Здрвейте колеги! Как сте? Обикновено така започваха семинарните занятия по социология с първокурсниците през този зимен семестър. В ранната есен, обаче, ние все още не бяхме колеги, само така се наричахме. Трябваше листата на дърветата да да пожълтеят, клоните да побелеят, черните букви да се разбягат по страниците, книгите да заговорят, мислите да се съживят. Потрбено беше вчерашните гимназисти да станат студенти, да се отрезвят от внезапно връхлетялата ги свобода, да се научат разумно да празнуват 8 декември и творчески да лудуват пред белите страници и празните компютърни екрани. И ето, че станахме колеги – след почти 800 прочетени страници и около 15 написани.

Днес, след последната лекция по социология, се запитах: какво ПЕЧЕЛИ преподавателят когато семестъра свършва. Може би всичко, което е загубил, когато студентите му не са били готови за часа.  Но и още нещо – ново познание, нов опит, нови колеги и истинско професионално удовлетворение от добре свършената работа. Защото учихме заедно – всеки това, което му беше потребно. И ето текущите

      Резултати

Стабилно ЕЛИТНО ядро, без статусна несъвместимост. Работата на 32 колеги  е оценена като отлична и много добра.  За постиженията на пет от тях дори не стигна шестобалната система, прибавихме по два плюса към шестиците, за да отразят реалното състояние. Не, това не са високи оценки без реално покритие, създадени в услуга на добрия пи ар на специалността. Зад всяка стотна стои реална стойност – човешки труд, усърдие, мисъл, творчество.

Производителна СРЕДНА класа със задържан за момента висок потенциал за развитие. Текущата оценка за работата на 24 от колегите е добра или средна. Един от начините за вертикална социална мобилност е чрез образование. Вярвам, че една част от колегите в тази група ще прескочат горния праг на нивото си, ако систематично и отговорно се подготвят за изпита по социология през януари. Другият начин е по модела „Пепеляшка“ – свързваш живота си с принц или принцеса и той, тя те отвежда със себе си. Е, не очакваме сватби, но колегиалното партньорство също би свършило работа.

НИСКАТА класа е привлякла 19 студента. Измъкването им ще е трудно. Изпитът за тях, очаквам да е тежък. Но, нали всеки има право да бъде свободен, да направи избора си – да учи или не докато е студент. Пожелавам им успех и предупраждавам, че ги чака дълъг конспект, около 800 непрочетени страници, добронамерен професор и зла асистентка.  И нещо окуражаващо: който учи ще сполучи.

Всъщност нашата стратификационна пирамида е, за щастие, обърната – основата, най-шроката част гледа нагоре, а върха – надолу.   Най-многочислен е елитът, а най-стеснена е ниската класа.  Това всъщност е обърнат триъгълник, който символизира Женствеността, Жената, а тя дава Живот. Да, да, няма случайности, по-скоро закономерности – по голямата част от нашия елит е от женски пол. Не е ли това предзнаменование за добро начало? Петър Дънов е казал:  „Повдигнете Жената„, за да се оправи света. Не е ли това истинско предизвикателство към мъжа – да повдигне Жената, за да оправи света? С тези въпроси и с последния текст от „Текстове 2“ ви оставям до следващата ни януарска среща.

      Критерии за текуща оценка

Три групи по три критерия, също като социологическата структура на човешкия капитал.

Статусно-овластяващи (свързани със статуса „УНСС студент):

• присъствие на лекции и семинарни занятия;
• участие и активност;
• академично поведение.

Субектно-продуктвни (свързани с индивидуалното представяне):

• овладяване на предвидения теоретичнен фундамент;
• прилагане на методологически инструментариум;
• ориентация в емпиричните проявления на обществените явления и процеси, тенденции.

   Абстрактно казано, това е предметът на социология на медиите. Редица въпроси води след себе си този предмет: какво е въздействие; какво е медия, медии, медийна система; какво е общество; как се осъществява въздействието; нива на въздействие; видове въздействия; само медийте ли въздействат върху обществото или и обществото въздейства върху медиите; има ли връзка между трансформациите на обществата и медияморфозите, трансформациите на медийните системи и т.н. На подобни въпроси ще търсим отговори на микро, мезо и макро равнище в курса по „Социология на медиите“ в УНСС. Лекциите и семинарните занятия са всеки вторник от 16.00 до 19.15 в з. 3072.

      Трудно му беше на този курс да започне. Необходими бяха около 1000 дни, за да може предметът на „Социология на медиите„, проблематиката, с която се занимава дисциплината да бъде припознат от медийната колегиална общност, да бъде оценен неговия евристичен потенциал в трансформирането и преструктурирането на българската медийна система днес. Необходимо беше и време студентите да достигнат ниво на социалана, интелектуална зрелост, за да изберат да учат „Социология на медиите“ и дори да дръзнат да правят първи опити за изследвания, като използват съответната на дисциплината методология и теоретична основа. Опити има, някои от тях успешни, други – предстои да видим.

