Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.

Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС

Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.

Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите.  В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет. (още…)

В края на учебната година всеки преподавател отчита дейността си. Благодарение на  блогплатформата на УНСС, нашите отчети за научно-изследователска дейност са достъпни за всички вас.  Просто влезте в блога на преподавател, от който се интересувате, изберете бутона „Научно-изследователска дейност“ от хоризонталната навигация и четете.

На 18 април представих на колегите си от катедрата атестационен отчет за последните 3 години. Първата ми атестация 2007-2010 получи най-висока оценка и препоръка да подготвя доцентурата си. Вторият атестационен доклад за 2010-2013 публикувам тук в основни акценти.

Защо? Не защото работата ми има нужда от публичност – университетското преподаване и научното изследване са сами по себе си публични дейности. Те следва да са в обществена услуга, защото самото общество – гражданите, родителите, студентите; бизнеса, работодателите и данакоплатците, самата държава дават ресурс за развитие на образованието. Като майка и гражданин имам право да знам кой и как обучава децата ми в общинското училище. Като университетски преподавател имам отговорността да направя работата си прозрачна, да публикувам резултатите. Оставям оценките на вас и не, няма да се засегна, ако те не са високи.

Проявявам интерес към работата и постигнатите резултати и на колегите си. Ще се радвам да прочета как работят – това би обогатило и моята работа.

      Препоръки от предходна атестация

Всеки следващ отчет започва с изпълнението на препоръките от предходния. Ето какви бяха препоръките на атестационнната комисия с председател проф. Петко Тодоров през 2010 г.  към по-нататъшната ми работа.

„Активизиране на подготовката на научна продукция с оглед изискванията за хабилитиране и да подготви учебни помагала по водените от нея лекционни дисциплини.”

Година след атестирането, на 14 април 2011, подадох писмено предложение до Катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” за обявяване на конкурс за доцент  като приложих и справка за изпълнението на критериите за хабилитация, описани в законодателната и вътрешноуниверситетска нормативна база. Тогава научната ми продукция се равняваше на общо 395 точки при минимален праг 345 точки, съгласно изискванията. Конкурс за хабилитация не бе обявен поради следните причини: университетът е в криза; няма възможност за нов щат за доцент; катедрата няма нужда от конкурс в момента; катедрата няма подготвен кандидат за участие в конкурс.

Днес научната ми продукция се равнява на минимум 600 точки при изискван минимален праг от 300 точки. Изпълнението на качествените критерии за хабилитация е видимо в следващия отчет. Подготвената научна продукция заедно с разработените от мен електронни учебни помагала използвам във възложените ми лекционни курсове и семинарни занятия.

       Изпълнение на норматива за учебна заетост

Учебната  ми заетост през последните три учебни години (2010-2011; 2011-2012; 2012-2013) е изпълнена съгласно норматива за учебна заетост за съответната година. Изпълнението на учебната ми заетост включва така нар. вътрешноинституционална мобилност, доколкото освен осигурените по норматив от катедрата учебни занятия, водя и семинарни занятия в катедра „Икономическа социология”, Общоикономически факултет.

       Разработени нови семинарни или лабораторни упражнения

Асистент съм в общоуниверситетския курс по  „Икономическа социология“ с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и общофакултетния курс по „Основи на комуникацията“ с титуляр доц. д-р Цветан Кулевски. Лектор съм в курсовете по „Медийна регулация“ и „Аудиовизуална комуникация“. Всяко следващо упражнение е ново – като тема следва ставащото в момента – ако улицата протестира, в аудиторията се учим да гледаме протестите през призмата на научна методолигия, ако навън има избори – учим се да анализираме вербалното и невербално поведение на главните действащи лица. Всяка следваща лекция не е като миналогодишната – динамиката на времето  е различна, технологиите напредват, моделите се променят. Най-новото винаги е добре забравеното старо – моето най-ново преподаветелско и изследователско откритие е „Социология на медиите“ – един напълно авторски, иновативен лекционен курс за медиите в обществото и държавата.

