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1265440206916.2040811.1557090045&type=3

      УСПЕХ!

       Не се съмнявам, че ще се справите – всеки според студентските цели, които си е поставил. Пожелавам Ви конструктивна и приятна работа. Задачата не е лека, изисква доста усилия и време, и организация. И, ако не искате да работите през нощта, работете по-организирано през деня.

        Ваша,

       Катя Михайлова 

РЕЦЕНЗИЯ за ръкописа на д-р Катя Михайлова „Телевизия за деца”

Рецензент: д-р Стела Константинова

24 март 2011

Тематиката е провокативна. Крие потенциал за изследване.

Темата на изследването – „Телевизия за деца”,  предизвиква научен и обществен интерес поради подценяването на детските нужди и несъобразяване с тях от страна на медиите (телевизията в конкретния случай). Съвсем резонно авторката насочва изследователските си усилия към телевизията, тъй като, според изследванията, тя все още е медиата с най-голям аудиторен дял. Децата, като част от този дял, са лесно уязвима публика – факт, който медиите пренебрегват при подредбата на програмната схема. Именно тези две причини са основание да определя темата като изключително актуална.

Авторката разглежда с научна прецизност причините за „натикването” на детските интереси в ъгъла на обществения интерес, за което голям дял имат и медиите, и по-специално телевизията. Съвсем закономерно, предвид заглавието на труда и поставените цели, търси приложими начини за реална закрила на тази уязвима аудитория. Представя и базисни препоръки, според които телевизията да влезе пълноценно в ролята на “трети родител” и да изпълни качествено основните си социални функции – да възпитава, социализира и интегрира, вместо да продължава да “абдикира” от своята обществена отговорност.

Научните търсения на д-р Катя Михайлова са съсредоточени върху намирането на ефективни начини за позитивно взаимодействие между телевизията и детската публика на възраст между 6 и 10 години, изследвани в първата част на книгата. Тази възрастова рамка е привлекателна за анализ, тъй като децата започват да гледат редовно телевизия на 3-годишна възраст, когато телевизорът за тях е говореща книжка с картинки, а времето за гледане на предавания се увеличава с порастването. Това са годините, в които децата са отворени към света и новите познания и приемат медийните послания на доверие. (още…)

Курсът по „Социология“ за направление „Обществени комуникации и информационни науки“, І курс  започна с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и гл. ас. д-р Михайлова.  Лекциите са по разписание във вторник (14.15, П038), семинарните занятия в сряда (9.00 до 14.00 съответно в три групи).

В следващите петнадесет седмици ще работим по „Текстове 2. Покана за социология“ – авторска христоматия на Михаил Мирчев. Ще използваме също и „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществаната мисия“ – монография на Катя Михайлова, като въведение в отрасловата социология на медиите.

Предвидени са 15 домашни работи, състоящи се от три части – първо четене на избран социологически текст, второ – писане на реферативно есе по зададена тема на основата на прочетения и анализиран в съответното семинарно занятие текст, трето – изпращане на писмената работа в срок на асистента.

В първата учебна седмица работим по въведение в социологията като наука. Опитваме се да овладеем УНСС като социологическа структура. Първата домашна работа е по тази тема.

УСЛОВИЕ на първата домашна работа

1. От списъка с теми изберете тази, която най-много Ви приляга. Формирайте екип от 5-9 колеги от курса, не е задължително да работите само с колеги от Вашата група. Структурирайте групата си като малка социална група и организирайте работата по темата. Всички заедно разработете журналистически материал по избраната темата без ограничения в идеята, жанра – репортаж, интервю,  очерк, пътепис, документален филм и т.н., знаковата система на материала – словесен, аудио или аудио-визуален.

2. За да изпълните задачата ще трябва най-напред да направите проучване по темата. Не се ограничавайте до информация от лесно достъпни източници, търсете достоверни, интересни и нетрадиционни източници, за да получите пълна и вярна информация, но и творческа провокация.  След това обобщете и структурирайте събраната информация. Вземете необходимите творчески решения и ги изпълнете.

3. Технически регламент: след като изберете тема и формирате група, използвайте опцията за коментари по този пост и в коментар напишете именета на колегите във Вашата група както и избраната тема. Не избирайте тема, която вече е избрана от Ваши колеги. Когато приключите работата си, направете следващ коментар, в който споделете впечатления от изпълнението на домашната работа и кажете на всички, че сте готови.

4. Важни крайни срокове. Добре е да изпратите коментар „Готови сме“ най-късно до понеделник 24 септември 2012. Можете да оставите някои дребни довършителни детайли и за след това, но бъдете готови да презентирате първата си групова домашна работа във вторник 25 септември в лекцията по „Социология“.

5. Консултации. По три от темите можете да използвате консултация от Вашите по-големи колеги четвъртокурсници: Калоян Янков, Кристина Кирилова, Владимир Шонев. Те са автори на съответните теми. Разбира се, можете да се обърнете към всички останали студенти. Аз също съм на линия. Още нещо важно – всяка модерна органицаия има добре работещ и услужлив комуникационен офис, намерете го в структурата на УНСС и помолете колегите да ви сътрудничат.

ТЕМИТЕ

1. Катедра „Медии и обществени комуникации“ в структурата на факултет „Икономика на инфраструктурата“ – консултант Калоян Янков, можете да се свържете с него на [email protected].
2. Домашната работа по „Социология“ – консултант Кристина Кирилова, можете да се свържете с нея на [email protected].
3. Зала „Бонсист“ – консултант Владимир Шонев, можете да се свържете с него на [email protected].
4. Моята студентска мобилност
5. Учебният ми стаж и възможности за професионално развитие и кариера тук, в България
6. Библиотеката или просто Google
7. Управление и организация на нашия университет
8. Моята стипендия и моята награда като студент в УНСС
9. Академичен форум за обществена наука
10. „Вестник на УНСС “ като начало на професионалната кариера 
11. Нашите студентски отговорности и права
12. Бакалавърската програма, която си избрахме
13. Проф. Стефан Бобчев и Карл Маркс: УНСС – история и съвременност
14. Защо учим „Социология“, ние искаме да станем журналисти?
15. УНСС в интернет

Пожелавам на всички предизвикателна работа. Ако не успеете – не е фатално, просто ще започнете студентската си кариера с фалстарт. Ако успеете, вярвам във Вас, вече няма да се чувствате така объркани и стреснати  във Вашия-Нашия университет, ще познавате колегите си, ще се чувствате уютно в коридорите и залите на УНСС, ще знаете на кого какъв въпрос да зададете, за да получите отговор, на който може да разчитате.

       Ваша,

       Катя Михайлова