    Много по-бързо социолозите от съседната катедра „Икономическа социология“ предложиха на студентите си подобна, изключително модерна отраслова социологическа дисциплина „Социология на комуникациите“ с проф. д.с.н. Михаил Мирчев, защото в днешния свят не можем нито без социология, която да ни обяснява човешкото общество, нито без комуникации. Дори самият Мануел Кастелс (социолог) свързва двете заедно и в последната си книга (The Power of Communication, 2009) дава основата на нова социологическа теория – за властта на комуникациите в съвременното мрежово, медийно опосредено общество. (Снимката представя пъзела на социология на комуникациите, сглобен от Хасан Бербер, студент ІV курс „Социология“, УНСС в следствие на курса.)

      Това е част от историята на „Социология на медиите„, в която аз съм участвала. Преди нея има още история на дисциплината, която ми дава увереност, че съм на прав път в социологическия анализ на медиите. И тази история ще предам на първите си студенти, избарали да изучават дисциплината.

    Социологията на медиите е отраслова социологическа дисциплина. Има за обект медиите, медийната система. Особенността е, че медийната система не е във въздуха, тя е обществена система, втъкана в структурата на обществото.  Социолозите, изследователи на медиите, казват, че медийната, комуникационната система е една от основните обществени системи. Тоза означава, че медиите, медийната система не може да се изучават изолирано, сами за себе си, в призмата на методологическия индивидуализъм. За да се проумее действието, бездействието, въздействието им е необходимо да се поставят в структурата на обществото, чийто посредници са. Ето оттук започва социологията на медиите. Тази постановка е изведена от учените, които днес смятаме за родоначалници на теорията на медиите – Пол Лазарсфелд,  Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Робърт Мъртън и др. Но това са социолози! – ще възкликнат с право социолозите. Да, и дълго време – 40-те, 50-те, 60-те дори и 70-те изследването на медиите, медийната система е било предимно социологическо, със методиката и теоретичната база на социологията. Днес Елиу Кац задава въпроса: защо изследователите на медиите, медийните системи и обществената комуникация избягаха от бащината си призма. Дава и отговор, но върху него ще се задълбочим по-натътък в курса. Ясно е, обаче, че сме започнали да се обръщаме отново към социологията на медиите – все по-често ги свързваме с нещо друго, с друга обществена система – вижте университетските дисциплини, които изучава младото поколение днес: „Култура и медии“, „Политика и медии“, „Медии и институционална среда“ не са ли това опити да се намери системната зависимост на една спрямо друга обществена система, не е ли това социологическо?. Трябва ни днес социология на медиите, за да можем да реконстуираме медийната система самостоятелно и в структурата на обществото, да изучим и планираме взаимните им въздействия и по този начин да се опитаме да изправим отново на крака и медиите и обществото като цяло. Но медиите цъфтят – нови продукции, скъпи продукции, големи аудитории. Така е – цъфтят, обаче, само като бизнес. А медиите, медийните системи на обществата са и нещо отвъд бизнеса, може би нещо, което е по-важно от бизнеса. И там са проблемите.  Е, амбициозно, непосилна задача. Социологията на медиите не решава задачата, тя, като наука, ползваща социологическа методология, дава подход за решението. И той започва от нещо на пръв поглед лесно:

Позициониране на медийната система в обществената структура

      И тъй като сме българи, с българска народопсихология, предлагам да опитаме да позиционираме медийната система в българския макромодел за обществото като система (Стоян Михайлов, 1965). Какви обществени потребности задоволяват медиите? Тази задача е поставена за първи път от проф. Тодор Петев през 1979 г. в монографията „Към социологията на масовите комуникации“.  Прочетете откъс, който ще ви изпратя – много е голям файла и не мога да го прикача тук. Можете да постещавате лекциите на проф. Петев по „Теория на масивите комуникации“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“. Тридесетина години по-късно отново поставяме задачата и ще видим до какви резултати ще стигнем. Първокурсниците опитаха да я решат, но не точно това беше целта на първото домашно по социология. Вижте коментарите им по публикацията: „Медиите в обществото като социологическа система“.

    Това е началото. Лекциите са отворени, семинарите също. Добре дошъл е всеки, които иска да учи.

     Ваша,

     Катя Михайлова

  Социалната диференциация в поток 504 направление „Обществени комуникации и информационни науки“ започна. След третата учебна седмица и второто домашно, ясно виждам три основни класи: класата на отговорните и мотивираните, дърпаща нагоре, към себе си групата на справящите се и засега все още здраво притиснала най-долната класа – на търсещите причина да не бъдат отговорни и мотивирани.

    Първите – отговорните и мотивираните – при тях ясно прозира висока култура и възпитание.  Виждам прояви на уважение – от книжовните норми на българския език до университетската институционална система и отвъд. И тъй като са модерно дигитално поколение, радвам се да установя, че демонстрират ниво на социална интелигентност не само в университетската зала, коридори и двор, но и във виртуалните университетски простраства.

