„Учените са скандализирани от безпардонен конфликт на интереси при провеждане на конкурсите за финансиране на проекти“, пише в-к „Сега“. Фондът за научни изследвания тази година бил раздаден на обръчи от фирми и т.н. Прочетете цялата публикация, има достатъчно факти… http://www.segabg.com/article.php?id=625034
СРАМ ме е! Да заставам пред студентите си от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, да преподавам социология, да говорим за позитивна наука, за разграничение на субекта от обекта на изследване, , за живителната сила на научното изследване за преподаването, развитието на мозъците, развитието на обществата.
РАДВАМ се, че до сега резултатите от работата на студентите ми показват категорични признаци за овладяване на методологията на мислене и анализ и съм донякъде спокойна, че като прочетат гореспоменатия текст, ще усеят да намерят „ключа от бараката“ макар той да е на студено скрит.
Къде всъщност е проблемът? Това с раздаването на Фонда по обръчите е само най-актуалното му проявление. Коренът е малко по-дълбоко. В текста се споменава, че директорът на Фонда е станал доктор на науките. Но на какви науки е станал доктор? Ако казваме, че така нар. „малък докторат“ маркира влизането в науката , то „големият докторат“ доказва, утвърждава позицията на учения в съответната наука. То затова едното се обозначава като д-р, а другото като д.ик.н. (доктор на икономическите науки), д.с.н. (доктор на социолигическите науки), д.пс.н. (доктор на психологическите науки), д.ф.н. (доктор на философските науки) и т.н. Поинтересувах се доктор на кои науки е директорът на Фонда. Страницата на НБУ, в която трудно можеш да откриеш лична и научно-изследователска биография на щатния състав е записано веднъж, че директора на Фонда е професор, д.н. http://www.nbu.bg/index.php?l=1105, и втори път, че е доктор, т.е „малък доктор“ http://www.nbu.bg/index.php?l=1287#earth. Е малък ли е или е голям? Ако сайта на университета не ти казва, то кой да ти каже? И, ако е голям, по какво? Защо не се идентифицира с науката, която познава, която преподава?
Google Search завързва името на Директора с информация за „силен трус“ – ако напишете Рангел Гюров, първите връзки ще имат тези ключови думи. И наистина силен трус провокира в мен информацията, че директора, който е обявил като свои научни интереси геотектоника, гемология е станал голям доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ http://www.segabg.com/article.php?id=625034. И точно в този възел е проблема.
Професионалното направление не е НАУКА!
Ако можеш да станеш доцент и професор по дадено професионално направление, доколкото това са академични длъжности, то доктор и още повече голям доктор следва да ставаш в наука, която овладяваш, защото това не са просто длъжности, а научни звания. Ето този опит, до днес успешно провеждан, за приравняване на НАУКАТА с професионално направление до степен, че двете се използват като синоними е основата, върху която Фонда за научни изследвания „закономерно“ се самораздава на фирми и организации с вярата, че те като добри професионалисти имат потенциал да разработват научни изследвания, да генерират научно обективни резултати, да моделират процеси и т.н.
Всички страдаме и ще пострадаме от това приравняване – някой болезнено го осъзнаваме още днес. Виждаме го навсякъде – вземете например научния секретар (всяко научно звено има такъв), който вместо да организира и провежда научно-изследователския процес в звеното си, е свел поглед върху ежедневния поток от документация и администрация, самопринизявайки се до обикновенна секретарка.
Каква наука, като няма кой да я развива! Тази позиция е със сигурност политически много удобна – режем главата на науката като убиваме истинските стойности, принизяваме я до професионално направление, харчим бюджетите за практически дейности, а не за научни изследвания, произвеждаме фалшиви данни и криви модели и след няколко години едно перо от националния бюджет се самозадрасква. Какъв рай за бюджетотворителите! Но какъв ад за младите хора, на които въпреки всичко преподаваме наука!
И да Ви кажа, в порядъка на нещо все пак позитивно, горда съм, че съм в щатния състав на университет, който не се срамува, страхува да покаже профилите на преподавателите си. Университетът даде възможност на всеки от нас да се самопредстави в блога си. Дали, обаче колегите имат смелостта да го направят е друг въпрос.
Катя Михайлова
Днес е Димитров ден. Празникът на строителя или завръщането на гурбетчиите у дома. Идването на зимата е вече непоколебимо сигурно. За традиционните българи работата ОТВЪН е приключила и започва работата ОТВЪТРЕ.
За да има справедливост, но и също, за да дам шанс на неподготвените студенти да изравнят нивото си с останалите, моля всички, които не бяха изпълнили четвъртата си домашна задача (да прочетат откъс от Иван Хаджийски и Хербърт Маркузе) първо да го направят и второ да отговорят писмено на въпроса: 
