…..Въздействието на медиите като средства за масова информация, върху структурата и динамиката на социалните и обществени взаимоотношения отдавна вече не е начална научна хипотеза. Резултатите от множество емпирични социологически изследвания върху ефектите на комуникацията показват, че медиите въздействат върху аудиториите си, дори и когато говорим за ограничени от обективната и субективна реалност ефекти. От изследванията на Джордж Гербнер и колектив знаем, че медиите култивират аудиторията си, възпитавайки определени потребности, цели и ценности. Ако прехвърлим социалнопсихологическата класика, неминуемо ще попаднем на Густав Льобон и тезите му за манипулацията на тълпите. Малко по-близо до нас във времето, Серж Московичи доказва, че медийните аудитории днес са „разпръснати тълпи”, които изпитват същия род въздействия на медиите, като съвременните комуникатори, както класическите Льобонови тълпи. И макар днес, на гребена на Третата вълна по Алвин Тофлър, в мрежите на мрежовото общество по Мануел Кастелс да сме свидетели на раждането и развитието на поколение нови, социални, разпространявани чрез интернет медии; да участваме в изграждането на съвременното дигитално комуникационно пространство (Михайлова, 2011, 299) и още повече – в решаването на основния поколенчески конфликт в него – между „старите” медии на индустриалното общество от Втората Тофлърова вълна (печат, радио и телевизия) и „новите” медии на информационното общество от Третата вълна (така нар. социални медии); да генерираме самочувствие на овластена аудитория, ние в индивидуален, общностен, обществен план, продължаваме да потвърждаваме съвременната адекватност и приложимост на класическите теории за медийните въздействия върху хората, общностите и обществата.

……Възниква все пак и нещо ново, нещо различно. Медиите и информационните и комуникационни технологии днес въздействат не само въз основа на съдържанието на комуникационните съобщения, образи, които разпространяват, но също и като формират различни поколения хора на базата на моделите им за медийно потребление. Можем ли да говорим за поколенческа диференциация в съвременното общество въз основа на разпространените модели на медийно потребление, има ли точки на конфликтност между различните медийно детерминирани поколения, има ли  начини на съвместяването им?

…….Издига се хипотезата, че в условията на информационно (Алвин Тофлър, 1980), мрежово (Мануел Кастелс, 2004) общество се поражда един нов критерии за социално неравенство, задълбочаващ цивилизационното разлоение в българското общество (Михаил Мирчев, 2009, 407-507) – самите нови технологии и медии, които водят до така нар. дигитално разслояване (Ди Маджио, Харигати, 2001, Ян ван Дийк, 2008). Този критерий, за разлика от класическите критерии за стратифициране на обществото се проявява в микро план – в семейството, означавайки различна степен на способност за адаптация и мотивация за интегриране на отделните поколения в семейството към новата дигитална публична и комуникационна сфера. При тази хипотеза, в съвременното семейство наблюдаваме съжителство на различни поколения, дефинирани съобразно доминантната употреба на даден вид медия (Пиермарко Аролди, Фаусто Коломбо, 2007, Михайлова, 2011, 159-185). Самото то, семейството, е изправено пред необходимостта да намери баланса на съвместяване на различните поколения, слоеве в себе си, за да постигне оптимално изпълнение на основната си функция по отношение на обществото като система – възпроизводство на качествено население. В полето на изследователския интерес попада проследяването на проекциите на съвременния макро проблем дигитално разслояване, стратификация (Жельо Владимиров, 2008) в микро социален мащаб, в семейството. Полезно би било на емпирично ниво да се изследват и съпоставят възможностите за достъп и нивото на медийна грамотност на три поколения в българското семейство: баби и дядовци като класическо телевизионно поколение или „дигитални имигранти” (Марк Пренски, 2001); родителите като интернет поколение; и децата като М² (media multitasking) или „дигитални граждани (Пренски, 2001), а на теоретико-методологично да се изведе модел на „дигиталното българското семейство” – достъп и употреба на нови технологии и медии, мотивация и участие в новото дигитално комуникационно пространство.

