Едно от ХУБАВИТЕ ЛИЦА на УНСС

След края на семестъра, Четвърти младежки АФОН ‘2013 и Празника на славянската писменост и култура БЛАГОДАРЯ на всичките си колеги, с които заедно успяваме да ПРОМЕНИМ настоящето и да го направим такова, каквото да ни ХАРЕСВА – провокиращо, вдъхновяващо, с идея за бъдещето.

Семестърът свърши. Беше стремглав, тежък, упорит и благодатен. Срещна ме не просто с нови първокурсници. Заниманията ни не бяха само четене на лекции и водене на семинари. От моя страна, от подиума, и лекциите по „Медийна регулация“ и семинарите по „Икономическа социология“ и „Основи на комуникациите“ бяха споделено научно и творческо преживяване.  И резултатите не заскъсняха – някои от тях може да видите тук, други във Фейсбук дневника ми, за трети ще ви разкажа сега, а четвъртите – очаквайте, най-хубавите неща винаги стават бавно и напред във времето.

В последния ден на семестъра, 18 май, заедно с най-изявените студенти проведохме Четвърти младежки АФОН ‘2013. Тази година мислите ни събраха „Властта, и медиите, и гражданските протести„. Дискутирахме смяната, подмяната или размяната на модели, идеи, мисли, хора, институции, системи.

Една от УНИКАЛНИТЕ черти на АФОН е работата с НАУЧНИ КОНСУЛТАНТИ. Студентите, които желаят да участват, да презентират, да бъдата модератори на АФОН дискусиите, подготвят участието си заедно с избран от самите тях научен косултант. Не сме го измислили случайно това условие, не е то претенциозна приумица и за радост все повече афонци започват да търсят научна косултация, да разбират, че развитието в науката е резултат от диалог межу поколенията, на съвместна работа и обмен на енергия, знания, умения, отношения.  Четвърти младежки АФОН ‘2013 стана много по-добър от проведените три преди него, защото все повече от участниците търсят и намират авторитетна научна консултация. Най-добрите тази година, лауреатите на АФОН призовете, всички са работили с научни консултанти: Ростислав Давидов, докторант от СУ, получи награда за Академична подготовка и както той сам каза: „това е награда и за научния ми консултант д-р Кремена Георгиева (СУ)“; Любослава Банева, студент от ВТУ работи с проф. д-р Кирил Шопов (ВТУ) и получи приза за Академичен дебют; първокурсниците Мария Найдекова, Юлияна Гальова и Даниел Ценов (УНСС) консултираха работата си с доц. д-р Найден Николов  се издигнаха до награда за Академичен екип; Гергана Костадинова (УНСС) и Мая Иванова (УНСС) избраха да работят с мен – Гергана получи приз за Академична провокация, а Мая – най-високото отличие на АФОН – наградата за Академично представяне. Винаги ми е професионално приятно и научно предизвикателно да консултирам подготовката на афонци. Голямото удовлетворение е тяхното завидно добро представяне. Благодаря на всики колеги, които се довериха на мен в подготовката си за АФОН ‘2013.

На още нещо АФОН изключително държи. И това са МОДЕРАТОРИТЕ на АФОН панелите. Не ги избираме случайно и по симпатия. Е, те всички са обятелни, но сериозното, вдъхновеното интелектуално занимание придава естествено обяние на личността. Нашите модератори са най-добрите афонци с опит, съчетани с най-младите, дебютиращите на АФОН платформата. Така предаваме опита от едните на другите, интереса, тръпката, усещането за науката като споделено пространство.  Първият панел  „ЧОВЕКЪТ пред маската…“  модерирахме заедно с Албърт Пашов – първи курс „Икономика с чуждоезиково обучение“, УНСС. Вторият – „…Във ВЛАСТТА и ЕЗИКЪТ на властта“  бе в ръцете на Денис Симеонов (ВТУ) и Мария Найдекова (УНСС). Следващият – „МЕДИИТЕ като МАСКА…“ – Стоян Йотов (УНСС) и Гергана Костадинова (УНСС) и последният – „… на ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНИТЕ и БИЗНЕСА“. Мая Иванова  и Димитър Сивков и двамата опитни афонци, студенти от УНСС.  Благодарение на модераторския гъвкъв ум и ловка мисловна рефлексия, на тяхното обаятелно и ненатрапиво присъствие, умението им да бъдат домакини, успяхме да наредим пъзела на „Властта, и медиите, и гражданските протести“ в АФОН ‘2013.

