Провокативна тематика, криеща още потенциал за изследване

7300_1РЕЦЕНЗИЯ за ръкописа на д-р Катя Михайлова „Телевизия за деца”

Рецензент: д-р Стела Константинова

24 март 2011

Тематиката е провокативна. Крие потенциал за изследване.

Темата на изследването – „Телевизия за деца”,  предизвиква научен и обществен интерес поради подценяването на детските нужди и несъобразяване с тях от страна на медиите (телевизията в конкретния случай). Съвсем резонно авторката насочва изследователските си усилия към телевизията, тъй като, според изследванията, тя все още е медиата с най-голям аудиторен дял. Децата, като част от този дял, са лесно уязвима публика – факт, който медиите пренебрегват при подредбата на програмната схема. Именно тези две причини са основание да определя темата като изключително актуална.

1Авторката разглежда с научна прецизност причините за „натикването” на детските интереси в ъгъла на обществения интерес, за което голям дял имат и медиите, и по-специално телевизията. Съвсем закономерно, предвид заглавието на труда и поставените цели, търси приложими начини за реална закрила на тази уязвима аудитория. Представя и базисни препоръки, според които телевизията да влезе пълноценно в ролята на “трети родител” и да изпълни качествено основните си социални функции – да възпитава, социализира и интегрира, вместо да продължава да “абдикира” от своята обществена отговорност.

Научните търсения на д-р Катя Михайлова са съсредоточени върху намирането на ефективни начини за позитивно взаимодействие между телевизията и детската публика на възраст между 6 и 10 години, изследвани в първата част на книгата. Тази възрастова рамка е привлекателна за анализ, тъй като децата започват да гледат редовно телевизия на 3-годишна възраст, когато телевизорът за тях е говореща книжка с картинки, а времето за гледане на предавания се увеличава с порастването. Това са годините, в които децата са отворени към света и новите познания и приемат медийните послания на доверие. (още…)

УНСС като социологическа структураUNWE as a sociological structure

Курсът по „Социология“ за направление „Обществени комуникации и информационни науки“, І курс  започна с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и гл. ас. д-р Михайлова.  Лекциите са по разписание във вторник (14.15, П038), семинарните занятия в сряда (9.00 до 14.00 съответно в три групи).

В следващите петнадесет седмици ще работим по „Текстове 2. Покана за социология“ – авторска христоматия на Михаил Мирчев. Ще използваме също и „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществаната мисия– монография на Катя Михайлова, като въведение в отрасловата социология на медиите.

Предвидени са 15 домашни работи, състоящи се от три части – първо четене на избран социологически текст, второ – писане на реферативно есе по зададена тема на основата на прочетения и анализиран в съответното семинарно занятие текст, трето – изпращане на писмената работа в срок на асистента.

В първата учебна седмица работим по въведение в социологията като наука. Опитваме се да овладеем УНСС като социологическа структура. Първата домашна работа е по тази тема.

УСЛОВИЕ на първата домашна работа

1. От списъка с теми изберете тази, която най-много Ви приляга. Формирайте екип от 5-9 колеги от курса, не е задължително да работите само с колеги от Вашата група. Структурирайте групата си като малка социална група и организирайте работата по темата. Всички заедно разработете журналистически материал по избраната темата без ограничения в идеята, жанра – репортаж, интервю,  очерк, пътепис, документален филм и т.н., знаковата система на материала – словесен, аудио или аудио-визуален.

2. За да изпълните задачата ще трябва най-напред да направите проучване по темата. Не се ограничавайте до информация от лесно достъпни източници, търсете достоверни, интересни и нетрадиционни източници, за да получите пълна и вярна информация, но и творческа провокация.  След това обобщете и структурирайте събраната информация. Вземете необходимите творчески решения и ги изпълнете.

3. Технически регламент: след като изберете тема и формирате група, използвайте опцията за коментари по този пост и в коментар напишете именета на колегите във Вашата група както и избраната тема. Не избирайте тема, която вече е избрана от Ваши колеги. Когато приключите работата си, направете следващ коментар, в който споделете впечатления от изпълнението на домашната работа и кажете на всички, че сте готови.

4. Важни крайни срокове. Добре е да изпратите коментар „Готови сме“ най-късно до понеделник 24 септември 2012. Можете да оставите някои дребни довършителни детайли и за след това, но бъдете готови да презентирате първата си групова домашна работа във вторник 25 септември в лекцията по „Социология“.