      Ако искате да разширите знанията си, прочетете:

• Михайлова, Катя. Дигиталното разслояване в съвременното българско семейство: конфликтност или съвместяване между родители и деца. (2013). Намерете текста сами.

      На любознателните препоръчвам още:

• Владимиров, Ж. „Дигитално разделение” или информационно измерение на социалното неравенство. В: Социологически проблеми, 2008, 3-4, с. 214-231
• Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С.: ИК „ЛиК”, 2004.
• Льобон, Г. Психология на тълпите. С.: Изд. „Жарава”, 2002.
• Мирчев. М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. С.: „М-8-М”, 2009.
• Михайлова, К. Телевизията за деца. С.: „М-8-М”, 2009.
• Московичи, С. Ерата на тълпите. С.: Изд. „Дамян Яков”, 2007.
• Тофлър, А. Третата вълна. С.: ИК „ПК Яворов”, 1991.
• Jan van Dijk. The Digital Divide in Europe. In: The Handbook of Internet Politics, Routledge, London and New York, 2008.
• Lazarsfeld, Р. Elihu Katz. Personal Influence: The Part Played bу People in the Flow of Mass Communications. Transaction Publishers, 2006.
• Prensky, M. Digital Natives. Digital Immigrants. In: On the Horizon, Vol. 9, MCB University Press, 2001.
• Tapscott, D. Growing Up Digital: How the Net Generation is Canging Your World. McGraw-Hill Professionals, 2008.
• Aroldi, P., Fausto Colombo. Generational belonging and mediascape in Europe.http://www.jsse.org/2007/2007-1/pdf/aroldi-colombo-mediascape-1-2007.pdf
• Paul DiMaggio, Eszter Hargittai, Coral Celeste, and Steven Shafer. From Unequal Access to Differentiated Use: A Literature Review and Agenda for Research on Digital Inequality.http://www.eszter.com/research/pubs/dimaggio-etal-digitalinequality.pdf
• Vittadini, N., A. Siibak, I. Carpentier Reifová and H. Bilandzic. Generations and media: The social construction of generational identity and difference. In: Carpentier, N., (at all eds.) Audience Transformations. Routlege, 2013.

Преди години, през 2008 г. получих одобрение да разработя първия си, колективен научно-изследователски проект. Благодаря на Програмния съвет по Научно-изследователска дейност в УНСС за доверието и оказаната ми чест!

        Проектът е част от международната изследователска мрежа COST IS0801 „Cyberbullying: coping with negative and enhancing positive uses of new technologies in relationships in educational settings“, в чийто Управителен съвет бях национален делегат и представител на УНСС.  Работата на мрежата приключи преди няколко месеца, а работата по проекта „Апрбиране и допълване на методика за изследване на същността и разпространението на кибертормоз сред деца“ приключи тчно преди година.  Днес ще представя проекта на Годишната научна сесия на УНСС. Пожелайте ми успех!

* * *

Апробация и допълнение на методика за изследване на кибернасилието сред деца

№. НИД 21.03 ДФП-1/2009 г.

 Резюме на основни резултати

 гл. ас. д-р Катя Михайлова, ръководител

         Екип: моите студенти. Консултанти: изследователи и хабилитирани преподаватели. Рецензенти: проф. д.пс.н. Толя Стоицова, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Таня Парушева, доц. д-р Веселина Вълканова.

         Цел е да се апробира и допълни методика за изследване на същността и разпро-странението на кибертормоза сред деца. Обект: деца 12 г. и 15 г., обучавани в частно и общинско училище. Предмет: детското възприятие за същността и разпространението на кибертормоза. Основни методи: изследването е качествено, първичната информа-ция се набира чрез фокус група и тест. Методиката е разработена от международен изследователски колектив под ръководството на проф. Ерсилия Минесини и допълнена с оглед на апробацията й в българска среда.

       Етапи: подготвителен (до ХІІ 2009) – изготвяне на теоретичната база на изследването – литературен анализ и провеждане на международна научна конферен-ция; същински (до ХІІ 2010) – апробиране и допълнение на методика за изследване на кибертормоза сред деца – емпирично изследване, част от европейско сравнително изследване; заключителен (до ХІ 2011) – анализ и представяне на резултатите.

