Докога? Тук отговорът е обнадеждаващ – до края на семестъра. А краят вече се вижда. И тъй като съм сигурна, че вече сте започнали много да учите, да пишете курсови работи и да не ви стига времето, ще ви кажа нещо още по-обнадеждаващо.

      Вече сме към края на програмата по социология. Остава едно последно домашно – това, за което ви пиша тук. И още няколко текста за четене.  Всички вие, които до сега усърдно работихте по социология, отдъхнете си и се отдайте на другите учебни дисциплини. А вие, които не бяхте така предвидливи да учите през целия семестър, залягайте над дебелата книга и я прочетете за оставащото време до изпита.

      Последното домашно

На 21 ноември в семинарното занятие започнахте да работите на групи по трите теми на деня:

• Модерно ли е семейството днес? 
• Затворена граница
• Дребни пари

    Втората тема е провокирана от затварянето на българо-турската граница в нощта преди Деня на християнското семейство. Вижте новината тук: http://dnes.dir.bg/news/granitza-opashka-gkpp-12445284?nt=10. Възможно ли е да има затворени граници днес? Кой може да си позволи да затваря границите си? Какви са последствията за индивидите, за общностите, за обществата?

       Третата тема отразява една често срещана ситуация: да имаш 20 лева и да не можеш да си платиш сметката от 2 лева. Какво означава „нямам дребни пари“ днес.? Какво означава „дребни пари“? Какви обществени проблеми стоят зад „дребните пари“?

     Вие вече разпределихте групите си и избрахте темите, по които ще работите заедно. Моля, помислете добре преди да се откажете да завършите последното си домашно. Задачата е да направите системен анализ като приложите усвоените теоретични модели и методологически инструменти. Моля прочетете:

• Николай Тилкиджиев, „Социална стратификация и средната класа“ в „Текстове 2“, с. 491-500.
• Михаил Мирчев, „Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе Преходът“ в Текстове 2, с. 503-533.
• Михаил Мирчев, „Етажи на общностната йерархия в съвременното общество“ в „Текстове 2“, с. 533-554.

        Безстресово справяне с домашното

     Тъй като задачата е групова, а не индивидуална, можете да разпределете четенето на всички в групата. Ина, например, може да прочете един от текстовете, а Винсент – друг. Съберете се заедно и нека всеки реферира за другите това, което е прочел Едва след това пристъпете към очертаване на структурата на общата ви работа и т.н.

        Срок и обем

       Работете спокойно. Очаквам анализите ви до 3 декември 2012, 24.00 часа на познатия ви електронен адрес [email protected]. Обем или до колко страници – до колкото можете. Тук, като коментар, публикувайте рекламното резюме.

        Приятна работа!

        Катя Михайлова

      Уважаеми колеги първокурсници,

      Eто това е темата на вашето следващо домашно по социология: Колко е важно да бъдеш свободен.

  Няколко пъти прочетох темите, които Вие сами си зададохте в последното упражнение.  В тях открих две големи тематични плоскости: свободата на/и/или личността;  свободата на/и/или обществото и между тях, разбира се, се прокрадва нашата призма към обществото, човека и свободата – свободата на/и/или медиите.  Ако аз трябваше да пиша това домашно, то бих изградила анализа върху тези три основни системни нива: личността и свободата – микро; медиите и свободата – мезо; обществото и свободата – макро.  Бих си погледнала записките от последната лекция върху свободата като ценност, идеология, потребност, икономическа потребност, но и от предпоследната – дуализъм на човешката природа, колективно съзнание, механична и органична солидарност, аномия. Също бих прегледала отново многото вече прочетени текстове и авторските си реферативни есета и анализи.

      Много работа! А няма време, бихте казали Вие. А време има. Навярно сте забелязали, че всяко следващо домашно е малко по-трудно като задача и изисквания от предходното. И тъй като до тук се справяте добре, си позволявам да ви поставя задача да направите обстойно реферативно есе върху всичко прочетено до тук, по темата: Колко е важно да бъдеш свободен и да ми изпратите домашните си работи до следващата неделя, 11.11.2012 г., 24.00 часа в електронната поща. А тук, по стара традиция, публикувайте рекламните резюмета. Колеги, ако работата Ви не е завършена, изпратете това, което сте успяли да направите по задачата в посочения срок.

