Видеото представя съдържанието на книгата: „Меди@ Общество: от книгата до видеото“. Това е книга за КАК. Как да развиваме интелектуални и комуникативни умения за успех в университета и живота. Как чрез тях да създадем творчески научен продукт и да се оттласнем от злокобното преписване.

КАК = свободата ДА съз-даваш.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е книга за МИСЛЕНЕТО. Мисленето, с което влизаме в Ада, за да се въртим в 9-те му кръга по Данте. Или мисленето, което води към позитивната свобода ДА съз-даваш. Книгата е за въображението. За социологическото въображение като резултат от социологическото образование, мислене, култура. Книга е за вдъхновението. Вдъхновението като среща на човека с Бог, земята и паметта, след която човекът съз-дава творчески научни продукти.

Как се създава творчески научен продукт? Ето формулата: ТНП е резултат от вдъхновението по културния капитал на автора + прочетените книги + въображение върху позитивната свобода ДА + битийният модус „Аз съм“.

„Меди@Общество: от книгата до видеото“ съдържа 13 задачи за развитие на интелектуалните и комуникативни умения за академично четене и писане, социологическо въображение, научно изследване, създаване на аудио-визуални научни продукти – видеоучебник.

„Подготовката на студентите не само в областта на дадена специалност, но и в широкия смисъл на академичното мислене, култура и поведение, е част от концепцията на този текст„, пише в рецензията си за „Меди@ Общество: от книгата до видеото“ проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева.

„Професионално, достъпно и увлекателно разработени и представени са 13 задачи за изграждане на умения за академично четене, избор на тема за създаване на творчески научен продукт, академично писане, социологическо мислене и изследване, подготовка на научна статия, създаване на видеоучебник, и др. Задачите развиват писмената и езиковата, графическата и изобразителната, аудиовизуалната и мултимедийната изразни системи. В допълнение, опора и помощ са адекватно включените в пособието таблици и фигури„, пише доц. д-р Донка Никова в рецензията си за книгата.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е одобрена от катедра „Икономическа социология“, УНСС като учебно методическо пособие в курса по Социология на комуникациите.

Настоящият доклад е своеобразно продължение на доклада, изнесен на Първа национална конферения по политическа икономия „Политическа икономия и икономическа наука”, организирана от катедра „Политическа икономия”, УНСС и проведена тук в Голяма конферентна зала на университета преди две години (Михайлова, К. 2015). Тогава се опитах да очертая възможна теоретико-методологическа координата на политическата икономия на медиите, да посоча варианти за приложение на политикономическото знание за медиите в обяснението и решаването на практически проблеми в съвременната медийна среда. В заключение представих основни теми от програма за лекционен курс по политическа икономия на медиите.

Втора национална конференция по политическа икономия „История и философия на политическата икономия” (24.11.2017, Св. Екатерина) ме предизвика да разширя и задълбоча размишленията във вече очертаното поле на политикономията на медиите. През изтеклите две години в нашата страна не ми е известно да се е появило системно политикономическо научно изследване на медиите, въпреки че лекционен курс по „Политикономия на медиите” се чете в университета, а извън университета медийното поле се разтърства от проблеми, очакващи своето политикономическо обяснение и вариант за решение.  Редиците от изследвания в областта на икономика на медиите или икономика и медии, медии и политика се удължават, но вероятно все още не сме узрели, за да достигнем до политикономическия синтез в комуникационните и медийни изследвания. Възможни са и други причини за това закъснение и дори изоставане спрямо развитието на западноевропейското, американско и дори руско осмисляне на проблематиката. Например – изкуствено прекъсната мисловна линия по иделогически и парадигмални съображения, която трудно и с усилия се възстановява. Или още страх от попадане в спирала на мълчанието (Ноел-Нойман, Е. 2004) при занимания с политикономически изследвания на медиите и не само, защото е известно, че водещата парадигма днес у нас все още изключва подобни подходи.

Настоящият доклад, за съжаление, също няма да представи резултати от политикономическо изследване на медиите. Но ще се опита да направи още една стъпка към сърцевината на отрасловата дисциплината, като очертае някои от нейните приноси към рзвитието на политикономическата наука. За целта е направен реферативен преглед на някои от основните класически и съвременни политикономически трудове в областта на медиите и обществените комуникации. (още…)

Михайлова, К. Меди@ Общество. ИК УНСС, 2016, с. 288-292.

