АУДИТОРИЯТА в продуцентския процесAUDIENCE in Media Production

2013-01-14 - 16:52

.      Формирането и развитието на аудиторията е една от най-важните управленски дейности, включена в портфолиото не само на модерния медиямениджър, доколкото той е отговорен за ефективната организация на медийния производствен процес, но също и на редовия репортер, журналист, доколкото той е в контакт с аудиторията или пряк или чрез комуникационните съобщения, образите, които й предлага. От гледна точка развитието на медията като творческа индустрия, качествата и обема на аудиторията, физиономията на публиката се свързва пряко със степента на творческия и технологичен потенциал на медийния продукт, програмата – слабото оразличаване на публиките може да се разглежда като косвено доказателство за фактически слабото програмно оразличаване, както посочва Снежана Попова (Радио, публики, стилове, 2004). От стопанско-икономическа гледна точка, аудиторията в количествен и качествен аспект е в основата на пазара на медийни продукти. От обществено, социологическа гледна точка, формирането и развитието на медийни аудитории е възлов процес във формирането на обществено мнение, нагласи, очаквания, социални поведения. Това са някои от основанията, поради които лекционният курс „Формиране и развитие на аудиторията“ е включен в учебния план на магистърска програма „Медии и журналистика“ със специализация „Продуцентство и културни индустрии„, УНСС. Преподаватели: проф. д.с.н. Михаил Мирчев и гл. ас. д-р Катя Михайлова.

.      Лекционният курс бе разделен на две части: теоретико-концептуална и практическа. Проведе се в два големи блока – 5-6 ноември 2012 и 11-13 януари 2013. По темите, разглеждани в занятията е разработени и следващите 13 въпроса. Всеки студент трябва да избере и разработи реферативно една от посочените теми в списъка. Обемът на реферетивната разработка е минимум 15 стандартни страници (Times New Roman, 12; междуредие 1,5). Крайният срок за предаване на курсовите проекти е 27 януари, 15.00 часа. Моля, да бъдат изпратени на [email protected]. Бих искала да се видя лично с Елена Митова за приключване на курса до 27 януари 2013. Моля, да се свърже с мен.

     ВЪПРОСИ

  1.  Аудиторията като теоретичен концепт. Дефинитивни особености на медийната аудитория. (Р. Бауър, М. Пешева, К. Михайлова)
  2. Маркетингов подход за изследване на медийната аудитория. (Х. Катранджиев)
  3. Социологически анализ на медийната аудитория. Социологически и маркетингов подход при изследването на медийна аудитория. (М. Мирчев, Х. Катранджиев, С. Попова)
  4. Типология на медийната аудитория. Основни класификатори за типологизиране на аудиторията. Активна и пасивна медийна аудитория. (М. Пешева, С. Попова)
  5. Овластяване на аудиторията. Обратната връзка или гласът на аудиторията. (С. Московичи, М. Кастелс)
  6. Трансформации на аудиторията в съвременното дигитално пространство. (К. Михайлова, М. Попова)
  7. Медийната аудитория като разпръсната тълпа.(С. Московичи)
  8. Национални и глобални аудитории. Уязвими аудитории. Детска аудитория (К. Михайлова)
  9. Методи за изследване на аудиторията. Количествени методи. Разработване на изследователска програма. Представителни изследвания. (С. Михайлов, Х. Катранджиев)
  10. Качествени методи за изследване на аудиторията. Подбор на респондентите. Достоверност и валидност на информацията. Методи за обработка на първичната информация. (С. Михайлов, Х. Катранджиев)
  11. Аудиторните изследвания и анализи и медийния монопол.
  12. Евристичен потенциал на аудиторните изследвания в продуцирането на медийни проекти.
  13. Динамика на българската медийна аудитория в периода 2010-2012 г. (М. Пешева)

    Литература

  1. КАСТЕЛС, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. София, изд. Лик, 2004.
  2. КАСТЕЛС, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. София, изд. Лик, 2006.
  3. КАТРАНДЖИЕВ, Христо. Медияпланиране на рекламната кампания. София, Университескто издателство “Стопанство”, 2006.
  4. КАТРАНДЖИЕВ, Христо. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. София: Университетско издателство “Стопанство”, 2007.
  5. МАЛЕЦКЕ, Герхард. Психология на масовата комуникация. София, изд. „Хъски”, 1994.
  6. МАНЛИХЕРОВА, МАНУЕЛА. Тийнейджърска аудитория, иновации в младежките медии и образование. В: Медии и обществени комуникации, бр. 14, Септември 2012. Достъпно на:  http://www.media-journal.info/?p=item&aid=210.
  7. МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, изд. М-8-М, 2009. (Глави от книгата са достъпни на: http://assa-m.com/katalog12.php).
  8. МИХАЙЛОВ, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Второ изд. София, Партиздат, 1980.
  9. МИХАЙЛОВА, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и социалната мисия. София, изд. М-8-М, 2011.
  10. МИХАЙЛОВА, Катя. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: Нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  11. МИХАЙЛОВА, Катя. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, Септември 2009. достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  12. МОСКОВИЧИ, Серж. (ред.). Социална психология. София, Дамян Яков, 2006.
  13. МОСКОВИЧИ, Серж. Ерата на тълпите. София, Дамян Яков, 2007.
  14. ПЕШЕВА, Маргарита. и колектив.  Дигиталните медии. Велико Търново, Фабер, 2010. Е-книга, достъпна на: http://www.newmedia21.eu/content/2011/11/Margarita-Pesheva_Digitalnite-medii_rechnik.pdf
  15. ПЕШЕВА, Маргарита. Радио и телевизионнната среда 2001-2010. Велико Търново, Фабер, 2011. Е-книга, достъпна на: http://www.newmedia21.eu/content/2011/12/Margarita-Pesheva-Radio-i-TV-sredata.pdf
  16. ПОПОВА. Мария. Виртуалният човек. Второ изд. Велико Търново, Фабер, 2012. Е-книга, достъпна на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/03/Maria-Popova-The-Virtual-man-second-ed.pdf
  17. ПОПОВА, Мария. Медийна аудитория и социална промяна. В: Медии и обществени комуникации, бр. 13, Април 2012. Достъпно на: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=191.
  18. ПОПОВА, Снежана. Радио, публики, стилове. София, ЛиК, 2004.
  19. ФИЛИПОВ, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, Университетско издателство „Стопанство”, 2002.

    Емпирични социологически изследвания

  1. МЕДИАНА. Нагласи, интереси и очаквания на телевизионната аудитория пред цифровизацията на телевизионния ефир. НПИ, 2012. Публикация в  Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 17 декември 2012. http://www.newmedia21.eu/proekti/naglasi-interesi-i-ochakvaniya-na-televizionnata-auditoriya-pred-tsifrovizatsiyata-na-televizionniya-efir/. Едномерни разпределения и доклад – достъпни на: http://www.newmedia21.eu/proekti/naglasi-interesi-i-ochakvaniya-na-televizionnata-auditoriya-pred-tsifrovizatsiyata-na-televizionniya-efir/
  2. МЕДИАНА. Медийното поведение в условията на интернет и новите медии. НПИ, 2012. Публикация в Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 31 май 2012. http://www.newmedia21.eu/proekti/medijnoto-povedenie-v-usloviyata-na-internet-i-novite-medii-natsionalno-predstavitelno-izsledvane/. Доклад – достъпен на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/05/DOCLAD_internet.pdf
  3. МЕДИАНА. Медийно поведение на младежката аудитория (15-29 г.) в онлайн средата. НПИ, 2012. Публикация в Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 05 април 2012.http://www.newmedia21.eu/proekti/medijno-povedenie-na-mladezhkata-auditoriya-v-onlajn-sreda/NewMedia21. Доклад – достъпен на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/04/Media_Behavior.pdf
  4. МЕДИЯ КОНСУЛТИНГ. Телевизията и радиото в условията на цифровия преход. НПИ, 2012. Публикация в Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 17 май 2012. http://www.newmedia21.eu/proekti/televiziyata-i-radioto-v-usloviyata-na-tsifroviya-prehod-ad-hoc-kolichestveno-izsledvane/NewMedia21. Доклад – достъпен на: http://www.newmedia21.eu/content/2012/05/Report_TVRadio_v5.pdf
  5. MBMD. Ситуацията на медийния пазар в средата на 2011. НПИ, 2011. Достъпно на http://www.apeironconsultancy.com/downloads/Media_BTA_05.07.2011_FINAL_2.pdf.
  6. MBMD. Ситуацията на медийния пазар в началото на 2012. НПИ, 2012.

* Посочената литература е налична в библиотеката на УНСС, библиотеката на катедра МОК (3076), библиотеката на СУ, ФЖМК, електронните научни издания за изследвания в областта на медиите и обществените комуникации. Литературни източници на чужд език не са включени – изобилието от курсови проекти, които студентите трябва да подготвят в кратък срок не ме кара да мисля, че ще имат време за текстове на чужд език. Ако някой проявява интерес, нека ми пише.

Вижте и другите публикации в категория „Формиране и развитие на аудиторията“.

.      Успешна работа,

.      Катя Михайлова

Posted in Uncategorized, Конспекти, Формиране и развитие на аудиторията | Tagged , ,

Не забравяйте СТАРАТА година

2012-12-30 - 14:03

.      Предсмъртните часове започнаха обратното си броене. Още няколко мига и старата година безвъзвратно ще си е отишла. Българите разказват приказка за срещата на старата и новата година. Веселели се хората на богати трапези, един през друг говорели, пеели, смеели се и Тя – Новата година дошла по-очаквана от новородено дете, по-сияеща от щастието, по-невинна от погледа на девойка. „Добре дошла!“ – рекла й Старата и превитата на две, уморена и изгонена завинаги си тръгнала.

.      В този миг хората около мен продължаваха да се веселят, а синът ми плачеше, по момчешки искрено.  Сълза след сълза за Старата година. Мъчно му било за нея, не я пускал да си отиде, незнаел какво ще му донесе Новата.  В неговите очи разбрах, че няма по-хубави дарове от даровете на Старата година – познанието, което ни е донесла, мъдростта, до която ни е довела, светлината, която ни е дала, мъката, която ни е причинила. И затова, не забравяйте СТАРАТА година! Макар да започна с апокалиптични очаквания, Тя 2012 беше благодатна. Колко човека намериха себе си и остананаха верни на своето аз! Колко идеи намериха другарите си! Колко реки осъзнаха, че се вливат в едно и също море и завихрят в естуарите си огромни енергии! Ако на вас ви се е случила дори и частица от това, то не забравяйте СТАРАТА година и се молете на НОВАТА да ви донесе още от най-хубавите дарове.

.      Пожелавам ви мъдро да изпратите Старата и весело да посрещнете Новата година И бъдете здрави, за да се радвате на даровете на всяка следваща година!

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

Posted in Uncategorized, Поздравления, Харесвам студентите си, Час на класа | Tagged , , ,

Социология: ВЪПРОСНИК

2012-12-30 - 00:56

.       Първата сесия за тази учебна година започва веднага след новогодишните празници. Изпитът по Социология за І курс „Обществени комуникации и информационни науки“ е на 12 януари 2013 г. Както обясни проф. Мирчев на последната лекция, изпитът е устен, провежда се въз основа на изпитен конспект, разработен в синхрон с лекционните и семинарни теми в рамките на курса. Ще имате възможност да помислите върху въпросите, които ще ви бъдат зададени – около 40 до 60 минути. През това време можете да направите писмен план на изпитните теми, като използвате „Текстове 2“ легално, без да се чудите къде точно да скриете „пищовите“ или погледите си.  Втората стъпка е да разкажете в свободен разговор с проф. Мирчев или мен, това което сте научили. На финала получавате оценка – семестриална, а не текуща както до сега.

      Нещо важно за всички изпити от сега нататък

Уверете се, че титулярът на дисциплината лично вписва семестриалната ви оценка в два документа след приключване на изпита: студентската книжка и изпитния протокол. След изпита, в рамките на сесиаята, използвайте WEB Студент , за да се уверите, че семестриалната оценка е вписана и в Главната книга.  Ако установите неточност, в най-кратък срок потърсете преподавателя.

      ВЪПРОСНИК за ИЗПИТ по СОЦИОЛОГИЯ

Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Учебна година: 2012-2013, есенен семестър

Професионално направление: „Обществени комуникации и информационни науки“ , І курс

Изпит: 12 януари 2013

  1. Наука. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13/  Научно познание и всекидневно знание. /по лекция/
  2. Рационална епоха. /”модерна”, „индустриална”, „втора вълна”/ “Позитивизъм”, обективно знание. /с. 237-239, 50-51, 492-494; по лекция/  Сциентизъм. /с. 50/  Социология на знанието: рационалност, мит, утопии. /с. 51-56/
  3. Научно-технически прогрес в различните сфери. Технократизъм, мениджъризъм. /с. 113-114, 112-113, 480-484/ Науката като „непосредствена производителна сила”. “Общество, основано на знанието”, „трета вълна”. /лекция; www.Тофлър/  Верига на практичната наука: теория-метод-технология-внедряване-ефективност.
  4. Възникване на социологията като наука. Преход към капиталистическо общество. Социологията като “мисловен инструмент” – за сложни системи и динамика, рационалност и НТП, институции и ефективност. /по лекция/
  5. Социология. /с. 13-15, 56-64, 261-262, 28-30; схема с. 49, 286/
  6. Холизъм, системен подход. /с. 65-68, 22-24, 32-33, 36-40, 240-243/
  7. Социологията като наука за системата на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/  Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи на социологическия анализ.
  8. Ветрило на съвременната социология. Наука за общностите и стратификацията, за обществената дейност, за символите и значенията, за системата на обществото. /с. 15-19, 289-295/  “Парадигма” (Томас Кун). /с. 51/
  9. Публичните професии и социологията. Нужда от изучаване на социология. Нова икономическа социология. /с. 19-24; схема с. 49, 286/
  10. Дилема на Томас Хобс. “Естествено състояние”, “всеки срещу всички”. Анархия, хаос, аномия. Интерес от включване и интегриране, социална интеграция, “обществен договор”. /схема с. 643; с. 639/
  11. Огюст Конт. Социологията като нова и фундаментална наука, като „позитивна” наука. Обект и субект в наката. 3-те стадия-епохи. /с. 237-240, 243-247/
  12. Огюст Конт. “Колективен организъм”, теоретичен модел. Социална статика и динамика. Фактори за равновесието на системата, динамично равновесие. /с. 240-248/
  13. Емил Дюркем. Обща социология. Социален феномен. “Колективно съзнание”, индивидуализиране на социалното. Възпитание, социализация. Ритуал, обичай, традиция. /с. 261-264, 267, 138-142, 143-146/
  14. Емил Дюркем. Механична и органична солидарност – видове общества. Дуализмът на човешката природа. Аномия и самоубийство. /с. 264-271/
  15. Макс Вебер. Социално действие. Социални отношения. Групи и класи. Партии, власт, типове господство. Легитимност на трите типа господство. /с. 273-278/
  16. Макс Вебер. Рационалността. Духът на капитализма, икономическа рационалност на протестанството и юдейството. /с. 281-285/
  17. Социален ред. “Обществен договор”. Гражданско общество. /схема с. 643; с. 76-81, 68-74/  Гражданин, поданик, крепостен, роб.
  18. Индивидуализъм. Творчески, колективен, егоистичен. (с. 69-70, 658-661)  Отчуждение и аномия. Адаптация или изолация. Атомизъм. /с. 94-96, 638-643/
  19. Свободата. Като потребност – на индивидуално и общностно, на институционално и държавно равнище. Като ценност и идеология. Форми на свободата според класата, религията, традицията, професията. Парадокс на либерализма.
  20. Смисълът на свободата. Свобода ОТ и свобода ЗА. Свобода на потребителя и на съзидателя. Морален принцип на свободата. Свобода или сигурност. Бягство от свободата. /с. 637-641, 644-661/
  21. Аномия, отклоняващо се поведение, отчуждение, самоубийство. /с. 90-97, 268-271/. Принцип на силата и бруталността. Максимализъм. Снобизъм. /с. 728-730/
  22. “Потребителско общество”. “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/  “Индустриално и пост-индустриално общество”. /с. 116-117/  „Втора и трета вълна” /по Тофлър/ 
  23. Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/  Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”. /с. 449-458/
  24. Макро-модел  “социологическата структура” на обществото като система (1965). Потребностите като императив, производителните дейности като средство.  Основни сфери и системни функции. /с. 307-314, 47; 331-336
  25. Шеста потребност от развитие на системата. Генериране на развитие, спирала на развитието. Генериране на деградация, спирала на деградацията. Функционално равновесие – качествено подобие на високо или ниско равнище. Сферата „обществено управление” като постигане на цели – „социално и обществено инженерство”.
  26. Обмен между структурните компоненти, мрежа от взаимодействия в макро-системата на обществото. Принцип на качествено съответствие – пропорционалност и равновесие между компонентите. /с. 317-319, 30-31, 40-41/
  27. Социологически критерии за ефективност. Фирмени-финансови или обществени-системни критерии за бизнес ефективност. Обществени функции на икономиката. Икономиката за или против обществото. /с. 319-321, 41-46, 475-484, 791-798/
  28. Позициониране на медиите и журналистиката в макро-модела на обществото като система. Официозни и опозиционни медии. Медиите и политиката. Медиите и гражданите. „Независими” медии и социални интернет мрежи. /лекция, семинарно занятие/
  29. Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. /с. 146-151/  Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”.  /виж Ланкастър/
  30. “Третата вълна”. /www. Тофлър/  Информационно общество. Мрежово общество. Поколението Z. /лекция/
  31. Римски клуб, доклади за глобалното развитие на света. /с. 119-121/  Екологична криза.  Устойчиво развитие. Кризата на либерализма и новите центрове на глобална власт. Кризата на империята. /с. 461-471, 713-716, 783-789/
  32. Социално неравенство. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална (не)справедливост. Социална диференциация. /с. 161-165/
  33. Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/
  34. Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Либерален и социалистически стратификационен модел. Динамика на профила при Глобализацията. /с. 500-502, 508-514/
  35. Социален статус. 3 + 3 + 3 критерия-характеристики. Комбинация от качества и позиции. Индивидуален и социално-типичен статус. /с. 499-502; по схема на човешки капитал/
  36. Общност – органична, функционална. Каста-съсловие-класа. Икономически класи, социални слоеве, професионални съсловия./с. 164-172, 277-278, 492-494; схема с. 295/
  37. „Човек на мястото си” или “статусна несъвместимост”. /с. 176-177/  Конфликт на идентичности. Новобогаташи. Снобизъм. Космополитизъм. Маргинали и аутсайдери.
  38. Елити. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. “Суб-елити”. “Мениджърска класа”. “Интеграторите”. /с. 181-183; по Тофлър; по лекция/
  39. Новите елити. Изолирането на богатите. Бунтът на елитите. „Транзитни пътници”. /с. 714-728, 461-474, 711-712/  „Корпоративен психопат”.
  40. Слоеве на средната класа. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/
  41. Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията. Социална поляризация. Откъсване на елитите. Изключване на крайната бедност. /с. 721-725, 505-509; по лекция/
  42. Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд или апатия и лумпенизиране. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/
  43. Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/
  44. Бедност и обедняване.  Рискове и деформации при бедност и обедняване. Социално изключване и асоциалност. Дълбочина на бедността – противоположни обществени хоризонти. /по лекция/
  45. Четири компонента на бедността, комплексност – методика на Световна банка. (с. 398-409, 559-561)   Спирала на бедността. “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/   /лекция/
  46. “Ново средновековие”. Анти-общества. Мафиотизиране. Сива икономика и (анти)социалност на монополния капитал. Сиви зони, „зоните на здрача”. /с. 731-748/ Семейна икономика и гражданско самосъхраняване.
  47. “Класата на излишните”. Интегрирано и дез-интегрирано население. Технологични, икономически, политически, културни и цивилизационни фактори. /с. 741-745; схема с. 295; www.статия/
  48. “Класата на ленивите”. Консумативно и производително население. Преразпределение на доходите и благата. /www.статия/  /с. 711-712, ; схема с. 295; www.статия/
  49. Човешки капитал. Терминологията. Социологическа структура. /с. 557-559, 562-567, 568-595/  Статусни комбинации – на индивид, на общност-съсловие-класа.
  50. Социална мобилност. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728/
  51. Цивилизационно разслояване на съвременното общество. Конфликтност и включване, проблеми на несъвместимостта. /с. 514-523, 529-532, 776-781/
  52. Общностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – оцеляване на нацията. Демографска стратегия. /с. 533-553, 758-776/
  53. Глобализацията и промените в социалната стратификация. Социална поляризация. / с. 724-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/  Либерална и социална държава. Преразпределение чрез държавата: дясна или лява политика. /по лекция/
  54. Преходът в България. Шоковата доктрина. Капитализмът на бедствията. Омагьосващата митология на свободния пазар. /с. 28, 503-514, 783-798, 464-471, 665-669/

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

  1.  МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. Изд. “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800. (по-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание)
  2. Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 5/6, София, 2008.      (http://www.assa-m.com/sociologia23.htm)
  3. Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.htm)
  4. ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN.  (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.htm)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

  1. МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.
  2. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288. (упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)
  3. ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526. (много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)
  4. БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. „Народна култура”, С., 1994. Стр. 420. (социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата – с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели – с. 10; безграничност на капитализма – с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки – с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма – с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика – с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство – с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология – с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността – с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка – с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма – с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата – с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно – с. 358-387.)
  5. ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. “ЛиК”, С., 2000. Стр. 252. ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers, 1993) (капитал + технология, раждане на нова цивилизация – с. 24-29;  познанието, като основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото развитие – с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201;  училището, образованият човек – с. 209-227, 228-237;  “революцията на мениджърите” – с. 11, 49-51;  организацията, цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като “творческа деструкция”, отговорността – с. 55-70, 107-120  ;  общество на “нови класи” – с. 10; връщане към общности от племенен тип, “връщане към средновековие”, в см. на отказ от материални блага и технологии, трайбализъм – с. 16, 19, 164-168;  заобикаляне на националната държава – с. 14-19;  индустриална революция, след 1700-1830 г. – с. 33- ; революцията в производителността, тейлъризъм – с. 39-44, 92-102; “пролетариатът” става средна класа – с. 45; от национална към мегадържава – с. 122-151; 184-192)
  6. ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. „Рива”, С., 2008 (2006). Стр. 374. (цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид – с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие – с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261;  емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта – с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор – с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм – с. 145-186; homo felix, една утопия – с. 312-332, 347.)
  7. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд “Сиела”, С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D.2000.) (разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потребле-нието, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, „инфлация в колежа”, с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)
  8. ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. “Класика и стил”, С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/ (кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение – по-силно от различието по раса, религия, пол,  с. 67-72;  различен тип житейска кариери, с. 75-96;  различен тип успех, награждаване, с. 97-126;  пенсионирането;  забавлението – и на работното място;  ученето в работата и живота, с. 327-350;  езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
  9. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ “Стопанство”, ИК “ИнфоДар”, С., 2003. Стр. 324.  /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/  Нобелова награда по икономика, 2001. (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните;  идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ;  двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията;  нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76;  Вашингтонски консенсус – фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75;  чуждестранни инвестиции, Холандска болест – с. 75, 81;  Community Reinvestment Act – с. 79;  остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата;  отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down – с. 88-90)

Край

 

 

Posted in Uncategorized, Социология | Tagged ,

Социология за КОЛЕГИSociology for FELLOWS

2012-12-19 - 01:54

Здрвейте колеги! Как сте? Обикновено така започваха семинарните занятия по социология с първокурсниците през този зимен семестър. В ранната есен, обаче, ние все още не бяхме колеги, само така се наричахме. Трябваше листата на дърветата да да пожълтеят, клоните да побелеят, черните букви да се разбягат по страниците, книгите да заговорят, мислите да се съживят. Потрбено беше вчерашните гимназисти да станат студенти, да се отрезвят от внезапно връхлетялата ги свобода, да се научат разумно да празнуват 8 декември и творчески да лудуват пред белите страници и празните компютърни екрани. И ето, че станахме колеги – след почти 800 прочетени страници и около 15 написани.

Днес, след последната лекция по социология, се запитах: какво ПЕЧЕЛИ преподавателят когато семестъра свършва. Може би всичко, което е загубил, когато студентите му не са били готови за часа.  Но и още нещо – ново познание, нов опит, нови колеги и истинско професионално удовлетворение от добре свършената работа. Защото учихме заедно – всеки това, което му беше потребно. И ето текущите

      Резултати

Стабилно ЕЛИТНО ядро, без статусна несъвместимост. Работата на 32 колеги  е оценена като отлична и много добра.  За постиженията на пет от тях дори не стигна шестобалната система, прибавихме по два плюса към шестиците, за да отразят реалното състояние. Не, това не са високи оценки без реално покритие, създадени в услуга на добрия пи ар на специалността. Зад всяка стотна стои реална стойност – човешки труд, усърдие, мисъл, творчество.

Производителна СРЕДНА класа със задържан за момента висок потенциал за развитие. Текущата оценка за работата на 24 от колегите е добра или средна. Един от начините за вертикална социална мобилност е чрез образование. Вярвам, че една част от колегите в тази група ще прескочат горния праг на нивото си, ако систематично и отговорно се подготвят за изпита по социология през януари. Другият начин е по модела „Пепеляшка“ – свързваш живота си с принц или принцеса и той, тя те отвежда със себе си. Е, не очакваме сватби, но колегиалното партньорство също би свършило работа.

НИСКАТА класа е привлякла 19 студента. Измъкването им ще е трудно. Изпитът за тях, очаквам да е тежък. Но, нали всеки има право да бъде свободен, да направи избора си – да учи или не докато е студент. Пожелавам им успех и предупраждавам, че ги чака дълъг конспект, около 800 непрочетени страници, добронамерен професор и зла асистентка.  И нещо окуражаващо: който учи ще сполучи.

Всъщност нашата стратификационна пирамида е, за щастие, обърната – основата, най-шроката част гледа нагоре, а върха – надолу.   Най-многочислен е елитът, а най-стеснена е ниската класа.  Това всъщност е обърнат триъгълник, който символизира Женствеността, Жената, а тя дава Живот. Да, да, няма случайности, по-скоро закономерности – по голямата част от нашия елит е от женски пол. Не е ли това предзнаменование за добро начало? Петър Дънов е казал:  „Повдигнете Жената„, за да се оправи света. Не е ли това истинско предизвикателство към мъжа – да повдигне Жената, за да оправи света? С тези въпроси и с последния текст от „Текстове 2“ ви оставям до следващата ни януарска среща.

      Критерии за текуща оценка

Три групи по три критерия, също като социологическата структура на човешкия капитал.

Статусно-овластяващи (свързани със статуса „УНСС студент):

  • присъствие на лекции и семинарни занятия;
  • участие и активност;
  • академично поведение.

Субектно-продуктвни (свързани с индивидуалното представяне):

  • овладяване на предвидения теоретичнен фундамент;
  • прилагане на методологически инструментариум;
  • ориентация в емпиричните проявления на обществените явления и процеси, тенденции.
Социално-интегриращи (свързани с екипната работа):
  • социализация в институционалната и колегиална среда;
  • социална приобщеност към групата;
  • умение за екипна работа.

        Обект на текущо оценяване

Предадените в срок индивидуални и групови домашни работи, отразяващи аудитирната и извънаудиторна работа на студента:

  • Медиите в макромодела за обществото като социологическа система;
  • Системен анали на избран обществен проблем;
  • Колко е важно да бъдем свободни?;
  • Семейството / Дребни пари / Затворена граница.

      Текущите оценки

Всеки от колегите ще получи домашните си работи с бележки и рецензии. Към тях е прибавена и текущата качествена и количествена оценка за работата по дисциплината „Социология“ през семестъра. Рекламните резюмета на Вашите текущи оценки може да прочетете като коментари на тази публикация.  След като цял семестър писахте рекламни резюмета на домашните си, реших да ви върна реципрочно жеста – резюмирах представянето ви и го публикувам тук – това беше моето домашно от последните дни.  Ако вече сте овладяли дигиталния етикет на общуване, можете на свой ред, да споделите впечатленията си от курса по „Социология“ като коментар по тази публикация.

        Благодаря ви и успех!

        Катя Михайлова

Posted in Социология | Tagged , , ,

ПОЖЕЛАЙТЕ ми успех!

2012-12-13 - 12:00

Преди години, през 2008 г. получих одобрение да разработя първия си, колективен научно-изследователски проект. Благодаря на Програмния съвет по Научно-изследователска дейност в УНСС за доверието и оказаната ми чест!

        Проектът е част от международната изследователска мрежа COST IS0801 „Cyberbullying: coping with negative and enhancing positive uses of new technologies in relationships in educational settings“, в чийто Управителен съвет бях национален делегат и представител на УНСС.  Работата на мрежата приключи преди няколко месеца, а работата по проекта „Апрбиране и допълване на методика за изследване на същността и разпространението на кибертормоз сред деца“ приключи тчно преди година.  Днес ще представя проекта на Годишната научна сесия на УНСС. Пожелайте ми успех!

* * *

Апробация и допълнение на методика за изследване на кибернасилието сред деца

№. НИД 21.03 ДФП-1/2009 г.

 Резюме на основни резултати

 гл. ас. д-р Катя Михайлова, ръководител

         Екип: моите студенти. Консултанти: изследователи и хабилитирани преподаватели. Рецензенти: проф. д.пс.н. Толя Стоицова, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Таня Парушева, доц. д-р Веселина Вълканова.

         Цел е да се апробира и допълни методика за изследване на същността и разпро-странението на кибертормоза сред деца. Обект: деца 12 г. и 15 г., обучавани в частно и общинско училище. Предмет: детското възприятие за същността и разпространението на кибертормоза. Основни методи: изследването е качествено, първичната информа-ция се набира чрез фокус група и тест. Методиката е разработена от международен изследователски колектив под ръководството на проф. Ерсилия Минесини и допълнена с оглед на апробацията й в българска среда.

       Етапи: подготвителен (до ХІІ 2009) – изготвяне на теоретичната база на изследването – литературен анализ и провеждане на международна научна конферен-ция; същински (до ХІІ 2010) – апробиране и допълнение на методика за изследване на кибертормоза сред деца – емпирично изследване, част от европейско сравнително изследване; заключителен (до ХІ 2011) – анализ и представяне на резултатите.

       Основни резултати:

  1. Припокриване на дефиницията (Питър Смит, 2006) с проявленията на изследваното явление.
  2. Пренос от познатото явление – традиционен тормоз към новото – кибертормоз. Разграничение между тях чрез физическото съпри-косновение между извършителя и жертвата.
  3. Степента на сериозност за жертвата зависи от: реакцията на жертвата и честотата на извършване на действието.
  4. На всеки 10 души се регистрират 1-2 случая на кибертормоз – 10 до 20% от изследваната съвкупност. По-често момичетата – жертви, момчетата – извършители.
  5. Най-широко разпространено средство за кибертормоз е интернет (Скайп, Фейсбук и сайтовете за видеосподеляне). Мобилният телефон е припознат по-скоро от децата в частно учи-лище. Според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната.
  6. Рзпространението на кибертормоз се дължи и на ниската степен на медийна грамотност на детето, на семейството му и в двата типа групи.
  7. Несподеляне на кибертормоза. С нарастването на възрастта, нараства и несподелянето.
  8. Естественият пренос, който децата правят от традициония към кибертормоза показва адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото явление.
  9. Използваната методика дава възможност за изследване на представата на децата за кибертормоз както по всеки отделен дефинитивен критерий – неговата позиция и тежест, така и на всички тях във възможните им комбинации.
  10. Методиката е приложима и при изследване на представата за същността и разпространанието на кибернасилието сред деца в България. Тя е предназначена за провеждане на изследване в училище или център за работа с деца.
  11. Изследователите и обекта на изследване не използват една и съща терминология, с която да обозначават поведенията, включени в понятието кибертормоз. Това понятийно разминаване е методически проблем.

        Разпространение на резултатите от проекта

Използвани са четири форми за разпространение в научната общност:

  • Периодично публикуване на резултати в научната периодика;
  • Представяне на резултати на научни форуми;
  • Организиране и провеждане на международна научна конференция “Социални медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност” в УНСС, 22 октомври 2009, в която 90% от делегатите са чужденци;
  • Включване на тематиката и резултатите от проекта в учебни програми по специализирани дисциплини.
        Благодаря Ви!
        Катя Михайлова
.

Posted in Наука, Социология, Социология на медиите, Харесвам студентите си | Tagged , , , ,

Честито СТУДЕНТСТВО, колеги!

2012-12-08 - 13:44

       Тази седмица в аудиторията беше различно. Студентите ми бързат и напрегнато говорят по всички дисциплини, само не по тези, които ни срещат.  Скучни ли са били социологията, социологията на медиите, аудиовизията. Изчерпали ли са се темите, въпросите за края на семестъра и края на света,  изпита и изпитите, на които всички ние се явявяме, освобождаването и освобождаването на духа, оценките и даровете, които получаваме, другия семестър и пътя който продължаваме?

        Не, не! Темите едва сега започват. Свърши само задължителната част, посяхме си корените и започваме да отглеждаме дървото. Кристина-Йоана, първокурсничка нарисува през този семестър дърво – наполовина цъфтящо-зелено, наполовина повяхнало-въгленово. От повяхналото хората направили пясъчен часовник, за да им тече времето, но ритнали часовника и пясъка спрял – ни нагоре, ни надолу, кРИЗА, която сваля ризите на хората, както каза Атанас.

       Дали  ще се облече отново човекът? И с какво ще стопли тялото си в този декемврийски студ? С чаша вино и наздраве с колеги, с още няколко прочетени книги, с малко творчество и с малко красота. Вярвам, че това са топлите ни дрехи. Ние претворяваме света с красота.

         Желая на всичките си студенти – от първокурсниците до докторантите, да посегнат към познанието. Някои ще се опарят, но пък ще знаят, че гори. Други ще останат край него, и ще се радват или не на пламъците, а трети – вярвам, че има и трети – с тях ще сме в огъня заедно.

          Весел, весел студентски празник, колеги! И не забравяйте след него да се върнете в принципа на реалността.

       Ваша,

       Катя Михайлова

* Поздрав от Катя Михайлова, 2008 г. : http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2008/12/8.html

Posted in Uncategorized, Социология, Социология на медиите, Харесвам студентите си, Час на класа | Tagged , , , ,

Домашно след домашно…Homework after homework

2012-11-24 - 15:58

      Докога? Тук отговорът е обнадеждаващ – до края на семестъра. А краят вече се вижда. И тъй като съм сигурна, че вече сте започнали много да учите, да пишете курсови работи и да не ви стига времето, ще ви кажа нещо още по-обнадеждаващо.

      Вече сме към края на програмата по социология. Остава едно последно домашно – това, за което ви пиша тук. И още няколко текста за четене.  Всички вие, които до сега усърдно работихте по социология, отдъхнете си и се отдайте на другите учебни дисциплини. А вие, които не бяхте така предвидливи да учите през целия семестър, залягайте над дебелата книга и я прочетете за оставащото време до изпита.

      Последното домашно

На 21 ноември в семинарното занятие започнахте да работите на групи по трите теми на деня:

  • Модерно ли е семейството днес? 
  • Затворена граница
  • Дребни пари
       Първата тема е извикана от Деня на християнското семейство. Групите, които са избрали да потърсят отговор на въпроса, може би ще намерят отправна точка за своя системен анализ в откъса „Гражданска смърт или безсмъртие“, Иван Хаджийски в „Текстове 2“. Прочетете също и:
  1. „Възпроизводство на населението. Социологическата перспектива“ в: Мирчев. Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Изд. „М-8-М“ 2009. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_1_glava.pdf
  2. „Демографският проблем – привидности и реалност“ – пак там. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_3_glava.pdf
  3. „Комулативните фактори: основни и допълнителни“ – пак там. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_4_glava.pdf
  4. „Кризата и рискът от катастрофа“ – пак там. Достъпно на: http://assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_6_glava.pdf
  5. Катя Михайлова, „Fashion Family“ на: http://www.fashion-lifestyle.bg/family_broi5
  6. Погледнете също и документите, публикувани на:  http://assa-m.com/demografia1.php.

    Втората тема е провокирана от затварянето на българо-турската граница в нощта преди Деня на християнското семейство. Вижте новината тук: http://dnes.dir.bg/news/granitza-opashka-gkpp-12445284?nt=10. Възможно ли е да има затворени граници днес? Кой може да си позволи да затваря границите си? Какви са последствията за индивидите, за общностите, за обществата?

       Третата тема отразява една често срещана ситуация: да имаш 20 лева и да не можеш да си платиш сметката от 2 лева. Какво означава „нямам дребни пари“ днес.? Какво означава „дребни пари“? Какви обществени проблеми стоят зад „дребните пари“?

     Вие вече разпределихте групите си и избрахте темите, по които ще работите заедно. Моля, помислете добре преди да се откажете да завършите последното си домашно. Задачата е да направите системен анализ като приложите усвоените теоретични модели и методологически инструменти. Моля прочетете:

  • Николай Тилкиджиев, „Социална стратификация и средната класа“ в „Текстове 2“, с. 491-500.
  • Михаил Мирчев, „Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе Преходът“ в Текстове 2, с. 503-533.
  • Михаил Мирчев, „Етажи на общностната йерархия в съвременното общество“ в „Текстове 2“, с. 533-554.

        Безстресово справяне с домашното

     Тъй като задачата е групова, а не индивидуална, можете да разпределете четенето на всички в групата. Ина, например, може да прочете един от текстовете, а Винсент – друг. Съберете се заедно и нека всеки реферира за другите това, което е прочел Едва след това пристъпете към очертаване на структурата на общата ви работа и т.н.

        Срок и обем

       Работете спокойно. Очаквам анализите ви до 3 декември 2012, 24.00 часа на познатия ви електронен адрес [email protected]. Обем или до колко страници – до колкото можете. Тук, като коментар, публикувайте рекламното резюме.

        Приятна работа!

        Катя Михайлова

 

Posted in Социология | Tagged , , , , ,

Скандал след скандал…

2012-11-23 - 16:06

  „Учените са скандализирани от безпардонен конфликт на интереси при провеждане на конкурсите за финансиране на проекти“, пише в-к „Сега“.  Фондът за научни изследвания тази година бил раздаден на обръчи от фирми и т.н. Прочетете цялата публикация, има достатъчно факти…  http://www.segabg.com/article.php?id=625034

   СРАМ ме е! Да заставам пред студентите си от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, да преподавам социология, да говорим за позитивна наука, за разграничение на субекта от обекта на изследване, , за живителната сила на научното изследване за преподаването, развитието на мозъците, развитието на обществата.

   РАДВАМ се, че до сега резултатите от работата на студентите ми показват категорични признаци за овладяване на методологията на мислене и анализ и съм донякъде спокойна, че като прочетат гореспоменатия текст, ще усеят да намерят „ключа от бараката“ макар той да е на студено скрит.

     Къде всъщност е проблемът? Това с раздаването на Фонда по обръчите е само най-актуалното му проявление. Коренът е малко по-дълбоко. В текста се споменава, че директорът на Фонда е станал доктор на науките. Но на какви науки е станал доктор? Ако казваме, че така нар. „малък докторат“ маркира влизането в науката , то „големият докторат“ доказва, утвърждава позицията на учения в съответната наука. То затова едното се обозначава като д-р, а другото като д.ик.н. (доктор на икономическите науки), д.с.н. (доктор на социолигическите науки), д.пс.н. (доктор на психологическите науки), д.ф.н. (доктор на философските науки) и т.н. Поинтересувах се доктор на кои науки е директорът на Фонда. Страницата на НБУ, в която трудно можеш да откриеш лична и научно-изследователска биография на щатния състав е записано веднъж, че директора на Фонда е професор, д.н. http://www.nbu.bg/index.php?l=1105, и втори път, че е доктор, т.е „малък доктор“ http://www.nbu.bg/index.php?l=1287#earth. Е малък ли е или е голям? Ако сайта на университета не ти казва, то кой да ти каже? И, ако е голям, по какво? Защо не се идентифицира с науката, която познава, която преподава?

     Google Search завързва името на Директора с информация за „силен трус“ – ако напишете Рангел Гюров, първите връзки ще имат тези ключови думи. И наистина силен трус провокира в мен информацията, че директора, който е обявил като свои научни интереси геотектоника, гемология е станал голям доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ http://www.segabg.com/article.php?id=625034. И точно в този възел е проблема.

    Професионалното направление не е НАУКА!

     Ако можеш да станеш доцент и професор по дадено професионално направление, доколкото това са академични длъжности, то доктор и още повече голям доктор следва да ставаш в наука, която овладяваш, защото това не са просто длъжности, а научни звания.  Ето този опит, до днес успешно провеждан, за приравняване на НАУКАТА с професионално направление до степен, че двете се използват като синоними е основата, върху която Фонда за научни изследвания „закономерно“ се самораздава на фирми и организации с вярата, че те като добри професионалисти имат потенциал да разработват научни изследвания, да генерират научно обективни резултати, да моделират процеси и т.н.

    Всички страдаме и ще пострадаме от това приравняване – някой болезнено го осъзнаваме още днес. Виждаме го навсякъде – вземете например научния секретар (всяко научно звено има такъв), който вместо да организира и провежда научно-изследователския процес в звеното си,  е свел поглед върху ежедневния поток от документация и администрация, самопринизявайки се до обикновенна секретарка.

  Каква наука, като няма кой да я развива! Тази позиция е със сигурност политически много удобна – режем главата на науката като убиваме истинските стойности, принизяваме я до професионално направление, харчим бюджетите за практически дейности, а не за научни изследвания, произвеждаме фалшиви данни и криви модели и след няколко години едно перо от националния бюджет се самозадрасква. Какъв рай за бюджетотворителите! Но какъв ад за младите хора, на които въпреки всичко преподаваме наука!

      И да Ви кажа, в порядъка на нещо все пак позитивно, горда съм, че съм в щатния състав на университет, който не се срамува, страхува да покаже профилите на преподавателите си. Университетът даде възможност на всеки от нас да се самопредстави в блога си. Дали, обаче колегите имат смелостта да го направят е друг въпрос.

       Катя Михайлова

Posted in Uncategorized, Методология на научното изследване, Наблюдения, Наука | Tagged , , ,

Потоков отговорник

2012-11-21 - 14:35

   Уважаеми колеги, днес, сряда 21 ноември 2012 година в 12:30 часа приключи гласуването за покотов отговорник. В 13:10 часа, Комисията по избора установи крайния резултат от вота. Право на глас имаха всички 75 колеги от 504 поток, но участие в гласуването взеха 52%.

    След оспорвана надпревара, избрахме за свой потоков отговорник Стоя-Александрина Витанова с 24 гласа “ЗА”. Неин достоен опонент в съревнованието беше нашата колежка Ина Кръстовчева, която получи 15 гласа “ЗА”. Мандатът на потоковия отговорник е една акедемична година. Догодина по това време ще направим нов избор.

    Общ брой на бюлетините (коментари)  е 43 бр. От тях 4 бр. са невалидни – програмните коментари на Стоя-Александрина и Ина; Мила е дала 2 пъти своя глас, но само единият е  зачетен и Стефан, който самоопределя бюлетината си като  “недействителна”.

      В първия етап от избора – номиниране на кандидати, се включиха едва 25 колеги, които не издигнаха кандидатури, различни от предложените в Час на класа. Може би информацията не беше достигнала до всички. Разпространихме я чрез Фейсбук и се опитахме да информираме лично колегите си.

   Вярваме, че ние, студентите от  поток 504 сме взели правилното решение и новият потоков отговорник ще поеме отговорно поверените му задължения. Надяваме се, че Стоя ще отстоява интересите на всички ни равномерно. Желаем й успешен мандат и ползотворна работа в името на общото благо на потока.

       Комисия по избора

       Десислава Гергова, Лилия Христова, Стефан Петров

Posted in Uncategorized, Час на класа | Tagged , , , , , ,

Студентско самоуправление: гласуване

2012-11-19 - 16:50

      Уважаеми колеги, първият етап от избора на курсов отговорник към Студентски съвет приключи. Издигнати са кандидатурите на (по азбучен ред):

  • Ина Кръстовчева

  • Стоя Витанова

      Откриваме втората процедура – гласуване. Вашият глас за една от двете или и за двете кандидатури ще бъде валиден, ако публикувате коментар по тази публикация, от който да става ясно коя кандитатура подкрепяте. Моля, регистрирайте се с името си и в коментара посочете името на избрания от Вас кандидат или кандидати. Процедурата по гласуване ще бъде открита до сряда 21 ноември 2012, 12.30 часа. Гласовете ще бъдат преброени от комисия по избора в състав: Десислава Гергова, Стефан Петров и Лилия Христова.

    Моля, прявете интерес, размислете коя от кандидатурите е по подходяща и поемете отговорността да направите избор и да публикувате тук решението си. В първия етап от избора се включиха 25 колеги – това е едва една трета от целия поток. Доколкото вече Ви познавам, не вярвам, че това не Ви интересува. По-скоро си мисля, че може би информацията не е достигнала до Вас – затова отговорност имат кандидатите. Също тяхна е отговорността да Ви разяснят какви са функциите на курсовия отговорник. Ако имате въпроси, моля обръщайте се към тях.

     Лично на мен и двете кандидатури са ми безкрайно симпатични. И двете имат еднакво добро представяне по социология до сега. И двете имаха възможност да покажат високо ниво на отговорност към себе си и към другите. Щастлива съм, че нямам право на глас, защото щеше да ми бъде трудно да реша.

         Успех колкото на Ина, толкова и на Стоя!

         Инициативна група от курса

Posted in Uncategorized, Час на класа | Tagged , , , ,