Постигане на интелектуална автономност

Presentation2

ПАМЕТТА, културата, интернет

Необходимо ли е да запаметяваме всичко?

Умберто Еко: Разбира се, че не. Паметта – индивидуалната или колективната, каквато е културата, има двойна функция. Едната наистина е да запази определени данни, но другата е да потопи в забрава информацията, която само би обременила ненужно мозъците ни. Култура, която не съумява да филтрира наследството от минали векове, е култура, която може да се сравни с героя Фунес от „Фунес Паметливият“ на Хорхе Луис Борхес[1], който е надарен с такава памет, че помни всичко. А това е в пълно противоречие с културата. Културата е гробище от книги и други предмети, които са изчезнали завинаги. Днес има не малко трудове, посветени на един феномен. Той се изразява в способността на човека, от една страна, тихомълком да се откаже от някои останки от миналото – с други думи, да филтрира информацията, а от друга – да постави определени елементи от нея в нещо като хладилник, за да служат на човечеството в бъдеще. Тези „зимници“ са архивите и библиотеките, където трупаме паметта, и то така, че да не пренаситим културното пространство с цялата ненужна бъркотия, без обаче да се отказваме напълно от нея. Можем, ако ни се прище, да се върнем там някой ден. Възможно е някой историк да намери там имената на всички участници в битката при Ватерло, но те няма да се изучават в училище, нито в университета, защото такъв тип подробности могат да се окажат опасни. Ще дам и друг пример. Знаем всичко за Калпурния, последната съпруга на Цезар, чак до мартенските иди – деня на убийството му, когато тя го моли да не ходи в Сената, защото е сънувала лош сън. Не знаем нищо за нея след смъртта на Цезар. Тя изчезва от паметта ни. А причината? Не е, както би могло да се предположи, заради обстоятелството, че е жена. Клара Шуман[2] също е била жена, но за нея знаем всичко, което е правила и след смъртта на Роберт Шуман. Културата е селекция. (още…)

Първите (само)учебници по „Социология на комуникациите“

15940904_10211546821256944_241157415527509277_nПървите учебници или (само)учебници, както Павлина Цанева нарича своята работа вече са готови. Не било, значи, толкова трудно и непосилно да се свърши и тази задача. Разбирам, че дори е било приятно. Събудило е дълбоко заспалото умение за творческо претворяване на реалността. Амбицирало Ви е. Научило Ви е да обичате своята работа. И ето вижте, Симона Ангелова, например, е построила къща „Социология на комуникациите“ – една чудесна панорамна книга или 3D, както сега се нарича. Ако Ви покани на гости, и се престрашите да погледнете през прозорците на къщата, лесно ще можете да се ориентирате сред полето на нашата научна дисциплина.

Ето какво споделят колегите за началото на учебникописането:

Петър Младенов

„Първото ни семинарно занятие, дойде като гръм от ясно небе. „Възлагам Ви задача до края на семестъра да напишете учебник по дисциплината, която преподавам“. Всички в залата бяха в шок. Коментарите валяха, като лайв събитие в социална мрежа на популярна личност. След като емоциите намаляха, една част го приеха като ново изпитание пред живота им, но трудно преодолимо и ще заобиколят, защото така е по-лесно. Други нямаха представа и за това се отдадоха на учебния процес, които ще ги насочи „аджеба“, как се пише учебник ? Аз бях ентусиазиран в началото, но си нямах концепция за него.“ (още…)

Какво й трябва на една Неука, за да стане Наука?