5. Консултации. По три от темите можете да използвате консултация от Вашите по-големи колеги четвъртокурсници: Калоян Янков, Кристина Кирилова, Владимир Шонев. Те са автори на съответните теми. Разбира се, можете да се обърнете към всички останали студенти. Аз също съм на линия. Още нещо важно – всяка модерна органицаия има добре работещ и услужлив комуникационен офис, намерете го в структурата на УНСС и помолете колегите да ви сътрудничат.

ТЕМИТЕ

  1. Катедра „Медии и обществени комуникации“ в структурата на факултет „Икономика на инфраструктурата“ – консултант Калоян Янков, можете да се свържете с него на [email protected].
  2. Домашната работа по „Социология“ – консултант Кристина Кирилова, можете да се свържете с нея на [email protected].
  3. Зала „Бонсист“ – консултант Владимир Шонев, можете да се свържете с него на [email protected].
  4. Моята студентска мобилност
  5. Учебният ми стаж и възможности за професионално развитие и кариера тук, в България
  6. Библиотеката или просто Google
  7. Управление и организация на нашия университет
  8. Моята стипендия и моята награда като студент в УНСС
  9. Академичен форум за обществена наука
  10. „Вестник на УНСС “ като начало на професионалната кариера 
  11. Нашите студентски отговорности и права
  12. Бакалавърската програма, която си избрахме
  13. Проф. Стефан Бобчев и Карл Маркс: УНСС – история и съвременност
  14. Защо учим „Социология“, ние искаме да станем журналисти?
  15. УНСС в интернет

Пожелавам на всички предизвикателна работа. Ако не успеете – не е фатално, просто ще започнете студентската си кариера с фалстарт. Ако успеете, вярвам във Вас, вече няма да се чувствате така объркани и стреснати  във Вашия-Нашия университет, ще познавате колегите си, ще се чувствате уютно в коридорите и залите на УНСС, ще знаете на кого какъв въпрос да зададете, за да получите отговор, на който може да разчитате.

       Ваша,

       Катя Михайлова

 

Харесвам студентите сиI do like my students

ХАРЕСВАМ СТУДЕНТИТЕ СИ. Най-много заради желанието им да мислят, заради дързостта им да отричат доказани тези, заради откровеността, с която победоносно заявяват, че Ерих Фром е труден, безинтересен и ненужен, но продължават да четат и да пишат есета, за да проумеят как да останат свободни, след като доброволно са избягали от свободата си.

Обичам да работя с АМБИЦИОЗНИ студенти. Тези, които не се страхуват да планират семейството си, кариерата си тук в България. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на моята професия.

УЧИ се ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ, за да НАУЧИ после и СТУДЕНТИТЕ си.  Това е моят ключ към професионализма в академичната среда. И с този ключ  и тази учебна година 2012/2013 ще отключвам врата след врата. Елате с мен в курсовете по „Социология“ – направление „Обществени комуникации и информационни науки“  І курс; „Аудиовизуална комуникация“ – сп. „Медии и журналистика“ ІV курс и курсът за който години наред се подготвях, борих се, очаквах – „Социология на медиите“ – за сп. „Медии и журналистика“ ІІІ курс.

Бъдете ЗДРАВИ и вдъхновени, уважаеми колеги – преподаватели и студенти, уважаеми университетски администратори. ТВОРЕТЕ на воля и през тази учебна година!

             Ваша,

            Катя Михайлова

 

Млада наука за изкуствата Том ІІ Young Science for Art Vol. II

 

Млада наука за изкуствата е замислена като огледало, в което младите изследователи на изкуствата да виждат творчеството си. Дълбоко вярвам, че интелектуално честните автори израстват при срещата с публикацията на своята работа. Извън пресата на крайния срок и високата авторова амбиция, след като гилотината на рецензента вече е паднала и научният редактор е замлъкнал, авторът може да самооцени постигнатото, ако в процеса на работа си е изградил нови критерии. Ако Млада наука за изкуствата служи така на своите автори, то значи си заслужава да продължаваме да я правим.

