Социология на комуникациите 2017-2018. Въпросник за изпит (и за поправителен!)

Колеги,

Благодаря Ви за този курс! За текущата Ви подготовка, участието в лекциите и семинарните занятия, за всяка усмивка, критичен поглед и „Добър ден“. Първите 15 седмици от нашето учене заедно завършиха и следва изпит. Досега Вие изпитвахте мен – отключвам ли залата в уречения час, в какво настроение съм, говоря ли разбираемо, скучна ли съм, какво изобщо Ви казвам, постижими ли са домашните задачи… и още и още Вие си знаете какво. 🙂 Прочетох Учебниците Ви (удивително оригинални са!) и приемам тях като Вашата оценка за мен.

Работата и излъчването Ви през семестъра ме провокираха да пиша „домашни“ като Вас, а на финала и още един „Учебник“ направих. Ето ги.

Заглавието на „Учебника“ ми е: „Как учихме Социология на комуникациите от … до 2018?“ Тъй като предходната година написах учебника „Меди@ Общество“, в който е изложено съдържанието на лекционния курс, сега реших да покажа начините, по които учихме заедно, емоциите, които преживявахме и успехите, които достигахме. Приятно гледане! (Редактирах го, след последната лекция)

Ето и моите „домашни“. Ще се радвам, ако за нещо Ви послужат.

Колелото на историята, обаче, се върти и на 4 февруари 2018 от 12.00 в зала 3075 аз ще трябва да изпитвам Вас. Подгответе се да развиете 2 въпроса от въпросника, който ще прочетете тук. Използвайте Учебниците, които вие написахте, посочената тук литература, други информационни източници, които сами сте открили. По време на изпита до Вас може да стоят 2 учебника: Вашият и „Меди@ Общество“.

Критериите ми за висока оценка са:

  • Структурирано логично изложение по зададената тема.
  • Познания по темата – теоретични концепции, изследователски методи и тяхното прилагане в практиката на ежедневния живот.
  • Моля Ви, пишете с уважение към българския език! (грешки се правят, но нека са технически)

Семестриалната оценка се формира от оценката на Учебника и оценката от изпита. Всеки компонент тежи 50%. Учебниците, които ми предадохте на последната лекция имат отлична оценка. На изпита Учебници не приемам! (още…)

Социология на комуникациите – КОНСПЕКТ (и за поправителен изпит)

15492044_10211315414471919_8777888464294770187_nУчихме заедно. Благодаря Ви! Приятно ми беше. Следват ИЗПИТЪТ, оценката…

Семестриалната оценка по „Социология на комуникациите“ се формира от три компонента: текущата Ви подготовка; учебникът Ви по „Социология на комуникациите“; изпитната Ви оценка.

Текущата подготовка се оценява по изпълнение на домашните работи. По време на семестъра имахте 5 домашни задачи:

  1. Между мен и света стои… (есе)
  2. Mисловна карта (mind map)
  3. План за популяризиране на продукт, идея, лице…
  4. Проект за медийна система, поле
  5. Свобода – медии (реферативно есе по избрана от вас тема с ключови думи „свобода“ и „медии“)

Всяка от тези 3 оценки представлява една трета от крайната семестриална оценка по дисциплината. Вече знаете оценката си на текущата подготовка (съобщих ги на вчерашната лекция). Вероятно подготвяте учебник – най-късен срок да го предадете е деня на изпита. Остава Ви да започнете да се подготвяте за самия изпит.

Изпитът е насрочен на 9 януари 2017 от 13.00 в зала 2005. Датата за поправка е 31 януари 2017, 11.00 ч. в зала 4052. Изпитът е писмен. Ще продължи 180 минути. Оценката ще получите до 180 минути след приключване на изпита. Вашата задача е да разработите писмено 2 въпроса. Единият от първата част на конспекта – теоретичен. Другият – от втората, реферативно есе. Критериите за оценка на разработката Ви по първи (теоретичен) въпрос са: структурираност и фактологична точност на изложението. Критериите за разработка на втори въпрос (реферативно есе) са: ясно формулирана теза, структурирана аргументация, реферативност. Моля, съкратете езиковите грешки!