     Честно казано, затруднихте ме този път. Дълго търсих формулата, в която да отразя Вашите теми. Привидно са различни темите на трите групи, но има и буквално еднакви, напр. 1D човек и неговите потребности в един свободен свят;  Свободата да бъдеш или да имаш; Решение на дилемата на Хобс и др. Добре би било да намерите колегата със сходна на Вашата тема и да се опитате да работите заедно.

    При намирането на темата ми помогна британската литературна класика. Навярно ще разпознаете в заглавието Оскар Уайлд и пиесата му „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (The Importance of Being Earnest), поставена за първи път на сцената на St. James Theatre  в Лондон през 1895 г. До днес комедията не слиза от световните театрални и орерни подиуми. Отдавна е влязла и в радиоефира и в телевизионния екран. През 2002 г. Оливър Паркър прави едноименен филм с цяло съзвездие от британски актьори. Ако някой от Вас намери филма, ще го гледаме всички заедно в следващите семинарни занятия или в Час на класа. Защото имаме нужда и от лъжичка забавление, хумор и художествена класика, нали?

   Попаднах и на една интересна студентска вариация върху същото заглавие. Вместо „Колко е важно да бъдеш сериозен„, Конър Кени – студент в Тринити Колидж, Дъблин, казва „Колко е важно да бъдеш ЧЕСТЕН“ и публикува в университетския вестник есе за етиката на медиите. Прочетете го – нищо чудно, ако намерите нещо познато (http://www.universitytimes.ie/?p=7104).

         С извинение за закъснялата есенна задача,

          Катя Михайлова

.

  „Готови ли сте за това упражнение?“ беше първият ми въпрос в последното семинарно занятие по социология (сряда, 24 октомври). „Да“ с незначитени изключения, за щастие този път.

• Какво прочетохте?
• Много текстове. Единият 40 страници. Неразбираем.
• Кои са авторите и заглавията?
• Фром, Маркузе и Стоян Михайлов.
• Какво прочетохте в текста на Ерих Фром?

Мълчание… разлистване… мълчание… споглеждане… мълчание…

• За мен текста беше интересен. Авторът пише за ученето, любовта и брака.  Че не трябва да запомняме наизуст, че постепенно в брака любовта охладнява, появяват се изневерите и любовниците, че партньорите се задушават, обичайки се, че всеки се стреми да притежава другия…
• Отново се потвърждава, че колкото повече инвестираш в нещо, толкова по-твое става то.
• Има хора, които искат да притежават, да имат. Има и хора, които искат да бъдат, да изграждат себе си.
• И в обществата е така: едни са ориентирани само от материалните си потребности, искат да притежават, да имат. Други развиват и духовните си потребности – самоизграждат се.

      За любознателните

      Медиите трансформират обществата –  формират обществено мнение; нагласи и модели за социално поведение; модерират социалните дистанции и социалната интегрираност… и още нататък по известната, в социологията на медиите, редица на въздействието на медиите върху индивидите, семействата, общностите, обществата.

      Как въздействат медиите?

    Чрез СЪДЪРЖАНИЯТА – вестникарските статии, телевизионните и радио програмите, емисиите на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Но и чрез ТЕХНОЛОГИИТЕ, с които разпространяват съдържанията си, технологиите, които предполагат различни модели на ДОСТЪП на аудиториите до медийните съдържания и след това – различни модели на УПОТРЕБА на медиите от аудиториите. Защото медията не е само съдържание, разбирана в тесен журналистически смисъл, тя е и технология, тя е и ИНСТИТУЦИЯ. И ако обърнем последното изречение, то може да прочетем, че съдържанието зависи от технологията, а и двете се определят от институцията. Но по дефиницията на МЕДИЯ – друг път.

      От къде започва въздействието на медиите?

