Днес празнуваме Св. Петка Българска, а вчера – 105 години от рождението на Иван Хаджийски (1907-1944).

   Българите вярват, че Св. Петка отделя лятото от есента – плодовете са прибрани, гроздето ще става вино,  притихнали полетата очакват снега. Една сълза, майчина сълза, насена от вятъра от далечния Тих океан идва да приспи птичето си, с нараненото крило.

    Това са все народни кодове. Разгадаете ли ги, ще разберете бита и душевността на българския народ. И тогава българското общество няма да е далечна и неразбираема абстракция,  към която Ви е трудно да определите дали принадлежите или не, няма да е и социологически макромодел, но ще е нещо близко, разбираемо и родно. Това е направил Иван Хаджийски.  Едва на 26 г. публикува първата си монография „Авторитет, достойнство, маска„,  чието заглавие се превърна в тема на научна конференция проведена в изминалите два дни. Форумът е по повод 105 годишнината от рождението на троянския социолог и народопсихолог, организиран е от Института за изследване на обществата и знанието (БАН) и Българска социологическа асоциация (БСА).  За Иван Хаджийски и приносите му в развитието на българската социология, четете в поздравителния адрес на проф. Михаил Мирчев към конференцията от името на БСА.

  Конференцията започна с младежка сесиия. Две неща силно ме впечатлиха. В социологическия разрез на половете, равенството на половете, ролята на жената днес, така. нар. джендър социология, се появяват изследователи-мъже.  При това с неочаквани за днешната култура на електронното човечество тези и позиции – „за“ брака и отговорността на мъжа и жената, „за“ традиционната женска роля и др. Колегите започват изследванията си от тезите на Хаджийски и проверяват адекватността им днес. За съжаление, обаче, малко използват и цитират български автори. Прелитат от Хаджийски до Фуко и Гидънс и може би забравят, а може би не знаят, че и други българи след Хаджийски и преди днешната дата са работили по същите въпроси.

     „Хард“ сесията, за утвърдените социолози, беше модерирана от проф. Мирчев. Слушах внимателно основните доклади. И те започваха от Иван Хаджийски и на първо слушане поемаха в различни посоки. Проф. Петър-Емил Митев говори за маските и съвременната „имиджология“, която замества липсващата идеология. Доц. Андрей Райчев обясняваше особеностите на днешния обществен „сандвич“ – договорът между лидерите и най-ниските класи с цел отстояване на посредствеността. Д-р Янкова очерта „полетата на първенющината“, а колега чието име не запомних говори за прозрачността, която води до безотговорност. Имаше и медии, как без тях? Проф. Маргарита Пешева говори за нагласите на медийната аудитория и българите, които все още тичат след влака на цифровицазията.  Преди почивката си зададох въпроса: какво ще стане, ако българите закъснеят за този влак.  Ами може би „имиджологията“ ще отстъпи място на идеологията, ще свалим маските, за да видим истинските авторитети и да дадем път на достойното, може би двете филии на обществения „сандвич“ няма да притискат толкова силно, чак до стопяване, животворящата и вкусна плънка, може би полетата на първенющината ще се свият, за да отстъпят пространство и въздух за развитие на истинските неща, може би колективната отговорност, солидарност, чувство за дълг ще се върнат.  Иделистично, нали? Но, кой знае.

  Вчера в центъра на Троян, като част от честванията, бе открит и паметник на Иван Хаджийски – той с велосипед и една книга. Градските биографи разказват, че велосипеда бил подарен на Иван от неговия чичо, за да може да запази единствените си обувки здрави за по-дълго време. На тези две колела Иван Хаджийски обикаля България, за да издири, да опише, да остави за нас „Бит и душевност на българския народ„, „Оптимистична теория за нашия народ“.

  Някой от делегатите на конференцията си представи, че книгата под ръката на Хаджийски е преносим компютър. Какво ли би направил, ако живееше днес и пишеше на компютър, попита проф. Пешева? Дали щеше да види същите народопсихологични черти и да опише същите типове? Променила ли се е културата на електронното човечество в сравнение с културата на традиционното човечество? Да видим.