Ще ви кажа също и, че да станеш презентатор в АФОН, да те приеме афонската общност, да получиш признанието й никак не е лесно.  Подготвяш реферативно есе по зададена тема, намираш сили да консултираш работата си, изпращаш заявление за участие. Ние, организаторите четем всяка получена кандидатура и при строги и предварително оповестени критерии избираме най-добрите. Следва подготовка за представянето на работата и говорене пред високоинтелигентна избрана аудитория в Голяма конферентна зала на УНСС. Опитайте и тогава ще говорим още. Днес изразявам ГОЛЯМА БЛАГОДАРНОСТ на всички афонци за смелостта, за подготовката, за мотивацията, за участието, за всичко което прибавят към общността АФОН! И вярвам, че ни е полезно, и приятно, и вдъхновяващо заедно.

АФОН означава Академичен Форум за Обществена Наука. Организираме го от 2010 г. неуморно до сега по инициатива на проф. д.с.н. Михаил Мирчев и д-р Катя Михайлова. Донесохме идеята от един огромен и впечатляващ Европейски форум за наука (ESOF), на който бяхме поканени през 2008 г. в Барселона – аз като младежки посланник на добра воля на европейската междуправителствена програма за научно сътрудничество COST, а проф. Мирчев като утвърден български професор. Идеята АФОН изглежда завладяваща – всяка година към нея се присъединяват нови и нови афонци, мотивирани да помогнат в организацията на форума. Тази година с нас работиха Теди Кинева, Гергана Костадинова, Даниела Врескова, Николай Балтов. До нас застанаха и колегите от „Новата журналистика“ – като медиен партньор на АФОН, „Клуб на социолога – УНСС“ и издателство „Ентусиаст„. Признателни сме на всички, за това че приемат и споделят АФОН идеята и най-вече на първите, които ни подкрепиха и пръдължават да работят заедно с нас Фондация „Фридрих Еберт – Бюро България“ и УНСС.

Науката не се самосъздава. Трябват личности, лица, мислители. Правим АФОН, за да ги открием. Мислителите, за да създадат науката трябва да общуват с другите, да са част от общност, която ще признае приносите и авторитетите им. Правим АФОН в името на общността, която вече осезаемо за всички оформихме. Мисълта, за да прореже ума на мислителите трябва провокация – друга мисъл, фундаментална концепция, методология, изкуство.  И за това на АФОН обикновено има от всичко. Тази година проф. д.с.н. Михаил Мирчев изнесе заключителна лекция по темата на АФОН и с акцент върху току-що създадената нова политическа констелация (очаквайте лекцията на страницата на АФОН). А Яница Маринова ни изнененада с изкуство – студентско, творящо се на живо за нас.

      С тези новини и с пожелание за здраве и майски усмивки ви оставям вдъхновени, творящи и истински.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Продължавам НАПРЕД – ВРЪЩАМ се в блога сиBack to my blog

.      … И заварвам тук 422 уникални коментара и 683 спам коментара.

.      400-те коментара са от моите студенти. Препрочетох ги. Заслужава си да продължавам да работя със студентите си за развитието на нашите възможности да възприемаме, разбираме, осмисляме света, обществото, човешките поведения. Струва си, добра инвестиция е, всяко наше общо усилие за придобиване на СМЕЛОСТ да направиш ИЗБОР между две алтернативи и да вземеш РЕШЕНИЕ. „Добро“ или „лошо“, сигурно или рисково, но да решиш какво избираш, защо го избираш, как ще го направиш. Наскоро „Бизнесклуб УНСС“ покани на лекция в университета Максим Бехар и той каза следното: „Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение„. Дълго мислих и Фейсбук дискусия направих (12 март 2013). Разгледах редица научни изследвания от последните 50 години за професионалните качества, компетентности и умения на журналистите и обществените комуникатори. Изследователите са убедени – сърцевинното умение на професионалния журналист във всяко социално време е способността да прави избор и да взема решения.  Към развитие на тъкмо това умение следва да е ориентирано висшето образование в коя да е област, ако искаме свободни, умни, можещи млади хора, българи.