КАТЯ Автори в първото издание „Млада наука за изкуствата 2010” бяха млади изследователи на изкуствата и културата. Те отговориха на въпросите: кой, какво, къде, кога и как изследва? Авторите в „Млада наука за изкуствата” Том. ІІ са отново изследователи на изкуствата – част от тях правят първа научна публикация; други вече са събрали опитност, за да преминат прага към хабилитацията; трети, защото в науката винаги има трето, са авторите – „запазена марка” на Млада наука за изкуствата – колегите, които споделят творчеството си от първото ни издание. Те бяха предизвикани да усъвършенстват скицата, да детайлизират щрихите и параметрите, да формулират по-ясно проблемите, да изчистват структурата на своя анализ в рамките на конкретния обект и предмет. Така текстовете, подадени за публикация се превърнаха в научни статии и студии. Подателите им избраха своите пътища сред лабиринта, в който средата днес поставя младите научни изследователи, намериха отговор на основни дилеми, преминаха кръговете на ада на изследването и писането  и се превърнаха в автори.

КАТЯ В Млада наука за изкуствата, се опитваме да се придържаме към научния подход и методология, доколкото това обективно е възможно в средата, в която правим млада наука и доколкото го позволява субективността на днешните млади автори. Съдържанието на сборника е композирано в съответствие със вертикална структура на науката, изградена от три взаимозависими, проникващи една в друга плоскости – теория-метод-емпирични изследвания и отразява етапите на научното изследване – от емпириката и артефактите, чрез регистрация на конкретното и емпирични интерпретации към теорията на изкуствата като научна абстракция. Потърсихме мястото и на историческите анализи – науката се корени в миналото, черпейки сила за погледа си към бъдещето; дължим заслуженото на автори, оставили своя опит и мъдрост, познание и изкуство. От друга страна, опитахме ясно да откроим полето на практическо приложение на авторските достижения, на апробирани методи за изследване и за преподаване на изкуства.

 ***

КАТЯ Иска ми се да вярвам, че ние – авторите, рецензентите, редакторите, художниците, издателят – сме успели да си дадем онези желани възможности за изява и развитие чрез Млада наука за изкуствата. Първото издание от 2010 ни убеди, че идеята си струва – за авторите, които правят истинска научна публикация, за рецензентите, които се подписват под нещо стойностно, за редакторите, за дизайнерите и художниците, за издателя, който на премиерата на първата Млада наука каза, че е чест да подкрепя такива идеи.

КАТЯ Изпитвам искрено уважение към авторите – за верността към научния критерий и професионализма, с който го отстояваха. Специални благодарности поднасям на уважаемите рецензенти – проф. д.н. Камелия Николова, проф. д.н. Божидар Манов, проф. д.н. Владимир Игнатовски, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Спаска Зафирова, проф. д-р Наташа Япова, проф. д-р Лучия Ангелова, проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Биляна Томова, доц. д-р Цветан Кулевски, гл. ас. д-р Мартин Осиковски, д-р Валерия Пачева. Благодаря на д-р Миролюба Ячкова – редактор, и Тодорка Кинева (докторант) – графичен редактор, че придадоха завършеност на книгата Млада наука за изкуствата, на Мария Михайлова и Ивайло Петров за картината и художественото оформление на корицата, на проф. д.с.н. Михаил Мирчев за организацията на издателския процес. Да си сам в науката е трудно и затова Млада наука за изкуствата вече си има верни приятели – Столична програма „Култура”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Агенция за социални изследвания и анализи АССА-М, Фондация „Българско кино” и Асоциация „Зона за креативност и култура”.

КАТЯ Огромно заключително благодаря на всички! Надявам се да прочетете това, което ви интересува тук и да споделите впечатления.

КАТЯ Катя Михайлова

КАТЯ Съставител и научен редактор

От текста към статията или раждането на автора

Библиографска справка:

Михайлова, Катя (съст. и науч. ред.). Млада наука за изкуствата, Том ІІ. Изд. „М-8-М“, София, 2012. Стр. 288. ISSN 1314-6777.

Вижте албума „Млада наука за изкуствата“ Том ІІ във Фейсбук.

Аудиовизуална комуникация – учебна програма

Дисциплината „Аудиовизуална комуникация” се чете пред студентите от специалност “Медии и журналистика” в ОКС “Бакалавър”.

Лекционният курс по учебната цели на теоретично ниво да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на аудиовизуалната комуникация и на практико-прагматично – знания и умения за провеждане на комуникационен процес чрез средствата на аудиовизията.

Описание на съдържанието на дисциплината

Учебната програма е изградена въз основата на класическия модел за социална комуникация (У. Шрам, 1948) и включва четири логически последователни части.