    Прочетете откъса от „Гражданска смърт или безсмъртие“ в „Текстове 2“, с. 367-387. И сами проверете дали са безсмъртни първенюта „личност, която е направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав„; дали маниащината все още е „амбициозност на посредствеността„; дали е смъртна или е безсмъртна „посредствеността като обща мярка на живота„? Прочетете и за „първата троянска проститутка“ и за младата булка от Жеравна, която 40 дни след сватбата е нямала право „да погледне  свекър и девери, нито първа да се обърне с думи към свекъра си„. Жените не са можели да сядат на стол (малко, трикрако столче), защото ще им се „проточат краката„. А „какво става в брака след сватбата„, какво е изневярата? Не са ли това отговори, които и до днес търсим?

     За да се подготвите за следващото упражнение по социология (сряда, идната седмица), моля прочетете след Хаджийски и текстът „Едноизмерният човек“ на Херберт Маркузе в „Текстове 2“, с. 397-421. Очаквам Вашите отговори. Има ли връзка между Хаджийски и Маркузе? Проблемите, за които пишат те как се отнасят към макромодела на обществото като социологическа система? Какви искате да бъдете: едноизимерни, с изкуствени потребности, първенюта и маниаци, с „култ към собствената си личност“ и отнасящи се към „другите като към стадо некадърници“ или ….? Каква култура искате: КЕЧ или нещо по-одухотворено?

      До скоро,

      Катя Михайлова

   Абстрактно казано, това е предметът на социология на медиите. Редица въпроси води след себе си този предмет: какво е въздействие; какво е медия, медии, медийна система; какво е общество; как се осъществява въздействието; нива на въздействие; видове въздействия; само медийте ли въздействат върху обществото или и обществото въздейства върху медиите; има ли връзка между трансформациите на обществата и медияморфозите, трансформациите на медийните системи и т.н. На подобни въпроси ще търсим отговори на микро, мезо и макро равнище в курса по „Социология на медиите“ в УНСС. Лекциите и семинарните занятия са всеки вторник от 16.00 до 19.15 в з. 3072.

      Трудно му беше на този курс да започне. Необходими бяха около 1000 дни, за да може предметът на „Социология на медиите„, проблематиката, с която се занимава дисциплината да бъде припознат от медийната колегиална общност, да бъде оценен неговия евристичен потенциал в трансформирането и преструктурирането на българската медийна система днес. Необходимо беше и време студентите да достигнат ниво на социалана, интелектуална зрелост, за да изберат да учат „Социология на медиите“ и дори да дръзнат да правят първи опити за изследвания, като използват съответната на дисциплината методология и теоретична основа. Опити има, някои от тях успешни, други – предстои да видим.

    Много по-бързо социолозите от съседната катедра „Икономическа социология“ предложиха на студентите си подобна, изключително модерна отраслова социологическа дисциплина „Социология на комуникациите“ с проф. д.с.н. Михаил Мирчев, защото в днешния свят не можем нито без социология, която да ни обяснява човешкото общество, нито без комуникации. Дори самият Мануел Кастелс (социолог) свързва двете заедно и в последната си книга (The Power of Communication, 2009) дава основата на нова социологическа теория – за властта на комуникациите в съвременното мрежово, медийно опосредено общество. (Снимката представя пъзела на социология на комуникациите, сглобен от Хасан Бербер, студент ІV курс „Социология“, УНСС в следствие на курса.)

      Това е част от историята на „Социология на медиите„, в която аз съм участвала. Преди нея има още история на дисциплината, която ми дава увереност, че съм на прав път в социологическия анализ на медиите. И тази история ще предам на първите си студенти, избарали да изучават дисциплината.