      Ръковдство на дипломанти, докторанти и специализанти

На моето ниво – главен асистент, до скоро не беше позволено ръководство на докторанти и специализанти. Но дипломни работи на студенти, завършващи бакалавър съм ръководила с вдъхновение и грижа за всеки детайл. Това, разбира се отразява и при оценяването на дипломантите. Дори в момента съм ръководител на 8 дипломни работи за бакалавър и магистър.

      Издадени учебници, учебно-помощна литература и научни трудове (мо­но­графии, студии) и др.

През 2010-1013 г. наред с останалата отчетена дейност, съм завършила и публикувала общо:  1 монография – използвам я като учебно помагало в лекционния курс „Медийна регулация”, „Социология на медиите” и воденията от проф. д.с.н. Михаил Мирчев курс „Социология на комуникациите”; 2 научни сборника – използвам ги като учебни помагала в курса по „Методология на научното изследване” за докторанти в НАТФИЗ, както и при научното ръководство и подготовка на дипломни работи; 2 студии и 6 научни статии, подходящи са и се използват във водените от мен курсове. 

      Научна продукция, участия в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество, участия в международни проекти

Отчетния период (2010-2013) е изключително благодатен, що се отнася за развитието на научноизследователската ми дейност както в национален, така и в общоевропейски обхват. Завърших колективен университетски тригодишен проект – в качеството си на главен асистент бях негов инициатор и ръководител. Завърших два национални проекта – отново като ръководител. Завърши участието ми в два европейски проекта, а по останалия трети продължавам да работя.

      Участие с доклади в национални и международни научни прояви

Списъкът с участия е много дълъг. Презентирала съм резултати от научноизследователската си работа както на национални, така и на международни подиуми. Организирала съм две истински международни научни конференции в УНСС – с 90 % участие на колеги от евпропейски и други университети. Инициатор и организатор съм на Академичен форум за обществена наука.

       Проучване на студентското мнение и работа със студентите    

Работата със студентите за мен е изключително важна. Не само в рамките на задължителната аудиторна и извънаудиторна програма, но също и подкрепата, консултирането на изявени студенти с желание и мотивация, с характер и способности за научноизследователска дейност и кариера. Обичам да работя с амбициозни студенти. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на нашата  професия. Моите студенти успяват да се представят не само възможно най-добре, но по-добре от всички останали – обикновено  получават високи отличия и награди.

       Професионални умения, новаторство и инициативност

Развитието ми до тук  бе мотивирано от потребността да овладея професията в нейната преподавателско-изследователска двуликост и да усъвършенствам професионалните си умения. Близката работа с титулярите ми изключително помогна за постигането на целите, така че днес мога да самоопределя преподавателският си стил като пластично съчетание от консервативност и модерност; новаторство, но тясно свързано с принципите на класическата университетска педагогика; гъвкав контакт със студентите и същевременно уважение към академичните рангове и йерархия.

Новото време, информационното общество налага на нас преподавателите бързо да адаптираме уменията и стила си към възможностите на информационните и комуникационни технологии. В работата ми – научно-изследователска или преподавателска, този процес на адаптация, на използване на нови и нови комуникационни платформи е факт. Още през 2009 г. започнах да експериментирам възможностите на Фейсбук като учебна провокация. С времето и към днешна дата способите на работа – аудиторна и извънаудиторна, чрез Фейсбук доказаха своята ефективност, особено по отношение на подготовката на бъдещи журналисти и други публични професии. Разработила съм и апробирала модели за онлайн тестове чрез Фейсбук, провеждане на извънаудиторни тематични дискусии като тренинг за комуникативни и модераторски способности у студентите, като възможност за публично споделяне и защитаване на теза. Всички те са достъпни в личния ми Фейсбук профил.

