„Students’ Social Capital, Social Space and Civic Life in Sofia“ – Public Defense of Lucien Peters’ Doctoral Dissertation

Public defense of Lucien Peters’ doctoral dssertation – Department of Economic Sociology, UNWE, 23.06.2022.

The topic of dissertation is „Students’ Social Capital, Social Space and Civic Life in Sofia“.

The author is Mr. Lucien Peters, who was aworded the educational and scientific degree of „Doctor“ in Sociology.

The academic advisor of the doctoral research is Assoc. Prof. Katia Mihailova, PhD, Department of Economic Sociology, UNWE.

The dissertation received five positive reviews from the members of the scientific jury:

Assoc. Prof. Andrey Nonchev, PhD, head of the jury and the Department of Economic Sociology at UNWE;

Prof. Dr. Sc. Dobrinka Peycheva, South-West University „Neofit Rilski“;

Prof. Dr. Sc. Ivanka Mavrodieva, Sofia University „St. Kliment Ohridsky“;

Prof. Tatyana Kotseva, Burgas Free University and Bulgarian Academy of Sciences;

Assoc. Prof. Alexander Hristov, PhD, University for National and World Economy.

Prof. Deema Kaneff, Birmingham University, said at the defense that the dissertation „has a considerable schoolarly value and makes a significant contribution to the literature on social capital, on urban contemporary Bulgaria and in terms of interdisciplinary social science methodology„.

Congratulations to Dr. Peters! He is my first sucessfully graduated doctoral student. Thank you to the colleagues and friends who helped us to defense that innovative social science research!

Становище за дисертация „Манипулация и авторитет“

Автор на дисертационния труд: Надежда Стоянова Стоянова

Тема на дисертационния труд: „Манипулация и авторитет (Манипулативното влияние на авторитета в процеса на комуникация)“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 38-652/07.11.2018 на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“


Какво означава „емпирично социално изследване“? Не става ли дума за емпирично социологическо изследване?Можем ли да разчитаме на социално изследване с извадка от 151 лица, в което първичната информация се регистрира чрез онлайн анкета? 


  1. Информация за дисертанта

Надежда Стоянова Стоянова е редовен докторант във Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва дисертационния си проект под научното ръководство на проф. д-р Венцислав Бондиков. Нямам лични впечатления от дисертанта. Запознанството ми с него започва през представените за защита дисертация и автореферат.

  1. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Първият принос на представения дисертационен труд, който авторът извежда на стр. 285 от дисертацията и стр. 31 от автореферата е „систематизиране, разширяване и допълване на съществуващото знание за понятието авторитет“. Формулировката на приноса отразява както качествата на дисертацията и постигнатото научно ниво от докторанта, така и стъпките, които авторът е пропуснал да направи дотук или му предстои да пристъпи, ако продължи с научно-изследователска работа.

Дисертацията, вярна на своята тема, представлява подготовка, предпоставка за научна дефиниция на основното понятие авторитет. В това се състои и първия принос на работата, както и авторът сам го определя. В общ обем от 308 страници (без приложението), разпределени в логична и балансирана структура, Надежда Стоянова представя в историческа последователност, анализира и синтезира огромно множество от определения и дефиниции за авторитет – задача, с която български научен труд преди настоящия не ми е известно да се е захващал. Впечатляващ е времевият хоризонт на изследването – от древеноизточното познание до днес. Дисциплинарният обхват, в които се търси познание също не е малък – авторът работи в широкото поле на обществените науки. Списъкът на използваната литература далеч надхвърля семплото очакване от 100-150 източника. (още…)

Становище за дисертация „Манипулацията в информационната среда“

Автор на дисертационния труд: Соня Пламенова Цанкова

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 232/07.06.2018 на Ректора на УНИБИТ.


Да погледнеш произведението си още веднъж през предписанията на колегите (особено тези за преструктуриране и съкращаване) днес се оказва много трудно и почти неизпълнимо начинание. Разкъсано доверие, пречупена поколенческа приемственост, срутена научна общност и още ред основателни причини има за това. Но науката е колективна дейност. Не е по силите на един. И затова е добре да си говорим и още по-добре е да се слушаме и разбираме.


1. Информация за дисертанта

Дисертантът завършва докторска програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) в професионално направление 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки”. Има магистърска степен по „Електронни медии“ и е бакалавър по педагогика с изучаване на психология. Както се вижда от представената автобиография, Соня Пламенова Цанкова има вече разнообразен професионален опит в полето на медиите и комуникациите. Бих искала да поздравя дисертанта за участието като доброволец в няколко значими съвременни проекта за социална помощ и подкрепа.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Соня Цанкова представя за защита труд със заглавие „Манипулацията в информационната среда“ в обем от 394 страници, структуриран в четири глави, увод и заключение. За написването на труда авторът е използвал 497 литературни източника. Сами по себе си тези обеми на обработена литература и произведена нова са впечатляващи. Веднага възниква въпроса какво съдържание представят те.