    Социологията на медиите е отраслова социологическа дисциплина. Има за обект медиите, медийната система. Особенността е, че медийната система не е във въздуха, тя е обществена система, втъкана в структурата на обществото.  Социолозите, изследователи на медиите, казват, че медийната, комуникационната система е една от основните обществени системи. Тоза означава, че медиите, медийната система не може да се изучават изолирано, сами за себе си, в призмата на методологическия индивидуализъм. За да се проумее действието, бездействието, въздействието им е необходимо да се поставят в структурата на обществото, чийто посредници са. Ето оттук започва социологията на медиите. Тази постановка е изведена от учените, които днес смятаме за родоначалници на теорията на медиите – Пол Лазарсфелд,  Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Робърт Мъртън и др. Но това са социолози! – ще възкликнат с право социолозите. Да, и дълго време – 40-те, 50-те, 60-те дори и 70-те изследването на медиите, медийната система е било предимно социологическо, със методиката и теоретичната база на социологията. Днес Елиу Кац задава въпроса: защо изследователите на медиите, медийните системи и обществената комуникация избягаха от бащината си призма. Дава и отговор, но върху него ще се задълбочим по-натътък в курса. Ясно е, обаче, че сме започнали да се обръщаме отново към социологията на медиите – все по-често ги свързваме с нещо друго, с друга обществена система – вижте университетските дисциплини, които изучава младото поколение днес: „Култура и медии“, „Политика и медии“, „Медии и институционална среда“ не са ли това опити да се намери системната зависимост на една спрямо друга обществена система, не е ли това социологическо?. Трябва ни днес социология на медиите, за да можем да реконстуираме медийната система самостоятелно и в структурата на обществото, да изучим и планираме взаимните им въздействия и по този начин да се опитаме да изправим отново на крака и медиите и обществото като цяло. Но медиите цъфтят – нови продукции, скъпи продукции, големи аудитории. Така е – цъфтят, обаче, само като бизнес. А медиите, медийните системи на обществата са и нещо отвъд бизнеса, може би нещо, което е по-важно от бизнеса. И там са проблемите.  Е, амбициозно, непосилна задача. Социологията на медиите не решава задачата, тя, като наука, ползваща социологическа методология, дава подход за решението. И той започва от нещо на пръв поглед лесно:

Позициониране на медийната система в обществената структура

      И тъй като сме българи, с българска народопсихология, предлагам да опитаме да позиционираме медийната система в българския макромодел за обществото като система (Стоян Михайлов, 1965). Какви обществени потребности задоволяват медиите? Тази задача е поставена за първи път от проф. Тодор Петев през 1979 г. в монографията „Към социологията на масовите комуникации“.  Прочетете откъс, който ще ви изпратя – много е голям файла и не мога да го прикача тук. Можете да постещавате лекциите на проф. Петев по „Теория на масивите комуникации“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“. Тридесетина години по-късно отново поставяме задачата и ще видим до какви резултати ще стигнем. Първокурсниците опитаха да я решат, но не точно това беше целта на първото домашно по социология. Вижте коментарите им по публикацията: „Медиите в обществото като социологическа система“.

    Това е началото. Лекциите са отворени, семинарите също. Добре дошъл е всеки, които иска да учи.

     Ваша,

     Катя Михайлова

  Социалната диференциация в поток 504 направление „Обществени комуникации и информационни науки“ започна. След третата учебна седмица и второто домашно, ясно виждам три основни класи: класата на отговорните и мотивираните, дърпаща нагоре, към себе си групата на справящите се и засега все още здраво притиснала най-долната класа – на търсещите причина да не бъдат отговорни и мотивирани.

    Първите – отговорните и мотивираните – при тях ясно прозира висока култура и възпитание.  Виждам прояви на уважение – от книжовните норми на българския език до университетската институционална система и отвъд. И тъй като са модерно дигитално поколение, радвам се да установя, че демонстрират ниво на социална интелигентност не само в университетската зала, коридори и двор, но и във виртуалните университетски простраства.

    Вторите – справят се. Всеки на нивото, което вече е достигнал. Не е ниска средната изходна база.  Училището си е свършило работата.  Семействата са си свършили работата. Децата са станали студенти и са се почувствали малко по-освободени, малко по-можещи, малко по-самостоятелни. Тук следва университетския урок – свободата всъщност носи отговорност, моженето се случва след ученето, самостоятелността означава че можеш да се справяс с отговорностите, които сам си си избрал.

     И третите. За сега са много малка част, колкото да ги има. Но ми се струва, че потокът е силен и социалната динамика ще заработи, за да изтласка третите нагоре.

   Забелязвам, че все повече млади хора, студенти осъзнават, че наличното им знание е недостътъчно, за да се справят с отговорностите на съвременен млад човек и вече имат потребност от още знание. Ако е вярно, че развитието на човека, на групата, на обществото се случва благодарение на противоречието между наличното и потребното, то очаквам и третите, и средните, и първите в потока да направят съпоставка между това което вече имат и това, което им е необходимо да придобият и да предприемат съответните дейности, за да се развиват индивидуално, групово, като поток, като универсиситетски випуск, като бъдещо активно поколение, като общество.