(още…)

Социология на комуникациите – въпросник

По този въпросник ще бъдат изпитвани студентите от специалност „Социология“, 6 семестър, които не са участвали в груповия изследователски проект „Доверие в медиите“. Моля, всеки да избере по 1 въпрос, по който предварително (преди изпита) да се подготви. На изпита ще развиете устно избраният от вас въпрос.

Оценката се формира от: ниво на представяне по време на изпита и участие в проекта „Свобода на медиите“, който следва да бъде представен утре – 12 май 2015 г.

Въпроси

  1. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
  2. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
  3. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
  4. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт). Взаимодействия между медийното и политическото, властовото поле (Пиер Бурдийо). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
  5. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  6. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  7. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
  8. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  9. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Медийна грамотност. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
  3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
  6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
  8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
  9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
  13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
  15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс наhttp://www.assa-m.com/marketing11.php)
  21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
  22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
  23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
  27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
  28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
  29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
  5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
  16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
  21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  23. McCullagh, C.Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
  26. Reese, S.Jane R. BallingerPamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

Регулация на медиите по време на ИЗБОРИMedia regulation in time of elections

Теми и задания за курсови проекти по „Медийна регулация“

Непрекъснато чувам три фрази:

  1. Университетското образование няма връзка с практиката;
  2. Методите на преподаване не са адекватни за новото поколение студенти;
  3. Студентите преписват и получават нереални оценки.

И непрекъснато се боря с тях, доколкото и както мога в преподавателската си работа. Ето какви са оръдията ми. Ако приемем, че практиката е всичко извън университета – бизнесът, държавата и обществото, то следва да свържем образованието – учебни програми и планове, съдържание на учебни дисциплини, методи на преподаване, изисквания към работата на студентите, конкретни задачи, с онова, което се случва в момента извън университета в момента на преподаване.

Конкретно – „Медийна регулация“ завършва във време на предизборна кампания. И медиите, и политиците, и наблюдателските организации, и държавата, и гражданите – всички участваме в този процес, повече или по-малко се готвим за Европейски избори 2014. Всъщност живеем и учим в една реална лаборатория и би било наивно да пропуснем шанса да направим своите експерименти. Ето защо ви предлагам темите за курсови проекти по дисциплината „Медийна регулация“ тази година да бъдат в обхвата на регулация, само- и корегулация на медиите по време на избори. Ако все още не сте, то влезте в практиката – изучете я, проверете дали създадените теоретични модели, апробираните вече методики работят или е необходима нова теоретико-методологическа интервенция.

Можете да работите индивидуално и групово. При екипните разработки, държа ясно да разпределена работата и да е указано кой член от екипа какво точно е свършил в общия проект.

В своите разработки, използвате свободно е-учебника по регулация на медиите. Той е създаден да улесни вашата работа, вашите нови открития. Но внимавайте – учебникът е христоматиен, в него са събрани всички научни публикации, достъпни он-лайн по регулация на медиите, проверката ще е лесна.

Очаквам да изберете тема и задание от списъка. Ако имате желание да разработите нещо различно, пишете ми, ще обсъдим. Изпратете разработките си на [email protected] до 12 юни 2014 г. Без титулни страници! Достатъчни са името и факултетния ви номер, както и темата, по която работите. Обем – според мен работата по зададените теми не може да се събере в по-малко от 10 страници, колкото и лаконичен да е авторът.

Публикувайте резюме на работата си – до 500 думи, тук като коментар по тази публикация.

Теми и задания

1. Регулаторна рамка за дейността на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и анализ на регулаторна рамка за Европейски избори 2014. 

2. Регулаторна рамка за дейността на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и анализ на регулаторна рамка за Европейски избори 2009.

3. Саморегулация на медиите в изборен процес (предизборна кампания, изборен ден). Представяне и сравнителен анализ на рамка за саморегулация на медиите за Европейски избори 2009 и 2014.

4. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2013. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.

5. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2011. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.

6. Мониторинг на медиите по време на предизборна кампания ‘2009. Представяне и анализ на направените наблюдения. Субект и финансиране на мониторинга. Методическа рамка: наблюдавани медии (извадка); наблюдавани индикатори; време на провеждане; резултати.

7. Количествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Мониторинг на традиционни медии (радио, телевизия, печат). Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, информационни и образователни материали за начин на гласуване, мотивационни кампании за гласуване.