.      600-те коментара, натрупани в последните 60 дни, ми намигнаха заговорнически, показвайки ми, че университетския ми блог е вече популярен и би било безотговорно да го зарежа, дори и да имам основателни причини за това. Част от спама беше реклама на Виагра. Защо ли ми е Виагра? Ами, за да ме предупреди, че съм на път да загубя най-свежото у себе си – бодрия си, мислещ, свободен дух. Разбрах и няма да се дам. Други спамове ми предлагаха ипотечни кредити. И понеже нямам много материална собственост, може би трябваше да ипотекирам част от знанията, способностите, ценностите си, за да получа кредит, който да връщам всеки месец от заплатата си… Това не е моята игра – изтрих и тези предложения.

.      И продължавам напред – връщам се в блога си. Нямам друг паралелен блог, защото ясно съзнавам, че блогът на преподавателя е на университетската платформа.  И днес отново благодаря на МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, че първи и единствен в България създаде наша академична блогосфера. За да са свързани ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  и СТУДЕНТИТЕ, за да расте ДОВЕРИЕТО между тях, за да споделят УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЦЕННОСТИ. За да е свързан УНИВЕРСИТЕТА с БИЗНЕСА, да може бизнеса да намери преподавателите и заедно да развият програми за ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА за студентите, за да може бизнеса да намери изследователите и експертите и да получи ЕКСПЕРТНА КОНСУЛТАЦИЯ. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ОБЩЕСТВОТО и да могат заедно да създават и утвърждават ЦЕННОСТНАТА ОРБИТА на младите българи чрез публичен, демократичен и модерен университетски образователен процес. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ДЪРЖАВАТА не само, за да може държавата да получава управленски капитал от университетите, но и за да възприемат и осъзнаят МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ, че те служат на държавата, но и държавата на тях служи.

.     Очаквайте още от мен…

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

Не забравяйте СТАРАТА година

.      Предсмъртните часове започнаха обратното си броене. Още няколко мига и старата година безвъзвратно ще си е отишла. Българите разказват приказка за срещата на старата и новата година. Веселели се хората на богати трапези, един през друг говорели, пеели, смеели се и Тя – Новата година дошла по-очаквана от новородено дете, по-сияеща от щастието, по-невинна от погледа на девойка. „Добре дошла!“ – рекла й Старата и превитата на две, уморена и изгонена завинаги си тръгнала.

.      В този миг хората около мен продължаваха да се веселят, а синът ми плачеше, по момчешки искрено.  Сълза след сълза за Старата година. Мъчно му било за нея, не я пускал да си отиде, незнаел какво ще му донесе Новата.  В неговите очи разбрах, че няма по-хубави дарове от даровете на Старата година – познанието, което ни е донесла, мъдростта, до която ни е довела, светлината, която ни е дала, мъката, която ни е причинила. И затова, не забравяйте СТАРАТА година! Макар да започна с апокалиптични очаквания, Тя 2012 беше благодатна. Колко човека намериха себе си и остананаха верни на своето аз! Колко идеи намериха другарите си! Колко реки осъзнаха, че се вливат в едно и също море и завихрят в естуарите си огромни енергии! Ако на вас ви се е случила дори и частица от това, то не забравяйте СТАРАТА година и се молете на НОВАТА да ви донесе още от най-хубавите дарове.

.      Пожелавам ви мъдро да изпратите Старата и весело да посрещнете Новата година И бъдете здрави, за да се радвате на даровете на всяка следваща година!

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

ПОЖЕЛАЙТЕ ми успех!

Преди години, през 2008 г. получих одобрение да разработя първия си, колективен научно-изследователски проект. Благодаря на Програмния съвет по Научно-изследователска дейност в УНСС за доверието и оказаната ми чест!