       Ето за тези неща: знание всекидневно; познание научно; опит собствен и придобит;  филтри на емоциите, ценностите и обективност; истина абослютна и относителна; фрагментарност, хаотичност и системност; теория, метод, емпирика; структура, наука, социология беше лекцията на проф. Мирчев тази седмица. В семинарното занятие се съсредоточихме върху метода – методологията, върху въпросите как да прилагаме абстрактната теория на науката в конкретиката на ежедневието и как от отделните емпирични индикатори да стигнем до теоретичен синтез.

     Домашна работа

   Задачата: Направете системен анализ на избран от Вас обществен проблем. Сигурна съм, че всички можете и правите анализи на всякакви обществени проблеми, но на нивото на всекидневното знание.  За да изпълните задачета е необходимо да прескочите към научното познание . Припомнете си разликата между тях от таблицата с две колони, която правихте на лекцията. Разгледайте внимателно и вертикалната структура на науката. Помислете как да приложите теоретичен модел (макромодл за обществото като социологическа система) в анализа на избрания проблем. Изпратете анализите си на [email protected]  не по-късно от пенеделник, 8 октомври 2012, 24.00. Публикувайте „рекламните резюмета“ като коментар тук до 9 октомври 14.00 ч.

      За да Ви е по-лесна работата, преди да започнете да пишете, прочетете:

1. Михаил Мирчев. Социологическа система и социална активност (шестата потребност). В: Текстове 2, с. 331-336 – задължително;
2. Илия Наумов. Наука и рационалност. В: Текстове 2, с. 47-47 – задължително;
3. Катя Михайлова. Млада наука за изкуствата: от текста към статията или раждането на автора. Достъпно на:  http://assa-m.com/kniga_pdf/Vavedenie_Mlada_nauka_za_izkustvata.pdf (по желание, вместо „Космополитан“ и др. подобни).

Въведение

• „Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
• „13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
• „Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

Тази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)

РЕЦЕНЗИЯ за „Телевизията за деца” с автор Катя Михайлова

Рецензент: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

24 март 2011

Катя Михайлова си позволява смелостта да премести акцента.

Монографията „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия” е безспорно АВТОРСКА, добросъвестно авторска, изработена е в добри професионални стандарти за научно творчество. Работата е развита в една стройна логическа и предметна структура в три части. Първата част е общотеоретична, концептуална, озаглавена „Анализ на въздействията”. Втората – „Телевизионна продукция за деца” навлиза в проблемите на практическото изработване на телевизията за деца. Третата – „Институционален анализ” извежда отношенията между телевизията и децата на институционално и обществено ниво. (още…)

Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и социалната мисия. София, изд. „М-8-М“, 2011. 336 с. ISBN 978-954-8177-52-8.

Съдържание

Основни фигури

Въведение

Приложение

Предметен показалец

РЕЦЕНЗИЯ на монографичен труд „Телевизията за деца”, представен от гл.ас. д-р Катя Михайлова

Рецензент: доц. д-р Биляна Томова

24 март 2011

Средата на анализа е обществото в призмата на социологическа система.

През последните две десетилетия медийното пространство отправя объркващи послания относно формирането на аудиторията. Липсата на цялостна философия за изграждане на детската аудитория се забелязва особено ярко. В този контекст представеният от д-р Катя Михайлова монографичен труд е посветен на тема с нарастваща актуалност и сериозен теоретичен и практико-приложен потенциал.

Разработката е в обем 320 страници, а без приложенията 277. Приложенията съдържат списък на фигурите (12 бр.), списък с използвана литература, която се състои от 71 източника, архив на важни регулаторни решения (почти 20 годишен), предметен показалец.

Предложената структура е рационално последователна – включва девет глави балансирани в три части, като всяка глава завършва с основни акценти. (още…)

Заключение

 „И изведнъж се вцепених от ужас, виждайки, че дъщеря ми не ми обръща внимание. Погледът й беше вперен в анимационното филмче. Заместваше хипнотичната сила на огъня с тази на телевизията, а племенната памет – с тази на рекламите.