Първата запознава студентите със същността, развитието и функционалността на различните типове аудиовизуални медии – радио, телевизия, нови, социални медии. Втората се фокусира върху изграждането на аудиовизуално съобщение, като единство на звук (слово, музика и шум) и картина (образ) от една страна и от друга – като съчетаване на пространство и време, изграждане на хронотоп. Специално внимание се отделя на факторите време и технологии в аудиовизуалната комуникация. Третата част акцентира върху аудиторията на аудиовизуалната комуникация и нейните траннсформации в дигиталното комуникационно пространство. Последния акцент е върху институционалната среда на аудиовизията в България и Европа. Всичко е неразривно свързано с ефектите, нивата на въздействие на аудиовизуалната комуникация в съвременното мрежово, информационно общество.

Лекционният курс “Аудиовизуална комуникация” има интердисциплинарен характер, базиран е върху литература с широк обхват в полето на медийните и комуникационни изследвания и анализи, социологията на медиите, кинознанието, политикономията и икономиката на комуникациите. Посочените основни литературни източници са класически и нови монографични изследвания и христоматии на български и английски език в посочените направления. Повече от половината от тях са издадени, преиздадени в периода 2000-2012 г.  Предложената литература – основна и допълнителна, е достъпна за студентите в библиотеката на УНСС на книжен или електронен носител. Англоезичните заглавия могат да бъдат предоставени за ползване чрез междубиблиотечните електронни абонаменти и услуги.

Тема часа
1. Аудиовизуалната комуникация – теоретична концепция, системен подход при анализ на аудиовизуален комуникационен процес. Развитие на аудиовизуалната комуникация. 3
2. Медията като основен елемент от аудиовизуалния комуникационен процес. Трансформации на медийната среда. Традиционни и нови аудиовизуални медии. 3
3. Радиото – развитие и социални функции. Радиото като масова аудио медия. Специфика на радиокомуникацията. Трансформации на радиоформатите в дигиталното комуникационно пространство. 3
4. Телевизията като масова медия на индустриалното общество (ХХ в.). Развитие и функции на медията. Специфика на телевизионната комуникация. Трансформации на телевизията в дигиталното комуникационно пространство. 3
5. Изследване и анализ на медията в аудиовизуалната комуникация. Медия анализ. 3
6. Новите социални медии като електронни, аудиовизуални медии. Трансформации на масовата аудиовизуална комуникация в интернет средата. 3
7. Аудиовизуалното съобщение. Граматика на аудиовизуалния образ. Нива на въздеиствие на аудиовизуалното комуникационно съобщение. 3
8. Съобщението в радиокомуникацията – аудио съобщение. Конструиране на звукови образи, специфика на радиопредаването и програмирането за радио. Доминанта на звука. Функции на словото и музиката. 3
9. Телевизионното образ като еманация на аудиовизуалната комуникация. Единство на звук и образ. Изграждане на хронотоп. Симултантност на реалното действие и екранния му образ. 3
10. Конструиране на съобщение за аудиовизуалната комуникация чрез нови, социални медии. Доминанта на времето и технологията. 3
11. Радио и телевизионното предаване като основна единица в радио и телевизионната комуникация. Жанрова многообразност и  полифункционалност. 3
12. Конструиране на радио и телевизионна програма. Вертикален и хоризонтален принцип. Специфика на програмирането за масова аудитория. 3
13. Монтажът – същност и функции в изграждането на съобщение за аудиовизуална комуникация. Микро и макро монтаж. Линеен и художествен монтаж. 3
14. Изследване и анализ на аудиовизуалното съобщение. Съдържателен анализ и култивационни ефекти. 3
15. Аудиторията в аудиовизуалната комуникация. Аудиторията като теоретичен концепт. Масова аудитория. 3
16. Радиоауиторията – социално демографски профил.  Типологигия. Формиране и развитие. „Водене” на радиоаудиторията. 3
17. Телевизионната аудитория – социално демографски профил. Формиране и развитие. „Водене” на телевизионната аудитория.  3
18. Трансформации на радио и телевизионната аудитория в дигиталното комуникационно пространство – от масова към сегментирана аудитория. 3
19. Изследване на аудиторията в аудиовизуалната комуникация. 3
20. Институционална среда на аудиовизуалната комуникация. Публично-правни аспекти на развитието на радиото, телевизията и новите медии в България и Европа. 3