        Проектът е част от международната изследователска мрежа COST IS0801 „Cyberbullying: coping with negative and enhancing positive uses of new technologies in relationships in educational settings“, в чийто Управителен съвет бях национален делегат и представител на УНСС.  Работата на мрежата приключи преди няколко месеца, а работата по проекта „Апрбиране и допълване на методика за изследване на същността и разпространението на кибертормоз сред деца“ приключи тчно преди година.  Днес ще представя проекта на Годишната научна сесия на УНСС. Пожелайте ми успех!

* * *

Апробация и допълнение на методика за изследване на кибернасилието сред деца

№. НИД 21.03 ДФП-1/2009 г.

 Резюме на основни резултати

 гл. ас. д-р Катя Михайлова, ръководител

         Екип: моите студенти. Консултанти: изследователи и хабилитирани преподаватели. Рецензенти: проф. д.пс.н. Толя Стоицова, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, проф. д-р Таня Парушева, доц. д-р Веселина Вълканова.

         Цел е да се апробира и допълни методика за изследване на същността и разпро-странението на кибертормоза сред деца. Обект: деца 12 г. и 15 г., обучавани в частно и общинско училище. Предмет: детското възприятие за същността и разпространението на кибертормоза. Основни методи: изследването е качествено, първичната информа-ция се набира чрез фокус група и тест. Методиката е разработена от международен изследователски колектив под ръководството на проф. Ерсилия Минесини и допълнена с оглед на апробацията й в българска среда.

       Етапи: подготвителен (до ХІІ 2009) – изготвяне на теоретичната база на изследването – литературен анализ и провеждане на международна научна конферен-ция; същински (до ХІІ 2010) – апробиране и допълнение на методика за изследване на кибертормоза сред деца – емпирично изследване, част от европейско сравнително изследване; заключителен (до ХІ 2011) – анализ и представяне на резултатите.

       Основни резултати:

  1. Припокриване на дефиницията (Питър Смит, 2006) с проявленията на изследваното явление.
  2. Пренос от познатото явление – традиционен тормоз към новото – кибертормоз. Разграничение между тях чрез физическото съпри-косновение между извършителя и жертвата.
  3. Степента на сериозност за жертвата зависи от: реакцията на жертвата и честотата на извършване на действието.
  4. На всеки 10 души се регистрират 1-2 случая на кибертормоз – 10 до 20% от изследваната съвкупност. По-често момичетата – жертви, момчетата – извършители.
  5. Най-широко разпространено средство за кибертормоз е интернет (Скайп, Фейсбук и сайтовете за видеосподеляне). Мобилният телефон е припознат по-скоро от децата в частно учи-лище. Според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната.
  6. Рзпространението на кибертормоз се дължи и на ниската степен на медийна грамотност на детето, на семейството му и в двата типа групи.
  7. Несподеляне на кибертормоза. С нарастването на възрастта, нараства и несподелянето.
  8. Естественият пренос, който децата правят от традициония към кибертормоза показва адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото явление.
  9. Използваната методика дава възможност за изследване на представата на децата за кибертормоз както по всеки отделен дефинитивен критерий – неговата позиция и тежест, така и на всички тях във възможните им комбинации.
  10. Методиката е приложима и при изследване на представата за същността и разпространанието на кибернасилието сред деца в България. Тя е предназначена за провеждане на изследване в училище или център за работа с деца.
  11. Изследователите и обекта на изследване не използват една и съща терминология, с която да обозначават поведенията, включени в понятието кибертормоз. Това понятийно разминаване е методически проблем.

        Разпространение на резултатите от проекта

Използвани са четири форми за разпространение в научната общност:

  • Периодично публикуване на резултати в научната периодика;
  • Представяне на резултати на научни форуми;
  • Организиране и провеждане на международна научна конференция “Социални медии за деца: кибернасилие и медийна грамотност” в УНСС, 22 октомври 2009, в която 90% от делегатите са чужденци;
  • Включване на тематиката и резултатите от проекта в учебни програми по специализирани дисциплини.
        Благодаря Ви!
        Катя Михайлова
.

Честито СТУДЕНТСТВО, колеги!