    Ако приложим Толкът Парсънз, то ще видим, че обществото чрез своята ценностна основа и съответно целеполагане, определя рамката на развитие на всяка една система, включително и на медийната. Т.е., сигурно е, че обществото въздейства върху медиите, преди те да са започнали да му въздействат.  Те, медиите, от своя страна, оказват влияние най-напред на индивидуално ниво – върху всеки отделен член на обществото и паралелно с това върху СЕМЕЙСТВОТО като най-интимната социална общност. И, извинете за повторението – въздействат и като съдържания, и като технологии и като институции.

       Българското семейство под въздействие на медиите днес

    Вторичен анализ на набор от социологически и статистически данни показва, че различните модели на ДОСТЪП до съвременното медийно или още ДИГИТАЛНО КОМУНИКАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, а също и разликите в моделите на УПОТРЕБА на медиите и новите информационни и комуникационни технологии, определят съжителство на няколко различни ПОКОЛЕНИЯ, определени спрямо доминантната употреба на даден вид медия, в съвременното българско СЕМЕЙСТВО. Вижте ги на графиката по-долу. Въпросът е: какви типове взаимоотношения имат днес различните медийно детерминирани поколения в българското семейство; съвместяват ли се или конфликтуват „дигиталните граждани“ и „дигиталните имигранти“ (по Марк Пренски) под един покрив.  Същите въпроси, както и тезата за дигиталното разслояване в българското семейство поставих за първи път миналата година пред международна научна аудитория, а пред БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА СОЦИОЛОГИЧЕСКО-ДЕМОГРАФСКА ОБЩНОСТ – в средата на изминалата седмица, на конференцията „Семейство и солидарност между поколенията„, 17-18 октомври 2012.

      За медиите като фактор за определяне на поколенията пишат още Пиер-Марко Аролди и Фаусто Коломбо.  Те правят подобна поколенческа скица на италианското семейство. Открихме се на конференцията в Загреб – април 2011.  Много е вълнуваща неочакваната жива, оф-лайн, среща с колега, който мисли в твоята логика, но използва различен подход, за да обясни явлението, което изследваш и ти.  Моите изводи за медиите и въздействието им върху българското семейство клонят към хипотезата за ДИГИТАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ в съвременното българско семейство.

       Дали е така? Как мислите? …

       Катя Михайлова

.

   Днес празнуваме Св. Петка Българска, а вчера – 105 години от рождението на Иван Хаджийски (1907-1944).

   Българите вярват, че Св. Петка отделя лятото от есента – плодовете са прибрани, гроздето ще става вино,  притихнали полетата очакват снега. Една сълза, майчина сълза, насена от вятъра от далечния Тих океан идва да приспи птичето си, с нараненото крило.

    Това са все народни кодове. Разгадаете ли ги, ще разберете бита и душевността на българския народ. И тогава българското общество няма да е далечна и неразбираема абстракция,  към която Ви е трудно да определите дали принадлежите или не, няма да е и социологически макромодел, но ще е нещо близко, разбираемо и родно. Това е направил Иван Хаджийски.  Едва на 26 г. публикува първата си монография „Авторитет, достойнство, маска„,  чието заглавие се превърна в тема на научна конференция проведена в изминалите два дни. Форумът е по повод 105 годишнината от рождението на троянския социолог и народопсихолог, организиран е от Института за изследване на обществата и знанието (БАН) и Българска социологическа асоциация (БСА).  За Иван Хаджийски и приносите му в развитието на българската социология, четете в поздравителния адрес на проф. Михаил Мирчев към конференцията от името на БСА.

  Конференцията започна с младежка сесиия. Две неща силно ме впечатлиха. В социологическия разрез на половете, равенството на половете, ролята на жената днес, така. нар. джендър социология, се появяват изследователи-мъже.  При това с неочаквани за днешната култура на електронното човечество тези и позиции – „за“ брака и отговорността на мъжа и жената, „за“ традиционната женска роля и др. Колегите започват изследванията си от тезите на Хаджийски и проверяват адекватността им днес. За съжаление, обаче, малко използват и цитират български автори. Прелитат от Хаджийски до Фуко и Гидънс и може би забравят, а може би не знаят, че и други българи след Хаджийски и преди днешната дата са работили по същите въпроси.