%d1%84%d0%b8%d0%b3-1-%d1%81%d1%82%d1%80-31Първо – трябва й самочувствие. Но това не е самочувствието, събирано от стотиците харесвания на Фейсбук страницата. Не е и самоувереността, идваща от това, че си популярен, че си желан сред младите кандидатстуденти – не всяко университетско професионално направление е наука. Тук става дума за едно специфично самочувствие, идващо от степента, в която „Неуката” успява да отговори на три основни въпроса. (още…)

Започнете да четете

Социология на комуникациите в 7 ключови български книги

Да, така е. Можете да четете. Още в първи клас сте се научили. Някои от вас вероятно водят и читателски дневник…

14479700_10210506360326071_3895477741484034672_nВ университета, обаче, се иска по-различно четене. Литературата не е художествена, а научна. Авторите не са поети, прозаици, публицисти, а учени. Текстовете далеч не рисуват онези изваяни природни картини или желани любовни обяснения, не поднасят букет от красиви емоции, който да ти е приятно да споделиш със свой приятел.

Тъкмо обратното – в началото на университетското четене научните текстове събират много читателски студентски гняв. Гневът също е емоция, една от основните пет – радост, тъга, страх, отвращение, гняв. (още…)

СМИ в предвыборной кампании: ожидания и реальности

2016-06-12 22.45.01Докладът е представен на международна конференция „Выборы в новом политическом измерении“. Форумът е организиран от Катедра по политология и политическо управление, РАНХиГС (Российской академии народного хозяйства и государственной службы при Президенте РФ). Проведе се на 8-9 юни 2016. Катедрата – домакин поддържа активен контакт с нашата катедра „Политолигия“. Проф. Олег Шабров и доц. Наталия Сащенко участваха в юбилейната конференция на катедра „Политология“ през ноември 2015.

Основен доклад пред конференцията изнесе проф. д.с.н. Михаил Мирчев „Выборы как надстройка новой гражданской структуры: динамика и вызовы“.

Вижте програмата на конференцията тук. РАНХиГС, 8-9 июля 2016. Программа (още…)

Опит за рамкиране на медиите в социологическата траектория

РЕЦЕНЗИЯ на труда на  гл.ас. д-р Катя Михайлова „МЕДИ@ ОБЩЕСТВО“ Учебник по социология на комуникациите

Рецензент: доц. д.с.н Добринка Пейчева

24 март 2016

Препоръчвам продължаване на работата по тази изключително трудна задача.

Представеният за рецензиране учебник по социология на комуникациите, предназначен за студенти по социология, медии и журналистика, медийна икономика,обществени комуникации и други близки учебни дисциплини е озаглавен Меди@ Общество.

Трябва да се признае, че представеният текст е едно смело намерение. Написването на учебник, което по принцип е рядко явление в нашата преподавателска практика, обикновено изисква десетки години преподавателска и изследователска дейност. Фактът че толкова малко преподаватели се решават да напишат учебник по преподаваната от тях дисциплина се дължи най-вече на трудностите за структурирането и избора на най-важните теми, както и от признаването им от останалите специалисти. (още…)

Творческа отпуска

FB_IMG_1446682436681В творческа отпуска съм този семестър – зимен 2015/2016.

Благодаря на колегите от катедра „Икономическа социология“ и Общоикономически факултет, че подкрепиха молбата ми за този отпуск.

Връщам се в аудиторията през февруари. Надявам се с две нови книги: учебник по Социология на комуникациите и монография „Медии и избори“.

 

 

 

Академично писане: магистърска теза – учебна програма

Курсът „Академично писане: магистърска теза“ е с основна цел да подпомогне процеса на разработване и защита на магистърска теза. Предназначен е за студенти в магистърска степен на обучение.

Основният метод на работа е „учене чрез правене“ (learning by doing), при който студентите усвояват  предвидените знания и умения чрез практическото разработвване на отделни части от магистърската си теза.

Едната проблемно-тематична ос на курса отразява цялостния процес от идеята до защитата на магистърска теза: избор на тема на дипломанта работа; разработване на структура; планиране и провеждане на емпирични изследвания, експерименти, апробация на методики; информационно осигуряване и библиографско описание; писане на академичен текст; графично оформление и дизайн; защита на тезата.