Силната уплаха ме остави без думи! А хилядите въпроси – без сън. Какво се беше случило? Къде беше грешката? Какво общество бяхме изградили? Какво бяхме постигнали, ние, жените, с нашето напускане на дома?”

Лаура Ескивел[1]

Тази книга завършва с въпроси. В майчинско-човешки план те са породени от тревога за децата ни – не само защото са бъдещето на обществото, но и защото са неговото и нашето настояще. В научноизследователска перспектива, новите въпроси показват посоката на следващите изследвания, защото създаването на работещо знание е процес, а не гръмка моментна случка.

Какво се беше случило?

Детските площадки започнаха да изчезват в годините на прехода. Голяма част от тях бяха превърнати в жилищни кооперации, супермаркети, бензиностанции, „офиси” за продажба на марихуана и хероин. Тези площадки, които останаха – обезлюдяха. Децата вече не играят там. Като дигитални жители те си имат нови пространства и нови любими, „естествени” за виртуалното детство занимания. Седят пред телевизора и „играят” Бакуган[2]. Преживяват поредното сексуално удоволствие на еманципираната самотница Кари Братшоу[3], драмата на Инджи и Мехмед[4], забранената страст на Бихтер и Бехлюл[5], трагедията на децата след земетресението в Хаити, земетръсно-цунамната трагедия в Япония, убийството на някого. Без да искат, без да разбират дори, се превръщат в затлъстяващи, нервни консуматори, които, ако доживеят пълнолетие, биха били удобна за управление маса.

Родителите вече не водят децата си по площадките. Забързани в кариерата си, в личните си отношения, нехаещи за децата си или загрижени, но неподготвени и безпомощни, доверяват потомството си на най-достъпната бавачка – телевизията. Момчетата и момичетата остават сами във физически защитеното пространство между дивана и телевизора, далеч от рисковете на улицата, но пряко изложени на въздействията на телевизията. (още…)

    Мотивацията на 9 кандидатмагистри да продължат обучението си в магистърска програма „Социология и икономика на публичната сфера“ се оказа недостътъчна, за да се сформира първия випуск. Проф. Мирчев попита: 9 малко ли са или са много.  Прочетете отговора в блога му. И каза, че магистратурата тръгнала с първа стъпка накриво.

   Не, не ми се струва, че първата стъпка е накриво. Направихме само миша стъпка напред, като в онази забравена детска игра, където децата питат Господаря: „Господарю, господарю как да стигна до теб?“, а той отговаря: „С една миша крачка“, например. Толкова за стъпките.

    С магистратурата е различно – тя е образователен продукт, при това във второто ниво на висше образование, не просто фундамент, а фундамент за съзнателния път на младия човек напред. Тя не е като паста за зъби, и като другото, което рекламират и позиционират в българските телевизионни сериали, което лесно използваш или да заменяш. От магистратури не се отслабва, бръчките и целулита остават видими. Магистратурите променят концепцията за света, модуса на мислене и осмисляне на случващото се в света  и затова решението да учиш или не, какво и как си иска времето за съзряване.

      На нашата магистратура, защото е съвършенно нова и различна идея й трябва още повече време. Потребно е време на младите, на студентите най-малкото да прочетат документацията, за да се ориентират, да решат дали приемат тази нова философия и ценности. Време трябва и на колегите – преподаватели да приемат идеята за диференциране на магистратурите, насочени към реализация в бизнеса и другите, академичните, които целят подготовка за реализация в науката. Трябва време и на всички други в системата, за да успеем да развием университетите си на едно поколенческо ново и качествено различно ниво.

   Не, стъпката не е накриво, миша е. Благодаря не всички колеги – студенти, преподаватели и приятели – реални и виртуални, които споделят ценностите, върху които изградихме магистърската програма. Вградихме в основата й науката като споделено пространство, като диалог и взаимност и затова се радвам, че пътя започна и съм сигурна, че пътя продължава.

       Ваша,

       Катя Михайлова

..

      Социологическото предизвикателство през втората учебна седмица за студентите първокурсници от направление „Обществени комуникации и информационни науки“ е да се опитат да позиционират отделни институции в макро модела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, 1965).