     „Хард“ сесията, за утвърдените социолози, беше модерирана от проф. Мирчев. Слушах внимателно основните доклади. И те започваха от Иван Хаджийски и на първо слушане поемаха в различни посоки. Проф. Петър-Емил Митев говори за маските и съвременната „имиджология“, която замества липсващата идеология. Доц. Андрей Райчев обясняваше особеностите на днешния обществен „сандвич“ – договорът между лидерите и най-ниските класи с цел отстояване на посредствеността. Д-р Янкова очерта „полетата на първенющината“, а колега чието име не запомних говори за прозрачността, която води до безотговорност. Имаше и медии, как без тях? Проф. Маргарита Пешева говори за нагласите на медийната аудитория и българите, които все още тичат след влака на цифровицазията.  Преди почивката си зададох въпроса: какво ще стане, ако българите закъснеят за този влак.  Ами може би „имиджологията“ ще отстъпи място на идеологията, ще свалим маските, за да видим истинските авторитети и да дадем път на достойното, може би двете филии на обществения „сандвич“ няма да притискат толкова силно, чак до стопяване, животворящата и вкусна плънка, може би полетата на първенющината ще се свият, за да отстъпят пространство и въздух за развитие на истинските неща, може би колективната отговорност, солидарност, чувство за дълг ще се върнат.  Иделистично, нали? Но, кой знае.

  Вчера в центъра на Троян, като част от честванията, бе открит и паметник на Иван Хаджийски – той с велосипед и една книга. Градските биографи разказват, че велосипеда бил подарен на Иван от неговия чичо, за да може да запази единствените си обувки здрави за по-дълго време. На тези две колела Иван Хаджийски обикаля България, за да издири, да опише, да остави за нас „Бит и душевност на българския народ„, „Оптимистична теория за нашия народ“.

  Някой от делегатите на конференцията си представи, че книгата под ръката на Хаджийски е преносим компютър. Какво ли би направил, ако живееше днес и пишеше на компютър, попита проф. Пешева? Дали щеше да види същите народопсихологични черти и да опише същите типове? Променила ли се е културата на електронното човечество в сравнение с културата на традиционното човечество? Да видим.

    Прочетете откъса от „Гражданска смърт или безсмъртие“ в „Текстове 2“, с. 367-387. И сами проверете дали са безсмъртни първенюта „личност, която е направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав„; дали маниащината все още е „амбициозност на посредствеността„; дали е смъртна или е безсмъртна „посредствеността като обща мярка на живота„? Прочетете и за „първата троянска проститутка“ и за младата булка от Жеравна, която 40 дни след сватбата е нямала право „да погледне  свекър и девери, нито първа да се обърне с думи към свекъра си„. Жените не са можели да сядат на стол (малко, трикрако столче), защото ще им се „проточат краката„. А „какво става в брака след сватбата„, какво е изневярата? Не са ли това отговори, които и до днес търсим?

     За да се подготвите за следващото упражнение по социология (сряда, идната седмица), моля прочетете след Хаджийски и текстът „Едноизмерният човек“ на Херберт Маркузе в „Текстове 2“, с. 397-421. Очаквам Вашите отговори. Има ли връзка между Хаджийски и Маркузе? Проблемите, за които пишат те как се отнасят към макромодела на обществото като социологическа система? Какви искате да бъдете: едноизимерни, с изкуствени потребности, първенюта и маниаци, с „култ към собствената си личност“ и отнасящи се към „другите като към стадо некадърници“ или ….? Каква култура искате: КЕЧ или нещо по-одухотворено?

      До скоро,

      Катя Михайлова

  Социалната диференциация в поток 504 направление „Обществени комуникации и информационни науки“ започна. След третата учебна седмица и второто домашно, ясно виждам три основни класи: класата на отговорните и мотивираните, дърпаща нагоре, към себе си групата на справящите се и засега все още здраво притиснала най-долната класа – на търсещите причина да не бъдат отговорни и мотивирани.