       Основни резултати:

1. Припокриване на дефиницията (Питър Смит, 2006) с проявленията на изследваното явление.
2. Пренос от познатото явление – традиционен тормоз към новото – кибертормоз. Разграничение между тях чрез физическото съпри-косновение между извършителя и жертвата.
3. Степента на сериозност за жертвата зависи от: реакцията на жертвата и честотата на извършване на действието.
4. На всеки 10 души се регистрират 1-2 случая на кибертормоз – 10 до 20% от изследваната съвкупност. По-често момичетата – жертви, момчетата – извършители.
5. Най-широко разпространено средство за кибертормоз е интернет (Скайп, Фейсбук и сайтовете за видеосподеляне). Мобилният телефон е припознат по-скоро от децата в частно учи-лище. Според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната.
6. Рзпространението на кибертормоз се дължи и на ниската степен на медийна грамотност на детето, на семейството му и в двата типа групи.
7. Несподеляне на кибертормоза. С нарастването на възрастта, нараства и несподелянето.
8. Естественият пренос, който децата правят от традициония към кибертормоза показва адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото явление.
9. Използваната методика дава възможност за изследване на представата на децата за кибертормоз както по всеки отделен дефинитивен критерий – неговата позиция и тежест, така и на всички тях във възможните им комбинации.
10. Методиката е приложима и при изследване на представата за същността и разпространанието на кибернасилието сред деца в България. Тя е предназначена за провеждане на изследване в училище или център за работа с деца.
11. Изследователите и обекта на изследване не използват една и съща терминология, с която да обозначават поведенията, включени в понятието кибертормоз. Това понятийно разминаване е методически проблем.

        Разпространение на резултатите от проекта

Използвани са четири форми за разпространение в научната общност:

• Периодично публикуване на резултати в научната периодика;
• Представяне на резултати на научни форуми;
• Организиране и провеждане на международна научна конференция “Социални медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност” в УНСС, 22 октомври 2009, в която 90% от делегатите са чужденци;
• Включване на тематиката и резултатите от проекта в учебни програми по специализирани дисциплини.

      Докога? Тук отговорът е обнадеждаващ – до края на семестъра. А краят вече се вижда. И тъй като съм сигурна, че вече сте започнали много да учите, да пишете курсови работи и да не ви стига времето, ще ви кажа нещо още по-обнадеждаващо.

      Вече сме към края на програмата по социология. Остава едно последно домашно – това, за което ви пиша тук. И още няколко текста за четене.  Всички вие, които до сега усърдно работихте по социология, отдъхнете си и се отдайте на другите учебни дисциплини. А вие, които не бяхте така предвидливи да учите през целия семестър, залягайте над дебелата книга и я прочетете за оставащото време до изпита.

      Последното домашно

На 21 ноември в семинарното занятие започнахте да работите на групи по трите теми на деня:

• Модерно ли е семейството днес? 
• Затворена граница
• Дребни пари

    Втората тема е провокирана от затварянето на българо-турската граница в нощта преди Деня на християнското семейство. Вижте новината тук: http://dnes.dir.bg/news/granitza-opashka-gkpp-12445284?nt=10. Възможно ли е да има затворени граници днес? Кой може да си позволи да затваря границите си? Какви са последствията за индивидите, за общностите, за обществата?

       Третата тема отразява една често срещана ситуация: да имаш 20 лева и да не можеш да си платиш сметката от 2 лева. Какво означава „нямам дребни пари“ днес.? Какво означава „дребни пари“? Какви обществени проблеми стоят зад „дребните пари“?

     Вие вече разпределихте групите си и избрахте темите, по които ще работите заедно. Моля, помислете добре преди да се откажете да завършите последното си домашно. Задачата е да направите системен анализ като приложите усвоените теоретични модели и методологически инструменти. Моля прочетете:

• Николай Тилкиджиев, „Социална стратификация и средната класа“ в „Текстове 2“, с. 491-500.
• Михаил Мирчев, „Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе Преходът“ в Текстове 2, с. 503-533.
• Михаил Мирчев, „Етажи на общностната йерархия в съвременното общество“ в „Текстове 2“, с. 533-554.