       Тази седмица в аудиторията беше различно. Студентите ми бързат и напрегнато говорят по всички дисциплини, само не по тези, които ни срещат.  Скучни ли са били социологията, социологията на медиите, аудиовизията. Изчерпали ли са се темите, въпросите за края на семестъра и края на света,  изпита и изпитите, на които всички ние се явявяме, освобождаването и освобождаването на духа, оценките и даровете, които получаваме, другия семестър и пътя който продължаваме?

        Не, не! Темите едва сега започват. Свърши само задължителната част, посяхме си корените и започваме да отглеждаме дървото. Кристина-Йоана, първокурсничка нарисува през този семестър дърво – наполовина цъфтящо-зелено, наполовина повяхнало-въгленово. От повяхналото хората направили пясъчен часовник, за да им тече времето, но ритнали часовника и пясъка спрял – ни нагоре, ни надолу, кРИЗА, която сваля ризите на хората, както каза Атанас.

       Дали  ще се облече отново човекът? И с какво ще стопли тялото си в този декемврийски студ? С чаша вино и наздраве с колеги, с още няколко прочетени книги, с малко творчество и с малко красота. Вярвам, че това са топлите ни дрехи. Ние претворяваме света с красота.

         Желая на всичките си студенти – от първокурсниците до докторантите, да посегнат към познанието. Някои ще се опарят, но пък ще знаят, че гори. Други ще останат край него, и ще се радват или не на пламъците, а трети – вярвам, че има и трети – с тях ще сме в огъня заедно.

          Весел, весел студентски празник, колеги! И не забравяйте след него да се върнете в принципа на реалността.

       Ваша,

       Катя Михайлова

* Поздрав от Катя Михайлова, 2008 г. : http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2008/12/8.html

СЪВпадение! Дали е случайно?

     Час на класа и младото френско вино

    Днес е третият четвъртък от ноември – 15 ноември. Денят, в който целият франкофонски и винен свят приветства младото френско вино. Не съм франкофонка, но вино обичам. Харесва ми също да работя с младите си колеги и тъкмо за това планирахме втория час на класа днес в 18.30 в П038.  За първия час на класа четете в „Новата журналисика“ – „Преподавателят vs/& студентите„.

   Темата на днешния час зададе Стоя и колегите одобриха днес да говорим за студентското самоуправление. Радвам се, че Калоян Димитров, председател на Студентски съвет УНСС, прие поканата да ни гостува. Но не формално, а съдържателно. Той каза: „Наистина ме заинтригувахте. Приех ангажимента“.

  Като курсов ръководител на първокурсниците от направление „Обществени комуникации и информационни науки“ не мога да скрия професионалното удоволствие да работя с тях. След първия час на класа, в който говорихме за учебния план, студентските права и отговорности, „Вестник на УНСС„, блогът „Новата журналистика„, възможностите за студентска изява,  получих много писма от колегите в израз на  благодарност за този час. Но по-важното е, че започнахме да работим заедно извън аудиторията по различни проекти. Десислава Гергова и Станислава Цветкова направиха първи пробив в дигиталното публично пространство – публикуваха авторски журналистически материали в „Новата журналистика„. Браво за смелостта и успешния първи опит! Стоя, Елена, Гергана, Стефан и Николай разработиха темата „Троянската проститутка като Троянски кон в патриархалното българско общество“ и ще я представят на студентска конференция в идната събота. За същия форум се подготвиха Кристина-Йоанна, Атанас и Ирен с креативна разработка на „Демокрацията в криза по време на Глобализацията„. Мила и Алиса (или Мила Алиса) дръзнаха към Неграмотността като мода или проблем“. Темите вече са дискутирани от целия курс. Невероятно е усещането да си част от група, чиито членове взаимно си помагат, мислят заедно, творят.

        До скоро,

       Катя Михайлова

 

ИЗКУСТВОТО да бъдеш The ART of being

  „Готови ли сте за това упражнение?“ беше първият ми въпрос в последното семинарно занятие по социология (сряда, 24 октомври). „Да“ с незначитени изключения, за щастие този път.

  • Какво прочетохте?
  • Много текстове. Единият 40 страници. Неразбираем.
  • Кои са авторите и заглавията?
  • Фром, Маркузе и Стоян Михайлов.
  • Какво прочетохте в текста на Ерих Фром?