    Първите – отговорните и мотивираните – при тях ясно прозира висока култура и възпитание.  Виждам прояви на уважение – от книжовните норми на българския език до университетската институционална система и отвъд. И тъй като са модерно дигитално поколение, радвам се да установя, че демонстрират ниво на социална интелигентност не само в университетската зала, коридори и двор, но и във виртуалните университетски простраства.

    Вторите – справят се. Всеки на нивото, което вече е достигнал. Не е ниска средната изходна база.  Училището си е свършило работата.  Семействата са си свършили работата. Децата са станали студенти и са се почувствали малко по-освободени, малко по-можещи, малко по-самостоятелни. Тук следва университетския урок – свободата всъщност носи отговорност, моженето се случва след ученето, самостоятелността означава че можеш да се справяс с отговорностите, които сам си си избрал.

     И третите. За сега са много малка част, колкото да ги има. Но ми се струва, че потокът е силен и социалната динамика ще заработи, за да изтласка третите нагоре.

   Забелязвам, че все повече млади хора, студенти осъзнават, че наличното им знание е недостътъчно, за да се справят с отговорностите на съвременен млад човек и вече имат потребност от още знание. Ако е вярно, че развитието на човека, на групата, на обществото се случва благодарение на противоречието между наличното и потребното, то очаквам и третите, и средните, и първите в потока да направят съпоставка между това което вече имат и това, което им е необходимо да придобият и да предприемат съответните дейности, за да се развиват индивидуално, групово, като поток, като универсиситетски випуск, като бъдещо активно поколение, като общество.

       Ето за тези неща: знание всекидневно; познание научно; опит собствен и придобит;  филтри на емоциите, ценностите и обективност; истина абослютна и относителна; фрагментарност, хаотичност и системност; теория, метод, емпирика; структура, наука, социология беше лекцията на проф. Мирчев тази седмица. В семинарното занятие се съсредоточихме върху метода – методологията, върху въпросите как да прилагаме абстрактната теория на науката в конкретиката на ежедневието и как от отделните емпирични индикатори да стигнем до теоретичен синтез.

     Домашна работа

   Задачата: Направете системен анализ на избран от Вас обществен проблем. Сигурна съм, че всички можете и правите анализи на всякакви обществени проблеми, но на нивото на всекидневното знание.  За да изпълните задачета е необходимо да прескочите към научното познание . Припомнете си разликата между тях от таблицата с две колони, която правихте на лекцията. Разгледайте внимателно и вертикалната структура на науката. Помислете как да приложите теоретичен модел (макромодл за обществото като социологическа система) в анализа на избрания проблем. Изпратете анализите си на [email protected]  не по-късно от пенеделник, 8 октомври 2012, 24.00. Публикувайте „рекламните резюмета“ като коментар тук до 9 октомври 14.00 ч.

      За да Ви е по-лесна работата, преди да започнете да пишете, прочетете:

1. Михаил Мирчев. Социологическа система и социална активност (шестата потребност). В: Текстове 2, с. 331-336 – задължително;
2. Илия Наумов. Наука и рационалност. В: Текстове 2, с. 47-47 – задължително;
3. Катя Михайлова. Млада наука за изкуствата: от текста към статията или раждането на автора. Достъпно на:  http://assa-m.com/kniga_pdf/Vavedenie_Mlada_nauka_za_izkustvata.pdf (по желание, вместо „Космополитан“ и др. подобни).

      Социологическото предизвикателство през втората учебна седмица за студентите първокурсници от направление „Обществени комуникации и информационни науки“ е да се опитат да позиционират отделни институции в макро модела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, 1965).

      Провокиран от представените на лекцията домашни работи: „Вестик на УНСС“; „Библиотеката или  просто Гугъл“; „Катедра МОК във Факултет „Икономика на инфраструктурата“, проф. Мирчев демонстрира позициониране на УНСС като социологиечска структура и обществена институция в макро модела на обществото като социологическа система.

      ДОМАШНАТА ЗАДАЧА (втора) е да се позиционират медиите (медийната система) в обществото като социологическа структура като се използва примера даден на лекцията и разясненията по теоретичния модел, направени в дискусионното семинарно занятие.