Втората ос се разполага върху изучаване на критериите за научност и изграждане на модел за саморефлексия и самооценка: избор и дефиниране на изследователския обект и предмет; теоретико-методологическа основа на магистърската теза; иновативност и приносност на магистърската теза.

II КУРС:

ОСНОВНА ЦЕЛ: Подпомагане процеса на разработване и защита на магистърска теза

3-ти СЕМЕСТЪР:

ОСНОВНА ТЕМА: Форма и структура на магистърската теза.

ОСНОВНА ЦЕЛ: Структуриране на тезата и планиране на изследователската работа

АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ:  30 часа

УЧЕБНИ ТЕМИ:

  1. Магистърската теза като първи опит за научно изследване.
  2. Видове магистърска теза: компилативна, изследователска, методическа.
  3. Подходи при разработване на историческа, теоретична и методическа магистърска теза.
  4. Избор и формулиране на тема.
  5. Дефиниране на основни инфраструктурни компоненти от магистърската теза: обект, предмет, теза, хипотези.
  6. Изграждане на структура на магистърската теза.
  7. Обосноваване на теоретико-методическата постановка на изследването.
  8. Изследователски методи: количествени и качествени, смесени.
  9. Програмиране и планиране на изследователската работа.
  • Информационно осигуряване на изследването.
  • Библиографско цитиране и описание.
  • Критерии за оценка и самооценка на качеството на извършеното научно изследване. Модел за проверка.
  • Защита на магистърска теза.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Бижков, Г. Дипломната работа не е лесна работа. С., УИ “Св.Кл.Охридски”, 2002.

Еко, У. Как се пише дипломна работа. С., ИК „Александър Панов“ , 1999.

Мавродиева, И. Академично писание, Изграждане на успешни писмени и устни умения в процеса на академичната комуникация, София, ИК Сема РШ, 2005.

Михайлова, К. (съст. и науч. ред. ) Млада наука за изкуствата. Т. 1, Т.2. С., изд. „М-8-М“, 2010, 2012.

Ринкова, С. Как да напиша дипломна работа (методическо ръководство за студенти дипломанти), Благоевград, 1998.

Цветкова, М. Наука със стил. Писане на дипломен проект. С., изд. „Ентусиаст”, 2013.

Янакиев, М. Как да редактираме свой и несвой текст, София, Изд. “Регалия 6”, 1994.

Ролеви конфликти на съвременната българска жена

ОТЗИВ за дисертационния труд на Тодорка Кинева,

представен за вътрешна защита пред катедра „Икономическа социология” на 22 януари 2014

 

Отзивът е провокиран от Фигура 4. Ролеви елементи и категории, поместена на стр. 35 в дисертационния труд. Фигурата представлява операционализация на основното понятие „роля” в разглежданото изследване. Но тя разкрива и още най-малко два, на пръв поглед скрити, смисъла.

Първо – забележителна академична коректност, колегиялност, уважение на българските традиции в областта на социологията. Авторката не само посочва източниците, от които е черпила познание, но не е забравила и тези, от които е взимствала идеи за своите графични изображения. В днешната война на идеи, тази етичност заслужава адмирации.

Второ – в дисертацията си, Тодорка Кинева прави опит за графично изобразяване на съответна теоретична концепция, идея, проблемен акцент. Това забелязваме на седем места в дисертацията. Не е тайна, че Тодорка Кинева и аз сме от една школа и носим нейните отличителни стилови знаци. И както казва нашият професор Михаил Мирчев, графичното изобразяване показва умение за висша абстракция.

Разгледах внимателно фигурите, които предлага докторанта, а те разкриха методологическият път, по които е минала, за да стигне до този първи вариант на дисертацията си. Следват няколко кратки бележки по всяка от седемте фигури в дисертационния труд.

Фигура 1. Влияние на ролеви конфликти върху типове поведение.