Пета задача: Посегнете към писането

Писането като че ли изглежда по-лесно от четенето. Толкова често чуваме, че децата не четат, студентите са се отучили да четат. Защо не четат? Никой вече не чете! А от другата страна – толкова много модерни писатели и поети, журналисти, политически, социални и икономически анализатори пишат днес. Всеки пише – стотици хиляди, милиони постове във Фейсбук, в Туитър, къде ли не.

Да, четенето е по-трудно. То е пряко свързано с Другия. Аз, читателят се интересувам от Другия – писателят. Искам да го разбера. Предварително признавам личността му, опита му, познанието му. След четенето се опитвам се да доразвивам идеите му, пробвам моделите му в собствения си живот. Приемам Другият като субект на собственото си познание, той има значение за мен.

Да, писането е по-лесно. То не е задължително да бъде свързано с Другия. То отразява преди всичко мен, моите мисли, моите чувства, моите дарове. Имам нещо за казване, искам да го кажа, самовглъбявам се и пиша. Аз съм сам с компютъра си. Наслаждавам се на писането, харесвам написаното, та то отразява мен самия. И после: „Ето на – казах ви, написах ви. Четете, ако искате.”

Не, четенето е по-лесно. Нищо не измисляш. Може да подремваш при умора. Евентуално размишляваш върху вече написаното. Може и да си „даунлоуднеш” идейката, да си я  „копнеш” и „пейстнеш” в рефератчето и хоп – освобождаване от изпитчето. „Освобождаване” – сякаш университетските курсове са затвор, в който някой е запрещил студентите и те горкичките трябава да се освобождават.

Всъщност, писането е по-трудно. Сам си със себе си, но трябва да мислиш, да измислиш какво и как да напишеш. Дори и без да съзнаваш, създаваш нещо ново, твориш. Свободен си, защото създаваш – истинско удоволствие е това. Но свободата носи отговорност – отговорността за Другия. Какво да пишеш и как, за да не бъде подведен и излъган Другия, за да може той да разбере написаното, да го приеме, да го продължи. Това написано, в което го има Другия, което Другият разбира, възприема, търси да прочете, иска да продължи – то е истински ценното написано. 

Как се пише така? Как се пише и за мен, и за другите? Как се пише, така че написаното да се чете? (още…)

Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.

През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.

През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.

В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице. (още…)

Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт която контролира съзнанието на масите.

Малкъм Екс

През последните години, все по-често се говори за значението на медията и все по-често се поставя под въпрос, нейната лоялност към обществото и ценностна система. След възникването на Интернет може да се каже, че традиционните медии бяха поставени на колене. Този прецедент в историята, наречен технологична революция, постави на дневен ред нови предизвикателства и проблеми за решаване, както за медиите, така и за обществото. Подобни теми не бяха дискутирани от стотици години, още от времето, когато за пръв път се появиха печатните издания. Днес обаче всичко е различно, защото медиите трябва да се борят не само с промените наложени от Интернет и появилите се с него социални мрежи и хомо-медийна култура. Медиите днес се борят да оцелеят и трябва да докажат своята същност на медиатори, които безпристрастно отразяват събитията случващи се по света, заради грешки допускани с години, грешки подронили техния авторитет.

Малкълм Екс казва „Медията е най-могъща на света“. Дали е така обаче, дали можем сляпо да са се съгласим и да приемем тази констатация за вярна и меродавна? Отговорът на този и още много други фундаментални за темата въпроси се изучават, изследват и дискутират от науката Социология на медиите. Най-общо казано тази, наука се занимава с психологията на масовите комуникации. В България, науката социология на медиите и масовите комуникации, прави първи стъпки в края на 60-те години на ХХ в. с изследванията на Елит Николов, Тодор Петев и др. В новото хилядолетие науката продължава да се развива, тук е важно да споменем имена като: Таня Буроджева, Антоний Гълъбов, Добринка Пейчева, Христо Бонев и Катя Михайлова. (още…)

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)