  • Изберете медия и направете едноседмичен мониторинг на дейността й в рамките на предизборната кампания. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите. 
  • Изберете тема и направете едноседмичен мониторинг на присъствието на темата в избрани от вас медии.
  • Изберете личност – кандидат за депутат в Европейски парламент, лидер на партия, представител на гражданското общество, направете едноседмичен мониторинг на присъствието му в избрани от вас медии.

8. Количествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна      кампания. Мониторинг на он-лайн медии. Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, информационни и образователни материали за начин на гласуване, мотивационни кампании за гласуване.

  • Изберете медия и направете едноседмичен мониторинг на дейността й в рамките на предизборната кампания. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите. 
  • Изберете тема и направете едноседмичен мониторинг на присъствието на темата в избрани от вас медии.
  • Изберете личност – кандидат за депутат в Европейски парламент, лидер на партия, представител на гражданското общество, направете едноседмичен мониторинг на присъствието му в избрани от вас медии.

9. Качествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Съдържателен анализ на традиционни медии (радио, телевизия, печат).  Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, език на омразата и др.

  • Изберете медия и направете анализ на излъченото от нея съдържание за избран от вас период в рамките на предизборната кампания 2014. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.

10. Качествени методи за изследване на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Съдържателен анализ на он-лайн медии. Индикатори: законност, плурализъм, право на отговор, език на омразата и др.

  • Изберете медия и направете анализ на излъченото от нея съдържание за избран от вас период в рамките на предизборната кампания 2014. Не забравяйте да изберете индикатори, които ще следите.

11. Изследване и анализ на ефекта от медийните съдържания, разпространявани по време на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Продължение на работата по проекта „Аудиторията на Четвъртата власт“ от „Социология на медиите“, есенен семестър.

12. Лидерите на мнение в медиите по време на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Продължение на работата по проекта „Лидерите на мнение днес“ от „Социология на медиите“, есенен семестър.

13. За и против платеното отразяване на предизборната кампания за Европейски избори ‘2014. Позиция, теза на автора; аргуменрация – теоретични постановки и емпирични факти.

Критерии за оценка на курсовия проект

Отличен (6) –  адекватно на темата, ясно структурирано съдържание; реферативност, изследователски подход; авторство, иновативност; уважение към българския език.

…….

Слаб (2) – нищо от предвиденото за отличен.

Колеги,

Моля забележете, че оценката на курсовия проект е е вашата семестриална оценка. Тя е само част от общата оценка по дисциплината. Останалите компоненти са: участие в и подготовка за семинарни занятия. 

Катя Михайлова

Социология на медиите – КОНСПЕКТSociology of media – exam questionnaire

.     Започнахме с няколко бели листа, химикалка и идея. Завършихме с 56 „учебника“ – учебни свитъка по дисциплината „Социология на медиите„. Завъртяхме се във Виенското колело на Теа, успяхме да намерим път в Страната на чудесата и пак стигнахме до Чесърския котарак с въпроса на Алиса: „Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
.      Има най-различни пътища пред нас, колеги. Хайде, излезте от стъблото на 13-тото каменно цвете и вървете по пътеката към вашата цел. Ако ви харесва да сте отличници, прочетете следващите 19 въпроса, прегледайте учебниците си и допълнителната литература и заповядайте на изпит на Богоявление.  Желая ви успех!

Социология на медиите – изпитен конспект

Професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки„, 3 семестър, титуляр: проф. д.с.н. Михаил Мирчев, асистент: д-р Катя Михайлова
дата на изпит: 6 януари 2014
Специалност „Медии и журналистика„, 6 семестър,
титуляр: д-р Катя Михайлова
дата на изпит: 13 януари 2013
По този конспект ще бъдат изпитвани колегите, които не са участвали в колективните изследователски проекти през семестъра.
  1. Социология на медиите и обществената комуникация – закономерности и принципи в отношенията между медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
  2. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев)
  3. Дигитална медийна и комуникационна система на съвременното общество. Елементи, структура, взаимодействия, трансформации. Модел на традиционна медийна система (Тодор Петев, Христо Бонев). Дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс).
  4. Обществен комуникационен модел (Николай Палашев). Медиите и обществената комуникация в създаването на контролирана представа за реалността – оперативна (насочена към общността) и спекулативна (насочена към властта) функция.
  5. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
  6. Системата на медиите и обществените комуникации и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
  7. Медиите между изкуствените и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно). Масови медии, масова култура, масово общество.
  8. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт, Бертранд Ръсел). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
  9. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система по време на Третата вълна в общественото развитие – организационен и технологичен, институционален и ценностен ракурс. (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на индустриалната (традиционната) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс)
  10. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
  11. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие.
  12. Въздействия, ефекти, функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Три случая: „Война на световете” 1938, САЩ, „Ку-ку” 19.., България, „Орешарски подаде оставка”, 2013, ФБ, България. Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац).
  13. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
  14. Аудиторията като медиен продукт. Стратификационнен профил на аудиторна група. Формиране и развитие на аудитории. Психологически и социалнопсихологически теории за формиране, утвърждаване, промяна на нагласи.
  15. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.
  16. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  17. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  18. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
  19. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
  3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
  6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
  8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
  9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
  13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
  15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
  21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
  22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
  23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
  27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
  28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
  29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна 