Показано е, че има връзка между ролеви конфликти и репродуктивно, родителско, социално и трудово поведение. Влиянието, т.е. как ролевите конфликти се отразяват, как променят тези типове поведения не е показано. Освен това, ако става дума само за жената, то да бъде отбелязано. Може би е необходимо да се прецизира заглавието на тази фигура. Фигурите често пъти се еманципират от дисертациите и живеят самостоятелен живот както във виртуалното, така и в реалното, затова е необходимо да бъдат прецизирани.

Фигура 2. Взаимодействие в колизия „семейство-кариера”.

Какво се има предвид тук: взаимодействие на фактори, на актьори, на институции?

Фигура 3. Структура на ролева система. По модел на Т. Парсънз и структурно функционалната парадигма.

Връзката на структурата на ролева система, предложена от авторката, и модела AIGL на Парсънз, като че ли не е достатъчно добре експлицирана. И още, когато се говори за структурен функционализъм, би било добре да се покаже и връзката роля – функция.

Фигура 5. Класификация на социални и организационни роли.

Чудесно графично представяне на теоретичната база, която авторката използва. Коректно посочени трудове на Дончо Градев и Марин Паунов.

Фигура 6. Обекти на ролевия комплекс на жената.

Изобразени са следните обекти: съпруг, дом, деца, семейно стопанство. Те провокират въпроса: за коя жена става дума тук – за традиционната или съвременната? При съвременната, сякаш има нови обекти, които провокират нови роли?

Фигура 7. Проблемни акценти в колизията семейство-кариера.

Очевидно любимата фигура на авторката. Постигнато е ясно и структурирано представяне на основните проблемно-тематични акценти на емпиричното изследване. Към това следва да добавя и удачно намерения основен символ на фигурата – пчелна пита, в центъра е поставена жената. Вероятно тук можем да разчетем част от личното, душевното преживяване на авторката, интимния център на представеното научно изследване.

В края, една обща препоръка. Нека текста и фигурите бъдат по-неразривно свързани – като в съответния параграф, част от текста, за които се отнасят фигурите, бъде посочена в скоби и съответната фигура.

Поздравявам Тодорка Кинева, нейният научен ръководител проф. д.с.н. Михаил Мирчев. Пожелавам успех на екипа и съм убедена, че той им принадлежи.

22.01.2014

гл. ас. д-р Катя Михайлова

Мързеливото „Л“

Направихме първи опит за новинарска радио емисия в курса „Аудиовизуална комуникация„. Целта беше не да запишем и излъчим идеалната, професионална емисия, а докато се опитваме да достигнем недостижимото, да проверим как работи едно от основните изразни средства на аудиовизията – звукът, живата реч.

Огромно БЛАГОДАРЯ на Лидия Михова, по образование юрист, но по призвание – един от забележителните гласове на БНР, че ни даде от професионализма си, от енергията си, от емоцията си, за да стане всеки глас от гласовете в залата по-уверен, за да се чуват по-ясно звуковете и думите, които той изразява, за да пренасяме чрез гласовете и говора си идеи, смисли и ценности.

Какво научихме?

  • Че говорим граматически правилно, например – при изговор се чуват пълните членове.
  • Че владеем изкуството на логическите ударения в устно изразения текст.
  • Че изреченията за радио трябва да са кратки, за да стига въздуха при изговарянето, четенето им.
  • Че бързоречието създава проблеми и с произнасянето, и с разбирането на текста, а от тук и шумове, и бариери в аудио комуникация.
  • Че свръхцелта да изговориш всеки детайл правилно води до напрежение и речеви гафове в ефир.
  • Че почти всички в курса имаме „Мързеливо Л“, което  става работливо, ако се правят редовно определени речеви упражнения.

И се смяхме от сърце, когато Лидия пресъздаде за нас анонса на Божана Димитрова в поздравителен радио концерт: „И сега „Полегнала е Тодора“ за всички, които я пожелаха„.

Чуйте тази песен, преди часовникът да е ударил: „Петнадесет часа и тридесет стотинки“ 🙂

Очаквам ви отново в залата – четвъртък от 11.00.

Катя Михайлова