        УСЛОВИЯ и АЛГОРИТЪМ за изпълнение на задачата

1. Прочетете текста на Стоян Михайлов „Обществото като социологическа система“ в „Текстове 2. Покана за социология“ , с. 305-322. Откъсът е от монографията на Стоян Михайлов „Социологическата система“, издадена през 2010 г.
2. Прочетете „Телевизията за деца: с поглед към бъдещето“ (въведение) в „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия„, с. 13-29.
3. Реферирайте текстовете и се опитайте да отговорите на въпроса: къде е мястото на медиите в обществото като социологическа система. Аргументирайте отговора си с тези от прочетените и реферирани текстове.
4. Ако всички стъпки бъдат изпълнени съзнателно и отговорно, то остава да структурирате мислите си и да напишете първото си РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ.
5. Очаквам РЕФЕРАТИВНИТЕ ЕСЕТА в обем до 4 стандартни страници, изпратени по електронната поща на адрес [email protected] не по-късно от 1 октомври 2012 – понеделник, 24.00 часа.
6. Настоятелно моля, пишете с уважение към правописните и граматически норми на българския език.
7. В заключение, опитайте се да резюмирате Вашето реферативно есе в кратък текст – резюме, до 200 думи. Мислете за резюмето като за „реклама“ на реферативното есе. Когато сте готови, публикувайте резюмето като коментар на този пост. Моля, направете това до 2 октомври, 12.00 часа.

     РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ

   Реферативното есе е научно-публицистичен жанр, които съчетава рационалността на науката с въздействието на публицистиката. Разработва се по предварително зададена тема в характерна за научно съчинение структура (увод, изложение, заключение). Водещи са: авторовата теза и рационалната аргументация, основана на реферираните от автора научни текстове.

      КРИТЕРИИ ЗА НАЙ-ВИСОКА ОЦЕНКА

1. Тезата: ясно формулирана, авторска, оригинална.
2. Аргументацията: основана на две реферирани научни произведения.
3. Структурата: съответна на жанра.
4. Стил: научно-публицистичен.
5. Език: правилен български език.

      Индивидуална или групова работа

     Задачата е индивидуална от гледна точка на резултата – очаквам по едно реферативно есе от всеки колега. В подготвителния етап, преди писането, ви препоръчвам да работите в сътрудничество с колегите си от групите по първата домашна задача или с други колеги по ваш избор. Можете да четете заедно, да дискутирате заедно, да определяте гледните точки, да формулирате идеите си, тезите си заедно. След това всеки самостоятелно трябва да напише реферативното си есе. Съвместната работа обогатява, провокира, изгражда. Както вече сме говорили науката е колективно дело с индивидуално присъствие, изява и принос. Вие изберете начина, по който ще работите – университета е място за учене и научаване, а за да се научи човек трябва да опознава различни модели.

       За Ваше улеснение

• Можете да прочетете и „Концепция за социологическата система в българската социологическа школа„, Стоян Михайлов в „Текстове 2“, с. 322-331.
• Ще Ви бъдат полезни също и речниковите статии от раздел „Обществена дейност: потребности, интереси, цели“ в „Текстове 2“, с. 201-221.
• Разгледайте фейсбук албумите в дневника на Катя Михайлова: „Медия/а/@“ http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1327351194652.2047703.1557090045&type=3 ; „Социология“  http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1265440206916.2040811.1557090045&type=3

      УСПЕХ!

       Не се съмнявам, че ще се справите – всеки според студентските цели, които си е поставил. Пожелавам Ви конструктивна и приятна работа. Задачата не е лека, изисква доста усилия и време, и организация. И, ако не искате да работите през нощта, работете по-организирано през деня.

        Ваша,

       Катя Михайлова 

Курсът по „Социология“ за направление „Обществени комуникации и информационни науки“, І курс  започна с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и гл. ас. д-р Михайлова.  Лекциите са по разписание във вторник (14.15, П038), семинарните занятия в сряда (9.00 до 14.00 съответно в три групи).