2012 г. ни изненада с първата университетска блог платформа в България, разработена от УНСС. Към 1 август 2012 г. стартирах университетския си блог. Към настоящия момент той се развива като ефективен преподавателски инструмент, електронно учебно помагало. Разбира се, доколкото университетският преподавател е интелектуалец със собствена позиция, в блогът ми е отразена и моята индивидуалност. Преподавателският ми блог е отворен за коментари и дискусии, каквито вече неколкократно сме провеждали. Свързан е и със множество социални медии. Освен всички психологически и социалнопсихологически ефекти, който един преподавателски блог може да оказва върху студентите и университетската общност, отвореността към свободно коментиране и връзка с други интернет платформи повишава разпознаваемостта на блога, а от тук и позицията на УНСС в Business Schools Web metrics.

Една от честите забележки от страна на ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” към мен в периода на атестация е слаба заинтересованост и инициативност към делата на катедрата, за сметка на инициативност и активност по отношение на други въртешноуниверситетски и извънуниверситетски организации. През атестационния период съм изпълнила коректно и в срок всички възложени ми лично от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” задачи:

1. 2010 г. Да изготвя справка за международната активност на колегите от катедрата във връзка с подготовката на годишно Общо събрание на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Изпълнено в срок.
2. 2011 г. Да напиша поздравителни адреси от името на проф. д-р Петко Тодоров и катедра „Медии и обществени комуникации” до колегите от катедри: „Интелектуална собственост” и „Статистика”. Изпълнено в срок.
3. 2012 г. Да организирам група студенти да участват в конкурс за подбор на персонал в ТВ 7. Бяха организирани 7 студента, който изпратиха своите документи в срок и бяха поканени на интервю.
4. 2013 г. Да изготвя проект за правила за провеждане на държавен изпит на ОКС „Бакалавър” и дипломна защита на ОКС „Магистър”. Проектите са предадени в срок.

Участвала съм активно и с позиция във всички инициирани от катедрата обсъждания на научна продукция на докторанти или колеги. Не съм отказвала сътрудничество на никой от колегите си, когато съм била помолена за това.

Участвала съм активно и с позиция, дори писмено внесена, в обсъжданията на учебните планове и програми, на бъдещето на катедра „Медии и обществени комуникации”. Факт е превръщането на моите идеи в практика. Така например на 12 юни 2012 внесох предложение за въвеждане на учебна дисциплина „Политикономия на медиите” в учебен план на специалност „Медия икономика”. Предложението се превърна в лекционен курс в магистърска програма „Бизнесжурналистика” с ръководител проф. Петко Тодоров. Курсът влезе и в плана на Медия икономика.

Извън катедрата, в рамките на университета съм участвала активно в разработването на магистърска програма по „Социология” със спецализация „Социология и икономика на публичната сфера”. Освен в изработването на научната и дисциплинарна основа на програмата, инициирах и проведох активна комуникационна кампания с цел популяризиране на програмата и университета като цяло. Отзвукът беше изцяло положителен.

Друга университетска инициатива, в която участвам от самата идея до реализацията е Академичен форум за обществена наука, превърнал се в престижна платформа за бъдещи млади учени и лидери. АФОН са провежда в УНСС, всяка година и е финансиран от фондация „Фридрих Еберт” и „АССА-М”.

Подготвям формиране на български изследователски комитет „Социология на комуникациите, културата и изкуствата” към Българска социологическа асоциация. Инициативата е в напреднала фаза на реализация. Уверена съм, че в неговата дейност като партньор ще бъде привлечен и Съюза на българските журналисти.

      Морални качества, научна и професионална етика

В професионалната си дейност до сега съм се ръководила от принципите наморала и трудовата дисциплина, на научната и академична етика във взаимоотношенията с колегите и институциите в и извън УНСС.

В цялостната си работа със студентите се ръководя от убеждението, че ние преподавателите трябва да им даваме не само съвременно знание, но и да изграждаме у тях социални умения за активна комуникация, професионална отговорност и амбиция за пълноценна реализация.

При всички обсъждания – официално в катедрата както и неофициално между колегите – се стремя да заемам принципна позиция, с грижа за развитието на нашата катедра съобразно високи академични и колегиални стандарти. Свидетелства за добросъвестното ми, партньорско отношение към колегите са няколко факта през атестационния период:

1. Номиниране и включване на гл. ас. д-р Стела Константинова като мой заместник в международния проект “COST IS0906 Transforming Audiences, Transforming Societies” през 2011 г. до сега. Осъществяване на една съвместна командировка с цел участие в среща на управителния съвет по проекта в Лисабон и съвместна подготовка на участието в следващата среща в Лондон, 31 август 2011, където гл. ас. д-р Стела Константинова направи общо представяне.
2. Включване на колеги от катедрата като рецензенти в проектите „Млада наука за изкуствата”. На поканата професионално се отзоваха проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Биляна Томова, д-р Мартин Осиковски. Благодаря още и на професионалното рецензентско съдействие на доц. д-р Александър Вълков в тези проекти.
3. Покана към колегите от катедрата да се включат с лекционни курсове в разработването на магистърска програма по „Социология” със специализация „Социология и икономика на публичната сфера” – проф. д-р Любомир Стойков отказа, доц. д-р Биляна Томова прие.

* * *

          Пълният текст на атестационния отчет заема 18 страници. Към него има и няколко приложения. Ако искате да видите повече от публикуваното тук, моля отворете приложените тук файлове.

Оставям оценките на вас, със съзнанието, че каквото съм могла съм го свършила на нивото на достигнатата компетентност.

        С уважение,

        Катя Михайлова

АТЕСТАЦИОНЕН_ОТЧЕТ_2013               АТЕСТАЦИЯ 2013 ПРИЛОЖЕНИЯ

.      … И заварвам тук 422 уникални коментара и 683 спам коментара.

.      400-те коментара са от моите студенти. Препрочетох ги. Заслужава си да продължавам да работя със студентите си за развитието на нашите възможности да възприемаме, разбираме, осмисляме света, обществото, човешките поведения. Струва си, добра инвестиция е, всяко наше общо усилие за придобиване на СМЕЛОСТ да направиш ИЗБОР между две алтернативи и да вземеш РЕШЕНИЕ. „Добро“ или „лошо“, сигурно или рисково, но да решиш какво избираш, защо го избираш, как ще го направиш. Наскоро „Бизнесклуб УНСС“ покани на лекция в университета Максим Бехар и той каза следното: „Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение„. Дълго мислих и Фейсбук дискусия направих (12 март 2013). Разгледах редица научни изследвания от последните 50 години за професионалните качества, компетентности и умения на журналистите и обществените комуникатори. Изследователите са убедени – сърцевинното умение на професионалния журналист във всяко социално време е способността да прави избор и да взема решения.  Към развитие на тъкмо това умение следва да е ориентирано висшето образование в коя да е област, ако искаме свободни, умни, можещи млади хора, българи.

.      600-те коментара, натрупани в последните 60 дни, ми намигнаха заговорнически, показвайки ми, че университетския ми блог е вече популярен и би било безотговорно да го зарежа, дори и да имам основателни причини за това. Част от спама беше реклама на Виагра. Защо ли ми е Виагра? Ами, за да ме предупреди, че съм на път да загубя най-свежото у себе си – бодрия си, мислещ, свободен дух. Разбрах и няма да се дам. Други спамове ми предлагаха ипотечни кредити. И понеже нямам много материална собственост, може би трябваше да ипотекирам част от знанията, способностите, ценностите си, за да получа кредит, който да връщам всеки месец от заплатата си… Това не е моята игра – изтрих и тези предложения.

.      И продължавам напред – връщам се в блога си. Нямам друг паралелен блог, защото ясно съзнавам, че блогът на преподавателя е на университетската платформа.  И днес отново благодаря на МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, че първи и единствен в България създаде наша академична блогосфера. За да са свързани ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  и СТУДЕНТИТЕ, за да расте ДОВЕРИЕТО между тях, за да споделят УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЦЕННОСТИ. За да е свързан УНИВЕРСИТЕТА с БИЗНЕСА, да може бизнеса да намери преподавателите и заедно да развият програми за ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА за студентите, за да може бизнеса да намери изследователите и експертите и да получи ЕКСПЕРТНА КОНСУЛТАЦИЯ. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ОБЩЕСТВОТО и да могат заедно да създават и утвърждават ЦЕННОСТНАТА ОРБИТА на младите българи чрез публичен, демократичен и модерен университетски образователен процес. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ДЪРЖАВАТА не само, за да може държавата да получава управленски капитал от университетите, но и за да възприемат и осъзнаят МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ, че те служат на държавата, но и държавата на тях служи.

.     Очаквайте още от мен…

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

   Абстрактно казано, това е предметът на социология на медиите. Редица въпроси води след себе си този предмет: какво е въздействие; какво е медия, медии, медийна система; какво е общество; как се осъществява въздействието; нива на въздействие; видове въздействия; само медийте ли въздействат върху обществото или и обществото въздейства върху медиите; има ли връзка между трансформациите на обществата и медияморфозите, трансформациите на медийните системи и т.н. На подобни въпроси ще търсим отговори на микро, мезо и макро равнище в курса по „Социология на медиите“ в УНСС. Лекциите и семинарните занятия са всеки вторник от 16.00 до 19.15 в з. 3072.

      Трудно му беше на този курс да започне. Необходими бяха около 1000 дни, за да може предметът на „Социология на медиите„, проблематиката, с която се занимава дисциплината да бъде припознат от медийната колегиална общност, да бъде оценен неговия евристичен потенциал в трансформирането и преструктурирането на българската медийна система днес. Необходимо беше и време студентите да достигнат ниво на социалана, интелектуална зрелост, за да изберат да учат „Социология на медиите“ и дори да дръзнат да правят първи опити за изследвания, като използват съответната на дисциплината методология и теоретична основа. Опити има, някои от тях успешни, други – предстои да видим.

    Много по-бързо социолозите от съседната катедра „Икономическа социология“ предложиха на студентите си подобна, изключително модерна отраслова социологическа дисциплина „Социология на комуникациите“ с проф. д.с.н. Михаил Мирчев, защото в днешния свят не можем нито без социология, която да ни обяснява човешкото общество, нито без комуникации. Дори самият Мануел Кастелс (социолог) свързва двете заедно и в последната си книга (The Power of Communication, 2009) дава основата на нова социологическа теория – за властта на комуникациите в съвременното мрежово, медийно опосредено общество. (Снимката представя пъзела на социология на комуникациите, сглобен от Хасан Бербер, студент ІV курс „Социология“, УНСС в следствие на курса.)

      Това е част от историята на „Социология на медиите„, в която аз съм участвала. Преди нея има още история на дисциплината, която ми дава увереност, че съм на прав път в социологическия анализ на медиите. И тази история ще предам на първите си студенти, избарали да изучават дисциплината.

    Социологията на медиите е отраслова социологическа дисциплина. Има за обект медиите, медийната система. Особенността е, че медийната система не е във въздуха, тя е обществена система, втъкана в структурата на обществото.  Социолозите, изследователи на медиите, казват, че медийната, комуникационната система е една от основните обществени системи. Тоза означава, че медиите, медийната система не може да се изучават изолирано, сами за себе си, в призмата на методологическия индивидуализъм. За да се проумее действието, бездействието, въздействието им е необходимо да се поставят в структурата на обществото, чийто посредници са. Ето оттук започва социологията на медиите. Тази постановка е изведена от учените, които днес смятаме за родоначалници на теорията на медиите – Пол Лазарсфелд,  Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Робърт Мъртън и др. Но това са социолози! – ще възкликнат с право социолозите. Да, и дълго време – 40-те, 50-те, 60-те дори и 70-те изследването на медиите, медийната система е било предимно социологическо, със методиката и теоретичната база на социологията. Днес Елиу Кац задава въпроса: защо изследователите на медиите, медийните системи и обществената комуникация избягаха от бащината си призма. Дава и отговор, но върху него ще се задълбочим по-натътък в курса. Ясно е, обаче, че сме започнали да се обръщаме отново към социологията на медиите – все по-често ги свързваме с нещо друго, с друга обществена система – вижте университетските дисциплини, които изучава младото поколение днес: „Култура и медии“, „Политика и медии“, „Медии и институционална среда“ не са ли това опити да се намери системната зависимост на една спрямо друга обществена система, не е ли това социологическо?. Трябва ни днес социология на медиите, за да можем да реконстуираме медийната система самостоятелно и в структурата на обществото, да изучим и планираме взаимните им въздействия и по този начин да се опитаме да изправим отново на крака и медиите и обществото като цяло. Но медиите цъфтят – нови продукции, скъпи продукции, големи аудитории. Така е – цъфтят, обаче, само като бизнес. А медиите, медийните системи на обществата са и нещо отвъд бизнеса, може би нещо, което е по-важно от бизнеса. И там са проблемите.  Е, амбициозно, непосилна задача. Социологията на медиите не решава задачата, тя, като наука, ползваща социологическа методология, дава подход за решението. И той започва от нещо на пръв поглед лесно:

Позициониране на медийната система в обществената структура

      И тъй като сме българи, с българска народопсихология, предлагам да опитаме да позиционираме медийната система в българския макромодел за обществото като система (Стоян Михайлов, 1965). Какви обществени потребности задоволяват медиите? Тази задача е поставена за първи път от проф. Тодор Петев през 1979 г. в монографията „Към социологията на масовите комуникации“.  Прочетете откъс, който ще ви изпратя – много е голям файла и не мога да го прикача тук. Можете да постещавате лекциите на проф. Петев по „Теория на масивите комуникации“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“. Тридесетина години по-късно отново поставяме задачата и ще видим до какви резултати ще стигнем. Първокурсниците опитаха да я решат, но не точно това беше целта на първото домашно по социология. Вижте коментарите им по публикацията: „Медиите в обществото като социологическа система“.

    Това е началото. Лекциите са отворени, семинарите също. Добре дошъл е всеки, които иска да учи.

     Ваша,

     Катя Михайлова

    Мотивацията на 9 кандидатмагистри да продължат обучението си в магистърска програма „Социология и икономика на публичната сфера“ се оказа недостътъчна, за да се сформира първия випуск. Проф. Мирчев попита: 9 малко ли са или са много.  Прочетете отговора в блога му. И каза, че магистратурата тръгнала с първа стъпка накриво.

   Не, не ми се струва, че първата стъпка е накриво. Направихме само миша стъпка напред, като в онази забравена детска игра, където децата питат Господаря: „Господарю, господарю как да стигна до теб?“, а той отговаря: „С една миша крачка“, например. Толкова за стъпките.

    С магистратурата е различно – тя е образователен продукт, при това във второто ниво на висше образование, не просто фундамент, а фундамент за съзнателния път на младия човек напред. Тя не е като паста за зъби, и като другото, което рекламират и позиционират в българските телевизионни сериали, което лесно използваш или да заменяш. От магистратури не се отслабва, бръчките и целулита остават видими. Магистратурите променят концепцията за света, модуса на мислене и осмисляне на случващото се в света  и затова решението да учиш или не, какво и как си иска времето за съзряване.

      На нашата магистратура, защото е съвършенно нова и различна идея й трябва още повече време. Потребно е време на младите, на студентите най-малкото да прочетат документацията, за да се ориентират, да решат дали приемат тази нова философия и ценности. Време трябва и на колегите – преподаватели да приемат идеята за диференциране на магистратурите, насочени към реализация в бизнеса и другите, академичните, които целят подготовка за реализация в науката. Трябва време и на всички други в системата, за да успеем да развием университетите си на едно поколенческо ново и качествено различно ниво.

   Не, стъпката не е накриво, миша е. Благодаря не всички колеги – студенти, преподаватели и приятели – реални и виртуални, които споделят ценностите, върху които изградихме магистърската програма. Вградихме в основата й науката като споделено пространство, като диалог и взаимност и затова се радвам, че пътя започна и съм сигурна, че пътя продължава.

       Ваша,

       Катя Михайлова

..