Съдържанието на труда е строго подчинено на избраната вечно актуална тематика. Представлява литературен обзор по проблема манипулация в информационна среда. Авторът се спира на въпроса що е то манипулация, какви са граничните й понятия и полета на приложение. Прави систематизация на голям обем техники за манипулиране, употребявани в съвременната медийна информационна среда.

(още…)

Рецензия за дисертация „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“

Автор на дисертационния труд: Ива Николова Николова Тема на дисертационния труд: „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 190/04.05.2018 на Ректора на УниБИТ.


Друг проблем, който дисертацията поставя е кризата на идентичността на медиите. Днес говорим за една голяма криза, кризата на неолибералния модел. Разглеждаме я в социологическа, икономическа, политическа, аксиологическа и т.н. перспектива. Оказва се, обаче, че и медиите – традиционни и нови, са в криза. И това не е криза на оцеляването, а криза на идентичността. Крайно време е за нова, адекватна на обществения модел, дефиниция на медия, защото медията отдавна вече показа характера си на корпоративен, пазарен субект.


1. Информация за дисертанта

Ива Николова Николова е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професионалано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. Извън академичното поле Ива Николова е защитила своята позиция и статус в българското медийно и литературно поле. Тя е активен и известен, доказал своята компетентност, вещина и талант журналист и поет.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Ива Николова представя дисертационен труд на тема „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.ик.н. Стоян Денчев. То е в общ обем от 288 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература от над 140 източника.

Тук бих искала да отбележа следното: първо – броят на използваните теоретични и информационни източници надхвърля посочените в списъка в края на дисертационния труд, доколкото в бележки под линия са посочени и други използвани от автора произведения; второ – авторът използва пълната палитра на българското теоретично наследство в областта, което считам за първо достойнство на дисертацията.

(още…)

Становище за дисертация „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“

Автор на дисертационния труд: Калин Цветанов Калинов Тема на дисертационния труд: „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № РД 38-4 / 05.01.2018 на Ректора на СУ.


Интердисциплинарността се получава в припокриването на методологиите и методите на различни научни дисциплини в рамките на дадено изследване


1. Информация за дисертанта

Дисертантът се е обучавал по докторска програма в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика, Кризисен пъблик рилейшънс), в СУ „Св. Климент Охриски“ – ФЖМК. Обучението е осъществено в редовна форма под научното ръководство на проф. д-р Чавдар Христов. Дисертантът е завършил магистърска програма „Международни отношения и многостранна дипломация“ в Бирмингамски университет. Калин Калинов е основател на и продуцент в продуцентска къща „Ка Бо Ал“ ООД. В пероиода на докторантурата си е и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Калин Калинов представя дисертационен труд на тема „Приложения на публичната дипломация при терористични кризи след 9/11“.

Актуалността и дисертабилността на избраната изследователска тема са безспорни – живеем днес в обединена Европа, раздирана от терористични атаки, в която търсенето и намирането на антитерористични решения е жизнена необходимост. Тъкмо това прави Калин Калинов – търси и предлага съвременни модели за превенция и овладяване на терористичните атентати и кризи.

(още…)

Рецензия на дисертационен труд „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“

Автор на дисертационния труд: Мариана Атанасова Атанасова

Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 51/ 26.02.2018 на Ректора на УниБИТ.


„Прави впечатление решението на автора да търси отговори на своите изследователски въпроси в три езикови и културни полета – мислещото на английски западно поле, неговият географски „опонент“ – руски говорящото източно поле, и разбира се, полето на българската научно-методическа мисъл и достижения в медийните и комуникационни изследвания.“


1. Информация за дисертанта

Мариана Атанасова е редовен докторант към катедра „Комуникации и информиране“, УниБИТ. Обучавала се е по докторска програма „Книгознание, библиотекознание и библиогафия“ в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. В периода на своето обучение Мариана Атанасова води лекционен курс по „Комуникационно насилие“ и семинарни занятия по „Основи на обществената комуникация“. Тя е пряко ангажирана с вътрешно катедрената координация, участва активно в организацията на научни форуми и други учебно образователни дейности на катедрата.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Мариана Атанасова представя дисертационен труд на тема „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев.