Мълчание… разлистване… мълчание… споглеждане… мълчание…

  • За мен текста беше интересен. Авторът пише за ученето, любовта и брака.  Че не трябва да запомняме наизуст, че постепенно в брака любовта охладнява, появяват се изневерите и любовниците, че партньорите се задушават, обичайки се, че всеки се стреми да притежава другия…
  • Отново се потвърждава, че колкото повече инвестираш в нещо, толкова по-твое става то.
  • Има хора, които искат да притежават, да имат. Има и хора, които искат да бъдат, да изграждат себе си.
  • И в обществата е така: едни са ориентирани само от материалните си потребности, искат да притежават, да имат. Други развиват и духовните си потребности – самоизграждат се.
     От тук насетне дискутирахме оживено, не просто емоционално, но с ясно отличаваща се рационалност: дали балансът между задоволяването на материалните потребности – да имам и духовните потребности – да бъда, не е основен в саморазвитието и на обществото и на човека като социологическа система; може ли да се правят методологически преноси между човека като микро- и обществото като макросистемно равнище; кои потребности са изкуствени, как се произвеждат те, не е ли тяхното производстово и задоволяване  една „глобална манипулация“;  може ли човекът въпреки всичко да бъде свободен и едновременно с това социален; свободни ли са медиите в България и какво означава да са свободни…
    Някъде измежду многото думи в аудиторията и на дъската, открихме КЛЮЧ към изкуството да бъдеш СВОБОДЕН.
* * *
   Благодаря Ви, колеги за подготовката и активното участие в този семинар. Вярвам, че и Вие сте открили полезността за себе си, така както аз открих моята. И с удоволствие, а смея до си помисля, че и за Вас ще е удоволствие, Ви поставям следващата домашна задача:
  • Моля, прочетете текста на Ерих Фром „Бягство от свободата“ в „Текстове 2“, с. 637-662, но не за да пишете реферативно есе или нещо подобно, а само, за да научите къде е ключалката за ключа към свободата и как да го завъртите, за да отворите вратата.
* * *
    Извинявам се на група 1511, с която не успяхме да проведем семинара, по най-ефективен начин, поради едно емпирично проявление на обществения проблем „Детска агресия“ в семейството ми.
* * *

      За любознателните

    Ако последвате връзките по-долу, ще видите видеоинтервю с Ерих Фром (четири части) – по всички основни негови теми: да имаш или да бъдеш, изкуството да обичаш, бягството от свободата, анатомия на деструктивното общество и др.
.
          Ваша,
          Катя Михайлова
.

Какво ГУБИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ, когато СТУДЕНТИТЕ са НЕПОДГОТВЕНИ за часа?

    Да си университетски преподавател никак не е лесно. Непрекъснато ТРЯБВА да извеждаш студентите си от принципа на УДОВОЛСТВИЕТО към принципа на РЕАЛНОСТТА (Херберт Маркузе); от първичното им състояние на СПОНТАННОСТ, индивидуализъм и егоизъм към вторичното, СОЦИАЛНОТО състояние на овладяна емоция и реактивност, колективност, алтруизъм (Томас Хобс); да ги предпазваш от изкушенията на ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, манталитета на ПЪРВЕНЮТО и МАНИАКА (Иван Хаджийски),  да стимулираш тяхната ЗДРАВОСЛОВНА АМБИЦИОЗНОСТ да се развиват тук, в България да постигнат своята професионална реализация.

       АЗ ИСКАМ срещу НИЕ ТРЯБВА

        Оказва се, че собствения свободен ИЗБОР на студентите да завършат университет не е достатъчно надеждна основа за тяхната МОТИВАЦИЯ и АКТИВНОСТ в обучението им. Трябва и още нещо – мотивация и активност на ПРЕПОДАВАТЕЛЯ да модерира процеса на излизане от принципа на удоволствието, надвиването на АЗ искам, и го ИСКАМ бързо и сега, и влизането в принципа на реалността, овладяването на НИЕ трябва и ТРЯБВА постоянно, организирано и отговорно.