        Безстресово справяне с домашното

     Тъй като задачата е групова, а не индивидуална, можете да разпределете четенето на всички в групата. Ина, например, може да прочете един от текстовете, а Винсент – друг. Съберете се заедно и нека всеки реферира за другите това, което е прочел Едва след това пристъпете към очертаване на структурата на общата ви работа и т.н.

        Срок и обем

       Работете спокойно. Очаквам анализите ви до 3 декември 2012, 24.00 часа на познатия ви електронен адрес [email protected]. Обем или до колко страници – до колкото можете. Тук, като коментар, публикувайте рекламното резюме.

        Приятна работа!

        Катя Михайлова

      Медиите трансформират обществата –  формират обществено мнение; нагласи и модели за социално поведение; модерират социалните дистанции и социалната интегрираност… и още нататък по известната, в социологията на медиите, редица на въздействието на медиите върху индивидите, семействата, общностите, обществата.

      Как въздействат медиите?

    Чрез СЪДЪРЖАНИЯТА – вестникарските статии, телевизионните и радио програмите, емисиите на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Но и чрез ТЕХНОЛОГИИТЕ, с които разпространяват съдържанията си, технологиите, които предполагат различни модели на ДОСТЪП на аудиториите до медийните съдържания и след това – различни модели на УПОТРЕБА на медиите от аудиториите. Защото медията не е само съдържание, разбирана в тесен журналистически смисъл, тя е и технология, тя е и ИНСТИТУЦИЯ. И ако обърнем последното изречение, то може да прочетем, че съдържанието зависи от технологията, а и двете се определят от институцията. Но по дефиницията на МЕДИЯ – друг път.

      От къде започва въздействието на медиите?

    Ако приложим Толкът Парсънз, то ще видим, че обществото чрез своята ценностна основа и съответно целеполагане, определя рамката на развитие на всяка една система, включително и на медийната. Т.е., сигурно е, че обществото въздейства върху медиите, преди те да са започнали да му въздействат.  Те, медиите, от своя страна, оказват влияние най-напред на индивидуално ниво – върху всеки отделен член на обществото и паралелно с това върху СЕМЕЙСТВОТО като най-интимната социална общност. И, извинете за повторението – въздействат и като съдържания, и като технологии и като институции.

       Българското семейство под въздействие на медиите днес

    Вторичен анализ на набор от социологически и статистически данни показва, че различните модели на ДОСТЪП до съвременното медийно или още ДИГИТАЛНО КОМУНИКАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, а също и разликите в моделите на УПОТРЕБА на медиите и новите информационни и комуникационни технологии, определят съжителство на няколко различни ПОКОЛЕНИЯ, определени спрямо доминантната употреба на даден вид медия, в съвременното българско СЕМЕЙСТВО. Вижте ги на графиката по-долу. Въпросът е: какви типове взаимоотношения имат днес различните медийно детерминирани поколения в българското семейство; съвместяват ли се или конфликтуват „дигиталните граждани“ и „дигиталните имигранти“ (по Марк Пренски) под един покрив.  Същите въпроси, както и тезата за дигиталното разслояване в българското семейство поставих за първи път миналата година пред международна научна аудитория, а пред БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА СОЦИОЛОГИЧЕСКО-ДЕМОГРАФСКА ОБЩНОСТ – в средата на изминалата седмица, на конференцията „Семейство и солидарност между поколенията„, 17-18 октомври 2012.

      За медиите като фактор за определяне на поколенията пишат още Пиер-Марко Аролди и Фаусто Коломбо.  Те правят подобна поколенческа скица на италианското семейство. Открихме се на конференцията в Загреб – април 2011.  Много е вълнуваща неочакваната жива, оф-лайн, среща с колега, който мисли в твоята логика, но използва различен подход, за да обясни явлението, което изследваш и ти.  Моите изводи за медиите и въздействието им върху българското семейство клонят към хипотезата за ДИГИТАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ в съвременното българско семейство.

       Дали е така? Как мислите? …

       Катя Михайлова

.

Въведение

• „Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
• „13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
• „Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

Тази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)