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
  5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
  16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
  21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  23. McCullagh, C.Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
  26. Reese, S.Jane R. BallingerPamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

.

РЕГУЛАЦИЯ на МЕДИИТЕ (по) КОНСПЕКТ

.       Колеги, третокурсници,

.       Конспектът по „Медина регулация“ е готов. Вашата задача е да изберете тема, по която да развиете реферативна разработка в обем не по-малко от 15 страници. Моля, изпратете ми готовата разработка най-късно седем дни реди датата за изпит (в момента тя не е уточнена) на електронна поща [email protected]. След като приключите разработките си, резюмирайте ги в най-много 200 думи и публикувайте резюметата си тук, като коментар по тази публикация. Предложените теми са общо 29. Това означава, че една тема може да бъде избрана от най-много трима студента. Може да използвате тази публикация, за да координирате избора – всеки от вас, който е избрал тема може да покаже избора си като коментар тук.

.        Семестриалната ви оценка по „Медийна регулация“ се формира от курсовата разработка, резюмето и участието в лекционните занятия по време на семестъра. Ще публикувам оценките ви отново тук преди изпита. Можете да повишите или понижите оценката си като се явите на устен изпит по същия конспект.

***

.       Лекционният курс по учебната дисциплина  “Медийна регулация” цели да даде  концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество. Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасистемата в последните 23 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.

        ВЪПРОСИ

  1. Мрежовото общество и необходимостта от регулацияСоциологически теории за съвременното общество. Обществено управление и регулация.
  2. Социологическа платформа за регулация на медийните системи в мрежовото общество.
  3. Медийната система като обект на медийна регулация. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Социално отговорна, либерална, авторитарна и съветска доктрина за медиите. Поляризация на плурализма (средиземноморски модел), корпоратистки модел (северно и централноевропейски), либерален модел (северноатлантически).
  4. Развитие на медийна система и медийна регулация. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  5. Предмет на медийната регулация. Регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на собствеността.
  6. Мултимодален подход на медийна регулация. Регулация, саморегулация и корегулация. Регулативни, само- и корегулативни органи и институции.
  7. Политика за развитие на медийната система в България. Ценности, цели, политики, законодателство в областта на медиите в България, ЕС. Развитие на медийната регулация в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство.
  8. Политика и регулация на европейската медийна система. Цели и приоритети, институционална основа. Европейска медийна система. Ценностна основа и развитие. Органи на европейската медийна политика и регулация на политиката на ЕС по отношение на медиите и информацията.
  9. Европейска и национална медийна политика и регулация. Регулация, само- и корегулация на европейската и българската медийна система. Политика за развитие на медийната система.
  10. Държавата и медийната система. Теоретични и институционални основи на медийната регулация. Институти, органи и функции на медийната регулация. Лицата на медийната регулация в България.
  11. Обществото и медийната система. Медийна саморегулация – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България.
  12. Бизнесът и медийната система. “Богати медии – бедна демокрация”. Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт.
  13. Държавата, обществото, бизнеса и медийната система. Медийна корегулация – модел основан на споделената отговорност. Корегулацията като конвергиран подход за регулация на медийни система в мрежовото общество. Корегулация на европейското медийно пространство.
  14. Регулация на съдържанието. Свобода на изразяване и цензура.
  15. Регулация на разпространението. Цифровизация на телевизията в България.
  16. Регулация на собствеността. Медийните монополи и монополите върху обществената информация.
  17. Регулация, само- и корегулация на „индустриалните медии” (медиите на индустриалното общество). Институционализация и регулация на печатните медии в България преди 1989 г. и по време на Прехода (1990-2013).
  18. Модел на регулация на индустриалните медии (2). Институционална промяна на електронните медии в България след 1989 г.. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии.
  19. Модел на регулация, само- и корегулация на социалните медии. Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии – Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа”.
  20. Институционална система за регулация на социалните медииРазвитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики.
  21. Homo Virtualis и другите. Модели на виртуално поведение на личността. Саморегулация на поведението в социалните медии. Другият като ценност или средство. Автоцензура.
  22. Комуникационни права. Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права.
  23. Свободата и уважението на човешкото достойнство.Основни ценности в европейската и българска медийна политика и регулация. Хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система.
  24. Медийно насилие. Телевизионно насилие и кибертормоз. “Добри нрави” и “Обществен интерес”.Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на вредно или възможно вредно медийно съдържание.
  25. Медийна грамотност. Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталната  комуникационна система. Корегулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите.
  26. Българският език и национална идентичност. Медийната регулация в защита на българския език и националната и европейска идентичност. Харта за българското слово.
  27. Културно многообразие и диалог в Европа. Медийна политика и регулация за съхраняване на междукултурното многообразие и диалог в Европа.
  28. Общественият интерес. Медийната регулация и защитата на обществения интерес. Дефиниция на обществен интерес.
  29. Уязвимите аудитории. Модел на медийна регулация в защита на правата и потребности на уязвими аудиторни групи.