       Защо пиша това? За да подскажа на студентите си, че УНИВЕРСИТЕТА не е „детска градина“, че придобиването на ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ, макар че сами си го избираме, не е дейност по желание, а по-скоро „насилие“, доколкото индивидът има задача да се самоОПИТОМИ – да се справи с първичното в себе си, да надвие желанията и нагоните си; да се самоДИСЦИПЛИНИРА като приеме установения ред и организация; доброволно да самоОГРАНИЧИ свободата си като се подчини на университетската йерархия. Дали и как се справя, се познава по външния вид – облеклото, а също и по вътрешния – маниерите, общуването и чак накрая, а може би това е началото – по текущата самоподготовка за всяко следващо занятие.

      Вчера се оказа, че едва 3-5 от моите първокурсници от поток 504 и група 5011 са подготвени за семинарното занятие – изпълнили са поставената задача да прочетат откъс от „Гражданска смърт или безсмъртие“ на Иван Хаджийски и „Едноизмерният човек“ от Херберт Маркузе. Как да проведеш семинара ефективно за всички – и за челите и за нечелите, и за отговорните и за безотговорните, и за тези, които видимо проявяват уважение към дисциплината и преподавателите и за другите?

        Защо студентите са (не)подготвени?

        Попитах ги ЗАЩО не са подготвени? Отговориха така: „топло, хубаво време„; „не ми беше интересно„; „неинформираност„; „отлагах„; „нямам учебник„; „убягнало ми е„. Какво означават тези отговори? Липса на воля да се  приеме принципа на реалността, култ към собствения „аз“,  към искам и го искам сега, първичност, спонтаност по Томас Хобс.

       В по-високото блюдо на везната, в отговор на въпроса: защо сте подготвени се чу следното: „защото беше дадено за домашно„, „четох насила„, „по задължение„, защото „трябва„, „чух от колега, че текста е интересен„. Какво означава това по Хобс? Означава социалност, осъзнаване на ДРУГИЯ и на взаимоотношението ми с другия. Защото този който дава домашната задача е различен от собственият ми аз, също както и този, които ми казва, че Хаджийски е интересен. Изпълнявайки домашната си задача, моят вече пълнолетен „аз“ всъщност установява взаимоотношение с другите, овладявайки принципите на реалността.

        Хаджийски – Маркузе: 5-0

        Любопитен факт: Хаджийски печели с 5:0 пред Маркузе. Студентите го намират като пет пъти по-интересен, забавен, разбираем.

        ПОДАРЪЦИТЕ

         Трите семинарни занятия по социология вчера много си приличаха, въпреки че на пръв поглед бяха различни. С първата по график група 5013 говорихме за кризата на демокрацията по един нетрадиционен, художествен, творчески начин. Съвсем скоро ще ви покажа някои интересни резултати от семинара, който направихме с тях. Чрез метода на асоциативното мислене на база на символи, те ме провокираха да им подаря един миг от личния ми опит.  С втората група 5012 анализирахме „Троянската проститутка като троянски кон в патриархалното семейство“ – системен анализ на обществен проблем. Ще видите резултатите скоро.  С тях споделих онези 14 реда текст, които сълно ме привързаха към социологията и към истинското преподаване на социология.  С третата група говорихме за проблемите, разказани тук. И за да не останат без подарък, защото макар и неподготвени, и тях ги харесвам колкото и другите, реших да споделя с тях и всички вас тази моя преподавателска ценостна мотивация.  Представяте ли си, целият този спектър от мисли е провокиран от Хаджийски и Маркузе! Вече съм убедена: НЯМА ПО-ВЕЛИКА СИЛА ОТ МИСЪЛТА!

       За да има справедливост, но и също, за да дам шанс на неподготвените студенти да изравнят нивото си с останалите, моля всички, които не бяха изпълнили четвъртата си домашна задача (да прочетат откъс от Иван Хаджийски и Хербърт Маркузе) първо да го направят и второ да отговорят писмено на въпроса: КАКВО ГУБИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ КОГАТО СТУДЕНТИТЕ СА НЕПОДГОТВЕНИ ЗА ЧАСА? Отговорите да бъдат резюмирани до 500 думи и публикувани като коментар на този пост  до вторник, 23 октомври, 12.00 часа.

      ПЕТА ДОМАШНА ЗАДАЧА за всички

       Във връзка с тематиката на лекцията по социология от 16 октомври  – Дилема на Томас Хобс; първично и социално състояние; всеки срещу всички;  индивидуализъм – колективизъм; егоизъм – алтруизъм, спонтанност – възпитание, социализация; обществен договор, едноизмерен човек, измамни свободи, и въз основа на семинарните занятия от седмицата МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ следните текстове от „Текстове 2″:

  1. Херберт Маркузе. Ерос и цивилизация… , с. 387-397;
  2. Ерих Фром. Да имаш или да бъдеш…, с. 421-461;
  3. Стоян Михайлов. Личността като специфична социологическа система, с. 485-491.
       Времето отново е октомврийски слънчево и се очаква да остане такова до следващото семинарно занятие. Чувам гласовете на учениците от съседното училище – изглежда са изпълнили домашните си и вече играят в двора. Прочетете текстовете този път. Никога няма да бъдете истински СВОБОДНИ, ако не се научите да МИСЛИТЕ. А в това университетът ще ви помогне, но само ако Вие изберете да приемете тази помощ.
.
       Ваша,
       Катя Михайлова
.

Час на класа

    Катедреният съвет на катедра „Медии и обществени комуникации“ не отдавна ми възложи курсово ръководство на поток 504 в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Помислих и прецених, че това са най-добрите 75 бивши кандидатстудента, които писаха кандидатстудентско съчинение на тема „Втора употреба“. Неколцина от тях бяха избрали втората тема.  Това са днешните първокурсници, с които лека-полека навлизаме в знанието за обществото, институциите, хората.  Харесва ми да работя с тях. Имат излъчване и индивидуалност, любознателни и отговорни са, грамотни са и социално, и дигитално. ПРИЕХ да бъда техен курсов ръководител. НАДЯВАЙКИ СЕ, че и те няма да възразят да работим заедно в първите четири години от тяхното висше образование.  И те се СЪГЛАСИХА, някои дори ярко приветстваха новината. Затова си позволявам да ПОКАНЯ първокурсниците си на първия ЧАС на КЛАСА – четвъртък, 18 октомври 2012, 18.30, в зала П038.

     Темата ще е „Първите ми студентски 30 дни„. Моля, колегите-автори на проекта за самостоятелна подготовка „Бакалавърската програма, която си избрахме“ да са готиви да го презентират. Моля, всички колеги, които приемат поканата ми да потвърдят присъствието си с коментар по тази публикация. В коментарите си, обърнете внимание на темите, които Ви интересуват – студентски, университетски, житейски и т.н.

     Благодаря Ви, колеги за енергията и мотивацията, които до сега си разменяме! Вярвам, че ще успеем да направим Часа на класа смислено преживяно време и споделено идейно пространство.

       Ваша,

       Катя Михайлова

Харесвам студентите сиI do like my students

ХАРЕСВАМ СТУДЕНТИТЕ СИ. Най-много заради желанието им да мислят, заради дързостта им да отричат доказани тези, заради откровеността, с която победоносно заявяват, че Ерих Фром е труден, безинтересен и ненужен, но продължават да четат и да пишат есета, за да проумеят как да останат свободни, след като доброволно са избягали от свободата си.

Обичам да работя с АМБИЦИОЗНИ студенти. Тези, които не се страхуват да планират семейството си, кариерата си тук в България. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на моята професия.

УЧИ се ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ, за да НАУЧИ после и СТУДЕНТИТЕ си.  Това е моят ключ към професионализма в академичната среда. И с този ключ  и тази учебна година 2012/2013 ще отключвам врата след врата. Елате с мен в курсовете по „Социология“ – направление „Обществени комуникации и информационни науки“  І курс; „Аудиовизуална комуникация“ – сп. „Медии и журналистика“ ІV курс и курсът за който години наред се подготвях, борих се, очаквах – „Социология на медиите“ – за сп. „Медии и журналистика“ ІІІ курс.

Бъдете ЗДРАВИ и вдъхновени, уважаеми колеги – преподаватели и студенти, уважаеми университетски администратори. ТВОРЕТЕ на воля и през тази учебна година!

             Ваша,

            Катя Михайлова