      Провокиран от представените на лекцията домашни работи: „Вестик на УНСС“; „Библиотеката или  просто Гугъл“; „Катедра МОК във Факултет „Икономика на инфраструктурата“, проф. Мирчев демонстрира позициониране на УНСС като социологиечска структура и обществена институция в макро модела на обществото като социологическа система.

      ДОМАШНАТА ЗАДАЧА (втора) е да се позиционират медиите (медийната система) в обществото като социологическа структура като се използва примера даден на лекцията и разясненията по теоретичния модел, направени в дискусионното семинарно занятие.

        УСЛОВИЯ и АЛГОРИТЪМ за изпълнение на задачата

1. Прочетете текста на Стоян Михайлов „Обществото като социологическа система“ в „Текстове 2. Покана за социология“ , с. 305-322. Откъсът е от монографията на Стоян Михайлов „Социологическата система“, издадена през 2010 г.
2. Прочетете „Телевизията за деца: с поглед към бъдещето“ (въведение) в „Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия„, с. 13-29.
3. Реферирайте текстовете и се опитайте да отговорите на въпроса: къде е мястото на медиите в обществото като социологическа система. Аргументирайте отговора си с тези от прочетените и реферирани текстове.
4. Ако всички стъпки бъдат изпълнени съзнателно и отговорно, то остава да структурирате мислите си и да напишете първото си РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ.
5. Очаквам РЕФЕРАТИВНИТЕ ЕСЕТА в обем до 4 стандартни страници, изпратени по електронната поща на адрес [email protected] не по-късно от 1 октомври 2012 – понеделник, 24.00 часа.
6. Настоятелно моля, пишете с уважение към правописните и граматически норми на българския език.
7. В заключение, опитайте се да резюмирате Вашето реферативно есе в кратък текст – резюме, до 200 думи. Мислете за резюмето като за „реклама“ на реферативното есе. Когато сте готови, публикувайте резюмето като коментар на този пост. Моля, направете това до 2 октомври, 12.00 часа.

     РЕФЕРАТИВНО ЕСЕ

   Реферативното есе е научно-публицистичен жанр, които съчетава рационалността на науката с въздействието на публицистиката. Разработва се по предварително зададена тема в характерна за научно съчинение структура (увод, изложение, заключение). Водещи са: авторовата теза и рационалната аргументация, основана на реферираните от автора научни текстове.

      КРИТЕРИИ ЗА НАЙ-ВИСОКА ОЦЕНКА

1. Тезата: ясно формулирана, авторска, оригинална.
2. Аргументацията: основана на две реферирани научни произведения.
3. Структурата: съответна на жанра.
4. Стил: научно-публицистичен.
5. Език: правилен български език.

      Индивидуална или групова работа

     Задачата е индивидуална от гледна точка на резултата – очаквам по едно реферативно есе от всеки колега. В подготвителния етап, преди писането, ви препоръчвам да работите в сътрудничество с колегите си от групите по първата домашна задача или с други колеги по ваш избор. Можете да четете заедно, да дискутирате заедно, да определяте гледните точки, да формулирате идеите си, тезите си заедно. След това всеки самостоятелно трябва да напише реферативното си есе. Съвместната работа обогатява, провокира, изгражда. Както вече сме говорили науката е колективно дело с индивидуално присъствие, изява и принос. Вие изберете начина, по който ще работите – университета е място за учене и научаване, а за да се научи човек трябва да опознава различни модели.

       За Ваше улеснение

• Можете да прочетете и „Концепция за социологическата система в българската социологическа школа„, Стоян Михайлов в „Текстове 2“, с. 322-331.
• Ще Ви бъдат полезни също и речниковите статии от раздел „Обществена дейност: потребности, интереси, цели“ в „Текстове 2“, с. 201-221.
• Разгледайте фейсбук албумите в дневника на Катя Михайлова: „Медия/а/@“ http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1327351194652.2047703.1557090045&type=3 ; „Социология“  http://www.facebook.com/media/set/?set=a.1265440206916.2040811.1557090045&type=3

      УСПЕХ!

       Не се съмнявам, че ще се справите – всеки според студентските цели, които си е поставил. Пожелавам Ви конструктивна и приятна работа. Задачата не е лека, изисква доста усилия и време, и организация. И, ако не искате да работите през нощта, работете по-организирано през деня.

        Ваша,

       Катя Михайлова