    Вторите – справят се. Всеки на нивото, което вече е достигнал. Не е ниска средната изходна база.  Училището си е свършило работата.  Семействата са си свършили работата. Децата са станали студенти и са се почувствали малко по-освободени, малко по-можещи, малко по-самостоятелни. Тук следва университетския урок – свободата всъщност носи отговорност, моженето се случва след ученето, самостоятелността означава че можеш да се справяс с отговорностите, които сам си си избрал.

     И третите. За сега са много малка част, колкото да ги има. Но ми се струва, че потокът е силен и социалната динамика ще заработи, за да изтласка третите нагоре.

   Забелязвам, че все повече млади хора, студенти осъзнават, че наличното им знание е недостътъчно, за да се справят с отговорностите на съвременен млад човек и вече имат потребност от още знание. Ако е вярно, че развитието на човека, на групата, на обществото се случва благодарение на противоречието между наличното и потребното, то очаквам и третите, и средните, и първите в потока да направят съпоставка между това което вече имат и това, което им е необходимо да придобият и да предприемат съответните дейности, за да се развиват индивидуално, групово, като поток, като универсиситетски випуск, като бъдещо активно поколение, като общество.

       Ето за тези неща: знание всекидневно; познание научно; опит собствен и придобит;  филтри на емоциите, ценностите и обективност; истина абослютна и относителна; фрагментарност, хаотичност и системност; теория, метод, емпирика; структура, наука, социология беше лекцията на проф. Мирчев тази седмица. В семинарното занятие се съсредоточихме върху метода – методологията, върху въпросите как да прилагаме абстрактната теория на науката в конкретиката на ежедневието и как от отделните емпирични индикатори да стигнем до теоретичен синтез.

     Домашна работа

   Задачата: Направете системен анализ на избран от Вас обществен проблем. Сигурна съм, че всички можете и правите анализи на всякакви обществени проблеми, но на нивото на всекидневното знание.  За да изпълните задачета е необходимо да прескочите към научното познание . Припомнете си разликата между тях от таблицата с две колони, която правихте на лекцията. Разгледайте внимателно и вертикалната структура на науката. Помислете как да приложите теоретичен модел (макромодл за обществото като социологическа система) в анализа на избрания проблем. Изпратете анализите си на [email protected]  не по-късно от пенеделник, 8 октомври 2012, 24.00. Публикувайте „рекламните резюмета“ като коментар тук до 9 октомври 14.00 ч.

      За да Ви е по-лесна работата, преди да започнете да пишете, прочетете:

1. Михаил Мирчев. Социологическа система и социална активност (шестата потребност). В: Текстове 2, с. 331-336 – задължително;
2. Илия Наумов. Наука и рационалност. В: Текстове 2, с. 47-47 – задължително;
3. Катя Михайлова. Млада наука за изкуствата: от текста към статията или раждането на автора. Достъпно на:  http://assa-m.com/kniga_pdf/Vavedenie_Mlada_nauka_za_izkustvata.pdf (по желание, вместо „Космополитан“ и др. подобни).

    Мотивацията на 9 кандидатмагистри да продължат обучението си в магистърска програма „Социология и икономика на публичната сфера“ се оказа недостътъчна, за да се сформира първия випуск. Проф. Мирчев попита: 9 малко ли са или са много.  Прочетете отговора в блога му. И каза, че магистратурата тръгнала с първа стъпка накриво.

   Не, не ми се струва, че първата стъпка е накриво. Направихме само миша стъпка напред, като в онази забравена детска игра, където децата питат Господаря: „Господарю, господарю как да стигна до теб?“, а той отговаря: „С една миша крачка“, например. Толкова за стъпките.

    С магистратурата е различно – тя е образователен продукт, при това във второто ниво на висше образование, не просто фундамент, а фундамент за съзнателния път на младия човек напред. Тя не е като паста за зъби, и като другото, което рекламират и позиционират в българските телевизионни сериали, което лесно използваш или да заменяш. От магистратури не се отслабва, бръчките и целулита остават видими. Магистратурите променят концепцията за света, модуса на мислене и осмисляне на случващото се в света  и затова решението да учиш или не, какво и как си иска времето за съзряване.

      На нашата магистратура, защото е съвършенно нова и различна идея й трябва още повече време. Потребно е време на младите, на студентите най-малкото да прочетат документацията, за да се ориентират, да решат дали приемат тази нова философия и ценности. Време трябва и на колегите – преподаватели да приемат идеята за диференциране на магистратурите, насочени към реализация в бизнеса и другите, академичните, които целят подготовка за реализация в науката. Трябва време и на всички други в системата, за да успеем да развием университетите си на едно поколенческо ново и качествено различно ниво.

   Не, стъпката не е накриво, миша е. Благодаря не всички колеги – студенти, преподаватели и приятели – реални и виртуални, които споделят ценностите, върху които изградихме магистърската програма. Вградихме в основата й науката като споделено пространство, като диалог и взаимност и затова се радвам, че пътя започна и съм сигурна, че пътя продължава.

       Ваша,

       Катя Михайлова

..