Видеото представя съдържанието на книгата: „Меди@ Общество: от книгата до видеото“. Това е книга за КАК. Как да развиваме интелектуални и комуникативни умения за успех в университета и живота. Как чрез тях да създадем творчески научен продукт и да се оттласнем от злокобното преписване.

КАК = свободата ДА съз-даваш.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е книга за МИСЛЕНЕТО. Мисленето, с което влизаме в Ада, за да се въртим в 9-те му кръга по Данте. Или мисленето, което води към позитивната свобода ДА съз-даваш. Книгата е за въображението. За социологическото въображение като резултат от социологическото образование, мислене, култура. Книга е за вдъхновението. Вдъхновението като среща на човека с Бог, земята и паметта, след която човекът съз-дава творчески научни продукти.

Как се създава творчески научен продукт? Ето формулата: ТНП е резултат от вдъхновението по културния капитал на автора + прочетените книги + въображение върху позитивната свобода ДА + битийният модус „Аз съм“.

„Меди@Общество: от книгата до видеото“ съдържа 13 задачи за развитие на интелектуалните и комуникативни умения за академично четене и писане, социологическо въображение, научно изследване, създаване на аудио-визуални научни продукти – видеоучебник.

„Подготовката на студентите не само в областта на дадена специалност, но и в широкия смисъл на академичното мислене, култура и поведение, е част от концепцията на този текст„, пише в рецензията си за „Меди@ Общество: от книгата до видеото“ проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева.

„Професионално, достъпно и увлекателно разработени и представени са 13 задачи за изграждане на умения за академично четене, избор на тема за създаване на творчески научен продукт, академично писане, социологическо мислене и изследване, подготовка на научна статия, създаване на видеоучебник, и др. Задачите развиват писмената и езиковата, графическата и изобразителната, аудиовизуалната и мултимедийната изразни системи. В допълнение, опора и помощ са адекватно включените в пособието таблици и фигури„, пише доц. д-р Донка Никова в рецензията си за книгата.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е одобрена от катедра „Икономическа социология“, УНСС като учебно методическо пособие в курса по Социология на комуникациите.

Автор на дисертационния труд: Надежда Стоянова Стоянова

Тема на дисертационния труд: „Манипулация и авторитет (Манипулативното влияние на авторитета в процеса на комуникация)“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 38-652/07.11.2018 на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“

---

Какво означава „емпирично социално изследване“? Не става ли дума за емпирично социологическо изследване?Можем ли да разчитаме на социално изследване с извадка от 151 лица, в което първичната информация се регистрира чрез онлайн анкета? 

---

1. Информация за дисертанта

Надежда Стоянова Стоянова е редовен докторант във Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва дисертационния си проект под научното ръководство на проф. д-р Венцислав Бондиков. Нямам лични впечатления от дисертанта. Запознанството ми с него започва през представените за защита дисертация и автореферат.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Първият принос на представения дисертационен труд, който авторът извежда на стр. 285 от дисертацията и стр. 31 от автореферата е „систематизиране, разширяване и допълване на съществуващото знание за понятието авторитет“. Формулировката на приноса отразява както качествата на дисертацията и постигнатото научно ниво от докторанта, така и стъпките, които авторът е пропуснал да направи дотук или му предстои да пристъпи, ако продължи с научно-изследователска работа.

Дисертацията, вярна на своята тема, представлява подготовка, предпоставка за научна дефиниция на основното понятие авторитет. В това се състои и първия принос на работата, както и авторът сам го определя. В общ обем от 308 страници (без приложението), разпределени в логична и балансирана структура, Надежда Стоянова представя в историческа последователност, анализира и синтезира огромно множество от определения и дефиниции за авторитет – задача, с която български научен труд преди настоящия не ми е известно да се е захващал. Впечатляващ е времевият хоризонт на изследването – от древеноизточното познание до днес. Дисциплинарният обхват, в които се търси познание също не е малък – авторът работи в широкото поле на обществените науки. Списъкът на използваната литература далеч надхвърля семплото очакване от 100-150 източника. (още…)

Презентация на юбилейна научна конференция на катедра „Икономическа социология“, 19 ноември 2015, УНСС

Докладът обобщава резултати от мониторинг на медиите като Четвърта власт и социологическите агенции и рейтингите като Пета власт в предизборните кампании през 2014 и 2015 г. Мониторингът обхаща над 140 доставчика на медийни услуги с национална и регионална аудитория. Проведен е в рамките на предизборните кампании за Европейски избори и Парламентарни избори през 2014 и Местни избори през 2015. Целта е да се изследва доколко и как Четвъртата и Петата власт съобразяват дейността си в предизборна кампания с изискванията на изборното законодателство и професионалните стандарти. (още…)

По този въпросник ще бъдат изпитвани студентите от специалност „Социология“, 6 семестър, които не са участвали в груповия изследователски проект „Доверие в медиите“. Моля, всеки да избере по 1 въпрос, по който предварително (преди изпита) да се подготви. На изпита ще развиете устно избраният от вас въпрос.

Оценката се формира от: ниво на представяне по време на изпита и участие в проекта „Свобода на медиите“, който следва да бъде представен утре – 12 май 2015 г.

Въпроси

1. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
2. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
3. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
4. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт). Взаимодействия между медийното и политическото, властовото поле (Пиер Бурдийо). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
5. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
6. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
7. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
8. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
9. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Медийна грамотност. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс наhttp://www.assa-m.com/marketing11.php)
21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
23. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
26. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

Домашна работа за студентите „Журналисти“ от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“

Отново време за домашна работа. И ето новата задача: 

Напишете есе на тема „Мълчанието на хората“. Стъпките в подготовката на есето са следните:

1. Прочетете два нови текста:

• откъс от „Спирала на мълчанието„. Ще го намерите на  http://www.assa-m.com/marketing11.php (Можете да пропуснете само частта: „Проверка с инструментариума на демоскопията“).
• откъс от  „Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество“ на Херберт Маркузе. Ще го намерите в „Текстове 2″

2. Вече можете да правите мисловни карти. Ако този метод на работа, улеснява работата ви, използвайте го. направете мисловни карти на новите текстове и сравнете картите – новите и тази върху текст от Ерих Фром. Вероятно е да намерите пресечни точки и точки на конфликт между тях. Формулирайте собствената си теза и се захванете с есето си.

3. Ако методът „Мисловни карти“ не е вашият, работете с текстовете, „с многото информация“, както на вас ви е удобно. Всеки от нас рано или късно намира собствения начин за живеене и справяне в информационно общество.

Наблюдаваме, обаче, две противоположни комуникационни явления в информационното общество. От една страна хората все повече мълчат, предпочитат да не изказват своето мнение, затъват в спиралата на мълчанието. От друга, същите тези хора, все повече говорят – предпочитат и изказват своето мнение, позиции чрез социалните медии и благодарение на информационните и комуникационни технологии. Помислете за това. Защо хората имат толкова голяма потребност от комуникационните технологии и средства? Дали не попадаме в ситуацията „свързани, но самотни„?

4. Внимавайте – има нещо ново в условията за изпълнение на тази домашна задача. Донесете есето си на следващото упражнение. Бъдете подготвени да представите работата си, да дискутирате. За да се получи дискусия, всеки от нас трябва да знае основни неща за останалите автори, които ще представят работите си. Затова, след като напишете есето си, резюмирайте основната идея и публикувайте тук, като коментар на тази публикация, резюметата на вашата работа. Резюметата, трябва да са публикувани 24 часа преди упражнението да започне – за да можем всички да ги прочетем. 

     Успех,

     Катя Михайлова