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

  1. Ангов, К. Телевизионната среда. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2000. – 275 с.
  1. Иванова, П. Христоматия по история на телевизията в България 1959-1990. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, – 339 с.
  2. Катранджиев, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
  3. Михайлов, В. Открита ли е телевизията. – София: “Рой Комюникейшън” ЕООД, 2003. – 220 с.
  1. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011.
  1. Николова, Р. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти. – София: Сиела, 2006. – 477 с.
  1. Пешева, М. Петров. (ред.). Телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
  2. Пешева, М. Радио и телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
  3. Попова, С. Социолано време и медиен разказ. – Фрагменти, 2001. – 206 с.
  4. Попова, С. Радио, публики, стилове. – София, Лик – 2004. – 142 с.
  1. Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991. – 126 с.
  1. Bernadette Casey, Ben Calvert. Television Studies. Routledge, 2008. – 345 p.
  2. Newcomb, H. Television. The Critical View. Routledge, 2008. – 721 p.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

  1. Ангов, К. Телевизията – нови термини и съчетания. – София, 2000. – 143 с.
  2. Андреева, Л. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 176 с.
  1. Димитров, В. История на радиото в България. – Витраж, 1994. – 232 с.
  1. Мелтев, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
  2. Мечков, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
  3. Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. – София: Сиби, 2004. – 263 с.
  1. Фидлър, Р. Медиаморфоза. – София: Кралица Маб, 2005.
  2. Boyd-barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader. – London, 2008.,
  3. Петев, Т. Комуникационната спирала. – София. 2010.

 

Формиране и развитие на аудиторията – учебна програма

Дисциплината “Формиране и развитие на аудиторията” е задължителна в учебния план на магистърска програма „Медии и журналистика” със специализация „Продуцентство”.

Цел на дисциплината е овладяването на концепта медийна аудитория на теоретично и приложно ниво. Основна задача на “Формиране и развитие на аудиторията” е да представи пред студентите основни практики, процедури и начини за формиране и развитие, за управление на аудиторията на медийни продуцентски проекти.

Формирането и развитието на аудиторията е една от най-важните управленски дейности, включени в продуцентското портфолио. От стопанско-икономическа гледна точка, аудиторията в количествен и качествен аспект е в основата на пазара на медийни продукти. От обществено, социологическа гледна точка, формирането и развитието на медийни аудитории е възлов процес във формирането на обществено, мнение, нагласи, очаквания, типове социални поведения.

Изучаването на аудиторията към настоящия момент е предимно маркетингова дейност. С оглед социалните, икономически, политически и културни функции на медиите, погледът към аудиториите както на практическо, така и на научно-теоретично равнище е необходимо да се разшири. Необходим е интегриран подход към аудиторията, а той е в пределите на социологическата методология. Трансформациите на аудиториите в съвременната медийна среда предизвиква и трансформации в обществената среда. От гледна точка на интеграционните процеси в Европа, формирането и развитието на аудиториите е също с възлово значение.

ТЕМА Часа
1 Аудиторията като теоретичен концепт. Дефинитивни особености на медийната аудитория. 3
2 Социологически подход при изследването на медийната аудитория. Иновации в изследването на медийната аудитория. 3
3 Маркетингов подход за изследване на медийната аудитория. 3
4 Типология на медийната аудитория. Основни класификатори за типологизиране на аудиторията. 3
5 Типове аудитории съобразно аудиторно поведение.

Активна и пасивна медийна аудитория.

3
6 Сегментиране на медийната аудитория. Социално-демографски класификатори.  
7 Овластяване на аудиторията. Обратната връзка или гласът на аудиторията. 2
8 Медийната аудитория и моделите на потребление. 2
9 Медийната аудитория и пазара на медийни продукти. 2
10 Медийната аудитория като разпръсната тълпа. 2
11 Трансформации на аудиторията в съвременното дигитално пространство. Новите аудитории. 2
11 Глобални и национални медийни аудитории. Уязвими аудитории. 2
12 Трансформации на аудиторията и европейска интеграция. 2
13 Продуцентски проекти за различни типове аудитории 2
14 Емпирични изследвания на медийната аудитория. 2
15 Видове аудиторни изследвания според обхвата и типа медийна аудитория. 2
16 Измерване на аудиторията или количествено изследване. Най-често прилагани количествени методи за измерване на аудиторията. Анализ и интерпретация на количествена информация. Представителност и достоверност. 2
17 Качествени изследвания на аудиторията. Методика на извадката, набиране на качествена  информация, обработка. Анализ и интерпретация на качествена информация. Достоверност и валидност. 2
18 Изработване на изследователски въпросник 2
19 Разработване на програма за емпирично изследване на медийна аудитория. 2
20 Функции на изследователските данни в продуцентските проекти 2

