Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.

Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС

Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.

Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите.  В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет. (още…)

Настоящият доклад е своеобразно продължение на доклада, изнесен на Първа национална конферения по политическа икономия „Политическа икономия и икономическа наука”, организирана от катедра „Политическа икономия”, УНСС и проведена тук в Голяма конферентна зала на университета преди две години (Михайлова, К. 2015). Тогава се опитах да очертая възможна теоретико-методологическа координата на политическата икономия на медиите, да посоча варианти за приложение на политикономическото знание за медиите в обяснението и решаването на практически проблеми в съвременната медийна среда. В заключение представих основни теми от програма за лекционен курс по политическа икономия на медиите.

Втора национална конференция по политическа икономия „История и философия на политическата икономия” (24.11.2017, Св. Екатерина) ме предизвика да разширя и задълбоча размишленията във вече очертаното поле на политикономията на медиите. През изтеклите две години в нашата страна не ми е известно да се е появило системно политикономическо научно изследване на медиите, въпреки че лекционен курс по „Политикономия на медиите” се чете в университета, а извън университета медийното поле се разтърства от проблеми, очакващи своето политикономическо обяснение и вариант за решение.  Редиците от изследвания в областта на икономика на медиите или икономика и медии, медии и политика се удължават, но вероятно все още не сме узрели, за да достигнем до политикономическия синтез в комуникационните и медийни изследвания. Възможни са и други причини за това закъснение и дори изоставане спрямо развитието на западноевропейското, американско и дори руско осмисляне на проблематиката. Например – изкуствено прекъсната мисловна линия по иделогически и парадигмални съображения, която трудно и с усилия се възстановява. Или още страх от попадане в спирала на мълчанието (Ноел-Нойман, Е. 2004) при занимания с политикономически изследвания на медиите и не само, защото е известно, че водещата парадигма днес у нас все още изключва подобни подходи.

Настоящият доклад, за съжаление, също няма да представи резултати от политикономическо изследване на медиите. Но ще се опита да направи още една стъпка към сърцевината на отрасловата дисциплината, като очертае някои от нейните приноси към рзвитието на политикономическата наука. За целта е направен реферативен преглед на някои от основните класически и съвременни политикономически трудове в областта на медиите и обществените комуникации. (още…)

Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.

През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.

През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.

В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице. (още…)

Методически и методологически стъпки при писането на дисертация

Докторантски семинар, 14 декември 2015

Светът и тази година дочака своето голямо life-style събитие – календарът на „Пирели“ (Pirelly Calendar). Но вижте моделите за 2016. Сравнете януари 2015 с януари 2016. Различни са, много различни са образите на жената. Вместо куклата „90-60-90“ пред обектива е застанала жената, каквато е, жената от живота на днешния ден, тази която прилича по нещо на всяка от нас.

Другото голямо събитие предстои – очакваме всеки момент премиерата на Епизод VII от „Междузвездни войни“. Открих тази междугалактическа сага през 1999, когато излезе Епизод I „Невидима заплаха“. Преди нея светът вече беше гледал IV, V, VI, моите съученици отдавна се бяха запленили по джедаите, които вече се бяха завърнали… (още…)

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

Доклад от кръгла маса „Проблеми на обществената комуникация“, 12 май 2015, УНИБИТ

Много проблеми на обществената комуникация днес, в това число и на публичната политическа комуникация, вече са диагностицирани. В настоящия доклад ще фокусирам вниманието върху едни от проблемите, от който е възможно да израстват всички останали. Свързан е с отношението на комуникатора към реципиента като основно отношение за осъществяването на коменикационен процес. Конкретният проблем, който все по-често се наблюдава е „изчезването” на другия в комуникацията или по-точно новите модуси на неговото съществуване. За целта най-напред ще направя анализ на проблемните възли в обществената комуникация през два теоретични модела – основния модел на комуникационния процес и обществен комуникационен модел. След това ще потърся корена на тази проблемност в съвременната публична политическа комуникация, като частна сфера на обществената комуникация.

Настъпила ли е „смъртта на другия” в публичната политическа комуникация и в обществената комуникация въобще или се поддържа видимост на липса, на незаинтересованост от другия, като параван за разгръщане на обмислени стратегии за масово налагане на въздействие? (още…)

      Медиите трансформират обществата –  формират обществено мнение; нагласи и модели за социално поведение; модерират социалните дистанции и социалната интегрираност… и още нататък по известната, в социологията на медиите, редица на въздействието на медиите върху индивидите, семействата, общностите, обществата.

      Как въздействат медиите?

    Чрез СЪДЪРЖАНИЯТА – вестникарските статии, телевизионните и радио програмите, емисиите на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Но и чрез ТЕХНОЛОГИИТЕ, с които разпространяват съдържанията си, технологиите, които предполагат различни модели на ДОСТЪП на аудиториите до медийните съдържания и след това – различни модели на УПОТРЕБА на медиите от аудиториите. Защото медията не е само съдържание, разбирана в тесен журналистически смисъл, тя е и технология, тя е и ИНСТИТУЦИЯ. И ако обърнем последното изречение, то може да прочетем, че съдържанието зависи от технологията, а и двете се определят от институцията. Но по дефиницията на МЕДИЯ – друг път.

      От къде започва въздействието на медиите?

    Ако приложим Толкът Парсънз, то ще видим, че обществото чрез своята ценностна основа и съответно целеполагане, определя рамката на развитие на всяка една система, включително и на медийната. Т.е., сигурно е, че обществото въздейства върху медиите, преди те да са започнали да му въздействат.  Те, медиите, от своя страна, оказват влияние най-напред на индивидуално ниво – върху всеки отделен член на обществото и паралелно с това върху СЕМЕЙСТВОТО като най-интимната социална общност. И, извинете за повторението – въздействат и като съдържания, и като технологии и като институции.

       Българското семейство под въздействие на медиите днес

    Вторичен анализ на набор от социологически и статистически данни показва, че различните модели на ДОСТЪП до съвременното медийно или още ДИГИТАЛНО КОМУНИКАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, а също и разликите в моделите на УПОТРЕБА на медиите и новите информационни и комуникационни технологии, определят съжителство на няколко различни ПОКОЛЕНИЯ, определени спрямо доминантната употреба на даден вид медия, в съвременното българско СЕМЕЙСТВО. Вижте ги на графиката по-долу. Въпросът е: какви типове взаимоотношения имат днес различните медийно детерминирани поколения в българското семейство; съвместяват ли се или конфликтуват „дигиталните граждани“ и „дигиталните имигранти“ (по Марк Пренски) под един покрив.  Същите въпроси, както и тезата за дигиталното разслояване в българското семейство поставих за първи път миналата година пред международна научна аудитория, а пред БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА СОЦИОЛОГИЧЕСКО-ДЕМОГРАФСКА ОБЩНОСТ – в средата на изминалата седмица, на конференцията „Семейство и солидарност между поколенията„, 17-18 октомври 2012.

      За медиите като фактор за определяне на поколенията пишат още Пиер-Марко Аролди и Фаусто Коломбо.  Те правят подобна поколенческа скица на италианското семейство. Открихме се на конференцията в Загреб – април 2011.  Много е вълнуваща неочакваната жива, оф-лайн, среща с колега, който мисли в твоята логика, но използва различен подход, за да обясни явлението, което изследваш и ти.  Моите изводи за медиите и въздействието им върху българското семейство клонят към хипотезата за ДИГИТАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ в съвременното българско семейство.

       Дали е така? Как мислите? …

       Катя Михайлова

.