      ЛИТЕРАТУРА

Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.

Михайлова, Катя. Социологическа платформа за медийната регулация. Вижте на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit

Михайлова, Катя. Вижте научни статии и студии по дисциплината на http://blogs.unwe.bg/kmihailova/wp-admin/post.php?post=53&action=edit

***

Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000.

Ангелов, Александър. Журналистическа етика. София, 2002.

Занкова, Бисера. Студии по медийно право. София, 1997.

Кастелс, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, „ЛиК”, 2004.

Кастелс, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, „ЛиК”, 2006.

Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия. Публично-правни аспекти. София, „Сиби”, 2004.

Петров, Милко. Америка – социалният тропик. София, „Сиела“, 2012.

Норд, Дъглъс. Институции, институционална промяна и икономически резултати. София, 2000.

Табакова, Весела. (съст.). Насилие и медии. София: Факултет по журналистика и  масова комуникация, 1997.

Табакова, Весела. (съст.) 123 термина за медийната регулация. София, Център за независима журналистика. 2004.

Тофлър, Алвин. Третата вълна. София,1997.

Чолаков, Радомир. (съст.) Медийно право. Речник на основните понятия. София, „Труд”, 2005.

***

Castells, Manuel. Communication Power. Oxford University Press, 2009

Hallin, Daniel and Paolo Manchini. Three models of Media and Politics. Sage, 2003.

***

Използвайте и вашата книжка със закони. Също и публикациите в категория „Медийна регулация“ тук.

***

.       Благодаря за участието ви в курса по „Медийна регулация“, за написаните домашани работи, провокативните въпроси, интереса към предмета, споделените ценности.

.      Катя Михайлова

СМОК – Социология на медиите и обществените комуникацииSociology of Media and Public Communication

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

  1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
  2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
  3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

  1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
  2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
  3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
  4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
  5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
  6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
  7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
  8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
  9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
  10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
  11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
  12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
  13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
  14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
  15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
  16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
  17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
  18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
  19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
  20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
  21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
  22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
  24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
  25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
  26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
  8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
  10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
  11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
  16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
  19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
  6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
  18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
  23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
  28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова

АУДИТОРИЯТА в продуцентския процесAUDIENCE in Media Production

.      Формирането и развитието на аудиторията е една от най-важните управленски дейности, включена в портфолиото не само на модерния медиямениджър, доколкото той е отговорен за ефективната организация на медийния производствен процес, но също и на редовия репортер, журналист, доколкото той е в контакт с аудиторията или пряк или чрез комуникационните съобщения, образите, които й предлага. От гледна точка развитието на медията като творческа индустрия, качествата и обема на аудиторията, физиономията на публиката се свързва пряко със степента на творческия и технологичен потенциал на медийния продукт, програмата – слабото оразличаване на публиките може да се разглежда като косвено доказателство за фактически слабото програмно оразличаване, както посочва Снежана Попова (Радио, публики, стилове, 2004). От стопанско-икономическа гледна точка, аудиторията в количествен и качествен аспект е в основата на пазара на медийни продукти. От обществено, социологическа гледна точка, формирането и развитието на медийни аудитории е възлов процес във формирането на обществено мнение, нагласи, очаквания, социални поведения. Това са някои от основанията, поради които лекционният курс „Формиране и развитие на аудиторията“ е включен в учебния план на магистърска програма „Медии и журналистика“ със специализация „Продуцентство и културни индустрии„, УНСС. Преподаватели: проф. д.с.н. Михаил Мирчев и гл. ас. д-р Катя Михайлова.

.      Лекционният курс бе разделен на две части: теоретико-концептуална и практическа. Проведе се в два големи блока – 5-6 ноември 2012 и 11-13 януари 2013. По темите, разглеждани в занятията е разработени и следващите 13 въпроса. Всеки студент трябва да избере и разработи реферативно една от посочените теми в списъка. Обемът на реферетивната разработка е минимум 15 стандартни страници (Times New Roman, 12; междуредие 1,5). Крайният срок за предаване на курсовите проекти е 27 януари, 15.00 часа. Моля, да бъдат изпратени на [email protected]. Бих искала да се видя лично с Елена Митова за приключване на курса до 27 януари 2013. Моля, да се свърже с мен.

     ВЪПРОСИ

  1.  Аудиторията като теоретичен концепт. Дефинитивни особености на медийната аудитория. (Р. Бауър, М. Пешева, К. Михайлова)
  2. Маркетингов подход за изследване на медийната аудитория. (Х. Катранджиев)
  3. Социологически анализ на медийната аудитория. Социологически и маркетингов подход при изследването на медийна аудитория. (М. Мирчев, Х. Катранджиев, С. Попова)
  4. Типология на медийната аудитория. Основни класификатори за типологизиране на аудиторията. Активна и пасивна медийна аудитория. (М. Пешева, С. Попова)
  5. Овластяване на аудиторията. Обратната връзка или гласът на аудиторията. (С. Московичи, М. Кастелс)
  6. Трансформации на аудиторията в съвременното дигитално пространство. (К. Михайлова, М. Попова)
  7. Медийната аудитория като разпръсната тълпа.(С. Московичи)
  8. Национални и глобални аудитории. Уязвими аудитории. Детска аудитория (К. Михайлова)
  9. Методи за изследване на аудиторията. Количествени методи. Разработване на изследователска програма. Представителни изследвания. (С. Михайлов, Х. Катранджиев)
  10. Качествени методи за изследване на аудиторията. Подбор на респондентите. Достоверност и валидност на информацията. Методи за обработка на първичната информация. (С. Михайлов, Х. Катранджиев)
  11. Аудиторните изследвания и анализи и медийния монопол.
  12. Евристичен потенциал на аудиторните изследвания в продуцирането на медийни проекти.
  13. Динамика на българската медийна аудитория в периода 2010-2012 г. (М. Пешева)

    Литература

  1. КАСТЕЛС, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. София, изд. Лик, 2004.
  2. КАСТЕЛС, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. София, изд. Лик, 2006.
  3. КАТРАНДЖИЕВ, Христо. Медияпланиране на рекламната кампания. София, Университескто издателство “Стопанство”, 2006.
  4. КАТРАНДЖИЕВ, Христо. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. София: Университетско издателство “Стопанство”, 2007.
  5. МАЛЕЦКЕ, Герхард. Психология на масовата комуникация. София, изд. „Хъски”, 1994.
  6. МАНЛИХЕРОВА, МАНУЕЛА. Тийнейджърска аудитория, иновации в младежките медии и образование. В: Медии и обществени комуникации, бр. 14, Септември 2012. Достъпно на:  http://www.media-journal.info/?p=item&aid=210.
  7. МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, изд. М-8-М, 2009. (Глави от книгата са достъпни на: http://assa-m.com/katalog12.php).
  8. МИХАЙЛОВ, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Второ изд. София, Партиздат, 1980.
  9. МИХАЙЛОВА, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и социалната мисия. София, изд. М-8-М, 2011.
  10. МИХАЙЛОВА, Катя. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: Нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  11. МИХАЙЛОВА, Катя. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, Септември 2009. достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  12. МОСКОВИЧИ, Серж. (ред.). Социална психология. София, Дамян Яков, 2006.
  13. МОСКОВИЧИ, Серж. Ерата на тълпите. София, Дамян Яков, 2007.
  14. ПЕШЕВА, Маргарита. и колектив.  Дигиталните медии. Велико Търново, Фабер, 2010. Е-книга, достъпна на: http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/Margarita-Pesheva_Digitalnite-medii_rechnik.pdf
  15. ПЕШЕВА, Маргарита. Радио и телевизионнната среда 2001-2010. Велико Търново, Фабер, 2011. Е-книга, достъпна на: http://www.newmedia21.eu/content/2011/12/Margarita-Pesheva-Radio-i-TV-sredata.pdf
  16. ПОПОВА. Мария. Виртуалният човек. Второ изд. Велико Търново, Фабер, 2012. Е-книга, достъпна на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/03/Maria-Popova-The-Virtual-man-second-ed.pdf
  17. ПОПОВА, Мария. Медийна аудитория и социална промяна. В: Медии и обществени комуникации, бр. 13, Април 2012. Достъпно на: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=191.
  18. ПОПОВА, Снежана. Радио, публики, стилове. София, ЛиК, 2004.
  19. ФИЛИПОВ, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, Университетско издателство „Стопанство”, 2002.

    Емпирични социологически изследвания

  1. МЕДИАНА. Нагласи, интереси и очаквания на телевизионната аудитория пред цифровизацията на телевизионния ефир. НПИ, 2012. Публикация в  Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 17 декември 2012. http://www.newmedia21.eu/proekti/naglasi-interesi-i-ochakvaniya-na-televizionnata-auditoriya-pred-tsifrovizatsiyata-na-televizionniya-efir/. Едномерни разпределения и доклад – достъпни на: http://www.newmedia21.eu/proekti/naglasi-interesi-i-ochakvaniya-na-televizionnata-auditoriya-pred-tsifrovizatsiyata-na-televizionniya-efir/
  2. МЕДИАНА. Медийното поведение в условията на интернет и новите медии. НПИ, 2012. Публикация в Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 31 май 2012. http://www.newmedia21.eu/proekti/medijnoto-povedenie-v-usloviyata-na-internet-i-novite-medii-natsionalno-predstavitelno-izsledvane/. Доклад – достъпен на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/05/DOCLAD_internet.pdf
  3. МЕДИАНА. Медийно поведение на младежката аудитория (15-29 г.) в онлайн средата. НПИ, 2012. Публикация в Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 05 април 2012.http://www.newmedia21.eu/proekti/medijno-povedenie-na-mladezhkata-auditoriya-v-onlajn-sreda/NewMedia21. Доклад – достъпен на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/04/Media_Behavior.pdf
  4. МЕДИЯ КОНСУЛТИНГ. Телевизията и радиото в условията на цифровия преход. НПИ, 2012. Публикация в Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 17 май 2012. http://www.newmedia21.eu/proekti/televiziyata-i-radioto-v-usloviyata-na-tsifroviya-prehod-ad-hoc-kolichestveno-izsledvane/NewMedia21. Доклад – достъпен на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/05/Report_TVRadio_v5.pdf
  5. MBMD. Ситуацията на медийния пазар в средата на 2011. НПИ, 2011. Достъпно на http://www.apeironconsultancy.com/downloads/Media_BTA_05.07.2011_FINAL_2.pdf.
  6. MBMD. Ситуацията на медийния пазар в началото на 2012. НПИ, 2012.

* Посочената литература е налична в библиотеката на УНСС, библиотеката на катедра МОК (3076), библиотеката на СУ, ФЖМК, електронните научни издания за изследвания в областта на медиите и обществените комуникации. Литературни източници на чужд език не са включени – изобилието от курсови проекти, които студентите трябва да подготвят в кратък срок не ме кара да мисля, че ще имат време за текстове на чужд език. Ако някой проявява интерес, нека ми пише.

Вижте и другите публикации в категория „Формиране и развитие на аудиторията“.

.      Успешна работа,

.      Катя Михайлова