Комуникационните техники и технологии при печатните и електронни медии са една от „евъргрийн“ темите в науките, изучаващи обществената и по-точно медийната комуникация. Историята показва, че изследователският интерес към тях се възобновява след навлизането на всяко ново технологично комуникационно средство. Днес живеем във време на нови информационни и комуникационни технологии и средства за свързване на хората, традиционното комуникационно пространство се дигитализира, става дигитално комуникационно пространство. Тази трансформация естествено буди въпроси и събира изследователски вълнения. В този ред представеният дисертационен труд представлява едно завършено научно търсене на отговори на въпросите:

(още…)

Дисертацията като „Междузвездни войни“

Методически и методологически стъпки при писането на дисертация

Докторантски семинар, 14 декември 2015

Катя Михайлова Докторанти Светът и тази година дочака своето голямо life-style събитие – календарът на „Пирели“ (Pirelly Calendar). Но вижте моделите за 2016. Сравнете януари 2015 с януари 2016. Различни са, много различни са образите на жената. Вместо куклата „90-60-90“ пред обектива е застанала жената, каквато е, жената от живота на днешния ден, тази която прилича по нещо на всяка от нас.

Другото голямо събитие предстои – очакваме всеки момент премиерата на Епизод VII от „Междузвездни войни“. Открих тази междугалактическа сага през 1999, когато излезе Епизод I „Невидима заплаха“. Преди нея светът вече беше гледал IV, V, VI, моите съученици отдавна се бяха запленили по джедаите, които вече се бяха завърнали… (още…)

ЕВА както винаги е ПЪРВАEVA as ever is first

      СОЦИОЛОГИЯ на МЕДИИТЕ и обществените комуникации – АПРОБАЦИЯ на докторантско ниво

.          НАЙ-ПОСЛЕ в учебния план на докторанти в направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в УНСС, се появи учебната дисциплина СОЦИОЛОГИЯ НА МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОМУНИКАЦИИ (СМОК).  Избираема е, въпреки че е фундаментална, за изследванията с предмет медии и обществени комуникации. Та нали тази дисциплина е покрив на класическите и нови теории и методологии за осмисляне на връзката медии – общество. Социолози са основните автори-теоретици. Социолог е Лазарсфелд, такъв и Мъртън, и Джоузеф Клапър, и Елиу Кац, който попита: защо съвременните изследователи на медиите се отказаха от системния социологически подход, и Елизабет Ноел-Нойман е социолог, и Мелвин де Фльор, и Денис Макуеил, и канадеца от „глобалното село“ със спорните трудове Маршъл Маклуън, и испанеца, който не спира да обикаля и изследва мрежовото общество Мануел Кастелс  и Христо Бонев, и Тодор Петев, и Снежана Попова, и, и, и… Социологически са основните подходи. Социологическо е мисленето и въображението в сериозните, истинските изследвания на медиите и тяхната обществена среда.

.       За мен беше и предизвикателство, но и удоволствие да направя учебна програма по Социология на медиите и обществените комуникации за докторанти. Подходих с необходимата социологическа сериозност, на нивото до което съм достигнала в овладяването на дисциплината. Беше ми интересно дали докторантите, разработващи дисертации в направление „Обществени комуникации и информационни науки“ ще разпознаят евристичния потенциал на дисциплината, дали ще дръзнат да я изберат.  Само един от общо четирима докторанти през тази учебна година я избра. Казва се ЕВА ЦВЕТКОВА. Ева както винаги е първа. Тя получи конспект и задание да реши кои социологически теории ще приложи в дисертационното си изследване, да се опита да изработи методиката на изследването си на база социологическите методи за изследване. И стана, получи се очаквания резултат.

.        Благодаря на Ева затова, че заедно успяхме да апробираме изпитния инструмент по Социология на медиите и обществените комуникации на докторнтско ниво. От този социологически експеримент тя като докторант излезе с концепция и структура на първата, теоретичната глава на дисертацията си, но и с идея за методическата основа на бъдещото си първо изследване. Интуитивно усетих прераждане на изследователската й мотивация в края на изпита.  Какво по-добро от това може да даде докторантски минимум в края на първата докторантска година!

.        За мен остана преподавателското удовлетворение, което само преподаването на истинска наука може да донесе. Пожелавам на всичките си колеги да виждат как семената, които посяват покълват, методите, които използват дават очаквания резултат, инструментите работят.

.        И нека да утвърждаваме истинската наука – науката на принципите, критичната наука, в своите изследвания. И нека да преподаваме истинска наука, за да върнем утрешните млади към вчерашните вечни принципи.

        Бъдете здрави,

       Катя Михайлова

 

СМОК – Социология на медиите и обществените комуникацииSociology of Media and Public Communication

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

  1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
  2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
  3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

  1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
  2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
  3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
  4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
  5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
  6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
  7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
  8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
  9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
  10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
  11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
  12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
  13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
  14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
  15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
  16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
  17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
  18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
  19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
  20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
  21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
  22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
  24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
  25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
  26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
  8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
  10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
  11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
  16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
  19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
  6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
  18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
  23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
  28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова