Видеото представя съдържанието на книгата: „Меди@ Общество: от книгата до видеото“. Това е книга за КАК. Как да развиваме интелектуални и комуникативни умения за успех в университета и живота. Как чрез тях да създадем творчески научен продукт и да се оттласнем от злокобното преписване.

КАК = свободата ДА съз-даваш.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е книга за МИСЛЕНЕТО. Мисленето, с което влизаме в Ада, за да се въртим в 9-те му кръга по Данте. Или мисленето, което води към позитивната свобода ДА съз-даваш. Книгата е за въображението. За социологическото въображение като резултат от социологическото образование, мислене, култура. Книга е за вдъхновението. Вдъхновението като среща на човека с Бог, земята и паметта, след която човекът съз-дава творчески научни продукти.

Как се създава творчески научен продукт? Ето формулата: ТНП е резултат от вдъхновението по културния капитал на автора + прочетените книги + въображение върху позитивната свобода ДА + битийният модус „Аз съм“.

„Меди@Общество: от книгата до видеото“ съдържа 13 задачи за развитие на интелектуалните и комуникативни умения за академично четене и писане, социологическо въображение, научно изследване, създаване на аудио-визуални научни продукти – видеоучебник.

„Подготовката на студентите не само в областта на дадена специалност, но и в широкия смисъл на академичното мислене, култура и поведение, е част от концепцията на този текст„, пише в рецензията си за „Меди@ Общество: от книгата до видеото“ проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева.

„Професионално, достъпно и увлекателно разработени и представени са 13 задачи за изграждане на умения за академично четене, избор на тема за създаване на творчески научен продукт, академично писане, социологическо мислене и изследване, подготовка на научна статия, създаване на видеоучебник, и др. Задачите развиват писмената и езиковата, графическата и изобразителната, аудиовизуалната и мултимедийната изразни системи. В допълнение, опора и помощ са адекватно включените в пособието таблици и фигури„, пише доц. д-р Донка Никова в рецензията си за книгата.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е одобрена от катедра „Икономическа социология“, УНСС като учебно методическо пособие в курса по Социология на комуникациите.

Автор на дисертационния труд: Соня Пламенова Цанкова

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 232/07.06.2018 на Ректора на УНИБИТ.

---

Да погледнеш произведението си още веднъж през предписанията на колегите (особено тези за преструктуриране и съкращаване) днес се оказва много трудно и почти неизпълнимо начинание. Разкъсано доверие, пречупена поколенческа приемственост, срутена научна общност и още ред основателни причини има за това. Но науката е колективна дейност. Не е по силите на един. И затова е добре да си говорим и още по-добре е да се слушаме и разбираме.

---

1. Информация за дисертанта

Дисертантът завършва докторска програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) в професионално направление 3.5. „Обществени комуникации и информационни науки”. Има магистърска степен по „Електронни медии“ и е бакалавър по педагогика с изучаване на психология. Както се вижда от представената автобиография, Соня Пламенова Цанкова има вече разнообразен професионален опит в полето на медиите и комуникациите. Бих искала да поздравя дисертанта за участието като доброволец в няколко значими съвременни проекта за социална помощ и подкрепа.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Соня Цанкова представя за защита труд със заглавие „Манипулацията в информационната среда“ в обем от 394 страници, структуриран в четири глави, увод и заключение. За написването на труда авторът е използвал 497 литературни източника. Сами по себе си тези обеми на обработена литература и произведена нова са впечатляващи. Веднага възниква въпроса какво съдържание представят те.

Съдържанието на труда е строго подчинено на избраната вечно актуална тематика. Представлява литературен обзор по проблема манипулация в информационна среда. Авторът се спира на въпроса що е то манипулация, какви са граничните й понятия и полета на приложение. Прави систематизация на голям обем техники за манипулиране, употребявани в съвременната медийна информационна среда.

(още…)

Автор на дисертационния труд: Ива Николова Николова Тема на дисертационния труд: „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 190/04.05.2018 на Ректора на УниБИТ.

---

Друг проблем, който дисертацията поставя е кризата на идентичността на медиите. Днес говорим за една голяма криза, кризата на неолибералния модел. Разглеждаме я в социологическа, икономическа, политическа, аксиологическа и т.н. перспектива. Оказва се, обаче, че и медиите – традиционни и нови, са в криза. И това не е криза на оцеляването, а криза на идентичността. Крайно време е за нова, адекватна на обществения модел, дефиниция на медия, защото медията отдавна вече показа характера си на корпоративен, пазарен субект.

---

1. Информация за дисертанта

Ива Николова Николова е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професионалано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. Извън академичното поле Ива Николова е защитила своята позиция и статус в българското медийно и литературно поле. Тя е активен и известен, доказал своята компетентност, вещина и талант журналист и поет.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Ива Николова представя дисертационен труд на тема „Деструктивни влияния при организацията на информацията и формирането на обществените нагласи“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.ик.н. Стоян Денчев. То е в общ обем от 288 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература от над 140 източника.

Тук бих искала да отбележа следното: първо – броят на използваните теоретични и информационни източници надхвърля посочените в списъка в края на дисертационния труд, доколкото в бележки под линия са посочени и други използвани от автора произведения; второ – авторът използва пълната палитра на българското теоретично наследство в областта, което считам за първо достойнство на дисертацията.

(още…)

Автор на дисертационния труд: Мариана Атанасова Атанасова

Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 51/ 26.02.2018 на Ректора на УниБИТ.

---

„Прави впечатление решението на автора да търси отговори на своите изследователски въпроси в три езикови и културни полета – мислещото на английски западно поле, неговият географски „опонент“ – руски говорящото източно поле, и разбира се, полето на българската научно-методическа мисъл и достижения в медийните и комуникационни изследвания.“

---

1. Информация за дисертанта

Мариана Атанасова е редовен докторант към катедра „Комуникации и информиране“, УниБИТ. Обучавала се е по докторска програма „Книгознание, библиотекознание и библиогафия“ в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“. В периода на своето обучение Мариана Атанасова води лекционен курс по „Комуникационно насилие“ и семинарни занятия по „Основи на обществената комуникация“. Тя е пряко ангажирана с вътрешно катедрената координация, участва активно в организацията на научни форуми и други учебно образователни дейности на катедрата.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

В резултат от три годишното си обучение в ОНС „Доктор“ Мариана Атанасова представя дисертационен труд на тема „Комуникационни техники и технологии при печатните и електронни медии“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев.

Комуникационните техники и технологии при печатните и електронни медии са една от „евъргрийн“ темите в науките, изучаващи обществената и по-точно медийната комуникация. Историята показва, че изследователският интерес към тях се възобновява след навлизането на всяко ново технологично комуникационно средство. Днес живеем във време на нови информационни и комуникационни технологии и средства за свързване на хората, традиционното комуникационно пространство се дигитализира, става дигитално комуникационно пространство. Тази трансформация естествено буди въпроси и събира изследователски вълнения. В този ред представеният дисертационен труд представлява едно завършено научно търсене на отговори на въпросите:

(още…)

Настоящият доклад е своеобразно продължение на доклада, изнесен на Първа национална конферения по политическа икономия „Политическа икономия и икономическа наука”, организирана от катедра „Политическа икономия”, УНСС и проведена тук в Голяма конферентна зала на университета преди две години (Михайлова, К. 2015). Тогава се опитах да очертая възможна теоретико-методологическа координата на политическата икономия на медиите, да посоча варианти за приложение на политикономическото знание за медиите в обяснението и решаването на практически проблеми в съвременната медийна среда. В заключение представих основни теми от програма за лекционен курс по политическа икономия на медиите.

Втора национална конференция по политическа икономия „История и философия на политическата икономия” (24.11.2017, Св. Екатерина) ме предизвика да разширя и задълбоча размишленията във вече очертаното поле на политикономията на медиите. През изтеклите две години в нашата страна не ми е известно да се е появило системно политикономическо научно изследване на медиите, въпреки че лекционен курс по „Политикономия на медиите” се чете в университета, а извън университета медийното поле се разтърства от проблеми, очакващи своето политикономическо обяснение и вариант за решение.  Редиците от изследвания в областта на икономика на медиите или икономика и медии, медии и политика се удължават, но вероятно все още не сме узрели, за да достигнем до политикономическия синтез в комуникационните и медийни изследвания. Възможни са и други причини за това закъснение и дори изоставане спрямо развитието на западноевропейското, американско и дори руско осмисляне на проблематиката. Например – изкуствено прекъсната мисловна линия по иделогически и парадигмални съображения, която трудно и с усилия се възстановява. Или още страх от попадане в спирала на мълчанието (Ноел-Нойман, Е. 2004) при занимания с политикономически изследвания на медиите и не само, защото е известно, че водещата парадигма днес у нас все още изключва подобни подходи.

Настоящият доклад, за съжаление, също няма да представи резултати от политикономическо изследване на медиите. Но ще се опита да направи още една стъпка към сърцевината на отрасловата дисциплината, като очертае някои от нейните приноси към рзвитието на политикономическата наука. За целта е направен реферативен преглед на някои от основните класически и съвременни политикономически трудове в областта на медиите и обществените комуникации. (още…)

Фалшивите новини най-често се интерпретират като ново явление в публичната политическа комуникация, инструмент предимно на руската пропаганда и стратегия за водене на хибридна война, заплаха за демокрацията. Докладът представя и анализира разпространените тези за фалшивите новини и предлага друга гледна точка към тях – фалшивите новини като „социален отдушник“ за аудиторията, гражданите, като инструмент на властта за проверка на общественото мнение, като източник на информация за изследователи и „хибридчици“.

През 2015 интересът ми бе привлечен от „Липсващият друг в публичната политическа комуникация“. Медийният мониторинг в предизборните кампании през 2014 и 2015 показа силен акцент върху социалните медии. Повечето кандидати адресираха избирателите чрез ядро от социални медии, които поддържаха, но въпреки възможностите за диалогичност, за обратна връзка, които новите информационни и комуникационни технологии предлагат, предизборната политическа комуникация остана едностранна. Другият – реципиентът, го нямаше.Ако го няма другия, за каква обществена комуникация може да се говори? За каква социална връзка? За какво общество? Това бе темета на доклада, който представих на първата кръгла маса по проблемите на обществената комуникация.

През 2016 се натъкнах на друга липса – „Лисващото лице на медийната свобода“. България драстично пропада в рейтингите за свобода на медиите. Същевременно медийният бизнес е един от най-добре развиващите се в настоящата икономическа и политическа стагнация на обществото ни. Възможно ли е този факт да означава, че у нас при настоящите обстоятелства на властващия обществен модел може да се развива успешно само бизнесът, който не е свободен? Или може би нещо липсва в интерпретацията на медийната свобода? Говорих за това на втората кръгла маса.

В края на 2016 думата „постистина“ бе обявена за дума на годината, дума, която най-добре описва съвременната ни реалност[1]. Същата тази реалност, в която липсва другия, в която рейтингите за свобода на медиите спадат, в която за медийната свобода се говори едностранчиво, за да се обслужи определената идеология. Едно от ежедневните изражения на постистината станаха така нар. фалшиви новини. Заявиха своето присъствие в медийното поле и дори самите „несвободни” медии станаха активни защитници на аудиториите си тъкмо от фалшивите новини. Българският еврокомисар по дигитализацията Мария Габриел обяви начало на систематична борба с разпространението на фалшивите новини[2]. Европейският парламент прие резолюция за по-строги мерки срещу фалшивите новини[3]. Заговорихме за фалшивите новини. Заговориха експертите, социолози, пиари, политолози, заговориха журналистите и политиците. Заговориха Фейсбук профилите. И въпросът е какво си казахме, как разбрахме фалшивите новини. Именно фалшивите новини и техните интерпретации са темата на настоящия доклад. Реших да събера и да изследвам българското говорене за тях, да обобщя гледните точки, да проверя има ли нещо, което липсва в интерпретацията на фалшивите новини, имат ли фалшивите новини скрито лице. (още…)

Димитър Абрашев: След всеки вот се питам защо някои не излезе и не каза: „Ние загубихме”, с изключение на реформаторите, които подават оставка?

Катя Михайлова: Тревожа се от това, че тези избори промениха няколко български поговорки. Например „Двама се карат, трети печели”, както сме свикнали. Но в този случай двама се карат, а третият май не спечели. За нещастие третият е народа. Така че, ако има някой, които да е загубил, аз мисля, че сме загубили ние избирателите.

Д.А. Първите коментари от изминалата нощ са, че ГЕРБ с „Обединени патриоти” и подкрепата на „Воля” ще успее да състави правителство. Друг е въпроса за стабилността на този кабинет.

К.М. Ще видим. Хората се шегуват: „Пак същото с малко воля”. Каквото можахме ние да направим го направихме вчера до 20 ч. От тук нататък да видим какво следва. Много се надявам да следват малко по-оптимистични, малко по-хубави неща.

Д.А. Които да изглеждат с перспектива за 4-годишна сигурност, може би?

К.М. 4 години? Ми се струват страшно дълъг период в днешното размирно време. Погледнете какво става днес със света. Погледнете каква е несигурност в целия свят, а ние искаме 4-годишна сигурност за България. И я искаме тази сигурност при положение, че двете ни водещи партии, имам усещането, че изобщо не отразяват по същество случващото се в света. Така че за 4-годишна сигурност не знам как бихме могли да говорим. (още…)

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)