В следващите петнадесет седмици ще работим по „Текстове 2. Покана за социология“ – авторска христоматия на Михаил Мирчев. Ще използваме също и „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществаната мисия“ – монография на Катя Михайлова, като въведение в отрасловата социология на медиите.

Предвидени са 15 домашни работи, състоящи се от три части – първо четене на избран социологически текст, второ – писане на реферативно есе по зададена тема на основата на прочетения и анализиран в съответното семинарно занятие текст, трето – изпращане на писмената работа в срок на асистента.

В първата учебна седмица работим по въведение в социологията като наука. Опитваме се да овладеем УНСС като социологическа структура. Първата домашна работа е по тази тема.

УСЛОВИЕ на първата домашна работа

1. От списъка с теми изберете тази, която най-много Ви приляга. Формирайте екип от 5-9 колеги от курса, не е задължително да работите само с колеги от Вашата група. Структурирайте групата си като малка социална група и организирайте работата по темата. Всички заедно разработете журналистически материал по избраната темата без ограничения в идеята, жанра – репортаж, интервю,  очерк, пътепис, документален филм и т.н., знаковата система на материала – словесен, аудио или аудио-визуален.

2. За да изпълните задачата ще трябва най-напред да направите проучване по темата. Не се ограничавайте до информация от лесно достъпни източници, търсете достоверни, интересни и нетрадиционни източници, за да получите пълна и вярна информация, но и творческа провокация.  След това обобщете и структурирайте събраната информация. Вземете необходимите творчески решения и ги изпълнете.

3. Технически регламент: след като изберете тема и формирате група, използвайте опцията за коментари по този пост и в коментар напишете именета на колегите във Вашата група както и избраната тема. Не избирайте тема, която вече е избрана от Ваши колеги. Когато приключите работата си, направете следващ коментар, в който споделете впечатления от изпълнението на домашната работа и кажете на всички, че сте готови.

4. Важни крайни срокове. Добре е да изпратите коментар „Готови сме“ най-късно до понеделник 24 септември 2012. Можете да оставите някои дребни довършителни детайли и за след това, но бъдете готови да презентирате първата си групова домашна работа във вторник 25 септември в лекцията по „Социология“.

5. Консултации. По три от темите можете да използвате консултация от Вашите по-големи колеги четвъртокурсници: Калоян Янков, Кристина Кирилова, Владимир Шонев. Те са автори на съответните теми. Разбира се, можете да се обърнете към всички останали студенти. Аз също съм на линия. Още нещо важно – всяка модерна органицаия има добре работещ и услужлив комуникационен офис, намерете го в структурата на УНСС и помолете колегите да ви сътрудничат.

ТЕМИТЕ

1. Катедра „Медии и обществени комуникации“ в структурата на факултет „Икономика на инфраструктурата“ – консултант Калоян Янков, можете да се свържете с него на [email protected].
2. Домашната работа по „Социология“ – консултант Кристина Кирилова, можете да се свържете с нея на [email protected].
3. Зала „Бонсист“ – консултант Владимир Шонев, можете да се свържете с него на [email protected].
4. Моята студентска мобилност
5. Учебният ми стаж и възможности за професионално развитие и кариера тук, в България
6. Библиотеката или просто Google
7. Управление и организация на нашия университет
8. Моята стипендия и моята награда като студент в УНСС
9. Академичен форум за обществена наука
10. „Вестник на УНСС “ като начало на професионалната кариера 
11. Нашите студентски отговорности и права
12. Бакалавърската програма, която си избрахме
13. Проф. Стефан Бобчев и Карл Маркс: УНСС – история и съвременност
14. Защо учим „Социология“, ние искаме да станем журналисти?
15. УНСС в интернет

Пожелавам на всички предизвикателна работа. Ако не успеете – не е фатално, просто ще започнете студентската си кариера с фалстарт. Ако успеете, вярвам във Вас, вече няма да се чувствате така объркани и стреснати  във Вашия-Нашия университет, ще познавате колегите си, ще се чувствате уютно в коридорите и залите на УНСС, ще знаете на кого какъв въпрос да зададете, за да получите отговор, на който може да разчитате.

       Ваша,

       Катя Михайлова