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

  1. ЕКО, У. Дали публиката вреди на телевизията?. // Съвременна журналистика, 1988/1. – стр. 164 -183
  2. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Медияпланиране на рекламната кампания.- София: Университескто издателство “Стопанство”, 2006. – 363 с.
  3. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
  4. МАЛЕЦКЕ, Г. Психология на масовата комуникация. – София: Хъски, 1994. – 302 с.
  5. МЕЛТЕВ, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
  6. МЕЧКОВ, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
  7. МИХАЙЛОВА, К. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011. – 330 с.
  8. МОСКОВИЧИ, С. (ред.). Социална психология. – София: Дамян Яков, 2006. – 741 с.
  9. МОСКОВИЧИ, С. Ерата на тълпите. София: Дамян Яков, 2007. – 470 с.
  10. ОГНЯНОВА, Н. Аудиовизуална политика на Европейския съюз. – София: Унивескитескто издателство “Св. Климент Охридски”, 2005. – 468 с.
  11. ПОПЙОРДАНОВ, И., Г. Чолаков. Професия Продуцент. – София: Болид, 1993. – 230 с.
  12. СЪЙКОВА, Ив., С. ТОДОРОВА. Статистическото изследване. – София: ИК Люрен, 1994. – 319 с.
  13. ТОМОВА, Б. Изкуство и пазар. – София: Образование, 2003. – с. 160
  14. ФИЛЕВА, П. Икономика на средстванта за масови комуникации. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 188 с.
  15. ФИЛИПОВ, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София: УИ “Стопанство”. 2002. – 156 с.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

  1. БУРКАРТ, Р. Наука за комуникацията. – Велико Търново: Пик, 2000. – 495 с.
  2. ГИДЪНС, А. Социология. – София: Прозорец, 2003. – 653 стр.
  3. ДЖОНЕВ, С. Социална психология. Том 2 Общуване и личност. – София: Софи Р, 1996. – 348 с.
  4. КАСТЕЛС, М., Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2004. – 495 с.
  5. КАСТЕЛС, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2006. – 390 с.
  6. МАКЛУЪН, М., Е. МАКЛУЪН. Закони на медиите. – София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995. – 256 стр.
  7. ФИЛИПОВ, Д. Културата и развитието. София: УИ “Стопанство”. 2005. – 285 с.

Добре дошли в моя блогWelcome to my blog

        Това е моят университетски блог. БЛАГОДАРЯ на Университета за национално и световно стопанство и на Дирекция „Информационни технологии“, че създадоха тази модерна, академична комуникационна платформа! Сега от нас, преподавателите, зависи дали и как ще я използваме.

        Навярно всички съзнаваме, че интернет и Третата индустриална революция предизвикват не само личната, но и професионалната ни реализация, не само неформалното, но и академичното общуване, променят ни работата в аудиторията и извън нея, научното изследване и контактите със света. НЕ ПРОМЕНЯТ обаче същностните неща: и с интернет и без него, НАУКАТА е все така трудно постижима цел, изискваща себеотдаване, воля и талант; СТУДЕНТИТЕ са все така любопитни, любознателни, въпреки че са потънали в плиткото море на леснодостъпната информация; ДОБРИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ продължават да носят новото, модерното, класическото и традиционното, продължават да са отворени към света и предизвикателствата на науката.

        Не можем да не забелязваме и дигиталното разделение, дигиталното неравенство, което новите ИКТ ни причиниха. От едната страна са адаптиращите се, гъвкавите, справящите се в новата дигитална комуникационна среда, тези, които успяват да подчинят технологите и да работят с тях. От другата – са другите. Е, аз избрах своята страна – опитвам се да съм от първите, не искам да съм от „другите“. И затова започнах да изграждам съдържателната структура на новия си АКАДЕМИЧЕН БЛОГ.

        Добре дошли колеги и приятели! Тук ще намерите информация за моята преподавателска и научноизследователска дейност. Очаквам вашите препоръки, съвети, критики. А, ако моите идеи все пак ви допадат, ще се радвам да споделите с мен и това. Моля ви, обаче, нека уважаваме академичния тон!

        Ваша,

        Катя Михайлова